С тарикатлъци и великденски бонуси управляващите искат да илъжат хората

Вместо икономически скок на страната, червените барони на Станишев осигуриха само личното си богатство, казва финансистът

Интервю на Мая Георгиева

- Г-н Парамов, през месец октомври прогнозирахте, че в рамките на следващите 6 месеца това правителство ще прави всичко възможно за да се задържи на власт със заеми. Оправдана ли е тази финансова политика, работи ли тя в интерес на обществото?

- Решението правителството на Орешарски да вземе нов външен заем в размер 3-3.9 млрд. лв., така както е предвидено по Закона за бюджета за тази година, е потвърждение, че кабинетът “спазва” предвидената система за осигуряване на издръжката си със заеми. Реално още през месец октомври 2013 г. се пристъпи към варианта да се вземат 900 млн. лева заем. В началото на тази годината, след преструктуриране изтеглиха дефицита, в размер на 1.5 млрд. След това осигуриха един заем от 360 млн. евро или около 700 млн. лв. и сега се канят да увеличат дълга с нови 3.9 млрд. лева. На практика чрез тези кредитни линии правителството си осигурява т. нар. псевдо стабилитет, който по никакъв начин не може да бъде обвързан с обещанията, които Орешарски даде в началото на мандата си – да гарантира, от една страна, финансова независимост и от друга – да създаде финансов стабилитет в страната. Тези две обещания не може да се изпълнят и защото бе допуснат един много тежък цикъл по време на подготовката за изборите. Блокираха работата на част от Приходната агенция и на Митниците, чрез яркото политическо противопоставяне и насаждане на омраза, постигнаха нестабилност в дейността на всички държавни органи. От заявения чисто професионален план Орешарски и компания трябваше да минат на чисто политически план, и да програмират една коренно различна програма от предишното управление.

- Някои икономисти успокояват обществото, че новите заеми не са страшни, а необходимост в определени ситуации?

- Вземането на заеми наистина не са страшно, когато действа държавна програма за целенасочено активизиране на стопанските възможности, за осигуряване на производство, когато се търсят структурно-определящи отрасли, които да излязат на пазара. Така се постига заетост, от една страна, реализира се политика по доходите, създават се възможности за социални разходи. И всички тези фактори, събрани в един кюп могат да осигурят ръст на икономиката от 5.5-7%. Това се случи например в Турция преди 7-8 години и в момента тази страна, независимо от другите проблеми, които има, е с 20-30 години напред от икономическото развитие на България. Ние говорим понякога с презрение и елементарно чувство за отговорност за съседите, но фактите и детайлите са коренно различни. При нас това не е на лице и още по-лошо – дори и когато сме членове на ЕС. Този икономически скок на България трябваше да се случи още когато влязохме в ЕС, още през първите четири години, но с “прагматиката” на Станишев и неговото правителство тръгнахме да реализираме коренно различен план. Тогава червените барони се занимаваха със съвсем различна тематика. Те искаха да осигурят единствено личното си богатство, а не да конструират други държавни отношения, нов тип стабилност и икономика в България. През последните 7-8 месеца пък настоящето правителство на БСП и ДПС разиграва един публичен финансов театър, осигурявайки предмостие за идващите много тежки месеци напред.

- Какво да разбираме под финансов театър, каква е пиесата, кои са героите?

- Този финансов театър се състои в следното – сегашните управляващи се опитват да припишат всички абсолютно негодни и пошли финансови резултати, постигнати сега, на управлението на Бойко Борисов. Измисляйки и фаворизирайки теми, свързани с “негодното” правителство на ГЕРБ, всъщност този кабинет прави всичко възможно да изтрие от паметта на българите наложената с много силен стремеж и организация прецизна финансова дисциплина във втората част от управлението на Борисов. Това вече всички го забелязват. Но най-важното за мен е, че опитват чрез елементарна лъжа, с подсигуряването на псевдопомощи или отпускането на малки суми за пенсионерите за Великден и други дребни тарикатлъци, да докажат, че те са социално отговорни и по-добрите управленци, че тяхната организирана партийна мощ би дала и би гарантирала по-голяма успеваемост. Напротив, истината е друга. Например, състоянието във Държавен Фонд “Земеделие” говори за много тревожни тенденции. И колкото да убеждават хората, че осигуряват условия за работа, че видите ли те ще приведат на земеделските производители всички предвидени пари за годината по отделните програми, това на практика не може да се случи, защото имаме гарантиран пълен блокаж по вертикала – приемане и изграждане на отделните програми, и реализирането им. Цялата тази пропагандна машина, която в момента работи, е обусловена в един единствен вариант – да се стигне до някакви утопични успешни европейски избори, а те от своя страна да докажат, че БСП, ДПС и Атака водят възможно най-правилната политика. Този фалш, като очевадна лъжа, в края на месец май ще блесне в пълната си сила. Защото това, което правят днешните управляващи, не е нищо друго, освен един измислен декор, от една фалшива пиеса.

- Не залага ли по този начин кабинетът на Орешарски капан, в който ще паднат и самите те?

- Най-лошото в тази ситуация е, че в исторически план се повтаря една уникална зависимост в българските политически условия – министър-председател, който е най-подготвен като експертиза в своята област, да допуска възможно най-големите грешки там, където е изявен като авторитет. Аз пророкувах, колкото и странно да звучи, че финансистът Орешарски ще бъде запомнен с много тежки финансови грешки по време на управлението си. И той много добре трябва да се замисли върху това. Защото проблемът не е, че той ще изтегли сега едни пари и ще ни излъже за още шест месеца, че тези суми са предвидени за заплащане през януари месец на облигациите, примерно, на Милен Велчев. Проблемът е, че обвръзката по бюджета е в много тежко състояние и че в държавата няма пари в наличност. Още повече, че общата ситуация в страната, като доходна политика е възможно най-тежката за последните 7-8 години.

- Какви са аргументите ви за тези опасения?

- Ние българите разчитаме най-вече на някакви пари, които ще дойдат от нашите гастербайтери в чужбина и чрез тях да преживяваме и да демонстрираме доходи. На тези потоци от чужбина обаче не може да се крепи доходната политика, защото всеки месец процентът на необслужените кредити се качва и макар, че банките правят всичко възможно да премоделират своята кредитна устойчивост, тази истина в най-скоро време ще блесне, тя не може да бъде скрита. Все по-малко пари се заделят за доходи, а липсата им не може да осигури стабилно кредитно обслужване. В най-скоро време, когато депозити се изравнят с кредитите, нещата ще излязат твърде съмнителни като възможност за функциониране на самата банкова система и на всичко останало, свързано с нея.

- Това не е ли индикация, че българският бизнес е в колапс, а властта говори за реиндустриализация?

- Това е най-очевадната индикация, че нищо не се случва с българския бизнес, че няма развитие, че няма ръст на икономиката, че няма реална работа. Защото липсва износ, който да гарантира новото производство, което пък да осигури новите работни места, а оттам и отчисленията за социални нужди и всичко останало, свързано с доходите и потреблението. И затова това правителство ще бъде в максимална степен ограничено, както по отношение на повишаването на заплати и пенсии, така и във възможностите да намира по 20 или 30 евро помощи или бонуси за Великден, например. Държавата от ден на ден зацикля от гледна точка на възможностите си, защото в стопанството имаме по изчисление на Стопанската камара 170 млрд. взаемна задлъжнялост. Никой не си задава въпроса, че това са 200% от БВП на България. Никой не иска това да го каже на глас – че ако имаме 80 млрд. лв. БВП и 200% от него е взаемна задлъжнялост по секторната част на цялото стопанство, България е в уникално икономическо състояние. Ако приемем тези цифри за верни и прецизни, дори и 150% задлъжнялост вече е фатална за държавата.