За неосманистите някогашната Румелия, е най-апетитната провинция от Османската империя, която искат да си върнат

Притеснително е, че Западът се примирява с възникването на халифата, казва пред Faktor.bg експертът

Ст.н.с. д-р Игнат Минков e експерт по етнография на съвременността. Бил е шеф на Националния етнографски музей, повече от 30 години работи в Етнографския институт с музей към БАН. Професионалните му интереси са насочени към българската национална култура. Има повече от 80 научни публикации. През последните години е консултант по етническите проблеми към Президентството и Народното събрание.

Интервю на Мая Георгиева

- Г-н Минков, анализатори и дипломати определят България като бариера за радикалния ислям към Европа, има ли причини за тревога?

- За съжаление опасностите от крайните форми на ислям върху нашата страна стават все по-застрашителни и придобиват все по-комплексен характер. Главната опасност сега идва отвън, от Турция. В резултат на вече четиригодишната външна интервенция в Сирия, довела и до появата на ИДИЛ/ИД , в Турция към пролетта на 2015 г. вече има над 2 милиона имигранти и бежанци. Още през февруари анализатори предупредиха, че около 250 000 от тях (а това беше потвърдено и от нашите разузнавателни служби, б.а.) вече се намират в европейската част на Турция с намерение да преминат в ЕС. Най-удобна за това е сухопътната граница с България. При едно масирано навлизане на хилядни маси емигранти, (неофициално подпомогнато и от турската държава, б.а.), на практика нашата страна няма възможност да ги спре. Това може да доведе до национално бедствие. Дори само 10-15% от тези хора да преминат границата ни, а това са нови 25-35 000 души към влезлите вече над 10 000 имигранти. Не изключвам също така, да бъдат предизвикани организирани безредици на българо-турската граница и част от тях да бъдат прехвърлени на наша територия. Ако това се случи, България ще изпадне в тежка безизходица, с много негативи за страната.

- Какви мерки трябва според вас да вземе държавата при тази изключително напрегната ситуация?

- Първото, което трябва да се направи, за да се предотврати тази нараснала заплаха, е да се доизгради без отлагане предпазната телена ограда по българо-турската граница. За изграждането ѝ има пълен национален консенсус. На КСНС при президента Плевнелиев още в края на 2013 г. единодушно бе определено, че бежанският поток от Турция е най-голяма заплаха за националната сигурност на България. Затова и строителството на оградата започна без отлагане. Но нека направим и едно уточнение. Да, Берлинската стена падна! Но по много гранични бразди и днес продължават да се изграждат предпазни гранични огради, въпреки постоянното публично говорене срещу тях и лансираните идеи за свят без граници. Най-дълга е предпазната метална ограда по 3000-километровата граница между символа на демократичния свят - САЩ и Мексико. Бетонна ограда, висока 8 метра, отделя Израел от териториите на палестинците. Веднага след възникването на бежанската криза Гърция започна и без никакво отлагане вече изгради 10-километрова бетонна ограда по единствената си 12 километрова сухопътна граница с Турция при Одрин. От няколко месеца и Турция динамично монтира висока бетонна ограда по границата си с Ирак и Сирия. У нас около 30 км от телената ограда на българо-турската граница бе изградена през първата половина на 2014 година и въпреки някои несъвършенства, свърши добра работа. Там, където е поставена – източно от Лесово, преминаването през границата намаля 7 пъти! - един добър показател. За жалост, обаче, служебното правителство на г-н Близнашки спря строителството на оградата – тя щяла да бъде „заменена“ с ускорено подписване на споразумение с Турция за връщане на нелегалните имигранти, влезли у нас от нейната територия. Такова споразумение и досега не е подписано, а и не е известно да се водят преговори за това. Затова е крайно необходимо да продължи строителството на оградата, тъй като и останалите над 100 км също са трудно охраняеми и тази уязвимост трябва да се отстрани час по скоро. Защото имигрантите, преминат ли веднъж у нас, на България не и остава нищо друго, освен задължението да се грижи за тях, колкото и това да ѝ е трудно. Освен това, Турция е заинтересована в България от юг да прониква ислямско население – не само бежанци от Сирия, но и ислямистки настроени мигранти от Иран, Афганистан, Пакистан, от ислямския обръч около Сахара и т. н. Предвид това, ако изградим цялата ограда на границата ни с Турция, ще покажем ясно, че България няма да допусне разиграването на такива сценарии.

- След трагедиите с бежанци в Средиземно море, Европа се стресна и предприе редица стъпки за овладяване на бежанската криза…

- Да, така е. С настъпването на пролетта тежката криза в ислямския свят отново предизвика проблеми и в Европа. Над 1800 от хилядите бежанци на раздираната от гражданската война Либия, тръгнали да се спасяват с лодки към Малта и Италия, се издавиха във вълните на Средиземно море. Срамът в Европа надделя и наложи спешно да се вземат адекватни мерки, които засягаха и нашата страна. За пръв път с проблема пряко се занима висшият орган на ЕС - Европейският парламент и то с личното участие на председателя на Съвета Доналд Туск, на шефа на Европейската комисия Ж. Кл. Юнкер и ресорният комисар за бежанците Димитрис Аврамопулос. Проведоха се и две заседания на Европейския съвет – през април и юни. Но предприетите стъпки по отношение на решаването на проблема с мигрантите са доста озадачаващи и обезпокоителни за България. Вниманието на ЕК бе съсредоточено към положението в Средиземно море, като то се концентрира предимно до осигуряване на повече средства за увеличаване на морския контрол и преместването му по-близо до африканските и азиатски брегове за превантивно предотвратяване на опитите за емигриране към Европа. Помощта, която получи България, се изрази само в предоставянето ѝ от ЕС на два финансови транша - на 12 март и на 4 юни, съответно по 10 мил. и 4 мил лв. за бежанците у нас. По време на тези заседания обаче не бяха отхвърлени утвърдените по-рано „дъблински“ правила, които са много неизгодни за България. Според тях влезлите в ЕС имигранти трябва да останат в тази от страните на ЕС, чиято първа европейска граница са пресекли. Това означава, че влезлите в нашата страна пришълци от Турция трябва да останат у нас – другите европейски държави не са длъжни да ги приемат. Разбира се, ЕС на заседанието си на 23 април реши влезлите в ЕС бежанци да се разпределят с квоти между всички страни на съюза. На България се паднаха 1.5 % от тях и това бе добре за нас. Но през м. юни това решение вече беше обезсилено от вътрешноевропейските държави с мотива, че утвърждаването на квоти ограничавало свободата на избор.

- България също участва в тези заседания, но сякаш бежанският проблем у нас остава извън фокуса на вниманието на европейските ни партньори…

- За съжаление при тази сложна ситуация нашите представители се държат меко казано неподготвено и неадекватно. Не ангажират ЕС с нито един от стоящите остро пред България проблеми. На заседанието на ЕС през април комисарят за бежанците Д. Аврамопулос постави проблема за опасната уязвимост за Европа на българо-турската граница – единствената сухопътна граница за стария континент с ислямския свят. Пред българските журналисти г-н Борисов пък се задоволи да определи като най-важно средство срещу нелегалната имиграция борбата срещу трафикантите на контрабандни стоки и наркотици, които по същите канали прекарвали и хора. И за учудване определи границата ни с Турция като предизвикваща по-малка безпокойство от тази с Гърция (?). На тази среща на ЕС дума не се пророни и за доизграждане на телената ограда на българо-турската граница. Явно в ЕС, с нашето мълчаливо съгласие, нямат нищо против България да стане своеобразна буферна зона, която да приема, задържа и филтрира нежеланите, дошли от вън мигранти. Затова и България се държи извън „Шенген“, границата с Турция не ги притеснява, че не е плътно охранявана. Освен това, силно притеснителен е и фактът, че не е надживян принципът охраната на външните граници на ЕС да бъде не общоевропейски, а вътрешно национален проблем. На срещата на ЕС през юни, България отново се яви неподготвена. Оказа се, че в данните на ЕК броят на бежанците в България е силно занижен, сведенията били стари. Освен това властта преглътна факта - наличните у нас 12 000 имигранти от Турция да не бъдат включени в общата квота от 40 000 души, влезлите в Европа по море. И вместо да получим облекчения за това, за малко да ни натресат още имигранти. Държавата отново пропусна да поиска отмяната на „дъблинските правила“. Всичко това създава усещането, че нашите политици не желаят, или не могат да разберат, че дълбоката криза в ислямския свят поставя страната ни в нова, особено опасна ситуация, която изисква България да изгради и отстоява своя, от гледна точка на собствения си интерес и сигурност, по-категорична позиция и политика към страните на юг от нас, защото ситуацията продължава да става все по-комплицирана.

- Какви са капаните за страната ни в тази напрегната и много динамична ситуация?

- Първият капан е заложен в това, че граничим с Турция, към която водим неясна и объркана политика. Крайно време е нашите политици да осъзнаят, че Турция никога няма да стане член на ЕС и дори да не заявяват това открито и ясно, да се ръководят от тази позиция. Това добре разбира и самата Турция, макар публично да не се отказва от стремежа си за влизане в ЕС. Впрочем, с влизането си в ЕС Турция въобще не се стреми да се превърне в европейска страна, а просто иска да внесе ислямско-ориенталски цивилизационни порядки на Балканите. Тя обаче продължава да се развива и утвърди като мощна ислямска регионална сила, водещ фактор в Ориента и за ислямския свят. Заедно с това Турция все по-целенасочено възражда османските си амбиции – чиито днешен смисъл е най-активно приобщаване – икономическо, политическо, демографско (и в крайно сметка, защо не и… териториално), на османските европейски владения към възродена съвременна Турция. България – някогашната Румелия, която е най-богата провинция на Османската империя, разбира се, е на първо място в тези имперски планове на Турция. Затова България не трябва да се поддава на тази политика, а да работи за икономическо сближаване с Гърция, с държавите от Западните Балкани – бъдещи членове на ЕС, където тя може да играе в перспектива важна обединителна роля, като ясно и категорично се дистанцира от Турция. Всъщност, в ЕС няма по-заинтересована страна от България за недопускането на Турция в съюза. Ако тя стане европейска членка и границата между двете държави бъде премахната, само за кратко време обезлюдените български села и градове ще бъдат залети от многохилядни маси анадолско население (както това стана със Северен Кипър, б.а.), част от което е и проводник на иредентисткия или радикален ислям. Така има опасност страната ни за няколко десетилетия да се превърне от християнска в мюсюлманска държава, с всички произтичащи от това последствия.

- Като член на НАТО и ЕС нормално е България да търси съдействие и подкрепа от партньорите си срещу потенциалната заплаха от юг...

- С влизането в НАТО и ЕС България стана всеотдаен член на евроатлантическото семейство. Страната ни е сред най-преданите поддръжници на „демократичната общност“ и преди всичко на направляващата я сила – Америка. В стремежа си да бъде едноличен лидер в света, обаче, САЩ се опитва да държи ЕС в своята геополитическа орбита, като му налага чрез НАТО и други обвързващи договори своята политика, включвайки съюза в противоречия и нарочно предизвикани кризи. Такава неизгодна за ЕС, респективно за България, е политиката за дестабилизация на арабския свят. Нека да припомним - най-напред бе ликвидиран светският режим на Саддам Хюсеин в Ирак, последва го ликвидирането на Кадафи, което доведе до пълна анархия в Либия, след това тежки кризи в Тунис и Алжир. Вече четвърта година на ход е дълбоката дестабилизацията на Сирия – последната светска страна в арабския свят. Целта на тази политика на САЩ е многопосочна и включва създаването на икономически и демографски хаос, на огромни маси бежанци, които търсейки спасение в Европа, дестабилизират ЕС чрез вълна от ислямски заселници, активизиране на терористичните атаки и ислямския фундаментализъм. С тази политика на „дирижирания хаос“, който налага навсякъде където им е изгодно, САЩ търсят възможност да стабилизират долара и го запазят като международна валута, да се измъкнат от фактическия фалит, в който вече са изпаднали като икономика и държава.

- Какви са полезните ходове за ЕС и България в тази ситуация?

- Първото, което трябва ясно да се разбере и осъзнае, е, че едно такова евроатлантическо партньорство между САЩ и ЕС в този си вид е едностранчиво и неизгодно за Европа и преди всичко за Балканите. В него европейските страни не са равностойни партньори, а маши, които вадят горещите кестени от огъня, който разпалват САЩ. В това васално, незавидно положение България се вживя в ролята на прислуга, дори би могло да се каже – на най-предан чирак, готов да изпълнява дори недостойни, унизителни и неизгодни за нея функции.

По-лошото обаче е, че „дирижираният“ от САЩ хаос става все по-трудно управляем, (а най-вероятно те това и целя, б.а.). Негов резултат е и възраждането в арабския свят на крайния ислямизъм като реална политическа практика. Чрез създаването на Ислямската държава на Ирак и Леванта (ИДИЛ/ИД) джихадисти възродиха върху обширни територии от Ирак и Сирия средновековния Халифат, който е решен да утвърждава господството си не само върху мюсюлманските земи, но и в Европа. В отговор всички антиислямистки сили, политически и обществени движения, партии и държави в арабския свят трябваше да се обединят за прекратяване на интервенцията срещу светския режим на Асад. Вместо това, той продължава да е главен враг на „световната демократична общност“. За съжаление тази политика на практика се подкрепя и от повечето държави в ЕС, а така се ограничават ангажиментите им предимно до решаване на проблема с бежанците.

- Ислямска държава поставя цивилизования свят пред нови изпитания, кои са най-сериозните предизвикателства?

- Трябва да е ясно, че Ислямска държава не е просто банди от фанатизирани ислямисти, решили с кръв и меч да наложат шериата в ислямския свят. Това е бързо изграждащ и утвърждаващ се субект, с всички атрибути на все по-добре организирана държавна власт, със съответните структури, строг ред и дисциплина. Тя вече има своя обширна територия, администрация (с 24 губернатори), столица и правителство (съветници на халифа ал-Багади), своя икономика, собствена валута, законодателство, система от училища и болници, и всичко друго, което е задължително за една държава. Тази система все повече се стабилизира и укрепва. Най-обезпокоителното е, обаче, че Западът на практика се примирява с възникването на халифата. В пресата дори се появиха информации за нелегитимни контакти с ИД, за американски самолети, кацащи на нейна територия, има сериозни подозрения, че оръжие, предназначено за структурите, воюващи срещу Б. Асад, на практика попада в ИД. Оказа се, че сред оръжието у ислямистите, получено след 2010 г., най-голям дял от него е произведено в България. Обезпокоителни са и изявленията на висши американски фактори, които прогнозират, че съществуването на ИД ще продължи поне още 9 години. Явно се планира още години наред арабският свят да се разкъсва от кризи, войни, бунтове, сепаратизъм, религиозни стълкновения, повсеместна разруха и бедствия. Много противоречиви мисли предизвиква и отношението на Турция към Халифата. Всичко тава, както и фактът, че режимът на Б. Асад в Сирия продължава да съществува, показва не само че кризата в арабския свят, предизвикала и бежанската вълна към нашата граница, ще продължи, но и че може да се усложнява.

- Как българските политици да реагират адекватно на бежанския натиск и опасността от Ислямска държава?

- Крайно време е да си дадем сметка, че българо-турската граница е единствената сухопътна граница на ЕС с ислямския свят, от където идват и главните културно-цивилизационни и демографски предизвикателства. Това е границата, през която по големия диагонален път от Лондон до Багдат и Техеран преминава най-мощния поток от хора от ислямските страни към Европа и обратно. Изграждането на ЕС като водещ субект на европейско-християнската цивилизационна зона през ХХI век, от една страна, и глобализационната трансформации на ислямския свят, от друга, правят тази граница особена стойност. Тя определя и специалното положение на България като „европейско-християнска“ държава, но пряко граничеща с ислямския свят. Това ни положение, „като дюкян на кюшето на чаршията“, но и като граничен пункт, може да ни донесе много облаги, но ни заплашва и с много беди. Ние имаме потенциалното предимство пред другите европейски страни за по-резултатно икономическо сътрудничество. Но същевременно сме и най-застрашени от инвазията на обхванатия от демографски подем, бушуващи противоречия и разтърсваща криза ислямски свят.

Не трябва да забравяме и още един факт - на България ѝ предстои и влизане в шенгенското пространство. Не би било добре, ако си правим някакви илюзии, че без пълно затваряне на българо-турската граница за нерегламентирано влизане и излизане, тази важна за страната ни цел може да бъде постигната. Затова строителството на крайграничната телена ограда трябва да се поднови незабавно, да се извърши бързо, като се преодолеят и допуснатите слабости от работата досега. Необходимо е също така да се увеличи броят на граничните полицаи, да се екипират те с необходимата техника, да им се осигурят нормални битови условия за живот край граничната бразда. Трябва премиерът Борисов и неговото правителство да поемат национална отговорност за успешно и позитивно за България решаване на сериозните външнополитически проблеми, които вече очертах, защото вътрешните ни стават все по-остри и все по-трудно разрешими.