Не ДПС, а останалите партии трябваше да издигнат Близнашки в комисията за промяна на конституцията

Полицай с профил във Фейсбук като Анна Витанова няма място в системата на МВР, категоричен e пред Faktor.bg анализаторът

Интервю на Васил Василев

- Г-н Коритаров, има ли реална опасност за Европа от насочените ядрени ракети към Полша и Румъния, или това е поредното психотронно оръжие на Владимир Путин?

- Истинската заплаха за Европа е все по-откровената диктатура в Русия. Тя се състои в нарушаването на правата на инакомислещите хора в държавата, както и действията на Кремъл, който продължава да не се съобразява с международното право по въпроса за окупацията в Крим и за подривните действия срещу Украйна. Що се отнася до насочването на ракетите, мисля, че това е един безсилен жест на режима в Русия, с който Путин се опитва да показва мускули. Едва ли можем да си представим, че той ще стигне до там, че да започне нова световна война точно в този момент. Тези действия са демонстрация на военна мощ и целят да стреснат Запада, за да предизвикат постепенно САЩ и ЕС да минимализират режима на санкции към Русия до постепенното му отпадане.

- Каква да е реакцията на Европейския съюз в тази патова ситуация?

- В същото време това е проблем на достойнство и преди всичко на демократични ценности от страна на западния свят, който трябва да покаже на Кремъл, че е немислимо през 21-и век да се отнемат територии с оръжие и да се рушат независими държави. Силно се надявам световнитесили да са си направили изводите от Втората световна война, когато не е бил осуетен опитът на Хитлер да изпробва до къде може да стигне неговата агресия. Едва когато биват нападнати сериозни европейски държави и Съветският съюз става жертва на изкопания от самия него капан – „Пактът Рибентроп-Молотов”, който не само е дал шанс на Хитлер да започне войната и да нападне самия Съветски съюз, вече нещата тръгват към истинската си развръзка. Опитът от тогава би трябвало да сочи, че агресивните действия и намерения на Путин трябва да бъдат пресечени на каквато и да е цена. Русия трябва да се изтегли от окупирания полуостров Крим, да се извини на света и да се върне към принципите на международното право. В противен случай показването на мускули от страна на Русия не просто ще се превърнат в ефективна заплаха, а е предпоставка за избухване на сериозен въоръжен конфликт.

- Какво означава прекратяването на конфликта „на всяка цена”? Трябва ли НАТО и ЕС да насочат ядрени ракети срещу Кремъл?

- На всяка цена означа следното – съвременната световна политика е призвана да се реализира с колкото се може по-висок интелект. Западните и демократичните лидери са длъжни да измислят онова действие – с мирни средства да се справят с конфликта с Русия. Това може да се случи със затягане на обръча на политическа изолация на Кремъл и с политически санкции към Москва. Аз не мога да давам рецепти, защото не ми е работа и не би следвало да се отнемат инициативи на факторите, които са призвани да правят това. Ако всички тези средства обаче бъдат изчерпани, ще възникне нова конкретна ситуация, която ще изисква нови конкретни разговори.

- България дребна риба ли е за Русия в политическата ситуация, която описвате?

- България не е дребна риба за Русия. Аз не изключвам да бъдат насочени ракети и срещу нас. След това ще последва вероятно активизиране на руската имперска носталгия. Ще има демонстрации и напрежение в България. Една демократична държава обаче е силна с това, че поставяйки всички тези неща в условията на прозрачност, всеки ще разбере кой от какви интереси е движен.

- Как си обяснявате плахото поведение на властта по геополитическите въпроси у нас, свързани с Русия и военните машини, които идват от НАТО?

- Защо да е плахо политическото поведение на властта? Ние обявихме, че приемаме тежка техника от САЩ. България действа като пълноправен член на НАТО и се грижим за гарантирането на нашата сигурност. Може би от етични съображения и от добро политическо възпитание страната ни не прави кампания срещу Русия. Ние не сме носители и изразители на агресия, а напротив. Ние предприемаме мерки да се защитим от евентуална руска агресия. В подобна ситуация не се говори, а се действа. Новите оръжия ще обогатят временно или постоянно българската армия и ще укрепят националната ни сигурност за по-качествено противодействие срещу чужди страни. При всички случаи това, което правим с НАТО е атлантическа солидарност.

- Трима министри, ангажирани с проблема не можаха да се разберат какво да говорят за оръжията от САЩ. Цари ли хаос в правителството по тази тема?

- Хаос в правителството има не само по въпроса с оръжията на НАТО, а по принцип. Когато се говореше навремето, че ГЕРБ не трябва да прави разнородна коалиция, а би следвало или да направи самостоятелно правителство с подкрепата на всички партии, които ценностно споделят политиката им, не беше приет. Сега при това разнообразие от различни по манталитета си и интелекта си хора, членове на правителството, на партии, които са различни в своите ценности, какво друго да очакваме освен едно голямо объркване.

- Велизар Енчев сравни действията на САЩ у нас с кувейтско-иракската война. Има ли резон в притесненията на депутата?

- Защо трябва да се вярва на политическото говорене на Велизар Енчев? За него това е разбираемо говорене, защото той в момента търси идентичност и свой електорат. Енчев търси определени позиции, ако реши да участва в местните избори. От това обаче не следва, че неговата теза е вярна. Той просто се обръща към хора, които може би биха му се доверили. Аз не мисля като него, тъй като САЩ не се готви за война. Колкото за модела, за който той говори в Кувейт, не трябва да забравяме, че този сценарий се отнася за 1991 г., който стана известен с операцията „Пустинна буря”. Тя стартира под егидата на Съвета за сигурност на ООН. Благодарение на тази операция иракските окупатори бяха изгонени и Саддам Хюсеин беше принуден да отстъпи. Ако САЩ смята, че има ресурса да освободи Крим от руската агресия на по-ниска цена и безболезнено, би трябвало да го направят. Ако обаче това крие риск от голяма война, те няма да го сторят, защото има достатъчно други механизми руснаците да бъдат принудени да отстъпят. Ние обаче не трябва да сме тези, които да дрънкат с оръжие за война, защото цивилизована Европа не воюва, а се отбранява. Агресорът е Русия.

- По какъв начин ще се отрази нарастващият конфликт между Русия и Запада предизборно на партии като Атака и БСП, които се свързват с Кремъл?

- Хората би следвало да градят отношението си към БСП и Атака през призмата на разбирането си на модерност и на адекватност. И двете партии в момента са изцяло обърнати с поглед към Русия и призовават за сваляне на режима на санкции, с което показват, че най-малкото са в пълен разрез с общата европейска политика. Ако за Атака това е обяснимо, то за БСП е повече от странно, тъй като техният бивш лидер Сергей Станишев за втори път стана председател на ПЕС. В същото време българските социалисти се обединяват срещу фундаментална линия на европейската политика – за увеличаване и удължаване на санкциите срещу руските агресори. В тази връзка хората трябва информирано да се ориентират за какви послания става дума от страна на левицата в България. Те не трябва да определят доверието си към БСП и Атака в зависимост от това какви ракети има и накъде са насочени, а да снемат доверието си от тях заради популизма им.

- Появиха се твърдения, че ДПС и НДСВ искат да скрепят дружбата си и да издигнат Симеон Сакскобургготски за президент. Възможно ли е Царя да се върне в политиката на бял кон?

- Тази теза ми звучи малко като анекдота за филма, който не бил шведски, а съветски. Лидерът на ДПС Лютви Местан неотдавна предложи там, където е възможно да се оформят либерални коалиции в рамките на местните избори. Той подчерта, че предложението му се отнася и към НДСВ. От местния вот, където има подобно партньорство до кандидатирането на Симеон Сакскобургготски за президент, има огромна разлика. На мен лично това не ми се струва реалистично да се случи поради съвсем човешки и обективни причини.

- Ще изяде ли ДПС главата на Георги Близнашки, след новото му политическо заиграване?

- Никой в България не е разбрал или не се опитал да го направи, че Георги Близнашки не отива в ДПС. Партията е предложила в рамките на своята квота той да бъде експерт в рамките на комисията, която подготвя промените в конституцията. Това означава, че ДПС е имало предвид да изпрати още една гледна точка в рамките на конституционната комисия, за да бъде обогатен и освежен експертният потенциал на мнения, за да бъде постигнат най-добрият резултат. Г-н Близнашки не отива да работи за ДПС, а партията му предоставя своята квота, за да развие собствената си експертиза, която нито е формирана в ДПС, нито отразява партийни интереси. Той има своите тези още като професор и конституционалист. Очевидно в ДПС са имали прозорливостта да изпратят Близнашки не като техен човек, а като носител на още едно различно мнение, което да обогати кръга от експертизи в комисията. Проблемът за промяна на основния закон е достатъчно сложен и изисква качествен експертен анализ. Не е проблемът в това, че ДПС изпраща Георги Близнашки в комисията. Тъжното и драматично обстоятелство е, че никоя друга партия, дори тези, които споделяха протестърската кауза, не го пратиха там, където му е мястото и да работи по основната си специалност като професор по конституционно право. Аз не знам на кого му хрумна, че Близнашки е отишъл в ДПС. При толкова тъпанарска българска политическа класа, и още по-опростачена обществена мисъл и поглед към политиката, мисля, че ни чакат много по-дълбоки и тежки интриги отколкото тази безсмислица, че Близнашки бил отишъл в ДПС. По-голяма идиотщина от това – никой мозък не може да сътвори. Не Близнашки отива при врага. Никой на никого не е враг. Той получава шанс, който не му беше предоставен от ГЕРБ, Реформаторския блок или от президента, който можеше да направи предложение, след като беше служебен премиер, да продължи да е полезен с експертизата си.

- Как си обяснявате поведението на Главния прокурор, който застана зад полицайка, която внушава фашизъм и расизъм във Фейсбука си?

- Аз не мога да се бъркам в това, какво говори и мисли Сотир Цацаров. Приятно съм впечатлен, че той познава сравнително добре теорията на маоизма и доста удачно е цитирал израза за съперничеството между стоте школи и пожеланието да процъфтяват стоте цветя. Искам да кажа на хората, които го критикуват за израза „да процъфтяват стоте цветя”, че той не е от времето на културната революция, а е фраза от периода преди 1960 г., когато все още Китай търси начини да реализира на идеологическа основа кампанията за т. нар. „голям скок”. В този контекст фразата е израз на плурализъм. Не съм запознат толкова добре какво е говорил г-н Цацаров за полицайката Анна Витанова, но човек с подобен профил във Фейсбук няма място в системата на МВР. Може би Цацаров в случая е приел малко по-разширено разбиране за смисъла на свободата на словото. Лично за мен подобна нагласа на полицайката е несъвместима, особено когато работиш на терен с ромската общност.