В Аржентина съдят Хунтата, а у нас прокуратурата и Конституционният съд искат да кажат, че геноцидът, лагерите и изселването не са престъпление

Видът на изборите няма да промени качеството на парламента, а ще вкара корпоративни играчи, казва пред Faktor.bg преподавателят по право в Германия

Д-р Стоян Панов е преподавател по Международно Право в „University College Freiburg” и „Albert-Ludwigs University of Freiburg”. Има магистратура по право от „Georgetown University” и „Leiden University”, както и докторантура по право от „University of Birmingham”. Има редица участия в конференции и проекти и е автор на статии по антикорупционна тематика и правата на човека.

Интервю на Васил Василев

- Д-р Панов, убедително ли е решението от миналата година на Конституционният съд да върне давността за престъпленията на комунизма, по искане на главния прокурор?

- Решение номер 12 от 13-и октомври 2016 г. по конституционно дело номер 13 2015 г. т. нар. дело за давността за промените в Наказателния кодекс е факт. Внимателно прочетох решението и моят анализ ще бъде ангажиран изключително със задълженията, които България има към международното право за преследване и образуване на производство за извършители на международни престъпления. Международното престъпление е на лице – тоталитарният режим от 1945 г. до 1989 г. Решението на Конституционния съд според мен е изключително формално и доста рестриктирано по начина, по който се анализира и се тълкува що е то „престъпление срещу човечеството”. Ако прочетем самото решение, има различни нюанси, които конституционните съдии взимат. Решението може да бъде разбрано като налагане на вътрешно-правна българска призма, през която се разглеждат различните задължения на страната ни в международното право – да преследва и да образува производство на такива видове престъпления. Тук не става въпрос за някакви местни и вътрешно правни случаи. Международните престъпления са много добре уредени и може да бъдат разделени на 4 вида. Това са: геноцид, военни престъпления, срещу човечеството и апартейд. В престъпленията срещу човечеството няма никакво съмнение, че те съществуват в международния правен ред след Нюрнбергския трибунал. Ясно е описано, че престъпления срещу човечеството са международни. Част от тях са убийство, екстерминация, депортиране и насилствено преселване. След 1948 г. в международния правов ред няма никакво съмнение, че тези престъпления съществуват и страните от международната общност имат задължение да преследват и да образуват производство срещу подобен вид извращения. Това са най-бруталните примери за погазване на правата на отделния човек, от които зависи функциониращото върховенство на закона. Образуването на производство от страна на прокуратурата е ясно регламентирано в международния правов ред.

- Т.е., прокуратурата в България в момента не спазва свое международно задължение?

- Точно така. Ако видите редица резолюции на ООН, датиращи от 60-те години насам, има поне 7, които напомнят на членовете на организацията, че военни престъпления и такива срещу човечеството трябва да бъдат разследвани. Независимо кой е извършителят, след като той се намира на територията на страната. Досега България не е изпълнила това свое задължение, когато става въпрос за престъпления, извършени по време на комунистическия режим. Става дума за концентрационни лагери, няколкото вълни на Възродителния процес. Имаме няколко деяния на режима, които без съмнения попадат в обхвата на престъпления срещу човечеството. Прокуратурата има задължение да образува производство, което е първата стъпка към съдебно дело за извършването на престъпления. Аз съм учуден, че за държавното обвинение има проблем поправката на чл. 79 от Наказателния кодекс, според която за подобни престъпления не се прилага давност. В Германия, Франция, Латвия, Литва, както и Аржентина, няма никакъв проблем с преследването на такива престъпления, образуване на производство и дела. Казусите са много сходни. Имаме конвенцията от 1968 г., за която Конституционният съд ясно казва, че сме членове. Ние сме я ратифицирали. През 1965 г. в Народна република България има декларация към ООН, с която подкрепяме образуването на производство за престъпления срещу човечеството. Още тогава, страната ни много добре осъзнава, че има задължение да преследва извършители на международни престъпления. Тогавашният контекст е различен. Държавата много добре е разбрала какви задължения има. Решението на Конституционния съд е проблематично. Той разглежда проблема с давността през призмата на Конституцията от 1991 г., както и с прилагането на Наказателния кодекс. Едва ли не, той ни казва, че единственият правен орган е Наказателният кодекс. Конституцията регулира чрез чл. 5 това, да няма давност, да няма престъпления срещу човечеството. Те обаче са базирани на това, че преди 1991 г. Наказателният кодекс не съдържа престъпления срещу човечеството, въз основа на които могат да се извършат производства. Следвайки тази линия, означава, че ако нямаме вътрешен закон, който урежда международните престъпления, те не съществуват на нашата територия. Но тези престъпления винаги са съществували.

- По какви причини обвинението у нас не признава комунизма за престъпен режим?

- Тук не става въпрос за наказанието, което ще се наложи на даден човек, а за това, дали България ще разследва престъпленията. Това е проблемът на Конституционния съд – че много формално се разглежда казусът с давността. Става въпрос по-скоро за това, какво наказание ще получи дадена личност, ако се докаже, че е виновна. Преди това има процес и обвинение, а такива стъпки нямаме.

- Съзирате ли връзка между връщането на давността за престъпленията на комунизма и факта, че част от служителите в Темида са свързани с Държавна сигурност или партийните структури на БКП?

- Тук идва неудобният момент. От правна гледна точка КС е имал възможността да разгледа в по-широк обхват промените в чл. 79 от Наказателния кодекс, ал. 2, т. 2., който касае вида престъпления, върху които няма да се наложи давност. Съдът прилага много тясна рамка. Чл. 149, ал. 1, т. 4 от Конституцията на България казва, че Конституционният съд се произнася в съответствие със сключените от страната ни международни договори с Конституцията преди ратификацията, както и със законите от общоприетото международно право. Защо КС не разгледа промяната в общите норми на общоприетото право? В решението си съдът не разглежда дали става дума за престъпления срещу човечеството. Това се прави със сравнителен анализ, който е общо приета норма спрямо общо прието законодателство, което важи и за България.

- Възможно ли е чрез мониторингови доклади или препоръки от ЕС давността за престъпленията по времето на комунизма да падне?

- За съжаление изпуснахме задължителен момент. България трябваше да изпълни според международното право едно задължение – да бъдат образувани производства според международното право, да бъдат вкарани в съдебната система тоталитарните престъпления, които касаят всички социални и правни интереси. Страната ни досега не се е справила с елементарния въпрос – какво се случи по време на комунизма? Един от начините е по правен ред. Самите дела щяха да лустрират и да осветлят онова, което е ставало по време на режима. Как държави като Германия, с делата за разстреляни до Берлинската стена, тяхната прокуратура и съд нямаха никакъв проблем да заведат дела срещу лицата, които са били на пост и са нареждали да се избиват хора? Всички дела са минали и през съда в Страсбург. Тези хора са заявили, че са следвали заповеди на началници и не са извършили престъпления по законите на ГДР. Ако видим обаче делото „Щрелец” и другите срещу Германия, Европейският съд за правата на човека ясно казва, че няма нарушение на правата на осъдените, тъй като техните деяния влизат в обхвата на престъпления срещу човечеството. Нека да видим делото „Тувие” срещу Франция. Той е един колаборатор с режима на Виши. В продължение на 43 години френските власти се опитват да го издирят. В средата на 90-те години го откриват и има една голяма правна сага, която отново завършва с решение на Съда за правата на човека с Страсбург. Там се твърди, че извършените от Тувие престъпления по време на немската окупация на френска територия са под обхвата на „престъпленията срещу човечеството”. Т.е., няма никакъв проблем той да бъде индивидуално отговорен за престъпленията. Нека да видим и делото Команов срещу Латвия. Там става въпрос пак за окупирана територия, този път от Съветския съюз, където дадени партизански съветски части разстрелват мирно население през 1948 и 1949 г. В Латвия няма проблем Команов да бъде преследван за престъпленията си. Литва има също редица дела за престъпления срещу човечеството. Да излезем от Европа и да отидем в Аржентина. Там има поне 25 дела, които са заведени срещу извършители за престъпления срещу човечеството по време на Хунтата. Да не говорим, че страни като Германия и Испания са искали екстрадиции на обвинени, които да бъдат съдени според международните закони, защото все пак техни граждани са били преследвани и убивани. Има проблем в нашите органи, които не изпълняват задълженията си от международното право. Мониторингът у нас е свързан с корупцията. Едва ли Европа ще стигне до там да ни напомня за старите ни задължения към международното право. Във всички случаи, които обявих, обвинените и осъдените жалят в Международния съд в Страсбург. Тук ще се получи обратното – жертвите на тези престъпления ще ходят с обжалвания в Страсбург, защото не им е осигурен справедлив процес. Цялата рамка се обръща. Досега не ми е известно да имаме подобни дела на жертвите на различни престъпни режими. Обикновено техните компетентни органи са си свършили работата чрез повдигане на обвинение и образуване на производство. Това решение, което Конституционният съд наложи през октомври 2016 г., означава, че поправката по чл. 79 е противоконституционна. Ако погледнете нашия Наказателен кодекс, вижте къде има давност за престъпления срещу човечеството? Но в същото време те не са и дефинирани. Точно това се опитваше да направи и поправката в Наказателния кодекс. Конституционният съд реши да тълкува закона само от гледна точка на вътрешно правния мир, а не да го разгледа от по-широка гледна точка на международното право. Досега сме имали Дело Номер 1, което беше фиктивно плясване през ръцете, с което се симулира, че нещо се върши. Въпросът е да има ефективно и прозрачно производство срещу най-отговорните хора за извършените престъпления. Едва ли международната общност се интересува, дали даден войник е казал в някое село „имате 20 минути да си стягате багажа и да напуснете”. Говорим за най-отговорните лица, които трябва да бъдат подведени под отговорност. Защото в момента имаме ширеща се ненаказуемост на извършители на престъпления. Дори човек, който учи в първи курс право, ще ви каже, че това, което се е вършело, е извън закона.

- Как реагират западните ни партньори, запознати ли са с истинските измерения на комунизма в България?

- Това е само част от сложния етюд, в който съдебната система има проблеми. Разбирането на това, какъв е бил комунизмът, се базира точно на лустрацията и съдебните процеси. Ако имаме лустрация и съдебни процеси, които касаят какво се е случило по времето на тоталитарния режим, много лесно останалата част от света ще разберат какво се е случило. Такива неща имаме в Полша, в Латвия, Литва, Естония, Чехия, Унгария и Източна Германия. Имаме редица резолюции на Европейския парламент, че този режим е престъпен, какъвто е нацизмът. У нас не беше извършена ефективна лустрация. Нали имаме морална отговорност към жертвите на комунизма и искаме да бъде чута тяхната история? В момента става замитане под чергата, да минат години, да се забрави този процес, но това няма как да се случи. Тук вече боравим с понятия, които касаят цялата международна общност, а не само България. Страната ни е суверенна и има ясната отговорност да преследва извършители на престъпления срещу човечеството. Това е заложено в международния правов ред. След тези процеси ние ще разберем кой е издавал подобни заповеди, защо се прогонва голяма част от населението, а да не говорим за концетрационните лагери по времето на комунистическия режим. Натискът и посланието са ясни, но ние трябва да си свършим работата, защото няма кой друг. Както виждаме, ние няма да го направим, защото тялото и органът, който е отговорен за разследването и образуването на производство, подава жалба в Конституционния съд, съмнявайки се, че може да се образуват производства срещу извършителите.

- Какво трябва да се промени в Наказателния кодекс, за да получат жертвите на комунизма справедливост?

- Според мен, трябва да се наложи промяна в Наказателния кодекс и да се обясни какво е престъпление срещу човечеството, кои са елементите и съставът на подобни деяния, и ясно да се каже, че давност не се прилага. Тя в момента не съществува и по Конституция, но трябва да бъдат описани кои са тези престъпления. Щом Конституционният съд не иска да ги интерпретира, тогава нека законодателят ясно да опише поне що е това престъпление срещу човечеството. Тези престъпления са дефинирани ясно в римския статут, а страната ни е страна-членка от 2002 г. там. Към римския статут има адендум, който е съставът на престъпления. Няма никакъв проблем той да бъде инкорпориран в нашето законодателство. Това трябваше да се случи много отдавна. В Германия има отделен закон за международни престъпления, където ясно е описано кои са те, какъв е съставът им и какви са санкциите. Там все още се образуват дела срещу извършители на престъпления от Втората световна война, от която са минали десетилетия. Така се прави. Не е толкова сложна системата, но трябва да има желание от страна на законодателя, както и от съдебната власт.

- Вие споменавате за законодателни промени, които ще трябва парламентът да приеме. Какво ще се случи с Народното събрание обаче, ако то бъде избирано мажоритарно както иска суверенът?

- Мажоритарният вот ще бъде пълна промяна в начина на избор на народни представители. Той в исторически и политически план се развива главно в демократичните системи на САЩ, Великобритания и Франция. Говорим за държави, които имат силна традиция в такъв вид гласуване. Мажоритарният вот се опитва непропорционално да представлява интересите на даден избирателен район. Определен човек представлява избирателите на даден регион. Дотук всичко е хубаво, защото пропорционалната избирателна система отразява политическото желание на цяло избирателно тяло. Мажоритарният вот се базира на хора, които също могат да бъдат издигнати от политическа партия. Пропорционалната избирателна система обаче се опитва да не изтрие гласовете, които няма да подкрепят мажоритарния кандидат. Това е структурата. Вторият интересен момент при мажоритарния вот е, че ако погледнем конституционната устройка на САЩ и на Великобритания, които са много различни от нас, ще видим, че имаме двукамарни парламенти. В края на 18-и век в САЩ е писана и приета конституция. Когато това се прави, законотворците много добре осъзнават, че ако бъде създадена само една камара, която да се избира само с мажоритарен вот, това ще доведе до популизъм и нестабилност. Много ясно е, че мажоритарният кандидат ще е този, който най-много се харесва на хората, което ще доведе до тази нестабилност, за която ви говоря. Политическата идентичност ще бъде нарушена. Функцията на Сената и на Камарата на лордовете е като коректор на камарата на представителите, където и двете се избират чрез мажоритарен вот, но едната система е по-стабилна. Сенаторите се очаква, че няма да са повлияни от популистки и демагогски течения. У нас дори не е ясно как страната ни ще бъде „разграфена” на 240 депутатски района. Освен това, остава въпросът кой ще коригира парламента?

- Но у нас мажоритарен вот е имало още по времето на Стефан Стамболов, защо да не върнем тази традиция?

- В България видът на изборите, историята го е показала, не може да промени качеството на народните представители и на състава в парламента. Дори и да си мажоритарен, ти пак ще си партиен. Отново отивам към държавата, от която имам доста голям опит – САЩ. Първият въпрос, който се задава е, как един индивид може да бъде избран? Това ще се случи с много добра кампания, или чрез подкрепата на републиканци или демократи. Има и независими депутати, които могат да се изброят на пръстите на едната ръка. Другият проблем е кой и как районира мажоритарния вот? Това е големият проблем в Америка – кой рисува изборната карта на щатите? Ако приемем мажоритарната система, ви гарантирам, че в България на всеки 4 години ще има прерайониране. Имаме, например, десни избиратели в крайните квартали на София. Ако 60-70% гласуват за тях, ще имаме десни представители. Този район обаче граничи със Софийска област, където нещата са 50 на 50% между леви и десни партии. Тогава с 10% може да се обърнат нещата и десните да си „изберат” ляв кандидат. Точно заради това е много сложно районирането в САЩ. Там се прекроява, защото районът е даден брой от хора, който гласува за една или друга партия. По този начин лесно може да се смени политическата партия на всяка община или област.

- До каква степен може да се упражни контрол от президента, омбудсмана, прокуратурата или Конституционния съд, например?

- В държавите, в които има мажоритарни избори, има вътрешна проверка на самата власт чрез двукамарни парламенти. Ако искаме да следваме модела на САЩ, Великобритания или Франция, трябва да променим модела на цялата Конституция и да създадем две камари. Т. нар. сенат трябва да контролира избраниците на народа да не се люшкат в крайно популистки обещания, които не могат да спазят. Мажоритарният вот в парламента действа, когато има стабилно тяло, което не се влияе толкова от самия мажоритарен вот. Мажоритарен вот има обикновено във федерални страни, с изключение на Великобритания. Там има система, която е създавана от векове с камарата на народните представители и на лордовете. Франция също не е федерация, но е силно регионализирана. Ако погледнем обаче Швейцария, САЩ и дори Германия, където има елемент на мажоритарен вот, са федерални държави. Ние сме унитарна държава. Имаме еднокамерен парламент. Мажоритарният вот у нас само ще увеличи нивото на демагогия. Какво ще стане например, ако един депутат почине или се откаже от поста си? Във всички тези държави има избори. Това означава, че ние ще влезем в един постоянен цикъл на гласуване като в САЩ и Великобритания.

- Допускате ли, че външни страни се опитват да се намесят във вътрешната ни политика с въвеждане на мажоритарния вот, за да облагодетелстват себе си чрез свои олигарси?

- Това е отделен социално-икономически проблем. Мажоритарният вот ще доведе до изключителни икономически интереси на хора, които няма да представят политически своите избиратели. Ще имаме парламент, който ще се напълни с народни представители, които ще създават нестабилност. Мнозинството от еднокамерните системи използват пропорционалната избирателна система и точно заради това имаме 4% праг за влизане в Народното събрание.

- Слави Трифонов, екипът му и омбудсманът Мая Манолова районираха София и казаха, че е лесно с помощта на математици да бъде районирана и страната...

- Нека г-н Трифонов и г-жа Манолова да кажат как ще районират центъра на София? Много ми е любопитно. Аз къде ще гласувам? Елементарната сметка показва, че избирателите са около 6,5 млн. Делим това число на 240 мажоритарни района, или около 27 000 хиляди представители от един мажоритарен район. Избирателната активност е 50 на сто. Делим всичко това и получаваме 13 500 души, които ще избират депутат. Т.е., за да станеш депутат, ще са ти нужни 6 750 гласа. Това е много нисък праг. Нека да видим пак САЩ и Великобритания. В щатите на някои места депутат представлява над 200 000 души. Това е съвсем различно от формулата, с която се иска да представляваш 27 000 души и да си избран от 6 750 избиратели. Не е далеч от мисълта и не трябва да си се занимавал с дедукция, че това ще доведе до силно корпоративен вот. Тогава парламентът ще е силно контролируем с по-малко партии и занижен контрол. Вътрешната динамика ще се смени. От една страна ще има силна партийна идентичност, но депутатът ще има някаква свобода на действия, защото е избран от района си. Интересно е, дали народните представители ще представляват района си. Защото това е идеята на мажоритарния вот. Ако погледнете САЩ, дори при огромната политическа разделяемост, има партийни интереси в региони, които се припокриват. Тук не е ясно, дали въобще ще имаме някакъв диалог? Дебатът липсва. Нека първо да разберем какво е мажоритарен вот, защото в момента има формално прилагане на криворазбрана представителна демокрация. Няма да се решат проблемите, а ще станат дори и по-сложни, особено в малките градове.

- Това означава ли, че бастионите на ДПС като Кърджали, Силистра, Дулово, Шумен, Разград и Търговище могат да се превърнат в непробиваеми крепости?

- Не само за ДПС. Това важи и за традиционно леви и десни общини, които ГЕРБ и БСП ще си спечелят. Това ли е представителната демокрация, която искаме да изградим? Дори и да минаваме към подобен вид вот, не е лошо да се помисли, дали наистина не трябва да се въведе системата „50 на 50” пропорционални и мажоритарни избори?

- До какво ще доведе смесената избирателна система?

- Интересното е, дали избирателят ще гласува за ГЕРБ, или ще избере мажоритарен кандидат от друга политическа сила. Дали ще има т. нар. разделение на вота. „50 на 50” означава, че в парламента ще имаш 120 мажоритарно избрани народни представители, и 120 – от пропорционалния вот. Това е може би компромис, но много зависи от това, как ние приемаме функцията на парламента. Ако смятаме, че той трябва да представлява по-голямата част от политическата палитра на хората, по-добре е да запазим пропорционалната система. Ако смятаме, че трябва да бъдат наградени депутати, които да привличат гласоподаватели от своя район, ни трябва мажоритарна система. Който държи властта, в чисто мажоритарен парламент ще си определя как да се разчертават мажоритарните райони, което е опасно. Ще имаме прекрояване по блокове, по апартаменти, и ще настъпи пълен хаос и нестабилност. САЩ страда от този процес много отдавна.