Поведението на Светия синод е водевилно, той се опита да дискредитира Плевнелиев

Социалистите са несигурни, опитват да съберат последните парчета на парцаливото знаме на комунизма, казва пред Faktor.bg историкът

Интервю на Васил Василев

Доц, д-р Лъчезар Стоянов е преподавател в „Нов български университет. Специалист по история на модерната българска държава, история на българския национален въпрос

и история на държавните институции в България

- Доц. Стоянов, какъв знак дава Росен Плевнелиев с отказа си да отиде в Москва за парада по случай 9-и май?

- При всички случаи за мен това е един привнесен дебат отвън. 9-и май отдавна е загубил това си ритуално значение отдавна, дори и през последните години на комунистическия режим у нас. Сакралното и ритуалното значение на 9-и май, което му придават комунистите, е само през първите години след войната. Дори в България се акцентира на български празници като 9-и септември и 7-и ноември, на събитията, свързани с нашата страна. Денят на победата не се вписваше толкова в хореографията и идеологията на родните вождове.

- Защо обаче днес има немалка част лявомислещи българи, които се опитват да наложат отново Деня на победата като празник?

- Нещата се промениха с оглед на актуалната международна обстановка и политическите амбиции на Кремъл и лично на Владимир Путин да доминира в световен мащаб. Руският президент иска да влезе в ролята на месия на човечеството – факт, който надскача измеренията и събитията около. С парада на 9-и май Русия се опитва да покаже, че тя е пазителка на всички европейски и християнски ценности, макар че според мен тази дата е много противоречива в исторически план. Действителната капитулация на Третия райх става на предишния ден в присъствието на ген. Айзенхауер. На следващия ден по настояване на Сталин се подписва далеч по-маловажен документ, с който той е искал да покаже на света за своето величие и важност пред света. Сталин е искал да изпълни съветските си претенции и да покаже, че Германия капитулира именно пред него, а не пред останалите държави.

- Опитва ли се с поведението и политиката, която прокарва, Путин да влезе в историята като втория Сталин?

- Той иска да бъде Сталин, който е имал претенцията да бъде фактор и СССР да определя бъдещето на цялото земно кълбо. Путин има същите претенции. Неслучайно иска всички големи тържества да се случват в Москва. Парадът символизира тържествуващия Путин, който показва, че в днешно време държавата му е най-силна.

- Опасна ли е заигравката на Светия синод, който дискредитира президента, обяви Симеон за цар и се опита да го пробута на бойкотирания от България парад в Москва като държавен глава?

- Решението на определен състав на Светия синод е водевилно, защото не може да се отдава почит на цар в парламентарна република. Що за цар е Симоен II според основния държавен закон? Това беше много български акт, с който се дискредитират официалните български лица. Слава богу, че Симеон отказа да присъства на парада, проявил политически рефлекси и е разбрал, че се оказва в ролята на бялата врана. Той е видял поведението на големите политически лидери, които няма да отидат в Москва на 9-и май заради поведението на Путин.

- Има ли опит от дългата ръка на Кремъл да постави в медийно затъмнение Деня на Европа на 9-и май с цялата истерия, която се опитва да се създаде?

- Точно това се прави Русия. Празникът на Европа е празник и на победените и на победителите. Той трябва да е обединяваща дата. Със запушването на 9-и май с московските претенции ние се връщаме към ретроградния режим на разделението на победители и победени. Очевидно е, че това е от интерес само Путин. Уж е защитник на християнските ценности, но руският президент не ги спазва и проповядва политика на господари и подчинени.

- Какъв знак дават Георги Кадиев и някои негови другари от БСП, поискаха цялото ръководство на Столетницата и без покана да отидат на Червения площад?

- Това е опит на БСП да заеме някаква позиция и да внушават, че в България е имало фашизъм, което е много важно за тях. Искат да покажат на електората си, че са антифашисти и носители на прогресивните сили. Те изповядват един ретро идеал, който трябва да ги впише в отбора на добрите и, че са допринесли за обществения прогрес на човечеството, което не е вярно и е несъстоятелно и ретроградно. Разбира се, не говоря за всички социалисти. Сред тях има и хора, които се съобразят със съвременния живот и нямат ретро мислене, но те са малцинство. Най-голямото престъпление на БСП е, че смачква социалдемократите и не иска подобна политика да съществува у нас. Прави ми впечатление Ивайло Калфин, който очевидно не е организационно обвързан с партиите. Той всъщност няма ляво мислене дори. Политическото му поведение е позитивно, което ми харесва.

- Поде се инициатива в Казанлък да се построи паметник на Тодор Живков. Докога ще продължи носталгията по режима на Тато?

- Подобни идеи само показват несигурността на социалистите, които се опитват да съберат последните парчета на парцаливото знаме на комунизма. В университетските среди, където практикувам, виждам объркани, разцентровани и незнаещи млади хора, които са загубили ценностната си ориентация. Това е лошото, че с подобни паметници се опитва да им се сложат розови очила за това, колко хубаво се е живеело по социализма. Те не четат, не се вълнуват, а вярват на сляпо. Младите социалисти не знаят в какво дефицитно време се живееше. Нека да прочетат епиграми на Радой Ралин, който казваше: „Каква реклама, то стоки няма“. Младите хора са най-голямата жертва на БСП, но това е само временно. Не вярвам с паметници на Тодор Живков някой да обърне посоката на историята и развитието на света. Ние не трябва да обръщаме такова внимание на подобни инициативи на бизнесмени с пари и назначени милионери. Нека да си ремонтират космическата чиния, да си правят пенсионерски клубове, но светът няма да се обърне от това. Логиката на подобни инициативи като тази в Казанлък е да сплоти червените редици, за да могат през това време, благодарение на тях политици и бизнесмени да си доживеят старините като депутати, членове на бордове и пр. Партията винаги е била кърмилка и тези хора са сукали от началото на живота си. Така не искат и да си отидат от този свят. Няма кой знае колко сложно обяснение за подобни инициативи – всичко е чист келепир.

- Не рискува ли червената партия да загуби бъдещето си с подобни инициативи и инакомислещите да се насочат към формации като АБВ и „21 век“?

- Това на първо място е провокация. След новината за подобен паметник на Живков излизат много будни млади хора и се противопоставят на реживковизацията и веднага дават повод на социалистите да направят поредното облъчване и да сочат десните хора за фашисти. Подобна провокация е и случаят с паметника на съветската армия в София, който непременно трябвало да бъде лъснат и ремонтиран. Някой го наричат паметник на двойния освободител. От какво са ни освободили болшевиките? Никой в България не трябва да се съмнява в паметниците, които са посветени на жертвите от Освободителната война през 1878г.

- Правили ли сте си изчисления в какъв размер са загубите за България от Втората световна война?

- Не съм смятал точно колко пари сме загубили, но има друга по-голяма загуба – човешките животи, които са безценни. Ако се направят точни сметки, първо трябва да се започне с издръжката на окупационната съветска армия, която изцяло сме хранили и поили. След това България изплати част от огромните репарации, които ни бяха наложени.