Големият проблем на българската политика е липсата на лидери, на хора които имат опит и харизма

Въпросът за мажоритарния вот трябва да се решава от компетентни политически органи, а не от шоумени, яхнали сантимента на почитателите си, казва пред Faktor.bg изпълнителен продуцент на българската програма на радио Ес Би Ес Австралия

Фили Ладжман е работила като журналист в БНТ до 1989. Преди демократичните промени емигрира в Австралия. Две години по-късно става главен продуцент на българската редакция в австралийското държавно радио SBS. Един час на седмица, с подкрепата на кореспондентите си, реализира едночасово предаване, насочено към българската общност в страната. Живее в гр. Мелбърн.

Интеврвю на Косара Белниколова

- Г-жо Ланджман, доколко са верни слуховете, че ще бъде закрита българската секция на Австралийското радио SBS?

- Не става дума за слухове, а по-скоро за очаквани промени. През 2017 г. всички 74 езикови програми на държавното Австралийско радио SBS ще бъдат ревизирани, за да се определи необходимостта от тяхното излъчване. Всички ние живеем в променящ се свят. Приоритетите както на отделните хора, така и на правителствата също се променят. В Австралийски контекст, на мултикултурно общество, това означава че правителството иска да предложи повече услуги на нови езикови общности или на общности в нервностойно положение.

Съгласно демографските данни от последните няколко преброявания на населението в Австралия, българската общност в никакъв случай не е в неравностойно положение, даже напротив. Българите в Австралия са със образователно ниво над средното, с доходи над средните, с ниво на английския език над средното, с професионална реализация над средната. Всичко това ще постави въпроса дали българската програма на радио SBS е добра инвестиция за правителството.

По предварителни данни се очаква около 30 езикови програми на SBS да не отговорят на критерийте за нуждаещи се езикови общности. Но това за сега е само предварителен анализ. Решението ще бъде взето от Борда на радиото в края на 2017 г. Тогава българската редакция ще навърши 40 години и се надяваме това да не бъде годината на нейното закриване.

- Наскоро имаше избори в България, изненада ли ви победата на ген. Радев?

- Ако говорим за личностни качества, смятам, че изборът на Румен Радев за президент на България беше избор на по-малката от двете злини. Ако обаче говорим за политическа ориентация – за съжаление завоят към Русия ще бъде твърде явен. За мен големият проблем на българската политика е липсата на лидери, на хора които имат опит и харизма да ръководят държавата. Но веднага искам да кажа, че съм убедена, че в България има силни и способни на политическо лидерство личности, но те за съжаление не са допускани до политическата сцена.

- Като външен наблюдател, възможен ли е „завой“ на България към Русия и отдалечаване от ЕС – какви ще са последствията?

- Би било нереалистично да се очаква нещо друго освен завой към Русия. На капитанския мостик в България са хора, които клонят към "големия брат", както и да завоалират този свой избор. Румен Радев е откровено проруски настроен във всички свои изявления. Бойко Борисов пък с неумела демагогия през цялото време се опитва да „не отреже клона на който седи“. ЕС засега остава само източник на средства, с които „законно“ да се злоупотребява. Но не мисля, че това ще продължи още дълго. Европейските институции отдавна добре знаят къде отиват европарите, както в България, така и в други подобни на нея държави от бившия Източен блок.

- Как българската общност в Австралия вижда резултатите от президентските избори и оставката на правителството?

- Разбира се, българите в Австралия следят отблизо политическите развития в България. На първия кръг от президентските избори Българската общност доминиращо (над 40%) гласува за представителя на РБ – Трайчо Трайков. Този факт красноречиво говори в какъв тип кандидат ние виждаме бъдещето на България. Но явно, че нашето мнение е мнение от разтояние и че хората в България, които са потопени в ежеднвните трудности на живота имат друго виждане.

Колкото до оставката на правителството – да, смятам, че след такава загуба на доверието на избирателите, оставката на правителството беше логично действие.

- Имаше ли проблем с гласуването в контекста на приетите промени в Изборния кодекс?

- Самите текстове в ИК бяха променяни няколко пъти. В последния им вариант те наложиха някои ограничения на избирателните права на живеещите в чужбина българи. От друга страна обаче, мисля, че дебатите около промените в ИК станаха причина за по-високата мотивация да се участва в изборите и това беше добре. Средно в президентските избори през ноември 2016 изборната активност в Австралия и Нова Зеландия беше с 20% по-висока от активността в парламентарните избори през 2014.

- Как ще се развие политическата криза у нас, какви ще са последствията?

- Съгласна съм, че България е в политическа криза. Липсата на политическа отговорност и ангажираност с държавните дела е много тревожна. Но отново и отново няма алтернатива на ГЕРБ. Орела, рака и щуката са на българската политическа сцена и това не вещае нищо добро. След като нито една политическа партия не прие мандат за правителство, предсрочните избори се оказаха безалтернативни. Но аз лично не виждам в момента алтернатива. Боли ме за България и се тревожа за бъдещето на всички хора, които обичам и които живеят там.

- Как оценяте резултатите от референдума, иницииран от Слави Трифонов?

- Аз от много години работя в медиите - телевизия, а сега радио. Но не е необходимо човек да е медиен работник, за да види чии интереси и каква платформа имат бутафорните опити на Слави за референдум. Под зле завоалираните популистки лозунги явно лъщи сценарий, финансиран от сегашните управляващи. Изборните закони, в това число и въпросът за мажоритарния вот, трябва да се решават от компетентни политически органи, а не от шоумени яхнали сантимента на почитателите си.

- Какво е мнението ви за състоянието на българските медии – от какво имат нужда?

- Чета и слушам ежедневно българските медии. Дигиталните технологии и социалните платформи отвориха шлюзовете на гигантски поток от информация. Хубаво е, че потребителите на тази информация могат да намерят издания по свой вкус. Проблемът обаче с качеството на поднасяне на тази информация не е решен. Стряскаща е явната липса на професионални журналистически умения. След повече от 20 години медийни експерименти и търсения е време да се разбере че не всеки който знае азбуката може да пише статии и че не всеки, който може да държи микрофон знае как да го използва.

От какво имат нужда българските медии: от професионално обучени журналисти.

- Говорихме за проблемите на България, но кажете накрая как живее бъларската общност в Австралия?

- Вече стана дума, че българската общност в Австралия има променен социално-демографски профил. От предимно застаряващи и предимно политически имигранти, сега нашата общност има средна възраст около 40 г. и се състои от предимно високо образовани и успешни в професионално отношение хора. Приятно е да се каже, че връзката с България е важна и стабилна. Всички се вълнуват накъде върви България и искат да помогнат. Затова и активността в изборите бележи повишаване, затова и сбирките на българските организации „Родина“ в щатските столици са по-чести и по-посетени. Доказателство е, че бяха проведените наскоро във всички австралийски столици коледни тържества на българските общности. Българските църкви също бяха добре посетени през празничните дни. Българският дух е жив в Австралия.