Кремъл се опитва да изнесе проблемите си навън и да ги интернационализира за сметка на Украйна

Световната общност трябва да изключи Русия от системата за разплащане SWIFT и да свали цените на нефта до 20 долара за барел, казва вицеадмирал Игор Воронченко

Когато руските диверсионни части завземат Крим, вицеадмирал Игор Воронченко е заместник-командващ ВМС и отговаря за бреговата и териториалната отбрана. Отказва предложението на руския министър на отбраната Сергей Шойгу да премине на руска служба и за кратко е арестуван от руските специални сили. След началото на бойните действия в Донбас ръководи антитерористичната операция (АТО) в Луганска област.

Президентът Пьотр Порошенко назначава вицеадмирал Воронченко за командващ флота, след като бившият командващ адмирал Сергей Гайдук (Хайдук, каква подходяща фамилия! – бел. прев.) бе изобличен от доброволци в корупция, връзки с ФСБ (КГБ) и саботаж срещу реформите. Засега Игор Воронченко разполага със солиден кредит на доверие, но дали ще успее в инфарктно кратки срокове да възстанови най-малобройния и най-пострадал от агресията вид въоръжени сили на Украйна?

Faktor.bg публикува първото интервю на вицеадмирал Воронченко като командващ ВМС.

Интервю на Олга Решетилова, Грани.ру

- Обвиненията, че украински „диверсанти” са готвили нападение срещу военни и граждански обекти в Крим и по най-елементарен начин са били проследени и заловени от ФСБ са нелепи. Всъщност скандалът избухва след пиянска престрелка между руски военнослужещи. Вероятно са се сблъскали разнопосочни интереси около контрабандни канали или е бил осуетен опит за дезертьорство. Видях листовките им, разлепени в Джанкое: издирват въоръжени лица с руска военна униформа и руско оръжие.

Както винаги, Кремъл се опитва да изнесе проблемите си навън и да ги интернационализира за сметка на Украйна. Изявленията на руския президент излизат извън рамките на здравия разум. Путин взема желаното за действително, но твърденията му не са потвърдени с реални факти. Съвместната акция на КГБ и на Руската армия не предствавлява планирана операция, а спонтанна импровизация. Сигурен съм, че РФ ще изостря ситуацията и ще повишава напрежението с повод и без повод. Целта на стратезите от Кремъл е да дестабилизират Украйна във всеки удобен момент.

- Подобни действия представляват ли заплаха за поредна ескалация на военните действия или са прелюдия към широкомащабно настъпление на руските войски?

- Смятам, че не. Но ние сме готови за всяка възможна ситуация. Не само ВМС, но и всички въоръжени сили на Украйна. Според мен, в Русия предстоят парламентарни избори, след година и половина ще има президентски избори, а рейнтингът на Путин няма накъде повече да расте. Вождът се нуждае от нови победи. Затова ще повишава напрежението и ще ни държи нащрек. Тази игра на нерви ще продължи, докато световната общественост не предприеме по-решителни действия: да изключи Русия от системата за разплащане SWIFT и да свали цените на нефта до 20 долара за барел.

- Наскоро узнахме, че шефът на кремълската администрация Сергей Иванов е снет от длъжност. Това част от вътрешната борба ли е или сме свидетели на поредните политически маневри?

- Иванов, Чемезов и съмишлениците им представляват военолюбците в лагера на Путин. Предполагам, че Иванов е изтеглен на заден план, за да се готви да смени Путин някъде през 2017-2018 г. С. Иванов е твърде близък с Путин, за да бъде уволнен просто така. Ще поизперат биографията му и ще го предложат на избирателите чистичък и нов като младенец.

"Намеренията на Москва са да ни обкръжи отвсякъде”

- Русия продолжава да завладява украинско имущество и извън акваторията на Кримския полуостров. Веднага след анексията на Крим бяха завзети т. нар. вишки „Бойко”, а украински граничари съобщиха, че руски газодобивни съоръжения помпат суровини от Одеското и Голицинското газово находище. Мнозина си зададоха въпроса „Защо флотът не прекрати този грабеж?”

- Това бе безпрецедентен рекет на държавно равнище. Разбира се, веднага трябваше да стоварим десант и да пресечем разбойничеството. Но в онзи момент нямахме достатъчно сили.

- А сега?

- Сега е различно. Ако прекъснем снабдяването с газ на Крим, там ще се случат доста неприятни неща. Още в самото начало на агресията трябваше да бъде обявена енергийна и стокова блокада на полуострова.

- Не ви ли изглежда странен фактът, че на третата година от войната Украйна не реагира срещу заграбването на собствеността й? Колко време мина от превземането на промишлените обекти, а реакцията все още се обсъжда?

- Така е. Топката постоянно се разиграва в нашето наказателно поле. Досега не посмяхме нито веднъж да ударим крадеца през пръстите и да направим нещо нестандартно, което да изненада противника и да го принуди да греши.

- Може би е нужен изпреварващ ход?

- Предполагам, че сега вниманието на Путин ще се насочи към Молдова. Намеренията на Москва са да обкръжи Украйна от всички страни. При Белорусия е ясно, че Лукашенко ще играе и с едните, и с другите. Но подобни игри завършват печално. Ако пропусне руските войски през Белорусия, режимът му силно ще пострада. Заплахите „Да не искате Майдан?” вече няма да сработят. Рано или късно авторитарните режими загиват.

Молдова остава територия, непревзета от руски войски. Скоро там предстоят избори. А в Приднестровието е разположен руски контингент от 1 500 военнослужещи.

- Засега този контингент е блокиран от Украйна.

- Връзката се осъществява по въздух от военнотранспортни самолети, маскирани като граждански. Ротацията на военния контингент се извършва в цивилно облекло. РФ разполага с 800 м от устието на р. Дунав, където влизат кораби и разтоварват бойна техника. Но ние вече имаме отговор срещу коварните руски маневри.

„Русия блъфира”

- Дестабилизацията на Турция представлява ли опасност за Украйна и за Черноморския регион?

- През последната година бе осъществено политическо сближаване между Украйна и Турция. Състояха се срещи и визити на различни равнища. Командващият турските ВМС наскоро ни гостува в Одеса.

До пролетта на 2014 г. Турция бе доминиращата морска сила в Черно море. Преди анексията на Крим руският Черноморски флот дори не мислеше да се сравнява с турския. После Крим бе натъпкан с „Бастиони”, „Балове” и „Буяни” (брегови ракетни комплекси), а от други морета и океани бяха прехвърлени подводници и надводни кораби. Заговори се за строителството на нови фрегати и подводници. Но в заплашителната си реторика руските стратези често блъфират. Дали наистина всеки кораб е снабден с ракетен комплекс „Калибър”, който е твърде скъп? Не вярвам, че притежават такива ресурси.

- Обстрелването на Сирия с ракети от Каспийско море бе истинска демонстрация на военнотехнически възможности.

- Прах в очите. Нямат потенциала, който толкова иска да покаже Путин. Прецизните спътникови и други разузнавателни средства на САЩ проследиха и фиксираха попаденията на всяка от изстреляните 43 ракети. Някои от „високоточните” руски ракети поразиха обекти в... Иран.

- Миналия месец завършиха съвместните учения на украинските ВМС и на военни кораби на страни от НАТО Sea Breeze („Морски бриз”). За първи път размахът на учебните бойни действия бе толкова голям И за първи път нямаше протестиращи украински граждани с антинатовски плакати.

- Във воюваща държава, където е ясно кой е агресор, кой е приятел и кой – жертва на агресия, и най-плахите опити за протести и антинационални прояви следва да бъдат пресичани най-строго. И да бъде търсена съдебна отговорност от организаторите. Крим ни преподаде жестоки уроци. Лично аз научих доста неща, докато бях в Луганска област. След като веднъж влязохме в Бесарабия, вече няма да я напуснем. Ако пък някой иска да посреща зелени човечета, прав му път: да сяда в някоя лодка и да плава към Крим!

По време на учението Sea Breeze 25 кораба, сред които фрегата, ескадрен миноносец и голям десантен кораб, отработиха основните операции за взаимодействие и бой на море. Бе включен и авиационен компонент: въздушни удари, прикритие на корабни групировки от 23 самолета и хеликоптера, стоварване на десант и др. Морската пехота се стовари на три мили от брега. Тактическите корабни групи усъвършенстваха взаимодействието си. Главното бе дейността на многонационалния щаб по единните натовски стандарти. Преди учението украинските офицери преминаха предварителна подготовка по щабните процедури на НАТО и работиха в съвместния щаб с повишено самочувствие. (Българските офицери преминаха подобна подготовка през периода 1999-2004 г. – бел. ред.).

Резултатите са обнадеждаващи: имаме пълно взаимно разбиране с партньорите от НАТО; фрегатата „Гетман Сагайдачни” и поддържащият хеликоптер получиха оценка за второ равнище, което означава, че действат според стандартите на НАТО. Украинските ВМС вече могат да изпълняват съвместни задачи в състава на морски групировки на НАТО.

"Арестът на Константинов можеше да спаси Крим"

- Вие сте непосредствен участник в кримските събития от началото на 2014 г.

- Да. Смятам, че антиукраинската кампания, започната от Путин в Крим, можеше да бъде прекратена още в зародиш. Времето за вземане на решения бе твърде ограничено, но все пак го имаше. Нещата можеха да приключат като в Грузия: руските войски да влязат и да си излязат. Международните институции за сигурност като ООН, ОССЕ, блокове, съюзи и Меморандумът от Будапеща (1994 г.) биха могли да се намесят в полза на украинската териториална цялост. Но украинското държавно ръководство бе парализирано от външни фактори. И другарят от Кремъл успя да си свърши работата.

- Защо според вас не сработиха международните механизми за сигурност?

- Явно светът не бе готов за ситуация, в която някакъв безумец с болезнени амбиции може да се изхрачи върху международното право. Веднъж в Грузия мина номерът му и Западът не се поучи от провала. Което позволи на Путин да отиде още по-далеч. Ако веднага бяхме открили огън в Крим, може би агресорът щеше да отстъпи. Имам сведения, че РФ е разработила вариант да евакуира семействата на своите военнослужещи от Черноморския флот при по-сериозна съпротива от украинска страна.

Но ние не бяхме готови да посрещнем агресията. Управлението на войските и силите бе парализирано. Разпоредих на батальона морска пехота да заеме позиции пред Перекопск, но командирът докладва, че не може да се измъкне, че е окръжен от втория блокаден обръч, че наоколо са поставени минни бариери, оборудвани са гнезда на снайперисти и са разгърнати позиции на реактивни системи за залпов огън „Град”. Фатално закъсняхме.

Никой не очакваше, че командването на ВМС ще извърши толкова грозно предателство. Дълъг е списъкът на предателите: Березовский (командващият Денис Березовский, преминал на служба при врага), страхливците Шакура и Елисеев (вицеадмирал Сергей Елисеев и контраадмирал Дмитрий Шакура, които също се заклеват да служат под флага на РФ).

- Смятате, че основният проблем идва от военното командване, а не от политическото ръководство на украинската държава?

- Всички бяха объркани и изплашени. Докато руската страна се бе готвила отдалеч. Агресията срещу Украйна е планирана и подготвяна стъпка по стъпка почти две десетилетия. Първата репетиция за превземане на Крим бе осъществена около Тузленската коса (плитчините край о. Тузла) през 2003 г. Тогава бях командир на полк и събитията се разиграха пред очите ми. В района на полка бе дислоцирана групировка, която трябваше да се задейства при изостряне на обстановката. Тогава ни спаси реактивният дивизион, който зае огневи позиции. Само с един залп можеше да бъде разрушено строителството на бетонните съоръжения, които коригираха Керченския пролив. Странно защо след Тузла тъкмо нашият полк бе съкратен заедно с реактивния дивизион и танковия батальон. Някой пипаше доста ловко във високите етажи на украинското МО.

- Ако времето се върне назад и отново се окажете в 2014 г., какво друго бихте направили?

- Ако с някаква магия се върна в 7 ч. сутринта на 27 февруари 2014 г., бих направил само един ход, който може би щеше да спаси Крим: щях да арестувам председателя на кримския Върховен съвет Владимир Константинов и заместниците му. Нямаше да пусна членовете на Върховния съвет в сградата, където те обявиха фалшивия референдум за присъединяване на Крим към РФ.

Нали помните как през 1993 г. Борис Елцин разстреля с танкове прокомунистическия руски парламент? Така трябваше да направим и ние. След като бяхме сигурни, че съветът се състои само от терористи, какво ни пречеше да взривим сградата? Спомням си, че през 2013 г. по някаква тъжна ирония Службата за безопасност на Украйна (СБУ) организира учение, към което бяха привлечени военни и полицейски сили. Темата бе „Деблокиране сградата на Кримския парламент след завземане от терористи”.

- Каква част от имуществото на украинския флот Русия върна на Украйна след анексирането на Крим? Каква е съдбата на невърнатото имущество?

- Превзетите, по-точно предадени на Русия украински кораби, ръждясват в специално охраняван залив. Върху загражденията е изписано: „Военна техника на чужда държава”. Върнаха ни един механизиран батальон с БТР-и, танков батальон и автомобилна техника, която не им трябва. Оставиха си всичко, което им хареса: два комплекта БТР-80, два батальона на БМП (бойни машини на пехотата) и цялото артилерийско въоръжение.

Артилерията и бронираните машини най-вероятно се използват в Донбас срещу украинските войски. През май 2014 г. видях пленен от сепаратистите автомат, чийто номер бе регистриран в първи батальон на украинската морска пехота. През 2014 г. руското командване преднамерено докара в района на Донбас танкове Т-64БМ, които са на въоръжение само Украинската армия. Руските войски са снабдени с различни модификации на танковете Т-72 и Т-90. Целта им бе да внушат, че "опълченците"-отцепници са завзели тези танкове след победоносни сражения срещу украинските войски.

Няма да крия, че имаше единични случаи на пленени украински танкове. Но масовото въоръжаване на сепаратистите с танкове Т-64 ставаше в руската част на Донецк, разположена срещу населения пункт Изварино. Знам го със сигурност, защото разполагах със значителна мрежа от информатори, които ми съобщаваха за всяка единица бойна техника, преминала през района им.

Представяте ли си какви пари струва на руския бюджет подобна клоунада, както и участието на професионални руски военнослужещи в агресията срещу Украйна?

"Саботьорите да бъдат разбити на пух и прах"

- Оглавихте украинските ВМС върху крилете на народното доверие. Доброволци и неправителствени организации настояха предишният командващ да бъде уволнен и издигнаха вашата кандидатура.

- Не се наемам да давам оценки за моя предшественик. Би било некоректно. Бяха допуснати сериозни грешки, но бе запазен потенциалът на ВМС. При предишния командващ Щабът на ВМС неведнъж даде подкрепата си за редица погрешни насоки за развитие на флота. Сега разбирам, че старият състав на щаба приема възгледите на новия командващ. Веднага след пристигането ми прозвучаха гласове на несъгласие. Докато командвам флота, няма да позволя националните ресурси да бъдат прахосвани в безплодно разтакаване.

Срещнах се и разговарях с воюващите доброволци. Записах си множество разнопосочни въпроси. Засега най-остра е нуждата от жилища за военнослужещите, евакуирани от Крим. Чукам на всички врати с искане да бъдат подобрени условията за живот на корабния състав от ВМС.

Ако бъде отрязан излазът й на море, Украйна ще загуби статута си на транспортен и транзитен център между Европа и Азия. И ще може лесно да бъде разпарчетосана и от разни страни. Колеги от Великобритания и САЩ неведнъж ме питаха: ”Давате ли си сметка какви загуби ще понесете, ако бъдат нарушени морските ви комуникации?” Морските комуникации трябва да бъдат охранявани на всяка цена. Не бива да позволим на агресора да разполага с Черно море като с бащиния.

Смятаме да използваме цялата си налична икономическа мощ. Но докато военните професионалисти разбират сложността и важността на проблема, цивилните ръководители не винаги са на ниво. Сякаш не сме във война. И всяко забавяне на ремонтни дейности, всяка неразумно похарчена гривна, е равносилна на престъпление.

Например, ремонтът на десантен катер продължава близо година. Парите са преведени. Пристигнах в завода и гледам, че работата кипи, светкат искри на заварчици, работници с омазнени комбинезони сноват напред-назад. Щом си тръгнах, работата секна. Обадих се на директора и го предупредих: „Следващия път ще пристигна заедно с батальон морска пехота и ще те изгоня от завода”.

Назначиха ме на тази длъжност с надеждата да разбия мафията на саботьорите. Изпълнен съм с решимост да се справя.

- Една от причините за недоволство срещу вашия предшественик бе саботирането на реформите във ВМС, одобрени от натовски експерти. През есента на 2015 г. командването на украинските ВМС представи в Брюксел документ, който нямаше нищо общо с програмата за реформи, разработена съвместно с представители на НАТО. Меко казано, подобен „маньовър” бе посрещнат с недоумение от западните партньори. Успяхте ли да развържете този конфликтен възел? Докъде стигна реформата във ВМС?

- Реформата започна. През май и юни т. г. начело на експертна група се срещнах със специалисти от НАТО. Уточнихме и най-важните направления, и подробностите. Разпределени са функциите, правомощията и отговорностите са делегирани на по-ниските командни равнища.

- Но Програмата за реформи се отнасяше не само до команднните структури.

- Разбира се, повечето промени пряко засягат личния състав на бойните кораби. Подготвихме Постановление на Министерския съвет, с което да бъде снет от отчет всичкият ненужен боклук, който тегне върху плещите на офицери, старшини и матроси. Все още по ведомост в състава на ВМС се водят разни корабчета и катери, които са извън експлоатация, но стоят на котва и вързала и смучат ресурси. Наскоро бе взето политическо решение недостроеният крайцер „Украйна” да бъде демилитаризиран и някои от частите и механизмите му да бъдат разпределени между действащите бойни кораби. Сега ни трябват малки, подвижни кораби и катери, които да действат в крайбрежната зона и да възпират развръщането на противникови групировки в северо-западната част на Черно море.

- Според стратегията за развитие на ВМС, командващият трябва да бъде политическо лице и да се намира в столицата.

- Да, така е.

- А вие все още се разполагате в Одеса.

- Обсъждахме този въпрос още когато бе разработвана програмата за развитие на Украинските въоръжени сили през периода 2006-2011 г. Щабовете и командванията трябваше да останат на местата си, а командващият да се прехвърли в Киев и да се намира в близост до министъра на отбраната и до началника на Генералния щаб, за да участва в обсъждането и вземането на стратегически решения.

Превод: Васил Данов