Ген. Любен Гоцев притиска посланика на Великобритания Джон Клоук, че ако не спрат репортажите на Георги Марков по „Свободна Европа”, ще вземат мерки

Хората, които се припознаваха като десни и демократи се провалиха в декомунизацията, казва пред Faktor.bg изследователят на тайните комунистически служби и автор на сайта Desebg.com

Интервю на Косара Белниколова

- Г-н Христов, лидерът на ДПС твърди, че е станал агент Павел без да знае, докато е бил в казармата, каква е реалната вероятност това да се е случило?

- Случаят с Лютви Местан е почти безпрецедентен. Мисля, че има само още един подобен случай, в който документите, които са били във ВКР. През ’81 е отбелязано, че тези документи отиват в ПГУ на ДС. Когато беше обявена неговата принадлежност през 2007, отговорът на Националната разузнавателна служба е към Комисията по досиетата е, че такова досие не фигурира при тях (Вижте ТУК за досието на Местан). Тук не става въпрос за унищожено дело, а за изчезнало. Няма как като е отбелязано в регистрите прехвърлянето на едно такова дело, то да е изчезнало. Тук би трябвало да се намеси Прокуратурата. В Закона за досиетата е описано как се реагира в такива случаи. Когато някое досие е унищожено – има протокол. За мен беше много интересно , когато подготвях материал за това безпрецедентно изчезване, се позовах на негово първо интервю като председател. Пред национална телевизия той заяви, че няма да се крие от неудобни въпроси. Преди публикацията, се обърнах в писмен вид към него, за да вземе отношение, но това не се случи. Не знам точно защо сега го е казал. Аз лично като човек, който разследва архивите, мога да заявя, че ако моето име беше замесено с документи на ДС, а аз нямам общо, бих предприел юридически действия срещу хората, които са вписали неправомерно моето име. Такова нещо досега не е направено от нито един от хората, които до момента се оплакват, че са регистрирани без да знаят. Нека читателите сами си направят изводите.

- Какъв е механизмът на изчезване на това важно досие?

- В случая не става дума само за регистрация, а за едно криминално деяние – изчезването на едно досие. Националната разузнавателна служба все още не е дала отговор на въпроса как след като е вписано през ’81, че това досие е съществувало, изведнъж изчезва и то точно на г-н Местан. Той беше обявен за първи път за агент през 2007. когато описвах този случай, добавих много важен факт, цитирайки Методи Андреев – председател на Комисията 2001 – 2002, че неговата комисия не е получила от ВКР данни за Местан. Неговият въпрос е насочен към тогавашния директор на наследника ВКР. Защо картоните и документите, които показват, че Местан е бил регистриран като агент Павел ’79, са крити от Комисията Андреев.

Все още е жив човекът, който нарежда унищожаването на документите ’90-та – ген. Семерджиев – бивш министър на вътрешните работи. За съжаление прокуратурата и българският съд, не казаха достатъчно ясно на българското общество, защо хората, които са свързани с това унищожаване, не понесоха съдебна отговорност. Това дело също потъна в дебрите на блокираното българско правораздаване. Ако аз бях на мястото на Местан, и мисля, че ми се петни името, щях да заведа дело лично срещу ген. Семерджиев.

- От кои партии в това НС са най-много депутатите с агентурно минало? Каква е бройката, в сравнение с други парламенти и правителства?

- За съжаление, от ВНС до сега, комунистическите тайни служби имат „своята парламентарна група” или над 10 депутата. С течение на времето те намаляват. Според данните, с които само аз разполагам, от 7-мото ВНС, са 60. На 1-во място БСП, 2-ри СДС, 3-то ДПС. Статистиката се променя през годините. За последното НС са 15, като БСП има най-много. В момента са 12 – ДПС – 4, ГЕРБ – 3, БСП – 2, ПФ – 2, Атака – 1, РБ – 0.

- На какво се дължи фактът, че в държавната власт непрекъснато извират агенти на ДС вече 25 г.?

- Проблемът с присъствието на сътрудници в НС и други държавни институции, се дължи на неосъществената лустрация в началото на Прехода. На второ място – доколко отделните политически партии имат волята да не включват такива представители в своите листи. Законът не забранява участието на тези хора във властта. Други страни от бившия социалистически блок го направиха, например Румъния.

- Каква е тенденцията в динамиката на тази бройка през годините?

- През годините намалява, но винаги са най-малко 10. Но за жалост това не се отнася само за Парламента, но и за Министерски съвет. За да бъдем обективни, трябва да подчертаем, че големият пропуск е ’98, когато коалиционният партньор на СДС „Народен съюз” предложиха цялостен закон за лустрацията. Тогава СДС не го подкрепи. Тогава ОДС имаше и главен прокурор и президент. Но лидерите на СДС, включително и президентът Петър Стоянов не подкрепиха идеята. Президентът заяви: „Не може 7 години да тичаме след сенките на миналото”, а Костов каза: „Този закон ще засегне много малко хора.” При ОДС статистиката е трагична по отношение недопускане на подобни кадри. Включително президентите Стоянов и Желев имат много сериозни назначения и издаване на Укази с имена на агенти. Желю Желев – 55, Петър Стоянов – 35, Първанов – 98. В правителството на Костов, посланиците с досиета са около 35 души. За съжаление, по времето на СДС, проблемът с декомунизацията, беше използван само предизборно и пропагандно, без реални стъпки. Това ни казва отварянето на досиетата.

 - Преди дни увековечихме в центъра на София с паметник писателя Георги Марков, но все още не знаем истината за неговата смърт, какъв е този парадокс на прехода?

- Този въпрос е много важен. Посветих 8 години от кариерата си на този случай, водих съдебни битки, които спечелих с подкрепата на фондация „Програма достъп до информация”. Спечелихме дела срещу бившия министър на вътрешните работи Георги Петканов и срещу директора на НРС ген. Кирчо Киров за най-важните дела по случая с това убийство. Документите категорично показват, че Георги Марков е бил персонален идеологически противник на комунистическия режим и активността на операцията по неговото ликвидиране започва в момента, в който по „Свободна Европа” се излъчват неговите материали. От есента на ’77 започва излъчването на 11 предавания, в които той описва срещите си с Тодор Живков. В тях прави може би най-обективният образ на диктатора, което няма как да не го вбеси. Дори малко преди отстраняването от власт, Младенов пише в отворено писмо, че „Живков е готов на всичко и предупреждава, че ако се случи нещо с него „знаете каква е причината”. Какво остава за един писател, който си позволява да казва това, което много хора знаят, но никой не смее да каже, защото би бил осъден или ликвидиран. С други думи – мотивът е явен. Малко след като Марков започва да говори срещу фамилията Живкови, зам.-външния министър и Любен Гоцев привикват посланика на Великобритания Джон Клоук. Те му поставят остър ултиматум Марков да спре своите нападки срещу държавния глава. Въпреки че по това време Марков е в българската секция на BBC, но предаванията са по „Свободна Европа”. Отговорът от българска страна е „ако вие не вземете мерки, ние ще вземем”. Мерките са взети. Всички документи, които бяха издирени, категорично показват, че в операцията по ликвидирането участва ПГУ в сътрудничество с КГБ. Доказва се и доставката на оръжието и отровата. Това е първото споразумение в историята между КГБ и друга специална служба от страна от Източния блок.

Искам да подчертая, че подобен род политически убийства по времето на комунистическия режим не са безпрецедентни - опитът за убийство на Борис Арсов през 74 година в Дания, опитът за убийство на Петър Семерджиев в Ерасулим през 75 год.

Когато става дума за подобни деликатни ситуации, те се решават на високо политическо равнище. За пример мога да дам Катин. Полша е държава, която може да бъде дадена за образцов пример, че има национална памет към престъпленията, извършвани по времето на комунизма. Полските президенти поискаха много настоятелно от руската страна да предостави документите за убийствата в Катин. ’94 на Полша бяха предоставени документите, които показва, че решението за убийствата е потвърдено от Сталин. До този момент нито едно българско правителство или президент не е направил едно съвсем коректно искане извън политическия контекст към руската страна, за да бъде изяснен случат с Георги Марков. Той е исторически за нашата нация.

Обществото трябва да знае, че изграждането на този паметник е личен акт на хирурга Георги Лазаров, който живее в Америка и е политически емигрант от ’71година. . Като общество освен да се гордеем, трябва и малко да се срамуваме.

- Ще има ли политическа воля истината за смъртта на писателя да излезе наяве?

- Убеден, съм, че ако има сериозни политици в България и предприемат този дипломатически ход, би следвало Русия да постъпи както с Полша и други идентични случаи. Между другото, не кой да е, а Путин, се поклони на мемориала на убитите в Катин, заедно с полския президент. Никой не обвинява руския народ.

- Защо България се страхува да отправи такова неутрално искане?

- Ще го кажа директно – в България липсва държавна политика за изясняване на престъпленията на комунизма. Защо сме на това дередже, въртим се в кръг и обществото е на това дередже. Причините са три. Липса на декомунизация, липса на лустрация и късно отваряне на досиетата. Ако ’92 бяха отворени досиетата на банкерите, смятате ли, че щеше да има Първа частна банка? Или че Първанов щеше да стане президент, а лидерите на ДПС винаги ще бъдат свързани по някакъв начин с ДС? Българското общество трябва да постави тези теми на политически елит. Продължава да се обслужва един олигархичен кръг, който гради за сметка на обществото. Вината е на всички нас като общество, защото не потърсихме сметка на тези, които направиха заявките за тези мерки. Аз, например не се сърдя на ДПС или БСП, защото те никога не са обещавали да направят промяна. Хората, които се припознаваха като десни и демократи се провалиха в декомунизацията. Това позволи на комунистическия елит и на червената олигархия, да възпроизведе един модел, в който, независимо кое правителство идва, то е поставено в зависимост на икономическите интереси на много тесен кръг хора. И това се възпроизвежда.

- Как може да бъде прекъсната тази опасна нишка на възпроизвеждане?

- Най-важното е да има нов обществен договор. Например трябва този период от историята да влезе в учебниците по история и литература – там е мястото на „Задочни репортажи”. Това е начин младите да разберат какво е истинското лице на комунизма. Трябва да се разкаже и за трите фалита по времето на Живков, за тоталното икономическо обвързване със Съветския съюз – износа на капитали, контрабандата, прикриването на Чернобил. Само, заради последните, си заслужава тези политици да не фигурират като личности, които някой ги припознава като хора, направили нещо за България. Но вместо да се говорят декларации, трябва вече да се каже как да стане. Ако сега не се прояви воля това нещо да бъде направено, и фактите не бъдат вкарани в учебниците, битката е загубена от демократично мислещите в България. В момента държавата произвежда само консуматори, а не граждани. На всеки елит му е много удобно да има лесно манипулируемо общество, което да държи в зависимост. Ние има дълг към младите хора да се разкрие истината.