Темата за корупцията трябва да се изучава още в училище, за да знаят и малките, че е вредна за всички

Депутатите имат ялов интерес законопроектът за антикорупция на Меглена Кунева да не бъде приет, казва юристът пред Faktor.bg

Д-р Стоян Панов е преподавател по Международно Право в „University College Freiburg” и „Albert-Ludwigs University of Freiburg”. Има магистратура по право от „Georgetown University” и „Leiden University”, както и докторантура по право от „University of Birmingham”. Има редица участия в конференции и проекти и е автор на статии по антикорупционна тематика и правата на човека.

Интервю на Васил Василев

- Д-р Панов, кои бяха причините корупцията в България да се превърне в един от основните проблеми за страната ни?

- Корупцията е един от основните елементи във всяка държавна институция, в която трябва много да се внимава. Най-простото определение на корупцията е, че всеки държавен служител въз основа на заеманата от него длъжност се облагодетелства по някакъв начин. Пределно ясно е, че корупцията влияе на едни от най-основните функции на държава и на държавност – не само като обединение на институциите, а и като начин на управление, равнопоставеност, икономика и култура. В България това, което се дава най-добре като дефиниция за корупция, е по мониторинговия доклад на ЕС. В него има три основни елемента, които са очертани. Първият е нивото на подкупност, което не е от вчера или от днес. Ако започнем да разглеждаме корупцията антропологично, можем да стигнем исторически и преди времето на Османската империя. Основният проблем е, че имаме систематична корупция, а не епизодични изяви. Вторият елемент е съдебната система. Без действаща такава е трудно да говорим за каквито и да е антикорупционни инициативи. Те може да се приложат, но няма да са 100% ефикасни. Третият фактор е организираната престъпност, по който се различаваме от Румъния.

- Ще успее ли законът за антикорупция, който предлага Меглена Кунева в парламента, да промени лошите практики, които описахте?

- Проектозаконът за предотвратяване на корупцията и за отнемане на незаконно придобидото имущество е една от мерките, които са залегнали в антикорупционната стратегия от 2015 г. Това е първата стъпка за създаването на рамка, в която да се придвижват различни механизми, които са от антикорупционен характер. Един от тях е именно предотвратяването на корупция чрез отнемането на незаконно придобитото имущество. Това е един граждански механизъм, чиято идея не е наказателна отговорност за корупционните деяния. Подобна законодателна практика можем да видим в италианското законодателство през 1982 г. Целта на този вид механизми е превантивна и цели предотвратяване на корупцията. Много важно е да се подчертае, че имуществото, което ще се отнема, няма да е от криминален или престъпен характер, а от незаконен. Превенцията е термин от гражданското право, което означава, че чрез отнемане на незаконното имущество, за което не може да се докаже произходът на средствата, се предпазва общественият интерес и да не бъде замърсена нормално действащата икономика от корупционни сделки и парични потоци. Другата превенция е в проверката за несъответствие между това, каква длъжност заема висш държавен служител и какво имущество притежава. Третият начин е да се проверява дали има конфликт на интереси. Като цяло проектозаконът следва международните практики. Да не забравяме, че ние сме страна членка по конвенцията срещу корупция на ООН, където по член пети ние сме длъжни да имаме национална стратегия и орган, който да я прилага.

- Защо обаче подобна бъдеща превенция ще обхваща само висшите държавни служители? Какво се случва с по-ниските нива на властта, където корупцията е по-дребна, но по-мащабна и засяга лично повече хора?

- Едно от интересните неща е, че проектозаконът обхваща само висшите държавни служители. Те ще бъдат тези, които ще бъдат проверявани. Тук вече зависи от самите управници и от политическата им воля докъде искат да стигнат с този проектозакон и с неговия обхват. При една корупционна сделка има поне три страни – човекът, който дава сума на друг, за да се облагодетелства, но има и трета, която забравяме – цялото общество. Самата идея на антикорупционните мерки е да се ограничи опасността от страна на обществото, защото накрая всички ние плащаме цялата цена на корупционните сделки и влияние. Идеята е да се предпази нормално функциониращата пазарна икономика. Отделен е въпросът дали в България има такава, но като страна член на Европейския съюз, ние имаме отворен пазар. Един от важните въпроси тук е свързан със състава на бюрото. В сегашния му вид ще има директор, зам.-директори и различни регионални инспекторати, по моето разбиране. Директорът и заместниците му ще бъдат проверявани за принадлежност към бившата ДС и различни разузнавания. Интересно защо всички инспектори не бъдат проверени за подобни принадлежности? Това е един от проблемите, който може би преди второ четене, ако мине въобще на първо, трябва да се коригира. Третият основен въпрос е свързан с римската максима – кой ще пази пазачите? Тук става дума за тест за интегритет и почтеност на служителите в това бюро. Трябва да бъде разяснено в проектозакона кой ще прилага този тест. Единият вариант е Комисията за борба с корупция в парламента, тъй като тя е паритетна и по-трудно може да има политически игри. Трябва да се изясни какъв ще бъде тестът за почтеност пред бъдещия директор на бюрото и какво ще гледаме – само данъчните и имуществените декларации, трудовия стаж, предишни практики или ще има и допълнителен елемент като изслушване пред комисията, излагане на стратегия, не само пред парламента. В целите на проектозакона трябва да бъде ясно поставено каква е неговата цел. Това е изключително важно, защото може да се очаква, че ако той бъде приет, в един бъдещ момент лиже, на което бъде отнето имущество, ще започне да обжалва пред Административния съд в България. Ако ищецът загуби делата у нас, най-вероятно ще отиде пред Европейския съд за правата на човека в Страсбург, където евентуално ще има жалба по член шести за право на справедлив процес и по член осми за право на собственост и личен интегритет.

- Какво се случва най-често, когато ищецът се обръща към съда в Страсбург?

- В Италия, където има три закона, които уреждат тази практика за антикорупция, която ни предлагат, има три случая, в които се е стигало до съда в Страсбург. И трите са в полза на обществото. Това се дължи именно на факта, че в Италия много точно е описано каква е целта на закона – превантивна мярка, а не криминално преследване и наказателна мярка. Трябва да се запише ясно, че това е превантивна мярка, която е в обществен интерес, за да не се допускат потоци от незаконна дейност, които замърсяват нормалната икономическа дейност на България. Ясно е, че ние имаме проблеми с корупцията, не само политически и икономически, но и социално, и културно, което също може да бъде записано в проектозакона. Така на Страсбург ще стане ясно, че става дума за една от регламентираните мерки за борба с подобни обществено опасни язви и туморни образувания. Трябва ясно да се подчертае в закона, че става дума за превантивни мерки, за да не се стигне до квазиграждански подходи към борба с корупцията.

- Защо проектозаконът на Кунева беше бламиран от народните представители?

- Основната причина за бламирането на закона бяха анонимните сигнали. От правна гледна точка това не представлява абсолютно никакъв проблем. Въпросът не е във формата на сигнала, а в това, какво той съдържа и дали в него има информация, която показва истински проблем и има достатъчно доказателствена стойност, за да се образува разследване от т.нар. „бъдещо бюро”. Дали ще подпиша сигнала като Иван Иванов или Георги Георгиев и ще си сложа имагинерно ЕГН, не е проблем сигналът да бъде легитимен. Другото нещо, което може да се спомене е , че все пак, ако този закон бъде приет и бюрото започва да действа по ефективен начин, това ще доведе до една нова открита системна проверка на доходите на висшите държавни служители, което включва всички депутати. Вероятно от тяхна страна има ялов интерес това да не се случва. Която и студия да откриете, фундаментът при антикорупцията е политическата воля. Ако няма открит и явен механизъм, който е в полза на обществото, подобна инициатива винаги ще бъде компрометирана. Ние хубаво ще направим структурата, но трябва да има хора, които да отговарят на този тест за интегритет, да си вършат работата и да не бъдат притискани от различни корпоративни и политически интереси.

- Как се справят властите в Германия или Великобритания с корупцията, Вие познавате техния опит?

- В Германия, а и в някои от по-старите страни, които членуват в Европейския съюз, има подобни законодателни рамки. Нашето дередже по отношение на корупцията е по-близко до Италия. В една Великобритания, където също има доста добре развити криминални структури и има опит с полутерористични структури, както в Северна Ирландия, законът отива доста по-далеч, отколкото нашият законопроект. Там също има гражданска конфискация, където е добавена и презумпция за престъпна дейност. Това означава, че ако даден проверен индивид се издържа от престъпна дейност, при това недоказана на 100%, означава, че може да се доведе не само до конфискация на всичките му имущества, но и на тези, свързани с бизнес-партньорства на конкретния човек, което доста широка рамка. Тези законодателства съществуват точно заради това. Те пазят действащата пазарна икономика от негативните ефекти на корупцията, която не е свързана само с купуване на влияние и държавни поръчки, а и с вкарване на пари от сивата в светлата икономика и дори пране на пари. Всичко това е един тумор, който трябва да се изреже превантивно. Това е застъпено доста добре в законопроекта, който се предлага и у нас.

- Какви мерки още са нужни на страната ни, за да се намалят корупционните практики?

- Най-силният механизъм за намаляване на корупцията е силна действаща прокуратура. Ако тези два механизма – прокуратура и бюро за конфискация заработят, можем да говорим за силен авангард срещу корупционните сделки. В Румъния имахме един модел на специализирана прокуратура, който не следвахме. Тя се занимава с антикорупционни дела на редица политици, които имат обвинения. Може би трябва да мине известно време, за да видим какво е нивото на корупция в Румъния, защото има вероятност тези обвинения да завършат с присъди, но ще бъдат условни. Ако сте кмет на малко северно градче в Румъния и сте осъден, вероятно за 2-3 години ще се спрете. Интересно е обаче какво се случва след третата година, когато изтича условната присъда. Тогава ще разберем дали този модел действа. Ние тръгваме по италиано-британския начин, който цели средствата, свързани с корупцията. Идеята е, че когато те се отнемат, лицето няма да има чак такъв голям контрол над механизма, както и интерес за подобни корупционни сделки, тъй като част от имуществото ще е отнето.

- Означава ли това, че у нас прокуратурата все още не работи достатъчно ефективно?

- Не бих искал да давам политически оценки на прокуратурата. Там Еврокомисията ясно е заявила, че трябва да се направят реформи в самата структура на обвинението и да не бъде толкова строго йерархична система. Това е първата стъпка, защото прокуратурата е много важна част от властта, от самата държава и в борбата с корупцията навсякъде по света. У нас структурата е от Главния прокурор надолу. От Европейския съюз ни предоставят експерти, които да помогнат прокуратурата да е независима, да не играе ролята на политически играч, а да изпълнява строго задължението си да осигурява върховенството на закона в една демократична и либерална страна, каквито се надяваме, че сме.

- Какво е ролята на медиите при разкриването или прикриването на корупционни практики?

- Медиите играят основна роля при едно действащо бюро и действаща прокуратура да правят разследвания и резултатите от тях да бъдат използвани след това от различните държавни структури за антикорупционни мерки. В България независимостта на медиите е един от проблемите, което намалява ефикасността им. Всеки от нас е част от гражданското общество. Аз дори не знам, дали у нас има някакви образователни мерки, които обясняват що е корупция, защо е лоша или как вреди на всеки у нас. Подобни обяснения трябва да се дават още в училище, за да знаят още малките, че корупцията в крайна сметка ощетява всеки един от нас. Това не е изолиран предмет за онези, които имат мерцедеси и няколко вили. Те ги имат, защото са си проправили път за сметка на всички нас. Гражданското общество трябва да бъде много активно, за да има висок и силен натиск върху политическата система, за да се създаде и да се генерира политическата воля, която е толкова важна за всякакъв вид промени при антикорупционната насоченост.

- От Европейската комисия препоръчаха на България централизиране на органите, които се борят с корупцията. Осъществима ли е подобна идея в страната ни?

- Идеята на бюрото е именно да обединява няколко функции. БОРКОР и агенцията по одит ще бъдат преструктурирани в него. Към това бюро може да бъде създадена специализирана прокуратура, която ще има за цел да разследва изключително антикорупционни действия. В момента имаме специализирана прокуратура, но тя се занимава само с организирана престъпност. Крайната цел на страната ни не е да отпаднат мониторинговите доклади на Европейската комисия, а да станат ненужни. Това ще се случи едва когато държавните органи осъзнаят, че борбата с корупцията е един неразделен и фундаментален процес на всяка една служба, независимо дали е част от бюрото, от прокуратурата или от администрацията. Ясно е, че ние не можем да я изкореним, но е важно да обърнем нивото й. Тогава в България ще има действаща икономика с върховенство на закона. Това целят от Брюксел, а не да налагат своята воля. Те се интересуват от независима съдебна система. Със законопроекта на Меглена Кунева имаме една минимална основа и ни чака много дълъг път. Колкото и да ни е приятно или неприятно, България и Румъния сме единствените членки с мониторингов доклад. При нас основното нещо, което прави впечатление, че от ЕК се говори с един много общ език за структурните проблеми и за изграждането на основни структури за борба с корупцията. В Румъния докладът е доста по-специфичен и ясно се вижда, че има разлика в двата подхода. Тук става дума за доста сложни промени в съдебната система, които изискват време. Трябва да погледнем какво други европейски държави са направили, за да се поучим от тях, като Великобритания например. Тези неща не са толкова иновативни за юристите и специалистите, които след това трябва да ги прилагат.

- Как ще коментирате атакуваните в Конституционния съд от главния прокурор Сотир Цацаров законови промени, които касаят отмяната на давността на престъпления срещу човечеството?

- В детайли четох аргументите на Сотир Цацаров към Конституционния съд за тълкуване на тези промени. Направи ми впечатление, че той иска отмяна на отмяната. Престъпленията срещу човечеството са международни престъпления. След като са такива, към тях не се прилага давност. Това е един от основните принципи на международното наказателно право, който можем да проследим още от Нюрнбергския трибунал и на редица решения на окупационните сили на територията на Германия през 40-те и 50-те години, до редица решения на Европейския съд за правата на човека. Там ясно е обявено, че не се прилага процесуалният принцип на давността. На мен не ми е ясен анализът, чрез който Главната прокуратура се обръща към Конституционния съд. Прокуратурата носи отговорност да започне процес срещу лица, отговорни за престъпления срещу човечеството. В нашия случай тя иска някак си тя да няма тази възможност, като се приложи давността, което е парадокс. Може би не иска или не знае как да ги преследва, или пък има политически причини. Ако в случая Конституционният съд каже, че има давност, то хората, които са били преследвани, измъчвани, сменяни са им имената и неправителствените организации, които ги представляват, ще отидат пред Страсбург и ще поискат право на справедлив процес, защото прокуратурата и не си е свършила работата. Те ще бъдат жертви втори път, но ще осъдят не конкретни лица, а страната ни. Нека нашите прокурори и конституционни съдии да видят каква е практиката в Литва и Латвия. Ние трябва да разберем какво се е случвало в този период. Има много живи свидетели. Германия е прекрасен пример след падането на фашизма. Там има не само лустрация, а самото общество минава през катарзис след това, което е станало, за да се изкорени авторитарното течение в обществото. При нас всичко беше заметено. Като започнем от Народния съд, през лагерите, какво се е случвало в тях, мисля, че това в училище не се преподава. Те не знаят и за възродителния процес, който започва от 50-те години и придобива най-грозното си изражение през 80-те години на миналия век. Досега няма модерен прочит на всичко това. Един от начините за това е именно съдебната система. Тя няма за цел да пише история, а да осветли и да лустрира какво е станало наистина. Тук не става дума за някакво вътрешно нарушение, а за международни престъпления.