Интервю на Христо Ковачев

- Г-н Улф, какво влияние оказва кризата в Украйна върху предстоящите европейски избори?

- След кризата в Украйна достигнахме до една критична точка от развитието на Европа. Важно е гражданите на Стария континент да са наясно и да вземат информирано решение на къде ще продължи по-нататъшното им пътуване. И това се отнася най-вече за страни като България. В Москва Путин поставя този въпрос още по-ясно. Новите членки на съюза трябва да си отговорят ясно: искат ли да постигнат европейския стандарт, 60 г. непрекъснато покачващо се благоденствие на гражданите на тази общност, 60 г. мир, 60 г. свободно придвижване на хора и капитали. Това е една истинска история на успеха, която се е случила един единствен път в живота на Европа. И именно българският президент Росен Плевнелиев, наскоро при посещението си в Германия изнесе една впечатляваща реч в този смисъл по време на федерална пресконференция. Той много ясно очерта какви са параметрите на това проспериращо пространство в Европа и подчерта, че България е неделима част от него. И тъй като г-н Плевнелиев много ясно посочи къде се намира България , аз се учудвам, че в родината му има толкова сериозни критики срещу него, които идват от част от политическия спектър.

- Възможно ли е атаките срещу държавния глава да са именно заради ясните му европейски позиции и за кризата в Украйна?

- Най-вероятно това са причините. Г-н Плевнелиев очерта в речта си в Германия, че кризата в Украйна е предизвикана от едно опасно влияние, което можем да го наблюдаваме и в България и в други страни на Източна Европа. Според мен констатациите му са напълно основателни.

- Германски анализатори предупреждават, че Русия може да превърне България в предмостие на ЕС, а според „Шпигел” Берлин се опасява от това влияние, реални ли са залахите?

- Това е една опасност, която е забелязана и от нашия канцлер г-жа Меркел. Тя вече говори открито по тази тема и миналата седмица когато беше на посещение при президента Обама, но тя е и в непрекъснат контакт с руския президент Путин. Г-жа Меркел ясно заяви, че ние в Европа ще се противопоставим и ще се борим за това ценностите да останат такива каквито сме ги дефинирали и ще се противопоставим на всякакви опити за дестабилизация. А България е част от това европейско пространство.

- В България предизборният европейски дебат сякаш е изместен от национални теми и скандали, а опонентите разчистват вътрешни партийни сметки, така ли е и в Германия?

- Винаги се случва така, европейските проблеми се отразяват върху една национална плоскост. Дори и в Германия това се наблюдава като процес. И това пречупване на европейския дебат през националните теми има своето оправдание. Вчера видях във вестниците в България снимки направени по повод на 9 май – победата във великата Отечествена война. И от тези снимки се вижда лидерът на БСП и на ПЕС Сергей Станишев, който участва в шествието. А малко преди това на същото място е бил изгорен демонстративно европейският флаг от негови симпатизанти. Това е притеснителен факт и затова този лидер трябва да отговори на къде се ориентира партията му. Иска ли сигурността, правото и демокрацията, които носи Европа, или по-скоро защитава изгарянето на символа на тези ценности.

- Освен евроскептицизма в България напоследък се наблюдава и едно опасно антиевропейско говорене, какъв знак е това?

- И в Германия има доста критики към Европейския съюз и институции му. Те до голяма степен са основателни, защото съюзът и органите му не действат винаги правилно. За това винаги предлагам да се направи едно сравнение - къде се намира ЕС със своята икономика, свобода, ценности и морал и какво е състоянието на Русия под ръководството на Путин, каква е руската икономика, какви шансове дава тя на руснаците. Ако Путин нямаше този дар от природата да управлява толкова много природни богатства сигурно системата му щеше да банкрутира много скоро без природния газ. Приемливо е Европа да се критикува, но трябва да е ясно, че българите ще бъдат по-добре в Европа. В Брюксел са предвидили много милиарди субсидии за България , но те не се оползотворяват. Желаем тези пари да бъдат инвестирани тук, да се подобри животът, да се смали огромната разлика между Германия и България, както беше преодоляна разликата между Германия и Португалия или пък различията ни с Южна Италия. Но за това на България е необходимо едно силно правителство, което да управлява отговорно тези пари, и те да бъдат опазени от корупционни практики.

- Вие познавате българската правоохранителна и правосъдна система, нормално ли е предизборно приемането на нов закон за МВР и непрекъснатото орязване от управляващите на правомощията на президента?

- Тази прибързаност да се правят предизборно законодателни промени буди доста съмнения. Ние имаме ясна представа какво представлява правовата държава и как са уредени в нея институциите. Но тези хаотични промени започнаха още с обединяването преди година на една служба, която има чисто разузнавателни функции със служба, която изпълнява разследващи функции. На следващия ден за началник на тази мега структура бе назначен г-н Делян Пеевски. Гражданското общество силно се възпротиви на това назначение и Пеевски бе принуден да се откаже. Реално гражданите и позицията им се оказаха важна преграда срещу тези процеси и промени.

Трябва да има ясно разпределение и разделение на властите в България. Ясно е, че целия ресурс не може да бъде съсредоточен само в ръцете само на изпълнителната власт. Важно е в приоритети от национално значение да има една контролна инстанция, която всъщност е президентът, който да има възможност да вземе последните решения. Когато се отнемат постъпателно правомощията на президента, от това страда правовата държава. Българското обществото трябва да разбере, че тези действия не вещаят нищо добро за страната.

- Корупцията в България продължава да бъде висока, какъв сигнал е това към партньорите в ЕС?

- Намираме се в сложна ситуация и трябва да имаме в предвид, че всяка една държава членка на ЕС има собствената си история и трябва да мине време докато се направят съответните заключения и за това трябва да бъдем търпеливи. България нямаше щастието столетия наред да живее в мир и да гради институциите и ценностите на правовата държава. В Германия имахме шанса под ръководството на тогавашните крале и на пруския император да се развият тези отношения и да се изгради с години образът и личността на неподкупния държавен служител в Прусия. В цялото германско общество е развито едно съзнание, че корупцията дали е активна или пасивна е недопустима. Не искам да упреквам България, но едно трябва да бъде ясно – обществото ви трябва да има воля да скъса с корупцията и с тези порочни практики. Хората подкрепят всяко управление, което спазва правилата и работи срещу корупцията, а това е и желанието и позицията на президента Плевнелиев.