„Царедворците-интелектуалци“, които искат специален статут за монарха, са едни некадърници, които за съжаление Москва много обича

Сакскобургготски може да абдикира в полза на Борис IV, той е бъдещето на страната, казва пред Faktor.bg монархистът

Димитър Иванов е роден в София. Основател и председател на монархическо дружество „Просветление“, от март 1990 г. Народен представител в 37-то и 38-то НС от групата на СДС. В 38-то НС е заместник председател на Комисията по енергетика и активен участник в старта на пазарните реформи в българската енергетика. Координатор на Комитета срещу АЕЦ “Белене“ 2011 г., основател и председател на Движение за енергийна независимост „ДЕН“, активен участник в Движение „Независима България”.

Изтръпва от факта, че непрекъснато го бъркат със скандално известния му съименник Митьо Гестапото. За първи път политикът разкрива кой занесе българския паспорт на Царя в Мадрид, кой уреди първата му тайна среща с Доган, каква е ролята на Иван Костов да спре "Мултигруп" и Симеон, получавал ли е Царят смъртни заплахи от убийците на баща си, агент ли е на КГБ, съществува ли план "Шипка", каква мисия вместо корона тежи на главата на младия Борис IV.

Интервю на Стойко Стоянов

- Г-н Иванов, вие сте сред малцината посветени в тайните около завръщането на Симеон Сакскобурготски в България, но мълчите години наред за този период, каква е истината и до къде се простират митовете и легендите?

- Наистина бродят много митове, но един от най-опасните е, че едва ли не агентите на ДС и КГБ са го върнали, че Царят е агент на службите - някакви страшни заговори и конспирации. Според мен не се разбират очевидни неща, които се знаят от всички. Единият факт е, че в България има огромно почитание към монархическата традиция, и милиони българи и техните предци, осъзнават, че тази институция е неразривно свързана с историческата съдба на държавата. Това е една от големите причини за завръщането на Царя. Ще ви спомена само един факт – през 1996 г., когато Царят се върна за първи път го посрещнаха стотици хиляди. Аз бях един от тях и работех години наред той да бъде припознат като родолюбец, част от историята и това се случи. Агенти на КГБ ли бяха няколкостотин хиляди души, които напълниха пространството от „Орлов мост“ до „Александър Невски“ – огромно море от хора? Агенти на КГБ ли бяха хилядите, които искаха да се докоснат до него по всички краища на страната? Това могат да го говорят само несериозни хора, независимо колко титли и медийно присъствие имат…

- Но тази любов се отнася за времето преди 20 г., ако днес Симеон трябва да се завърне, кой ще го посрещне, какъв е авторитетът му? Царят не опорочи ли сам идеята, че монархията е добра форма за управление на България?

- Царят не може да опорочи тази идея, защото не ми е известно в монархическата история, която е вековна, независимо от грешките или малодушието на отделни монарси, грешките им да са се отразили по толкова драматичен начин на монархическата идея. Тя и символът, който представлява всеки монарх са различни неща, независимо, че са преплетени здраво, органично, но те са различни. Но в България не се прави разлика. Когато Царят се върна през 1996 г. не е стъпвал в България 50 г., от 1946, е изгонен с майка си и сестра си. До падането на Берлинската стена монархическите настроения или приказки в тази посока се наказваха изключително сурово. Един от най-големите врагове на сталинския болшевишки комунизъм, който беше в България, се оказа монархизмът, идеята за царя, за Борис III и монархическата институция като цяло. Нямаше български достойни царе освен тези, които са управлявали преди 1000 години. Това трябва добре да се разбира – комунистите обвързваха църквата, вярата и монархията. Който е монархист и който е вярващ се превръщаше в мишена на комунистите. Ние никога няма да разберем истината за Симеон II, за това което се случва с нашата държава и общество, с нашите души и глави, ако не разберем тези важни неща. Винаги търсим от голямата картина да изчегъртаме някакъв детайл и от него да напишем историята, а в картината има десетки важни детайли.

- Но Царят измами надеждите на монархистите и стана републикански премиер, а на предни позиции се изявиха масони, мутри, десари, комунисти, какво е обяснението ви?

- Това е политическата страна на нещата. Факт е, че Царят сам е споменавал пред мен и други съмишленици, че не желае да се пропагандира монархията и да се пропагандират монархически амбиции. Някак си самият той се отдръпна от тази идея естествено, поради причината, че ще бъде обвинен, че е дошъл не да върши нещо за Родината, а да си връща трона и короната. Аз не одобрявам това решение. Но Симеон II реално не е изоставил монархията, нито е абдикирал, заклевайки се в републиканска конституция. Положил е клетва, но да изпълнява функциите на министър-председател, и ги изпълняваше. Има ли някой претенции към периода, в който е бил премиер, да е нарушил Конституцията, тогава може да има реални претенции към него, другото са празни приказки. Александър Стамболийски е републиканец по убеждение, министър-председател е на България, клел се е в монархическата конституция, но това не го е отказало от републиканските идеи. Дали България ще бъде република или монархия не е нито воля на Царя, нито на президента, а на народа и Божията воля, и това трябва да се разбира.

- Божията воля чрез владиците агенти на ДС ли се изразява?

- Божията воля се изразява сама по себе си. Светият синод, служейки на Църквата, нито са представители, нито са назначени от Бога пряко. Светият Синод сега изведнъж е решил да върне на Симеон II титлата цар. Първо, Симеон могат да казват на съученика си или на съседа си, но този, за който говорят, е Цар Симеон II, роден е като такъв и е миропомазан за цар.

- Това с миропомазването е много съмнително?

- Който се съмнява - да го проучи…

- Вие, които сте сигурни, дайте доказателства?

- Да проверят в архивите на Църквата, аз за себе си съм сигурен, че е миропомазан. Този, който се съмнява да докаже обратното. Има кондика на Св. Синод. Сега се водят дебати – имала ли е БПЦ право да прави миро, след като не е автокефална. Доколкото знам, тя е получавала дълги години миро от Вселенската патриаршия.

- Да оставим какъв е Симеон по волята на църквата, дали народът в момента го приема като цар – това е проблемът?

- Исторически Симеон II е цар, но той не е действащ държавен глава, защото имаме републиканска конституция. От миналата година критикуваме референдума в Крим, който Путин наложи като незаконен, но този референдум е близък по същност с референдума, който е наложен в България през 1946 г. от комунистите. Как може единият да е незаконен, а другият през 1946 г. да е демократичен и законен. Абсолютно съм сигурен, че отхвърлянето на монархията у нас е станало под натиск и дулото на съветските шмайзери.

- Проблемът е друг – убедени сме, че референдумът от 1946 г. е незаконен, и противоконституционен, проведен под дулата на една окупационна армия и българските комунисти. Но Царят с поведението си и политиката, която реализира след завръщането си, отврати българите от темата за монархията и тази идея вече нееактуална.

- Обяснете какво лошо се случи с връщането на Царя, нима донесе огромни беди, тласна ни в погрешна посока? Кое от царското управление, в рамките на 4 години е по-лошо от това, което 20 години се вършеше от корумпирани премиери републиканци?

- Вие обяснете, какво се случи с хилядите честни родолюбиви монархисти, след връщането на Симеон, защо ги игнорираха от НДСВ, кой ги отстрани, защо вместо тях и децата им, кабинетът на Царя бе пълен с агенти и червени тарикати?

- Аз бях твърдо против отстраняването на монархистите и обезличаването им, тази политика не беше правилна. Ако се извадят списъците на министрите, бизнесмените, ласкателите, които се завъртяха около Царя пак изниква „любимият“ ни въпросът КОЙ? Това всъщност е въпросът – кой управлява реално България в посткомунистическия й период?

- Кой?

- КОЙ е смес между две лобита – силното московско лоби, доминиращо в бизнес, медии, политика, специални служби, и едно прозападно-либерално лоби, което сега създава и укрепва своите позиции в бизнеса, медиите, политиката. Това е отговорът. Тези две лобита, обаче, трябва да се знае, че са силно атеистични лобита, и благодарение на тях сме свидетели на силна редукция и изчезване на християнския морал. Този проблем се отнася до цяла Европа, а в България, която над 80% е православна, днес има православни християни и православни атеисти.

- Как това светло лице Царят се сля и припозна с православните атеисти, а не с честните боголюбиви християни?

- Нямам съмнение, че Царят е вярващ, православен християнин. Но истината е, че никой няма шанс да работи за доброто на България, ако не се съобразява и подчинява на московските господари.

- Значи Симеон се е съобразил с тези господари?

- Съобразил се, е за да е премиер, за да помогне на държавата. Днешното правителство също се подчинява на тези господари, вижте структурата му…

- И с какво помогна този цар на държавата – излъга, че след 800 дни ще има необратим възход, реанимира руския проект „Белене“, позволи операции по външния дълг, с които ощети народа, върна комунистите и ДПС във властта?

- Тези обвинения съм ги чувал хиляди пъти, но нека експертите си кажат мнението. Истината обаче е, че България през 2005 г. бе по-добра от България от 2001 г. в икономически план. Аз съвсем не съм симпатизант на голяма част от хората, които бяха в царското управление и обкръжение, но управленията след 2005 г. в България съвсем не се различават от царското. И днешната власт има огромни московски лобита, по-добра ли е тогава тази власт?

- Спомням си за едно знаково обещание на Симеон: Ще върна морала в политиката! Върна ли го?

- Може и да не е успял. Моралът в българската политика в момента е дефицитен. Той може и да не е оправдал надеждата за реванш срещу огромната комунистическа аморалност, но ще припомня думи от Светото писание: Този, който се смята за безгрешен да хвърли първи камък.

- Досадно е да обясняваме глупостите, които сътвори Царя само с комунистите и кагебистите?

- Ами то няма друго…

- Другото е самият той – имал е право на личен избор.

- Имал е право на личен избор да се противопостави на това, но по някаква причина е приел. Няма какво да се лъжем, че не се противопостави, но причината поради, която е приел премиерския пост е много важна и аз не мога да я игнорирам. Искал е да даде нещо на страната си, но и тогава и сега това няма как да стане без лиценза на московските господари. Ако някой си мисли, че е извън това, много се лъже. Трябва да познаваме в дълбочина геополитическата ситуация – кризата Русия – Европа е огромна, това което прави Путин е чудовищно, но всички живеем с надеждата за Русия, след Путин. Ще я има ли, и каква ще бъде? При това управление в Москва, очевидно е, че нещата няма да са добри. Говорим много за политика, а всичко е обвързано с дефицита на християнството и вярата. Това е огромният проблем на света през последното столетие. Комунистите са борци против вярата.

- Симеон ли е стожерът на вярата, та той доразколеба вярата на българина?

- Вярата беше разколебана и подтисната 45 години. В момента, това което виждам БПЦ е най - авторитетната институция, така сочат изследванията.

- Имам усещането, че не живеете в България, отворете социалната мрежа, за да видите какъв обществен гняв се надига срещу Църквата, с признаването на Симеон за цар, тя отвращава хората.

- Това не мога да го разбера, това е истеричен акт на комунисти и либерали заедно срещу Царя и срещу българското православие. Как може човек да се отврати от БПЦ, която е многострадална, която е част от съдбата на България 1300 г, която е прекарала турското и комунистическото робство, и сега тя да бъде унизена, че иска да споменава единствения действащ православен монарх в света.

- Тази църква днес няма нищо общо с онази, която ни е превела през робствата. Тази църква е на зависими митрополити, които работят за ролексите си, за лимузините си, за имоти и охолство и лукс…

- Тези обвинения ще ни съпътстват, те са част от атаката срещу църквата, но тези, които ги приказват, не са истински вярващи. Дейността на църквата надхвърля размера на чисто човешките понятия. Преди няколко дни празнувахме 1150 г. от покръстването на българите, величествена дата, преди няколко десетилетия празнувахме 1300 г. от създаването на държавата. Какво ли не е видяла българската църква през тези години и хилядолетия, но сега си казвам: Дай Боже БПЦ да чества 2300 г. от покръстването, защото това ще бъде малко по-късно от 2500 г. българска държава. Ако можем с тези мащаби да си представим света, ще бъде чудесно. А това, което е било вчера също е важно - комунизмът е най-големият враг на вярата и християнството.

- Но трагедията е, че царят се съюзи точно с комунистите и един път не е почел жертвите избити заради баща му като монархофашисти, обяснете този парадокс?

- Това може да го обясни лично Царят, аз не бих искал да коментирам от чуждо име и да лепя чужди окраски на тези неща. За мен той е дълбоко вярващ и нямам никакво съмнение, че някога е действал и ще действа срещу интересите на църквата и България. В триединството - „Бог, Цар, Отечество“ е казано всичко и колкото под вола да търсят теле някои кръгове, нищо няма да намерят злосторниците.

- Вие защо се отдръпнахте от Царя, въпреки, че сте сред инициаторите за завръщането му?

- От началото на 90-те години свършихме много работа, създадохме много монархически дружества. „Просветление“ се роди още през март 1990 г., само месеци след падането на Живков. На мен не ми харесваха хората, които се появиха край Симеон II след завръщането му. Аз не съм се отдръпнал, за да гледам сеира на някого недружелюбно и иронично. С голяма част от обградилите го нямам общи действия – говоря за Атанас Тилев, Бригадир Аспарухов, Любен Гоцев, покойните Илия Павлов, Стоян Ганев и редица други.

- С Иван Искров имате ли общо?

- Не, виждал съм го няколко пъти…

- Но Царят има общо с него, нали?

- Иван Искров е управител на БНБ и е допуснал сериозни грешки при контрола на една банка и затова трябва да бъде разследван.

- Но нали Царят го вклини в политиката и в БНБ?

- Той Царят и Бойко Борисов вкара в политиката…

- Борисов е друга история, Царя го вкара за 4 г. в МВР, но после Бойко си направи ГЕРБ и си печели изборите, дори и играейки срещу НДСВ, но своите карти.

- Всеки в политиката си поема пътя, но и Искров и Борисов получиха шанс покрай Царя.

- Избягвате да отговорите, каква беше личната ви роля за връщането на Царя?

- Десетки пъти съм се срещал с Царя в началото на 1990 г. Ако говорим за нещо конкретно, то през 1993 година лично аз му занесох българския паспорт. Взех го от МВР. Тогава го бяха записали Симеон Борисов Сакскобурготски. С него много пъти сме говорили за България и кога да се завърне. През 1996 г. държавата беше в тотална криза - банкова, зърнена, инфлация, но той не дойде тука за да спекулира с кризата и да търси как да стане цар. Този човек 50 години не беше виждал Родината си освен на снимки, нямаше представа за хората и нравите, но и за мен е трудно обясним изборът на обкръжението му и изборът на политики. Не знам дали са му ги наложили и кой, но Царят плати цената на огромното руско влияние, което продължава да властва в България. Но когато говорим за този период, трябва да си припомним фактите, които сега са нашето упование. Те са поне два – членството ни в НАТО и в ЕС. Това е упованието ни, че няма да бъдем завладени и няма да бъдем разрушени.

- Но това съвсем не е заслуга само на Царя?

- Аз не ги преписвам само на него. По тези идеи започна да се работи много преди идването му. Аз самият съм бил депутат и активно съм работил за тези членства. Истината е, че Царят проведе тези политики успешно и те станаха факт, не може да се отрече. Не казвам, че това е героична постъпка и измива всички други гафове, като например - Бриго Аспарухов да координира специалните служби в МС и ред други неща, които не одобрявам. Не одобрявам възстановяването на „Белене“. Истината е обаче, че още 2000 г. , по време на правителството на Костов имаше вече създаден доклад за реанимиране на този проект за АЕЦ. Този доклад тайно се написа въпреки, че тогава съм бил зам. председател на енергийната комисия в парламента от СДС. Докладът е написан под ръководството на тогавашният министър Жотев. Аз го видях готов и това беше доста подло и скандално. Отидох при Шиляшки, и вдигнах голям скандал заради „Белене“. Припомням това, защото трябва да са ясни и стъпките към този проект. Милко Ковачев от правителството на Царя финализира рестарта на „Белене“. Съвсем не съм бил съгласен с това. Не съм бил съгласен и че не се направи опит да се отстрани влиянието на Русия в газовата политика у нас. Тя си продължаваше като едно наследство, но това е факт и до сега. Така, че не можем да кажем, че Симеон II е бил най-лошият и е съсипал и църквата и България, а край него другите премиери, политици, деребей и олигарси са само светци – въобще няма такова нещо.

- Съществувал ли е план „Шипка“?

- Така, както хубаво го разказват някои конспиратори мисля, че е нямало такъв план. Но е имало желание на определени политически, разбирай десарски, агентурни среди и олигархически да изместят влиянието на СДС от държавата и то да бъде подменено с друг модел и сила, която уж да е дясно центристка, с доверието на Запада и тези среди да се ползват от това.

- Кой стои зад този план по начина, по който го казвате?

- Хора като Гоцев, Тилев, Бриго и други знайни и незнайни герои.

- Бил ли е Царят агент на КГБ?

- Мисля, че не е бил, знам много неща и около смъртта на цар Борис III и около издирването на тленните му останки. Аз бях участник на 50 годишнината от края на Втората световна война. Това беше през 1995 г., мен поканиха. Преди това ходих да търся информация за гроба на цар Борис III, но не ме допуснаха, до архивите, не пожелаха да кажат, но пръста на руснаците е много силен при смъртта на Борис III и особено на заличаване на гроба му.

- Каква е тогава тази любов на Симеон към убийците на баща му?

- Необяснима е, защото я няма, тя е само в главите на някои българи. Това е мит. Тези хора, които са убили и баща му и чичо му много внимателно го гледат да не демонстрира друго. Те могат да го ликвидират. Царят е бил заплашван през 90-те години, тези хора не прощават. Това се случва при смяната на Виденов през 1996 г.

- От кого е заплашван – от червените, от сините?

- Сините нямат такава сила да убиват, те само се самоубиват.

- А ДПС как се провряха при Царя?

- Царят винаги е гледал стратегически на нещата. Ще кажа неща, които никога не съм ги споменавал. 1993 година аз организирах първото пътуване на Доган, Юнал Лютви и Палчев до Мадрид. Дадох им билетите, резервация за хотела, уредих им часа за срещата с Царя. Ако някой не си дава сметка, че в България има един милион мюсюлмани, представени като турци, помаци, цигани, значи е просто ненормален. Тези хора са историческа даденост и не можем да избягаме от тях и от тази съдба. Днес сме много по-въвлечени в тази съдба. Защото решаването на проблемите с различните не става с геноцид, като с арменците, не става с Възродителни процеси, насилствено. Царят видя реалното съществуване на тези дадености, това е демографската структура на България, той познава отлично тези процеси. Факт е, че монархиите имат много по-малко етнически и религиозни проблеми .

- Симеон успя ли да овладее тези процеси на противопоставяне в обществото или ги засили?

- Не, не ги е засилил.

- Направи ДПС всесилни?

- Да се върнем на факта, защо им обърна внимание преди 22 години. Тогава когато се срещнаха в Мадрид, покойният президент Желев беше много сърдит на Доган, защото ДПС бяха една от социалните му бази. Като се върнаха от Мадрид вечерях с тях и Доган заяви, че монархията не била толкова лошо нещо. И тримата бяха във възторг от Царя, от политическите му анализи, от отношението му към България. Но Желев се ядоса много тогава, че Доган е допуснал възможност за възстановяване на монархията. Дори в НРС не са знаели за тази среща.

- Вярна ли е версията, че комунисти и ченгета са върнали Симеон за да спрат втори мандат на Костов и ОДС?

- Всички сега забравят, че 2001 г. имаше един проект за промяна на Конституцията, който го внесоха няколко депутати, свързани с десните, а аз бях един от инициаторите. Тогава през есента на 2001 г. в България предстояха президентски избори, а ситуацията беше много сложна, не беше ясно на къде отиваме, как ще стане членството ни в ЕС и НАТО. Твърденията за ченгетата и комунистите съм ги чувал, но не са сериозни, а глупави. Та те ченгетата и комунистите вече бяха приватизирали всичко, забравяте ли този факт. Ами върнете се към 2001 г. и вижте какво притежаваше ДС като бизнес, като влияние в медиите в политиката, включително и като позиции в СДС, в целия обществен живот. На тях просто не им трябваше да правят нищо допълнително. С това управление, с което СДС се гордее толкова много, точно комунистите, ДС, номенклатурата и мутрите така си бетонираха властта, че нямаха нужда от повече.

- Но и вие бяхте депутат в това синьо управление?

- Бях и това е моята вина. Очевидно не съм могъл да се боря. Но не може само с инсинуации да живеем, не можем да се гордеем, че референдумът от 46 г. е бил законен. Така след време ще говорим и за Кримския. А днес Царят е виновен за всичко. Но ситуацията през 2001 г. януари е такава - след 10 месеца предстоят президентски избори. Има образувано конституционно дело, което тръгна с една подписка дали Царят може да се яви на изборите за президент. Трябваше да се даде тълкование на текста „пет години живял в България“. Първо СДС не пожела да подкрепи това питане. Подкрепиха искането 20-30 седесари от 125 парламентарна група. Тогава една част от комунистите от БСП допуснаха правото да може Царят да се яви, една част от Евролевицата ни подкрепиха и ДПС. Но драмата около монарха-изгнаник се разгоря единствено в СДС. Тогава аз напуснах групата им. Беше ми писнало от някакви неясни и глупави аргументи.

- Костов ли стоеше против връщането на Симеон и участието му на президентските избори?

- Не е Костов, подобни твърдения са манипулации от „Раковска“ 134, него го излъгаха групата около Петър Стоянов, Йордан Соколов, Екатерина Михайлова, Надежда Михайлова и редица други. Костов разчиташе, че КС ще разреши на Царя явяване на изборите, защото там бяха хора като Васил Гоцев, Георги Марков. Нямам сега представа какво щеше да се случи, ако монархът беше се явил и беше спечелил президентските избори, всичко е просто хипотези, да говорим за реалното.

- А можеше ли 2001 г. Симеон да бъде партньор със СДС, а не с ДПС?

- Можеше и това беше реалното, аз за това работех, но „здравите“ сили в СДС бяха против. Костов не е виновен за това, може да има много други кусури, но тук вина няма, да не му се приписват и несъществуващи. Денят преди да се гледа делото по казуса с Царя в Конституционния съд, СДС се събираше в централата и трябваше да решават какво ще стане с президентските избори, аз имах продължителен личен разговор с Костов. Президентските избори тогава бяха много особени, защото се предшестваха от парламентарни през лятото същата година. В този разговор се опитвах да убедя Костов да упражни влиянието си и да се реши въпроса с правото на Царя да се яви на избори за президент. Той смяташе, че това е естествено и проблемът ще се реши в полза на Симеон II, защото знаеше тези настроения в КС. Попитах го, а ако не се случи така както мисли, няма ли опасност Царят да се превърне в конкурент на десните. Тогава Костов ми цитира някакво изследване, че монархът можел да вземе само 8%, ако се яви на избори. Предупредих го, че ако Царят се яви с организация с ясно име тогава тези 8 стават 16%, а когато започне кампанията скачат на 24% и т.н., а тогава какво правим? А дори и да вземе 8%, ако утре те не достигат на СДС за правителство, какво ще правиш, питах Костов. Знам, че Костов не се харесваше с Петър Стоянов, но не мога да кажа, че са верни и твърденията, че заради Стоянов Костов е попречил на Царя, тези внушения не са правдоподобни. И така на заседанието вечерта на СДС се даде насока, който иска да подкрепя Царя, но всеки сам да реши, защото не беше ясно тълкованието на КС. Това е единственото конституционно дело което е гледано два дни.

- И как се стигна до неизгодното решение за Царя?

- Покойният Живко Сталев, който беше председател на КС, усеща, че тълкованието ще бъде в полза на Симеон, прекъсва заседанието, отива на таен обяд с президента Стоянов и един двама от членовете на КС и на другия ден решението е 7:6. За 50 години в изгнание Симеон II е понесъл много обиди, но той не обвини Петър Стоянов, че иска да спечели втори мандат, та това е в човешката природа. Но след КС започна втората битка за промяна в Конституцията - да отпаднат думите „живял пет години“. Тогава тълкувателното решение на КС ставаше безсмислено. Нещата бяха в ръцете на СДС, със 180 гласа промяната можеше да мине в парламента.

- А Царят имаше ли желание да участва на президентските избори?

- Мисля, че искаше, виждаше по този начин възможност да помага в управлението на страната.Това е ролята, която най-много му приляга.

- А защо не поиска отмяна на референдума от 1946 г. и връщане на монархията?

- Предполагам, защото усещаше, че няма шанс за подобен ход. Как да се случи това в хибридната българска демокрация.

- Сега не му ли връщат титлата владиците по хибриден път?

- Как да е хибриден, та той е роден с тази титла.

- Защо Църквата не го споменаваше като такъв още след завръщането му?

- Това е подходящ въпрос, но към Синода, аз не мога да тълкувам действията на църквата. Но ще ви кажа, че и по време на комунистическия режим портретите на цар Борис III и царица Йоанна винаги са били в Зографския манастир на Атон на най-официално място. Царското присъствие никога не е било отделно от църквата. Сега тази истерия, че Царят е някакъв предател в полза на Москва е направо смешна и жалка и то жалка за България.

- Доган ли вкара Илия Павлов и Мултигруп в царския двор?

- Грешка, голяма грешка. Мултигруп беше част от голямото руско геостратегическо влияние в България. Не можеш да се ползваш от доверието на руснаците, ако не дружиш с Мултигруп. Групировката беше една част от нещата тогава. Една от положителните страни на Костов беше, че искаше истински да извади Мултигруп от влиянието им във властта, и почти беше успял. Истините за Костов са важни – той не беше против царя, извади мултаците от властта. Но да не забравяме, че един от министрите на НДСВ беше Димитър Калчев, човек на Мулти. Така че Царят си спази тези ритуали и условия, но пак повтарям – без благословията на Москва никакъв не можеш да станеш в България, нито богаташ, нито управник, а камо ли цар. Москва иска хаос в България, кълне се в преданост на православната идея, но искат православните братя българи да са бедни, да са скарани, да страдат, да нямат цар, да не са независими, защото така по-лесно се решават нещата. До голяма степен такава е и турската политика. Никой не обича малките и независими субекти, но ние трябва да си ги обичаме.

- Как да си обясним три факта – възраждането на „Белене“, Царят подкрепи анексирането на Крим от Путин, обяви се и против санкциите на Запада срещу Русия?

- За „Белене“ вече обясних. Царят не е в качество да поставя и изпълнява санкции, но ако само той е проблемът, как да си обясним, че сегашният прозападен премиер се обявява също за сваляне на санкциите и за смекчаването им и приема Крим за даденост. Царят в момента е гражданин и той изразява своята позиция. От друга страна трябва да е ясно, че Москва е твърдо против възстановяването на българската монархия. Москва не иска българския цар да си възстанови трона. Москва управлява тази страна независимо, че сме в НАТО и в ЕС. И ще изтече много вода докато започнем да взимаме независими решения. Царят не е зависим от Москва, защото може да обърне гръб и да си тръгне и не е задължен да дава обяснения. Безспорното е, че той е българският цар, роден като такъв, част от историята. Но според закона в момента и Конституцията е обикновен български гражданин. И пълна глупост е, че сега някакви активисти се натягат и искат да му дадат специален статут. Та той се е родил с такъв статут, това наистина вече е несериозно. Какво, че в този инициативен комитет има професори, големи бизнесмени и какви ли не интелектуалци –с това искане за специален статут правят глупости и сякаш целенасочено убиват авторитета на Царя и отвращават хората от него. Той каза, че е изненадан и че не е въодушевен от тази идея, но какво повече може да направи. Това са си действия на московската група, московското лоби. Това е идеята на Кремъл – да има някакъв специален статут, но личен, да му се приписват права, но да не се възстановява монархията, да няма възстановена Търновска конституция, защото това значи край на комунизма. Но от друга страна „царедворците“ отблъскват с мазните си думи и идеи нормалния българин от личността на Симеон II. Но аз не съм от тази група, те сигурно са полезни за себе си, но за България не са. Моля се, това, заради което го обвиняват българите, да се разбере, че е свързано с подмолните действия на това обкръжение, което му наложиха преди 15 години. Не искам тези хора отново да са водещи, защото вредят на България и на него. Това са едни некадърници, които за съжаление Москва много обича.

- Ако пак не успее да се оттласне от тях?

- Няма да стана републиканец, просто нещата няма да ме радват. То половината ми съзнателен живот мина при комунизма, а другата в тази идиотщина наречена преход. Вярвам, че идеята за царя е идея за България, тя не е мъртва. Нима някой вярва, че руските интереси са били България да е член на ЕС и НАТО – не съм аз лудият, друг е луд.

- Търновската конституция ли е решението на родните проблеми?

- От 25 години го говоря и съм убеден, че само с възстановяването й ще сложим край на прехода и комунизма.

- Тази идея звучи направо еретично?

- Еретично звучи, но аз си мисля, че е правоверно. Но нека преди да удряме големите печати си отговорим: имаме ли по време на Търновската конституция проблеми със съдебна реформа, недоверие към съда, на мен не са ми известни. Имаме ли проблем с корупцията, сигурно е имало единични, но в Царство България тя не е била никога проблем номер едно. През този период има възход - икономически и духовен, и сме били фактор на Балканите. Западните сили са се съобразявали с нас. С какво тази конституция е била по-лоша и по-неработеща? А сегашната нова републиканска Конституция работи вече 24 години и какво се случва. И сега пак говорят за нова Конституция, но кой ще я напише, как ще я приемат, та даже няма конституционно мнозинство. Търновската конституция продължава да бъде решението за България, тя с нищо не противоречи на членството ни в ЕС. Нейните противници са московските комунисти и ултралибералите на Запад, които казват, че монархията била отживелица, но видяхме до къде доведе техният мултикултуризъм, до насилие и озлобление.

- Каква перспектива е един цар на пределна възраст и един престолонаследник, който даже не знае български?

- Не съм сигурен, че Борис IV не знае български, семейството му изживя голяма трагедия последните години. Изискванията на Търновската конституция са престолонаследникът да бъде кръстен в православна вяра, след княз Кардам, неговият първороден син е престолонаследникът. Той е кръстен в православието, а един ден дай Боже ще носи титлата цар Борис IV. Това е много силна отговорност. Когато се възстанови Търновската конституция думите Бог, Цар, Отечество ще добият истински смисъл. За мен княз Борис Търновски е бъдещето на българската монархия, знам, че това ще звучи също еретично, но той е престолонаследникът. Виждаме колко много крале, уморени от възрастта си се отказаха в полза на своите млади приемници. Преди няколко години дори папата се отказа от поста си.

- Симеон трябва ли да се откаже в полза на внука си?

- Не казвам това, Симеон II е мъдър човек и знае какво трябва да прави. Такъв вариант съществува, решението е тежко и важно, но Царя има право да го вземе. Името Борис ще се окаже наистина магическо за България, това сочи историята от времето на Борис Покръстителя. Управлението на цар Борис IV ще бъде по волята Божия и по волята на народа. Няма кой да го спре. Ще се опитат московски комисари и западни ултралиберали, но Божията воля няма как да прекършат.

- Борис IV ли е бъдещето на България, та той е извън контекста на тази трудна страна, само може да продължи традициите на фамилията да се краде от България? Изключение е само прадядо му Борис III, който е бил наистина обичан цар?

- На мен не ми е известен факт Царската династия да е крала от България. Борис IV също ще бъде обичан и аз смятам, че до края на годината той трябва да дойде в България. Неговата съдба е, че Родината му е там, където е народът му. Българите трябва да се запознаят с него. България има нужда от нова визия, от нас старите българи нищо не става. Това е бъдещето и може да бъде уникален за света пример. Лошо ли е, ако всичко това се случи на България? Чудото зависи от нас.