Кандидат-кметове си правеха реклама с „Клетва”, но ги оставих да се рекламират

Законът за авторското право не е коректен, ако забраня на един човек да пее мое парче, автоматично го забранявам и на останалите

След като узурпираха песента на Емил Димитров „Моя страна, моя България”, БСП започнаха постепенно да нахлуват в територията на групи, които техните предшественици от БКП преследваха по времето на соца. Вчера на традиционната манифестация по повод Деня на труда 1-и май от сцената в Борисовата градина на концерта на „столетницата” изненадващо зазвуча хитът на „Щурците” - „Вълшебен цвят”. Faktor.bg потърси за коментар авторът и изпълнителят му Кирил Маричков. За разлика от сина на Емил Димитров, който забрани в „Позитано 20” да ползват песента на баща му „Моя страна, моя България” за свой химн, „щурецът се радва, че последователите на червената партия, срещу която цял живот се е борил, са започнали да влизат в ритъм.

Интервю на Васил Василев

- Г-н Маричков, как ще коментирате факта, че на митинг на наследниците на БКП вече звучат песни на „Щурците”?

- Какво мога да направя в държава, в която всеки прави каквото си иска? Това е публикувана и записана песен. Оттук нататък аз не мога да ходя като пъдарин и да слухтя на всеки концерт или митинг какво се пее и кой го пее. Това не е в моят стил и нямам навика на хората, които го правеха преди 10-и ноември и събираха информация за всички. Не мога да забраня да се пее моя песен. От друга страна изпитвам известно задоволство, че хората, на които толкова години съм бил опонент, дори те пропяват моите песни. Това да ни е недостатъкът на демокрацията. Ние имаме много по-дълбоки и нерешени проблеми.

- Как се почувствахте, когато гледахте един от апелите си за свобода да огласява митинг на партия, наследник на БКП, която управляваше със силата на забраните?

- Аз лично не съм гледал репортажа и дори не искам да знам нито по коя телевизия е излъчен, а как парчето е влязло в кадър, нито ще го гледам в интернет. Вие сте вторият човек, който ми съобщава новината. Първа ми се обади Богдана Карадочева. Тя ми се поскара защо съм разрешил да пеят песента на „Щурците” на митинг на БСП. Аз й обясних, че никой не трябва да ме пита дали да я пее, или не. Моето разрешение може да се иска, ако някой прави „Вълшебен цвят” в нов аранжимент и тръгне да я записва в албум, тогава е длъжен да ме пита може ли, или не може. Не винаги ми е приятно да ми ползват песните за политическа пропаганда. Имаше един кандидат-кмет, чието име не искам да казвам, който използва „Клетва” от филма „Вчера” в своята кампания. Тогава също не ми стана много приятно.

- Не можете ли да сезирате „Мюзикаутор” поне да си получите хонорара от „Позитано 20”?

- Аз не мога да забраня песента ми да се пее на публични места. Законът позволява да я забраня да се изпълнява или от всички, или от никого. Т.е., да кажа, че това парче не съм съгласен да се изпълнява на живо от никого другиго, освен от мен. Аз не мога да направя това, защото не мога да забранявам на Иван да пее „Вълшебен цвят”, а на Петкан да излиза с нея на сцената. Проблемът е в закона за авторското права, който си има своите недостатъци. Има млади и талантливи хора, на които е грехота да забраниш да пеят която и да е хубава песен от нашето поколение, например.

- Приемате нещата великодушно и с чувство за хумор. Не ви ли дразни фактът, че преди „Вълшебен свят” се носеха трелите на песента от сериала „На всеки километър”?

- Не, моля ви се, не продължавайте (смее се – б.а.). Кажете ми какво да направя? Вие като журналист ми кажете как да постъпя? Не мога да им запуша устата и да спра тока на площада. Ако пък бях на площада да следя, дали няма да пеят на манифестация парче на „Щурците”, камерите щяха да ме снимат. После ще излезе, че Кирил Маричков е бил на митинг на БСП. Всеки има правото да пее каквото си иска.

- Бихте ли продали свой хит на „Позитано 20” за химн?

- Не, не бих продал, но нямам нищо против да се пеят песните ми. Има и обратната ситуация. Много от дясно мислещите хора пък харесват песента на Паша Христова „Една българска роза”, чийто текст е безобразен. В него се пее за „другарю, приятелю млад” и други такива щуротии. Хора от БСП в това отношение са много хитри и изобретателни. Ако харесваш „Една българска роза”, но си дясно мислещ, просто мелодията ти е харесала, те веднага вадят заключени и те сочат за човек от „Позитано 20”.

- Имали ли сте други подобни случаи, при които хора на партията са пели публично ваши парчета?

- В началото на 90-те години бях много нахъсан против това. Журналистката Виза Недялкова имаше тогава едно ужасно предаване по БНР и редовно пускаше наши песни, защото много харесвала „Щурците”. Тогава написах писмо до радиото, че не съм съгласен да пускат наши парчета във връзка с точно това предаване, защото наистина беше отвратително. Сега вече не бих направил подобно нещо.