Вече се бият украинци срещу украинци, а злата шега е, че пушките ги държат онези, които 80 години изтребваха народа ни

Съдбоносна грешка - ръцете на КГБ палят сега свещи и се кръстят, и Западът им повярва, казва в ексклузивно интервю за Faktor.bg депутат и бизнесмен от Донецка област

Константин Берг е бивш депутат в Комитета на регионите от Донецка област. Бизнесът му е свързан с добив и износ на въглища. Потомък на две поколения смесени бракове, той се определя като "умерен украинец".

Интервю на Анелия Димитрова

- Г-н Берг, преди една година казахте, че най-важната задача на новото правителство на Украйна е да се предотврати разделението между Киев и периферията, да не се допуска сепаратизъм и намеса на Русия. Но всичко това се случи, а светът полага безполезни усилия да спре кръвопролитието и един по-сериозен конфликт. Какви последици ще има натискът на Запада да се постигне, ако не мир, то примирие в Украйна?

- Това, което преди една година стоеше като заплаха за Украйна сега е ужасяваща реалност. Правителството, но и Западът, много дълго остана в отбранителна позиция, действаха реактивно в отговор на събитията, без да ги предвидят и изпреварят, и това ни доведе до тук.

Не знам какво чувате и виждате в България, но това тук е война, война, в която загиват хиляди невинни хора, жертви на руска агресия, на сепаратистите, на „вежливите” руски диверсанти.

И ако ви се струва, че тук в Киев сме „ястреби”, бих искал само да си представите, не дай Бог, подобна ситуация във вашата страна. Ще останете ли безучастни и смирени, докато някой къса живо месо от родината ви?

Казах още миналата година, че това, което се случва в Крим, е първата фаза от проект за подялба на Украйна. Втората ще бъде в Източна Украйна - в най-добрия случай федерализация, в най-лошия – война и отцепване от Киев.

- Сега всички очакват какво ще направи „нормандската четворка”…

- Не съм чак такъв оптимист. Ако бъде призната някаква, каквато и да било линия на разделение, демилитаризирана зона, както и да я наричаме - това де факто ще бъде нов „Мюнхен”. Ако тази линия бъде легитимирана от международни миротворчески сили ще означава закрепването на властта на руската агентура над част от Донбас, получена с оръжие, удържана с терор и „подпирана” от руските войски и въоръжение.

По същината си това е опит Кремъл да прехвърли върху международните миротворци тази функция, която сега изпълняват руските интервенти в Донбас.

Фактически това е закрепване на насилственото откъсване от Русия на още една, след Крим, част от територията на Украйна.

- Всички тълкуват създаването на разделителна линия и въвеждането на миротворци като отстъпление на Кремъл…

- Не, не е отстъпление, разтревожи ги перспективата Украйна да получи американски оръжия. Не само Кремъл, и европейските лидери. Те се страхуват, че доставките на оръжия за Украйна ще провокира Кремъл към ескалация на войната.

Русия, руската икономика, руският народ не може да понесе една истинска война, но Путин много точно е изчислил докъде може да стигне правителството в тази, по същество гражданска война и, докъде лидерите на демократичния свят са готови да отидат в защитата на Украйна.

Нищо не се случи след Крим и той пропълзя в Източна Украйна. Сега там се води война, нека не използваме евфемизми, а Путин знае, че никой на запад няма да рискува да бъде въвлечен в нея.

И ето докъде стигнахме след кримския „референдум” - народът ни загива в една война, в която вече се бият украинци срещу украинци, а злата шега е, че пушките ги държат онези, които 80 години изтребваха народа ни, които винаги са гледали на Украйна като на огромна яма, от която гребат - жито, въглища, суровини, войници за техните войни. Ръцете на КГБ, на посткомунистите, които се преоблякоха в цивилни костюми, научиха езика на демократичния свят, започнаха да палят свещи и да се кръстят, и Западът им повярва. Огромна грешка, огромна и съдбоносна.

- Какви са възможните ходове оттук нататък? Ескалация, примирие, „студена” война, провокирана непрекъснато от малки сражения и конфликти? Какво може да направи Русия? Какво може да направи и Украйна, дори и да получи оръжия от САЩ?

- Русия не може да окупира цяла Украйна. Всеки опит на руските войски да излязат извън пределите на Донбас е крайно рискован. Дори само заради това, че населението няма да посрещне войските на Путин като в Луганда (нарицателно за Луганската и Донецката самопровъзгласили се републики).

Единственото, което може да направи Кремъл сега е официално да обяви, че въвежда войски в Донбас, преставайки да си играе на хибридна война. Това няма да промени съществено положението там. Но това ще накара западните лидери да изгорят и последните мостове към Кремъл.

Но трябва да се разбере много, много ясно - всеки разговор за отстъпки от страна на Путин неизбежно ще се превърне в отстъпки ПРЕД Путин.

Всякакви избори, референдуми и автономии са възможни едва след като терористите сдадат властта и оръжието. Може да се обсъжда на кого да ги предадат. Може, дори, на някаква временна международна администрация или на международни миротворци. Но не такива, които стояха безучастно докато сръбският генерал Младич изкла населението на Сребренициа.

Миротворческа операция би имала смисъл само ако имат правото и физическата възможност да принудят да се разоръжат тези, които откажат да се подчинят.

Каквито и да са плановете, инициативите, мирните планове, които днес ще бъдат постигнати, или по-скоро според мен-няма да бъдат постигнати, без предаването на властта и оръжието от страна на сепаратистките войски, всяко съглашение ще бъде нов Мюнхен, а Донбас-новите Судети.

- Защо не сте оптимист, че ще се стигне до споразумение за мир?

- Защото, за да се стигне до истинско примирие и в перспектива до мир Путин трябва да бъде категорично убеден в готовността на Запада да отговори на ескалацията на военния конфликт с разполагане на собствени войски с цел провеждане на миротворческа операция по „оказване на помощ на заблудилите се по време на учения руски войници”.

- Нали си давате сметка, че това е практически невъзможно. Дори в България започна истерия, че страната ни ще се превърне в плацдарм на война срещу Русия. Никой не обича да воюва, особено, когато става дума за чужда страна.

- Права сте, а и Европа сега изживява доста сериозни сътресения. Но ще кажа само едно нещо на българите-имате огромен късмет, че политиците ви отведоха в НАТО. Дори не си представяте колко огромен. Можеше да сте на наше място.

Знам, че при вас са много силни русофилските партии, трудно ми е да си представя дали е национална култура или въпрос на пари, пропаганда и промиване на мозъци.

Но нека погледнем и така на тази съпротива - в Украйна има и българи, тези, които са оцелели от сталинските и съветските репресии, и не вярвам поне малко да не ви боли за тях, те са ваши братя и сестри. Не искате ли да ги защитите?

- Впрочем у нас се води сериозна полемика за съдбата на българите в Украйна. Имаше информация, че те отказват да бъдат мобилизирани, че дори мобилизацията засяга повече тях, отколкото другото население.

- Това с мобилизацията, според мен, е пропаганда. Те са украински граждани и във война имат същите задължения, като останалите украинци. Ако те не чувстват Украйна като свое отечество, което не искат да бранят-това е друг въпрос.

Тогава, вероятно вашата държава може да им даде гражданство или убежище, ако се стигне до разпространяване на войната на още територии. Но какъв е изходът за останалите украинци, татари, даже руснаци?

- Защо все пак украинската армия не може да се справи със сепаратистите? Само руската помощ ли е решаваща за това?

- Няколко неща са решаващи за това, което вие наричате „невъзможност да се справи” със сепаратистите и военната помощ от Русия има много голямо значение.

Но основното е разбирането на властите, че това е нашата страна, нашият народ и дори в такава критична ситуация, нямаме право да направим „бомбен килим”, например. Колко ще загинат, за да бъдат заличени сепаратистите, окупаторите, наемниците и техните помагачи.

Трябва да знаете нещо важно - днешното население на Украйна се състои от няколко компонента, крайно различни и дори противоречиви един на друг - украинци, рускоговорящи украинци, руснаци, поляци. Освен това имаме и кримските татари, които са мюсюлмани, българите, доведени тук след Кримската война, казаци.

Едната част на това население е потискало другата в исторически план - първо руската империя, която е владяла Украйна и Полша, която е наложила господството си с кръв, потушила е няколко въстания на местното население, и то с особена жестокост.

После СССР, който подлага украинците на репресии, Гладомор - геноцид, извършен по заповед на Сталин, при който загиват около 2 милиона украинци, защото им е отнета цялата прехрана.

По време на Втората световна война, вероятно знаете, има много украинци, които сътрудничат на немската армия, защото я възприемат като освободителка от руското иго. Украинският народ е платил много висока цена за това след войната.

Една част от руското население идва тук, за да намери работа в каменовъглените мини и предприятията в Донбас и Кузбас, но една голяма част е заселвана тук съвсем съзнателно.

Добавете и хората от смесен брак и се получава това, което е днес украинската нация.

Тук имаме много, много хора, които дори не знаят украински, винаги са говорили само на руски и това не са само връстниците на Съветския съюз. Една немалка част от хората, особено тези в Източна и Южна Украйна в по-голяма степен виждат своето отечества като Русия, не като Украйна.

И тези никога не са преставали да се надяват, че разделението след 1993 година ще бъде отменено по някакъв начин. А Кремъл никога не се е отказвал, ако не да присъедини отново Украйна, то да запази доминиращата си роля.

Киев пък никога няма да приеме подялба-на население и на територии.

- Какво ще се случи с Украйна в близка перспектива?

-Много труден въпрос, а отговорите са още по-трудни. Ситуацията е непредвидима дори в краткосрочен план.

Още преди година имаше прогнози за руска намеса, не директно, разбира се, а чрез „народно” опълчение срещу Киев и виждате резултата.

Помните как действаха руските спецслужби в Афганистан, през нощта превзеха президентския дворец, на сутринта имаше нова, народна власт, която помоли СССР за помощ и 180 хиляди руски войски, подготвени за нахлуването, влязоха в рамките на седмици и не излязоха оттам повече от десет години.

Трудно ми е да си представя такъв вариант едно към едно, но Русия има войски в Украйна, колкото и да отрича това.

Може да започне маневри и на сутринта всички да се събудим под ново знаме.

Вижте, трудно е за разбиране, но ние живеем в не само в безумие, но и в безвремие, разбирано като перспектива.

В Киев можете да отидете на клуб, там да е пълно с много богати, много щастливи и безгрижни хора. Прибирате се, включвате телевизора и виждате разкъсаните тела на жени и деца, виждате мутрите във военни униформи, които обясняват, че са народно опълчение и, че защитават тези хора от нас, останалите украинци.

Но, извинете ме за емоциите, нека говорим за това, което е реалистично.

Не е реалистична истинска, продължителна война.

Реалистично е, да се постигне примирие и създаване на демилитаризирана зона, за съжаление, това е, което иска Путин.

Не е реалистично това да бъде крайно, стратегическо решение.

Реалистично е да се проведе референдум, да има федерализация на Украйна. Не е реалистично, че цяла Украйна, мнозинството украинци ще приемат това решение и не е реалистично Русия да се откаже от опитите да заграби, по един или друг начин Донбас.

Реалистично е, Украйна да остане извън НАТО, защото именно с това Путин оправдава агресията си. Не е реалистично той да отстъпи по този въпрос.

Реалистично е Западът да постигне мирно споразумение, но не е реалистично то да бъде справедливо за нас, украинците.

Последвайте Faktor.bg в