Чака ни катастрофа, ако се сложат бюджети на болниците

Държавните клиники не могат да издържат на конкуренцията – ще фалират, предупреждава пред Faktor.bg председателят на Центъра за защитата на правата в здравеопазването

Интервю на Калина Георгиева

- Д-р Кацаров, от какво най-често се оплакват българските пациенти и има ли ръст на техните жалби?

- Най-често са недоволни от качеството и от резултатите на лечението им, оплакват се и от лошо, уронващо достойнството отношение към тях. Пациентите негодуват и, че им искат пари за лечение. Но тука има едно неразбиране от тяхна страна, защото си мислят, че всяко искане на пари от тях е незаконно, а това не е точно така. Например Касата не заплаща медицинските изделия и пациентът трябва сам да си ги закупи. Това не е незаконно плащане, хората не познават добре правата си. Напоследък зачестиха жалбите за отказ за медицинска помощ. Доста по-възрастни хора се жалват точно от това – дадено лечебно заведение отказва да ги приеме и да ги лекува.Скоро имахме подобен случай с една жена, чиято майка пет болници не искат да я приемат и тя накрая си я прибира вкъщи.

- Форма на натиск ли е идеята НЗОК да договаря с фармацевтичните компании лекарства с отстъпка и до какво може да доведе това?

- Това е добра възможност за договаряне на определени цени и може да доведе до намаляване на разходите на НЗОК за лекарства. Цените на лекарствата в България са сред най-ниските в Европа. Ние сме възприели единствения възможен модел да ги направим толкова ниски като казваме, че те трябва да са най-ниски в ЕС като изброяваме 15 държави, в които не трябва да има по-ниска цена, отколкото е нашата. Така принуждаваме доставчиците да подържат занижени цени. На практика възможност за допълнително намаляване на разходите няма, фирмата не може си позволи да регистрира по-ниска цена, защото потребителите й в Германия и Франция започват да негодуват, че у нас даден медикамент се продава за 5 лева, а при тях се струва 20 евро. И те, за да не си загубят пазара у нас, прекратяват продажбата на лекарството и си заминават от България. За последните години няколко десетки лекарства изчезнаха от пазара именно поради тази причина. Възможността Касата да преговаря е друга опция, защото регистрираната, видима цена остава същата. Но понеже става въпрос за търговски договор и Касата купува на едро, може да поиска от контрагента си отстъпка. Това устройва и фирмите, и Здравната каса.

- Хроничното безпаричие на Здравната каса пред какви проблеми изправя пациентите, търсещи лечение?

- Медицинската услуга се заплаща от НЗОК, ако тя не може да го направи, то ще плати този, който я ползва – пациентът. Например, ако Касата плаща 500 лева за нещо, а то струва 1000, то пациентът ще трябва да доплати останалите. Когато Касата казва: Не ми стигат 300 млн. до края на годината, тя всъщност казва: Скъпи пациенти, пригответе 300 млн. лева., защото аз няма да ги платя, ще трябва да ги платите вие. Под каквато и да е форма – законна, полузаконна, незаконна, под масата, над масата, но тези 300 млн. лева ще трябва да се платят. Защото, ако не ги платите – здравната система ще спре да функционира. Тя има нужда от тях, за да се издържа. Следователно или някой ще ги плати, или здравната система ще спре и понеже не се очаква това да стане, то тогава ще ги плати пациентът.

- Къде бъркаме непрекъснато за да стигне здравната система до тази криза?

- Груба грешка на анализа на здравната система е идеята да се затворят половината болници или да им се сложат бюджети. Който е предложил това явно не познава българското здравеопазване. А, ако един човек не познава българската здравна система, то следващият въпрос е какво прави на ръководен пост в нея. Мина една година откакто е в системата здравната министърка, да я научи. Логиката на МЗ е: болниците харчат много пари, следователно ние трябва или да намалим броят на болниците като се затвори една част от тях, а аз не знам по какви критерии ще изберат коя да затворят и коя не, или ще фиксираме приходите им. Това означава да им се каже вие ще получавате толкова – работили, не работили това са парите, ще ви дадем бюджети.Ето къде е сега грешката - Здравната каса заплаща за лечение на болен по клинични пътеки. Пример една клинична пътека струва 100 лева, ако са минали 100 души, Касата ще има разход 10 000 лева. Следователно, ако този разход е станал 20 000 лева, понеже цената е фиксирана това означава, че НЗОК е платила за лечението на 200 болни. Причината за увеличените разходи са увеличеният брой на болните, а тук броят на болниците няма абсолютна никаква връзка. Ако Касата иска да си намали разходите, то тя трябва да си намали броя на болните илида каже как това ще стане.

Фиксираните бюджети означават, че ако има 200 нуждаещи се от лечение в болница, вие ще платите за 100, а за другите100 кой ще плати – никой не казват, а обяснението е: Те ще чакат. Докога - не е ясно.Ако тоя месец чакат сто, а са имали нужда 200, но е платено за сто, то следващият месец, ако отново са 200 и пак се плати само за 100 души, чакащите ще станат 200 и ще растат с геометрична прогресия. Това не решава въпроса с ограничаването на плащанията. Така броят на хора, които имат нужда от лечение непрекъснато ще се увеличава.

- Кои са причините, които създават тази прогресия - от 100 болни да нарастват на 200 и т.н.?

- Причините са няколко. През 2010 година се взе решение за 40 така наречени медицински стандарта – това са изисквания по специалности и как по тях може да селекуват пациенти, в това число влизат и изискванията към болниците. Тогава направиха една върховна глупост, записаха в стремежа си за намаляване на болницитемного високи изисквания, като си мислиха, че много от болниците няма да могат да отговорят на тях и ще се закрият. Например регламентираха, че за да оперираш херния трябва да имаш шест лекари със специалност „Хирургия” и още 6 анестезиолози със специалност „Анестезиология”, а досега болницата е работила с двама. Четиримата нови лекари, които трябва да назначи здравното заведение няма да вършат никаква работа, защото обема на работа е същият, но ще получават заплати, за да може клиниката да сключи договор с Касата и да има разрешение да работи. По този начинболниците се натоварват административно и те правят следното – всеки, който се обърне към тях,го канят да влезе. От друга страна, самият болен, който може да лекува някои от заболяванията си амбулаторно като посети два пъти лекар и си вземе лекарства, влиза в болница, за да не си купува медикаменти, а да му ги дадат от там безплатно. Повечето хора са много бедни и 100 или 50 лева разход за лекарства за тях са непосилни, а в болницата ги канят и им ги дават безплатно. От друга страна здравните заведения са заинтересовани да ги приемат, за да отчетат още една пътека. Преодоляването на този проблем е с насочване на вниманието към доболничната помощ. От 300 клинични пътеки, които ги работят само болници и друг не може да ги ползва,100или 1/3 от тях могат да бъдат извадени и да се извършват в доболничната помощ. Анализът трябва да тръгва оттук, а какво се прави в системата - слагат им бюджети. Разпределят 500 млн. лева до края на година на всяка болница и това е, без да се интересуват какво ще отчитат и ще правят. Като се каже така на един човек, че и да работи и да не работи ще взима едни и същи пари, той няма да работи добре. Товаще доведе до рязко влошаване на болничната помощ. Ще последва катастрофа като се направи това нещо с бюджетите.

- А как ще се разпределят парите между болниците?

- Не е ясно. Това ще е страшна корупция, защото срещу себе си ще имат 300 контрагента, на които трябва да разделят500 млн.лева. Няма как да има някакви критерии, все едно е да се разпределят туристите по хотелите.

- Ограничените средства няма ли да доведе до фалити на болници?

- Сигурно, но не им позволяват. На времето законът не само позволяваше, а той силно насърчаваше приватизацията на лечебните заведения. През 2002 година от НДСВ се отмени главата за приватизация на лечебните заведения. В резултат на това нещо инициативни хора инвестираха в частни лечебни заведения. Те се справят много по-добре от държавните болници. По – добре оборудвани са и взимат добрия персонал. Процесът с фалит на държавни и общински заведение щеше да продължи съвсем естествено, защото нямаше да издържат на конкуренцията с частните и броят на лечебните заведения щеше да е толкова, отколкото има нужда. Държавата изпитва панически ужас някоя държавна болница да не фалира, а те са натрупали 500 млн. лева дългове. На практика те са във фактически фалит, но къде със субсидии, къде с натиск върху доставчика тези болници съществуват. Броят на болниците се удвои, защото държавата не позволява естественото развитие на нещата. Ако тя не беше спряла приватизацията, щяха да се изкупят държавните болниците и те да се реновират.Ако сега я разрешат тази приватизация – никой няма да ги купи, защото инвеститорът си е направил частна болница и не му трябва друга. Тези болници ще си заминат рано или късно. Няма как да устоят на конкуренцията. Стигнахме до абсурда държавата да се чуди как да забрани на инвеститора да влага средства. Тази същата държава, която се оплаква от липсата на пари в здравеопазването. Конкретен пример – във Видин са инвестирали 3,5 млн. лева за нова болница и държавата не й дава разрешение. Няма пари, но и не дава на други да инвестират в здравната система. Тотално объркани са. Не могат да се справят, никаква идея нямат в здравното министерство.

- Наближат избори, мислили сте отново да влезете в политиката?

- Не, приключих. През 2007 година хвърлих всичко и се заклех да не се занимавам с такива работи. Не са за мен, прекалено е нечестно.