Интервю на Косара Белниколова

- Г-н Ганев, предлагат се различни варианти за спасяването на КТБ, нужен ли е нов законопроект?

- В никакъв случай не съм съгласен да се прави нов законопроект за КТБ. Ако идеята е тя да бъде спасявана, някой отнякъде трябва да набави не само 4,2 милиарда, но и допълнителна сума, за да бъде банката в ликвидност, и да посрещне тегления на вложители. Така че вероятно ще трябват към 5 млрд. лв. Другият въпрос е защо да се взимат и търсят тези пари. Второ – от държавническа гледна точка – да се прави в момента специален закон за КТБ, означава изпращане на сигнал към всички банки, че могат да карат през просото, както очевидно е било в КТБ. Сещаме се, че това няма да доведе до най-желателното поведение. Един от големите плюсове на българската банкова система през последните 16 - 17 години, включително и фактор, който я остави незасегната от световната банкова криза, беше тема табу. На банките беше казано, че „когато някоя сгази лука – тя си отива.” Междувременно това стана с 5 банки, което не е толкова известен факт. Случи се, защото не се държаха както се предвижда в законовата рамка. Най-сериозният дефект на закона е, че трябва да се изработи механизъм вложители с гарантирани влогове да могат да си получават парите преди да е отнет лиценза. Но в никакъв случай не трябва да се правят изключения, защото някаква банка била голяма. Идеята на правилата е да важат за всички.

Не е задължително да се върви към обявяване на несъстоятелност. Ако се яви някой с 5 милиарда – да заповяда. В момента, в който имаме отрицателния капитал, БНБ е длъжна след кратко време да отнеме лиценза, тя няма избор.

- В каква степен може да се вярва на внесения в БНБ външен одиторски доклад, ако цифрите в него са верни – значи всички предишни ревизии на БНБ са с невярно съдържание?

- Г-н Василев беше известен с това, че си спретва конкурси, на които сам себе си награждава. Това, което не бива никога да се забравя е, че имаме сериозна издънка на надзора на БНБ с КТБ и че динамиката на тази банка е била с пирамидална структура – вълнообразно нарастване, с което много от настъпващите средства покриват дупките от по-старите. Това няма как да не доведе до срив. В нашия случай този срив беше ускорен от политически, прокурорски и медийни процеси. Има сериозен проблем от гледна точка на структурата на надзора и от начина, по който той се осъществява. Не би трябвало това да може да се случи под носа на БНБ. Елементарната житейска мъдрост изисква като видиш една банка да удвоява капитала си в продължение на три години – т.е станала осем пъти по-голяма, трябва да гледаш много внимателно какво става там и то в условие на световна финансова криза. Очевидно там става нещо крайно необичайно.

- Потвърждавате, че БНБ са си затваряли очите през цялото това време?

- Одиторският доклад го доказва съвсем ясно. Няма как да имаш 82 кредитополучателя (в третата група), на които са отпуснати кредити за 3, 5 млр. лв. , които да нямат проходи от собствена дейност, а дори някой от тях нямат и персонал. В случая надзорният проблем е сериозен и трябва да се види какво може да се направи, за да не се допускат подобни неща в бъдеще. Анализите на какво се дължи това – дали е нарочно или нечия некомпетентност, е вече друг въпрос.

- Кой трябва да понесе отговорността – Иван Искров, целият УС?

- Искров отдавна заяви, че когато казусът приключи, той ще подаде оставка. Това е форма на поемане на отговорност. Искането за оставка на целия УС е друга крайност на неразумността в този момент, защото ако утре БНБ осъмне без УС – какво правим след като все още нямаме правителство?

- Кой е най-добрият вариант за набавяне на средства във Фонда за гарантиране на влоговете – от държавата или чрез „солидарност” в банковия сектор?

- Не се притеснявам в това отношение. Банките ще проявят солидарност помежду си. Но искам да подчертая нещо – те ще проявят солидарност, както проявиха при ПИБ, но не проявяват желание да са солидарни именно с КТБ. Най-вероятно, което е спекулация от моя страна, е че през годините са наблюдавали практики, които в очите им са нелоялна конкуренция. Но предполагам, че разбират положението и лесно ще бъдат убедени. Сценарият, който в момента се разгръща и е предвиден в законодателството – отнемане на лиценза, задействане на Фонда и изготвяне на разписание – най-вероятно по сметки в други банки. Няма предвиден срок за изплащане, но практиката показва, че това става за около два месеца. След това ще остане да помислим как да променим закона. В момента вложителите са обречени да чакат.

- Станаха известни скандални разкрития за високи хонорари, давани в другата затворена банка на Цветан Василев - „Виктория” по време на надзора, допустимо ли е това?

- Там проблемът е с квесторите. Анализите, които аз съм видял, показват, че „Виктория” е нормална банка. Случаят с КТБ беше в момент, в който тя вече я беше прибрала при себе си, но още не й беше „изсмукала кръвта”. Имаме една добра банка, която е с петното, че в момента е собственост на КТБ.

- Вие сте част от Гражданския съвет на Реформаторския блок, къде са съвпаденията в икономическата ви програма с ГЕРБ?

- Основните измерения, по които е важно да се случат съвпаденията, е съдебната реформа, сигурност и отбрана, както и реформа в МВР, където може да има известни трудности. Всичко друго е по на заден план. Относно икономическите – ГЕРБ имат идея за 2% данък към общините, а Реформаторския блок е против. Важна е и визията за „Южен поток”- принципната позиция съвпада. И двете политически формации са на мнение, че ако той ще се случва, това ще бъде по европейските правила и при доказана икономическа целесъобразност – тук може да има различни мнения. Възможно е да се стигне до анулиране на процедурите за поръчките.

- Сякаш и двете формации пропускате да коментирате идеята за административна реформа...

- Тя е изключително важна, но от гледна точка на политическите реалности, Реформаторският блок не може да поиска контрол върху всичко. Ние имаме готов пакет, който да предложим, но не може да претендираме непременно за него. Едно от главните неща, които включва, е въвеждане на публичен конкурс за държавните длъжности пред комисия, която има гражданско участие. Относно назначението на Ива Йорданова – никой не е съвършен и всеки прави грешки. Тя явно е седнала и е прочела какво има да каже РБ по въпроса и подаде оставка.

- Нужна ли е спешна актуализация на бюджета и в какви параметри?

- Неминуемо е нужна – няма как без нея. Сравнение с предвиденото, недостигът е прекомерно голям и проблемът е в предвижването – безумно оптимистично планиран бюджет, който няма как да бъде изпълнен, т.е няма как да не бъде ревизиран. Най-драматичното неизпълнение, което група икономисти го казахме още миналата година, е ДДС и акцизите. До края на годината е ясно какво може да стане и то трябва да се оцвети в закон. Малко повече въпроси има по отношение на лекото увеличение на разходите с 450 милиона – дали непременно е необходимо. Ако не се нанесат корекции – всички министерства в един момент трябва да спрат да плащат, каквото и да е било, включително и заплати – единствената физическа реалност е да се ревизира бюджетът.

- Възможен ли е вариант да не се състави правителство и служебното да продължи да работи още дълго?

- Винаги го има този вариант. Но ми се струва, че законите на гравитацията работят силно в посока на това да има правителство. Второстепенният въпрос е как ще бъде съставено. Ако не се състави правителство – тогава ще имаме проблем с бюджета, който касае и КТБ – взимане на държавно гарантиран заем за Фонда за гарантиране. Относно политическия пъзел – за мен най-вероятна е комбинацията ГЕРБ, Реформаторски блок и Патриотичния фронт. Мисля, че ще се намери формула, по която да не се настъпваме по взаимно чувствителните си места.