Иван Костов и управлението му не направиха нищо, за да осуетят заграбването на държавното богатство от 300 фамилии живковисти

БСП трябва носи отговорността за провалената държава, мястото й е при НДСВ, казва пред Faktor.bg финансистът и бивш политик

Интервю на Мая Стоянова

- Г-н Парамов, наскоро беше арестуван бившият премиер-социалист на Португалия за корупция и злоупотреба с власт, може ли това да се случи примерно и с колегата му Станишев, след като името му бе замесено в много тъмни сделки през последните 10 години?

- Португалският бивш премиер-социалист наистина беше осъден за корупция и злоупотреба с власт, но това у нас не може да се случи на колегата му Станишев. След Живков ние всички сме вътрешно зависими. Президентът Първанов допусна фундаментална грешка, след като реживковизира БСП чрез Станишев. Изборът на Сергей за лидер на левия блок в България върна БСП в кризисния посткомунистически модел на зависимости. Сергей постигна арогантно в партията ускорена зависимост на всеки лидер под него и с това ликвидира посоката за социалдемократизирането на БСП. Шансът за друг, евтропейски подход – към модерната социалдемокрация, бе заменен с търгашество, афери, сделки и подло толериране на разни мекерета, партийци с тотална безнравственост и явна печелбарска нагласа. Всичко е въпрос на психонагласи и историческа равносметка. Португалия след 1393-1396 г. завладява една четвърт от света, а ние попадаме под едно гнило робство, което изкривява рационалното мислене. Португалия издига опитен човек за министър-председател и когато го засича в корупция – го праща в затвора за назидание. Ние избираме за премиер човек, който няма един ден трудов стаж, написал е само 20 статии и е присъствал на 50 партийни банкета. И искаме от Станишев да бъде държавник...Как да стане това? Той не знае изобщо какво се иска от него, прави се на неадекватен. И всеки ден прегрупира себе си чрез съпартийците си. Прави ги зависими, като им подава по една кора хляб, а после и по-повече, когато докажат, че са потурнаци, глупаци и готови на всичко, за да го лансират и венцехвалят. Този модел е мултиплициран навсякъде в държавата и затова Станишев никой няма да го арестува.

- Няма ли деяния, които обвинението може да квалифицира като престъпления и да издържат в съда срещу Станишев?

- Смятам и съм убеден, че има, но всичко се отече във времето. В България още не се е родил прокурорът, който може да подведе Станишев под отговорност, защото той за нищо не отговаря. Той не говори никога в първо лице единствено число. За него “Аз”-ът – Аз, е пречупен в общото начало на безотговорността на колективното решение. Така правеше баща му, така е научен и той. Сергей не е научен да носи отговорност на държавник, на министър-председател, въпреки, че заемаше такива постове. Станишев беше един унил и елементарен мъж, без страст и сила на духа, характерни за много български премиери. Могат ли да го осъдят и то защо? Защото са му откраднали от кабинета 5-6 важни държавни документи, които той дори не е осмислил. Ако ги беше прочел и разбрал, нямаше да му ги откраднат. Документите, за чиято липса го съдят, са откраднати от кабинета на министър-председателя, а не загубени! Българите все още не сме осъзнали кой ни е управлявал като премиер, не осъзнаваме и какъв смешник сега управлява ПЕС в Европа. Затова сме последни в Европа и трудно бихме променили статуквото. Защото вместо да помага днес, Станишев е ръчната спирачка на България в ЕС. Сега ще започне да се занимава с вътрешни партийни преврати – чрез свалянето на Михаил Миков, после ще фабрикува интриги, комплоти и най-нагли комбинации срещу премиера Борисов. После ще блокира АБВ и президента Първанов чрез неприемането им в ПЕС и още, и още, и още! Това е синдромът на унижения заради себе си, като псевдопървенец, за когото негативът е средство за оцеляването. В чисто морален план - Станишев сам се е осъдил на самоликвидиране и ще се бори само за оцеляването си. Но реално, ако имаше истински прокурори досега трябваше да му повдигнат обвинения и за „Белене”, и за „Хохегер”...

- В БСП вече открито говорят, че Моника Станишева е била злият гений на последните две червени правителства, как е действала, как е проектирала властта си чрез любовника и мъжа си?

- За разлика от Сергей Моника Станшева е твърде умна и комбинативна жена. Тя е българската Цзян Цзин – съпругата на Мао. Нейната хитрост и уникална проводимост на събитията в БСП и извън нея са ни известни. Българите обаче сме лишени да имаме един Дън Сяо Пин, който бързо да дезактивира съпругата на партийното величие чрез затвор, а и извън него. И понеже използвате израза “злият гений”, не мога да не се съглася с него. Според мене тази жена изигра лоша шега на България чрез организацията на пуча от февруари 2013 година, препоектирането на специалните служби и резултата от тяхната работа. Г-жа Моника твърде добре знае за всичко това. Съжалявам само, че Цвятко Цветков не е жив, уверен съм, че щеше да каже нещо по точно за пуча, организаторите, носачите на пари, за които ДАНС би следвало да знае – кои са, колко са и от къде са осигурени.? Г-жа Маника е олицетворение на хъса на амбициозната българка, която може да роди 4 деца, да забогатее лично и последователно, но без тягостния контрол, който всички други жени получават. Например, г-жа Прокопиева, която е от десния политически блок, е сходна с нея. Тя е копие на проекта, осмислен на едно и също място, с едни и същи приоритети. Г-жа Моника препроектира властта в България и ни подцени всички. Но сега тръгва началото на края й.

- Вярвате ли, че много от показните акции с черен пиар са нейно дело. С какви механизми и действия е съсипвала политическите и идейни противници на Станишев?

- Не само вярвам, но съм убеден, че това е твърде елементарна комбинация. Защото, както отбелязвате, механизмите за съсипване на политическите и идейни противници на съпруга й Станишев са добре обезпечени с нейния черен пиар. Моника е фактор на политическата еквалибристика и онези, които публично реализират нейните идеи, са сериозно финансово мотивирани. При това гладно време издръжката и популяризацията на антилогични и антигерб идеи и тези бяха добре замислени и реализирани. Но това е до време. Идеята на г-жа Моника чрез черен пиар да деструктурира политическото пространство в България е гнусна схема. Тя сега сигурно разсъждава върху това и дано да съжалява. Защо беше нужно всичко това? България при Орешарски загуби цели 9.2 млрд. лева. Върна държавата 3 години назад. Осигури дефлационния режим. Блокира стила на промяната. Орешарски е назидание за българските финансисти и българските министър-председатели. Днес го пазят четири гавази. И още четири да му назначим, упадъкът, който осигури, е неизмерим с нравствения упадък на държавата. Моника, съпругът й Сергей и премиерът Орешарски са една бутафория на лъжата, презрението, зависимостта и стила на българския простак. Това не е държавност, това не е стил за последователен интерес в името на обществото. Това е самоличен, подъл и инерционен стил на разрухата и разпада, на очернянето на личности, който бе подкрепяна изцяло от силовите институции – МВР, ДАНС. По тези схеми бе сатанизиран Цветанов и други политици.

- Каква е всъщност схемата за очернянето на Цветанов, от пиар специалистката ли идват нарежданията?

- Очернянето на Цветан Цветанов започва от есента на 2011. Аз имах среща с покойния съветник в БСП Цвятко Цветков на един морски курорт. Разговаряхме по мъжки, точно и ясно. Попита ме: “Какво правите с началника?” (Става дума за Борисов, чийто съветник бях в първото правителство макар и за кратко, б.а.) Отговорих му, че ще го поддържам докрай, заради баланса, необходим на България. “Няма дълго да успеете” – отговори Цветков и продължи - До 10-12 месеца трябва Бойко да отиде в историята”. “Как?” – попитах. “Ще разбием егото на Цветанов, а от там Бойко ще остане сам”. Цели 10 месеца наблюдавах ситуацията. През май 2012 разбрах, че вече има създадена група на „Позитано”, която трябва да дискредитира вътрешния министър. А той си беше спечелил и толкова много врагове, и не заради незнание, а по-скоро като мечтател. Цветанов очакваше държавата, чрез органите да заработи заради неговите идеи и призиви за битка с мафията и корупцията, но не се случи. Държавата бе закупена от олигархията, а тя не се интересуваше от егото на Цветанов, а от неговия провал. През юни-юли 2012 стрес-тестът на „Позиано” трябваше да блокира Цветанов в неприятен уклон. В чисто нелогична операция за всички, на 18 юли сутринта аз излязох с предложение за оставката на вътрешния министър. И най-интересното е, че оставката бе тиражирана в агенция БГНЕС. Патова ситуация?! Моника Станишева блокира. Това не бе предвидено в нейната компроматна схема. Вместо оставката на Цветанов да бъде поискана публично от гражданското общество, това бе реализирано от човек, най-близо до високото ниво в ГЕРБ или поне защитник на партията. Докато суетата на „Позитано” бе объркала схемата на внезапното детрониране на вътрешния министър, 7 часа по-късно избухна бомбата на летището в Бургас. Всички забравиха за оставката на вътрешния министър. Времето се улежа и „Позитано” направи втория опит за дискредитиране на Цветанов, когато отиде в САЩ през декември 2012. Спретнаха му самопредставяне, като целта е да бъде елиминиран премиерът Борисов уж, с идеята той да го замести при непредвидими сложни обстоятелства в България. Настъпи сериозно пренапрежение. Цветан Цветанов трябваше да се хване на едно от предложенията във Вашингтон - като реалност, а то просто беше ход на „Позитано”. Но не успяха и през декември 2012. Успяха обаче с пуча през януари 2013 и то много гадно, подло и антидържавно. Но сянката на г-жа Станишева стои много плътно зад тези сценарии и финансово, и като идеолог.

- Вие произлизате от средите на БСП, но от години сте скъсал с тази партия и сте един от сериозните й критици. След последния изборен провал на социалистите къде се намира тази партия – по-близо до мафията или до работника и социално слабите хора, както трябва да бъде по дефиниция?

- Големите политици трябва сериозно да усещат перспективата. Аз станах член на БКП на 18 годишна възраст, случи се така, че на 39 години трябваше да се разделя и с БСП и реално съм първият депутат на БСП, който е напуснал парламентарната група още през 1993 декември. Не съм сменил възгледите си, които твърдо са леви, но на модерната социалдемокрация и си оставам такъв безкомпромисно. На 40-ия конгрес на БСП през декември 1991 година, след свалянето на Лилов партията трудно моделира лидерската си база. Забележете – от декември 1991 до декември 1996 Жан Виденов управляваше по силата на някакво предчувствие, а не реално. От 2001 до 2014 сламеният човек Станишев върна духа на политбюро на Живков. Я погледнете, от 25 години преход 20 от тях БСП се управлява от кухи лидери - те не са народни водачи, нямат база за това. Мотат се там едни опаричени номенклатури - Узунов, Дъбов и тем подобни, присламчват се едни хитреци и всичко се баламосва на най-високо ниво. Станишев успя да заблуди някои западноеверпейски социалисти и се вклини в ПЕС. Каква лява политика в България, къде е работникът, къде е социално слабият? Пълна фантасмагория! Тотална кражба върлува по върховете на тази партия. През първата част от управлението на Жан Виденов утопията на Румен Гечев и РМД-приватизацията ликвидираха стила на лявото. През втората част – в Тройната коалиция, лявото на Сергей вече го нямаше, защото ликвидацията на икономиката чрез държавата беше завършена. Червените кхмери на БСП изнесоха машините, становете и струговете в Турция. Те далеч по-добре от Костовите крадци моделираха себе си като бъдещи капиталисти. Но как – с по две-три къщи в Бояна и Симеоново, и по един хотел на морето. Това е резултатът от предприемачеството им. Къде са работните места, каква е структурата на износа, какви са печалбите и приходите в държавата, какви са перспективите и в региона? Тъкачните станове на България работят в Бурса 24 часа, а българите – гладуват, вместо да произвеждат и изнасят. Селското стопанство е в потоп, а БСП създаде чрез своите хора латифундистите, това се случи точно по тяхно време. Родиха земеделски производители със 100 000, 200 000, 500 000 дка земя. А днес внасяме от Полша и Унгария 63% от прясното мляко. 880 000 роми, вместо да пасат стада от крави и овце, обикалят гладни, безчинстват, крадат и чакат социални помощи, а политици и от БСП се договарят за гласовете им. Ние плащаме годишно по 1.650 млрд. лева за тези хора вече 13 години. Ако тези пари ги вкараме в производството, с този трудов ресурс, щяхме да имаме и социална политика, и ангажираност, и коренно различно отношение от тяхна страна към държавата. Днес БСП има една саморазпадаща се перспектива. Не случайно кръгът “Билделберг” през февруари 2010 година препоръчаха Калфин да направи друга партия на държавния компромис. Когато на 10 март 2010 съобщих, че Калфин ще е новият лидер на новата партия, ме обявиха за контрадезинформиран. Сега АБВ е факт, а старата червена партия е мафиозна структура. Закъсняха със социалдемократизирането и това ще коства перспективата на БСП.

- От самото начало на прехода БСП се свързва със задкулисие и кукловоди, но никой никога не ги е виждал, а всеки вярва, че съществуват. Кои са тези хора, това ли са 300-те червени фамилии, в които премина собствеността на социалистическа България?

- Много точен въпрос, който ни праща директно към отговора – а той е във втората част на въпроса. Аз участвам от началото на прехода и знам в абсолютна детайлност хората, времето, игрите и условията за присвояване на националното богатство.Тъй като бях един от неявните сериозни помощници на Андрей Луканов, знам как БСП го провали като го представи в много противоречива светлина. БСП прехвърли най-подло всичко гадно, крадливо и противоречиво върху образа на Луканов, с цел да компрометира старта на прехода. Луканов пое цялата вина за Живковата некадърност и обкръжението му, тъй като се зае да детронира системата отвътре. Направи уникален план, стартира го, но не му стигнаха силите, защото го убиха кандидат новите капиталисти. Въпреки всичко някои от действията на Андрей Карлович бяха толкова сериозни и перспективни, че хвърлиха в паника както червените първенци, така и някои от сините водачи. Например, с Илко Ескенази и Божков имахме много спорове при търсенето на изчезналите пари от научно-техническото разузнаване. Там в 388 регистрирани фирми в чужбина имаше остатъци за цели 1.530 млрд. долара. Ескенази поддържаше тезата, че плавно тези огромни средства ще се върнат скоро в България не заради комунизма, а заради новия капитализъм. И тук идваме до тази част – за раждането на 300 червени фамилии на нова България с държавни пари. Изобщо сините лидери и най- вече Иван Костов в последствие, след убийството на Луканов не направиха нищо, за да осуетят забогатяването на държавата от живковистите. Чрез това забогатяване на червените барони, Иван Костов целеше да осигури някакъв паритет за набързо забогателите сини първенци. И успя. Липсата на прокуратура, умишленото сриване на следствието на практика безпроблемно узакониха огромните кражби, като перфектно начално за натрупване на капитала. И сега всички тези от задкулисието на БСП вече нямат нужда от нея. Те не искат свидетели за тяхното забогатяване и ще направят всичко да пратят БСП в канала. Предстои свалянето на Миков, а чрез него и на останалите 5-6 грамотни и що-годе читави партийци, които като наивни мечтатели са убедени, че БСП ще се възроди като основна сила в лявото пространство.

- Каква отговорност трябва да носят за провалената държава, има ли още възможност откраднатото и изнесеното да се върне?

- Никаква отговорност не може да се търси , тъй като легитимацията на богатството е вече на втори етап. Много трудно може да се докаже обвръзката на осигуреното богатство при толкова много банкови операции. Отговорността за провалената държава може да бъде само политическа. Къде е днес НДСВ. Там утре,  или в други ден, или до пет години ще бъде и БСП. Защото няма силен механизъм да се обясни на хората защо са толкова бедни. Бедността в България е огромна и всички, които не признават това, са политически подлеци. Бедността у нас е в следствие на тотално неграмотна икономическа програма, подготвена и реализирана от лакоми и безскрупулни партийци, овластени да вземат решения. И ако не се вземат сериозни държавни мерки за активизиране на стопанството – гладът ще бъде повсеместен. Никой от чужбина няма да ни даде нищо, ако ние не сме готови да се ускорим като перспектива на заетост, производство, износ и сериозна реорганизация. Няма смисъл да се надяваме, че ще имаме възможност откраднатото да се върне в държавата. Няма как да го върнем, защото светът вече е друг. Онези пари, които са в офшорките никога няма да се върнат. Те са гаранцията на собствениците им, които успяха да ги реализират. Ние имаме днес 55 млрд лева депозити, които стоят в много слаб темп на обръщение. Ние имаме сериозни проблеми с кредитите, защото много малко са инициативните - да влагат новия кредит за производство. Дефлационното противоречие между ниски доходи и ниско потребление ще роди друго изкривяване , за което трябва да се готвим бързо и веднага.

- Случаят с КТБ част ли е от новия грабеж на държавата? Защо се замита отговорността на Иван Искров, каква трябва да бъде съдбата на този банкер?

- Случаят КТБ е перфектна афера. Твърди се, че съм автора на определението “афера”, защото Искров беше я определил като “Случаят КТБ”. А тя си е перфектна афера от където й да я погледнем, като има всички връзки и величини, за да я определим като такава. Забележете - и управителят на БНБ, и разминаването с подуправителя и надзора, и нежеланието да се издири и прати на следствието бившият подуправител на БНБ по надзора - са в една линия. Комбинаторите, които работят толкова усърдно за фалита на банката, както и Прокопиев, и Румен Гечев, и други трябваше още през 1999-2000 година да бъдат осъдени и сега да излизат от затвора, а не да се разкарват неглиже по света. Нека да видим каква ще е съдбата на Иван Искров. Този човек нанесе непоправими вреди и огромни щети на много хора и държавата. Нека да видим ще има ли утре друго отношение към хората, които вредят умишлено на държавата. Нека да видим ще има ли и прецедент, и голяма държавническа отговорност. Още на 29 октомври бях предложил квесторите веднага да бъдат изведени от банката. Те крият сериозна опасност като изпълнители на поръчката за фалита на банката, както и да нанесат на България големи щети. Квесторите и Искров не трябваше да бъдат пускани нито в БНБ, нито в КТБ. По-късно ще се убедите в моите сериозни предупреждения.

- Усещат ли се симптоми вторият кабинет на Борисов да стане обект на задкулисни планове, подготвят ли нов метеж?

- Не се усещат, защото всякаква такава подла намеса ще бъде възприета по коренно различен начин. Премиерът Борисов прилага вече друг стил, който елиминира негатива в коалицията и принуждава политиците повече да мислят. Тези, които са в парламента днес, са по-уплашени за утрешния си ден и понеже народът е в много тежести, няма да рискуват. Политиканстването би следвало да отстъпи на мъдрата политика. А мъдрата политика трябва днес да осигури на това правителство време за действия и прогнози за успех. Другото е предателство срещу България и единството на нацията. И тъй като сме много зле по вертикала на стопанския успех, трябва поне да се помъчим да осигурим спокойствие на това правителство. Жалко за онези мерзавци, които изфабрикуваха Костинбродската афера, пуча във Варна и София, и всичко онова, което трябваше да върне Станишев на власт. Те ни върнаха като държава 2-3 години назад и с това са самоунижиха до естествената си низост.

- Защо в годините на прехода българските елити се разминаха с отговорността към обществото и го превърнаха в най-бедното в Европа?

- За огромно съжаление елитът, който беше изграждан до 1989, имаше настървеността да се добере до общинските и окръжните капитали на БКП. Чрез това търсеха по-добра реализация за себе си, децата и роднините си. Те нямаха критерия на свободния човек, нито за свободния пазар. Това изкриви начина на промяна за тях по време на прехода. Лилов допусна груба грешка, когато не се съгласи с директно партниране с Дертлиев. Това отвори широко вратата на дясната фразиология, а в България нямаше грамотна политическа опозиция. Живков желаеше десните да дойдат, за да се промуши той с безотговорността си. Ако зависеше от левите, Живков щеше да получи друг тип оценка за липсата на държавен подготвен елит, способен на друг тип мислене и прагматика. Средният ешелон беше осигурен чрез присламчване, нагаждане и не можеше да роди стабилност чрез новите идеи за друг тип изказ, пазар и преход. През 1989 българите бяхме задрямали и унесени в една последователност - за осигуреност на 100 % от държавата. Само за 8 години никой не е очаквал тази несигурност. Но и Ескенази, и Божков, и Иван Костов искаха, буквално чрез елиминацията на държавата да родят новия елит. Но новият елит се роди в разгулен, развратен стопански модел на кражбата и присвояването. Старият функциониращ партиен елит усети, че може да се възползва от ситуацията и придоби средствата за производство и цялата материална база. Преходът на стария елит чрез забогатяването елиминира качеството на идеите на новия елит и така стигнахме до Нищото. Днес, Нищото е определящо навсякъде. Днес безотговорността е толкова голяма, защото няма никакво назидание и наказание, а престъпения много. От тук идва и проблемът за качеството на прехода. Той е нецелесъобразен, сложен и отблъскващ. Преходът е символ на несигурност, глад, унижение, бедност в огромни размери. Този преход не беше нашият истински преход, но дано да прозрем необходимостта от другата България и да успеем да я съзидаме наново.