Непостроената АЕЦ е като машина за държавни поръчки – в най-добрия случай - ще кихне още едно КТБ

Бюджетът за 2017 като процент от БВП е като този на Германия през 1938 г., казва пред Faktor.bg известният икономист

Интервю на Деница Бояджиева

- Г-н Станчев, параметрите на бюджета за 2017 г. вече са ясни, , законът мина на първо четене в парламента. Как ще коментирате планирания дефицит от 1,4% при положение, че тази година ще излезем на нула?

- Доброто представяне на приходите през 2016 г. донякъде е плодна случайността -в началото на годината бяха спрени държавни поръчки, а и като цяло Европа се развива по-добре и няма последствия от ембаргото на Русия и кризата в Близкия Изток и Турция. Но така или иначе, по-добрите приходи през 2016 г. позволяваха една по-разумна философия за следващите години.

- И защо, според вас, тя не се случи, защо не се заложи на балансиран бюджет, в който разходите да не изпреварват приходите? Не е ли това моментът да се преобърне 9-годишният тренд?

- При планиран ръст от 2,5% на БВП заложеният дефицит от 1,4% означава, че от всеки нов лев, който би влязъл в бюджета, 56 стотинки ще бъдат похарчени. Тоест равнището на дефицита е относително високо спрямо това, което икономиката създава като нов доход. Това е най-големият проблем.

Резултатите от т.г. позволяваха финансовата сметка да се балансира, но вместо това държавата ще продължи да харчи повече, отколкото „произвежда“ (събира от данъци).

И 2017 г. ще бъде 9-та година с дефицит.

Разбира се, има прогрес спрямо минали години - друго е да има недостиг от 2% и ръст на БВП от 0,7%. Това означаваше, че новият доход се яде три пъти по-бързо, отколкото се създава. Сега все пак "изяждаме" само 56%.

Трябва да се отбележи също, че за пръв път от последните 4 години през 2017 г. правителството ще плати повече дълг, отколкото ще вземе.

- Въпреки това финансовият министър Владислав Горанов определи бюджета като консервативен.

- Аз явно имам друго разбиране за консервативност: такъв е бюджет, който е малък като процент от БВП, балансиран и финансира малко неща, например „царя и придворните“ (административните, законодателните и съдебните власти) и „войската“ (отбраната, националната сигурност).

Хората не си дават сметка, че бюджетът за 2017 г. като процент от БВП, е като този на Германия през 1938 г. Тогава правителствените разходи са около и под 20% от БВП във всички страни от Европа, сега са средно около 45%, доста над България.

Бюджет 2017 г. прави прекалено много политики. Правилно разпределение на разходите има тогава, когато те съответстват на приходите.

Давам ви пример: догодина осигурителната вноска за фонд „Пенсии”се увеличава с 1%. Това означава приход за НОИ от около 200 млн. лв. В същото време заложеното увеличение на неговите разходи е 250 млн. лв.

Тоест, тези нови разходи ще са с 25% по-високи от планираните приходи. Така е и за 2018 г. Това не е честно спрямо хората - така се финансират текущи разходи, а те и без друго внасят с около 6% повече в социалните фондове от предишни години.

От 1998 г. досега единственият постоянно нарастващ дял от правителствените разходи са социални плащания. Увеличението е близо 5 пъти - от 2,5 млрд. лв. до почти 12 млрд. лв. т.г. Защо към тях трябва да се прибавят още 250 млн. лв., при положение, че това няма да реши проблемите?

- Е, има някои обяснения, свързани с предизборната ситуация, да речем...

- Има две философии на управление на бюджета - едната е да използваш парите на другите, за да купиш любовта им. Това е купуване на гласове на едро, което не е забранено от закона. Наказуема е само дребната търговия - ако подкупиш някого с кебапчета или, както правеше БСП в началото на прехода, да раздава капачки за буркани.

Втората философия е правителството да планира държавния бюджет, както се планира семейният. Домакинствата много рядко си позволяват да харчат повече от това, което могат да изкарат.

- Оправдано ли е, с оглед на "международното положение", да се дават едни допълнители над 800 млн. лв. за отбрана и сигурност?

- За отбрана - да, за т.нар сигурност, тоест за МВР- не. Причината е, че за "услугите", които оказва МВР, се плащат на няколко пъти - през застрахователни и охранителни компании. Много от нещата, които прави МВР, може да бъде предлагани от частни фирми. Преспокойно може да се махне КАТ или регистрацията на автомобили да отиде някъде другаде.

- А армията?

При нея нещата стоят другояче. През 2002-2003 г., когато България беше кандидат-член на НАТО, разходите за отбрана бяха в порядъка на 4-5% от БВП. След това те паднаха под 1% и сега бавно се възстановяват до 2.2%, какъвто ангажимент имат членовете на НАТО.

Но в сравнение със ситуацията от 2002-2008 г., сега необходимостта от финансиране е много по-голяма - паркът, въоръжението и екипировките са остарели, необходими са инвестиции в нови технологии и инфраструктура.

- Да минем на другата гореща тема. През ден се чертаят различни варианти за бъдещето на проекта АЕЦ "Белене". Според вас кое е най-доброто решение - да се търси частен инвеститор, реакторите да се пренасочат към "Козлодуй" или оборудването да се препродаде? Коя от тези идеи в крайна сметка ще има най-добър ефект и най-прилично обяснение пред обществеността?

- Най-добрият вариант е реакторът да се плати, да се докара в България и да се инсталира на мястото на бившата сграда на "Работническо дело" като паметник.

- Чудесна идея, но премиерът Борисов заяви, че не иска да прави Музей на ядрени реактори. Така че, очевидно, търси се друго развитие. Кажете като експерт какво би било оптималното решение в тази ситуация?

- Никой от другите варианти няма да може да бъде реализиран. А като музей или тренажор може да носи и доход, но никога няма да се изплати.

Има няколко причини, които правят всички сценарии неосъществими.

На самата площадка на "Белене" няма никакво развитие от 10 години и трябва да се направи нова Оценка за въздействие на околната среда (ОВОС). Ако се появи инвеститор, от гледна точка на "Евроатом" реално стартира нов проект и трябва наново да се минат всички процедури.

Ако реакторът се пренасочи към "Козлодуй", нещата са малко по-различни. Тогава инвеститорът в лицето на Националната електрическа компания (НЕК) ще трябва да плати цялата сметка. Това може да стане само с продажба на всичките й останали активи. Не виждам как това ще стане, тъй като и в момента компанията не е в цветущо състояние.

Второто нещо, което трябва да се знае е, че един проект на площадката на "Козлодуй" има около 40% по-ниски разходи поради обстоятелството, че инфраструктурата вече е изградена. Но това означава, че дори нов външен частен инвеститор ще разчита на тази инфраструктура - това са системните връзки, които са задължение на юрисдикцията, в която оперира атомната централа, тоест на България. Инвеститорът ще иска около 40% от разходите да бъдат поети от държавата. По закон тя трябва да се погрижи и за отпадъците. Това е разход, който не може да бъде покрит със средствата, които се заделят за извеждане от експлоатация на "Козлодуй". Никой инвиститор пожизнено няма да покрие тези разходи. Той няма да поеме и застраховките, които по цял свят са част от субсидирането на ядрената енергия. Ако трябва да се покрият всички рискове, то тогава сметките са между 20 и 45 млрд. лв. за целия период на експлоатация.

И не на последно място, не е ясно какво ще се прави енергията, която ще се произвежда. За 30 години напред балансът е вързан. Законът за енергетиката позволява ново строителство да се предвижда само тогава, когато трябва да се осигури вътрешното потребление.

За износ никой не говори, няма такава хипотеза дори.

А ако се построи, пазарът ще плати между 25 и 30 на сто от себестойността на произведеното електричество, без да се смятат разходите по извеждане от експлоатация и складиране на отработеното гориво.

- Значи самият проект изначално е в нарушение на Закона за енергетиката?

- Първото правителство, което нарушава този закон, е на Сакскобургготски, и оттогава насам всички кабинети го нарушават. А някои от тях не спазват и Закона за ядрената енергетика, конкретно чл.45, който гласи, че трябва да има 4 типа анализи преди да се пристъпи към изграждане на такъв обект. Онова, което със сигурност не е направено, е социално-икономически анализ. Той започна да се изготвя през 2011 г. - 6 години след окончателното решение за рестартиране на "Белене" през 2005 г.

Икономическата необоснованост на проекта е известна много отдавна. Още през април 2011 г. обяснихме на управляващите какви мини са заложени и че реалната цена ще достигне 11,5-12 млрд. евро. По-късно и Институтът за енергиен мениджмънт, използвайки други методики, потвърди нашите сметки. Според анализа на бившия зам.-министър на атомната енергетика в Русия Булат Нигматулин стойността дори възлезе на 20 млрд. евро (с отчитане на оскъпяване и забавяне, застраховки и корупция). Прогнозата на консултанта на правителството HSBC от 2012 г. също съвпадна с нашата. Близки до нашите бяха и сметките за ядрения остров, използвани от БСП, но без отчитане на около 42% от необходимите разходи

В крайна сметка, стойността на проекта е потвърдена по 5 различни методики от 5 различни анализаторски центрове. Този на БСП възникна само за референдума, уж за да оборят другите анализи.

- При вече сътвореният хаос въпросът, който логично следва, е какви са полезните ни ходове оттук насетне?

- Няма такива. Дори да дойде инвеститор от Марс, той трябва да работи с "Росатом", защото няма как да се лицензира нито една стъпка по атомната централа без производителя на оборудването. Това възпроизвежда старите зависимости.

- В последните седмици се наблюдава сериозна активизация на прокуратурата по казуса "Белене". Има обвинени двама шефове на НЕК, двама бивши министри. Какво очаквате от тези проверки?

- Глупаво е да се смята, че управителите на НЕК са взели някакво решение без инструкции от принципала си в лицето на енергийния министър, а те са цяла плеяда - като тръгнем от Милко Ковачев, минем през Мирослав Севлиевски, Румен Овчаров, вече обвиненият Петър Димитров и т.н. Трайчо Трайков и Делян Добрев нямат вина.

В момента се търси начин проектът да се продължи, за да функционира както от 80-те години на миналия век- непрекъснато да се включва и изключва като машина за държавни поръчки. Най-накрая машината – в най-добрия случай - ще кихне още едно КТБ.

- Миналата седмица се подписа споразумението за свободна търговия СЕТА между ЕС и Канада. Оценките са полярни - едни виждат ползи, а други - удар за европейската икономика. Вашето мнение?

- Търговските обеми с Канада представляват 1/240 от БВП на Европейския съюз. При Канада експортът за ЕС е доста по-голям - около 10% от целия й стокообмен. Тя изнася за европейските пазари основно горива (петрол, петролни продукти и газ) и суровини (метали и метални сплави и дори диаманти). Това означава, че цената на всички тези стоки и на стоките и услугите произвеждани с тях ще падне, така че реално споразумението е по-изгодно за ЕС, отколкото за Канада.

При този вид структура на стокообмена много се съмнявам Канада да започне да изнася генномодифицирани боровинки за Валония, най-малкото ГМО в ЕС са забранени.

Колкото до ефектите за България - търговският ни обмен с Канада е около 50 млн. евро годишно, което е сравнимо с дневните разходи на българското правителство, за които говорихме. Толкова много шум за 1/365 от правителствените харчове за 2017 г. може да се обясни само с предположението, че вдигащите шума разглеждат избирателите като пълни глупаци.