Компанията Асарел-Медет вече се е сдобила с концесия за минодобив в Брезник, има опасност да бъде зачеркнато бъдещето на прекрасен район

При слабо гражданско общество с ниска политическа култура е нормално ресурсите да бъдат монополизирани и заграбени, предупреждава пред Faktor.bg предприемачът

Любомир Попйорданов е председател на Управителния съвет на Българската асоциация за алтернативен туризъм (БААТ). Основател е на агенциите за приключенски туризъм "Одисея-ин" и "Зиг-Заг Холидейз".

Интервю на Косара Белниколова

- Г-н Попйорданов, каква е Вашата равносметка за изминалия туристически сезон?

- България за първи път спечели от глобална криза. Терорът, военните конфликти и емигрантската криза поставиха цялото южно и източно Средиземноморие в опасната зона. Принос на родната администрация в този смисъл няма, България остана все така неразпознаваема дестинация и можем само да се надяваме на добрите впечатления, които тези нови туристи все пак са имали от услугите, и така да разчитаме на рекламата от уста на ухо. Продължиха обясненията, че пари за туристическа реклама няма. Нашите съседи с къде по-малки икономики – Македония, Косово, Албания, явно правилно разчетоха момента и категорично се наложиха в битката за въображението на клиента. Във вътрешността на страната – спа центровете се радваха на голям интерес, особено сред българите. Къщите за гости и семейните хотели с чар посрещнаха рекорден брой туристи. Имаше бизнес за всички, които се бореха за това. Цените останаха привлекателни, а храната, марковото вино и натуралните сокове, спечелиха много нови почитатели, но и това не е в кръга на рекламирания от Министерството продукт.

- Как ще коментирате скандалния случай за „нахапаните кюфтета“ и реакцията на собствените? Това далеч не е първият подобен казус.

- Очевидно е, че секторът на хотелиерските услуги не е способен да се самоконтролира. Това поставя въпросът за условията изобщо да се разреши отварянето на хотел, което трябва да бъде съпроводено с доказване на капацитет за обслужване – ръководен и обслужващ персонал, който да има познания и опит, специално в туристическия отрасъл. И така ще се стигне до закриването на много излишни като предлагане места за настаняване, с обявяваните от тях категории и незащитени цени. В случая имаше и по-драстични нарушения, но те извеждат напред язвите свързани с гастролирането в туризма на случайни хора и капацитета за контрол.

- Защо за поредна готина българите избират Гърция за празниците? Как ще коментирате, че в южната ни съседка отиват предимно „позамогнали се българи“, според думите на министър-председателя?

- В Гърция има предложения за всички. Не приемам етикета „позамогнали се“ за тези наши съграждани, които избират методично Гърция. Бих задал и въпроса, къде почива нашата туристическа и друга администрация? В Гърция има хотели и за 300., но и за 5000 евро, а и за 30 евро, което пък съвсем се доближава до българските цени. Хигиената при тях изобщо не стои като въпрос, нея я има. В много случаи се правят специални комплименти към туристите на вечеря, при пристигането. Винаги има усмивка, внимание, сигурност. Практически емигрантският натиск изобщо не се усеща в туристическите дестинации, това означава че Държавата работи пълноценно за своя туристически отрасъл. При нас без емигранти имаме стрелба, преследване в курортите, пиянски сцени на публично място, евтини китайски стоки по улиците на емблематични места, вместо български. Изобщо българският продукт отсъства от туристическите места, само се замърсява ефира с говорене за български храни и качество. Стратегия няма.

- Вече сме извън летния сезон – какво се случва със забраната за къмпингуване, която беше отменена, но се подготвят нови текстове? Имате ли съображения по тях?

- Тази забрана беше продиктувана от слугуване на едно лоби. Публичният отпор надмина очакванията, останахме с убеждението, че Министерството правилно е разчело очакванията. Знам, че се работи сериозно по нови текстове в наредбата и вероятно и самия закон, където е тяхното място. Правилното е да има някакъв вид обхващане на свободното къмпингуване като вид туризъм, със символични такси, които да се оправдаят с услуга – чистота, сигурност, развитие на инфраструктурата – всичко това като дейност не непременно на фирми, а на приемащите общини преди всичко.

- Зимният сезон наближава – какво е положението с най-наболелите казуси в сектора?

- През зимата има тенденция да слагаме всичко под шапката на ски-туризма, но зимата е и момента на традиционните празници, които сме наследили от езически времена, през зимата има прекрасни условия за винен и културен туризъм, за приключения със ски, със снегоходки, на кон

В частта на ските, прогрес няма и не може да има. Бомбата е заложена в самия модел на развитие на ски-дестинациите ни и особено на Банско и Пампорово. В Банско легловата база надхвърля 3 пъти заложеното в ПУ на НП Пирин през 2003 г. Възможности за разширение на ски-домейна реално няма. Лошата новина е, че общината отваря вратата за строителството на 4 чисто нови квартала в горната част на Банско, на границата с парка и резерватите. Теоретично е възможно леглата да се удвоят и да надхвърлят 35 и дори 40.000. Очевидно хоризонта на това управление стига до продажба на семки – разрешителни за строеж, всякакви съгласувания, а къде ще карат тези хора, откъде ще дойде водата, тока, персоналът – това да го решава държавата, следващият кмет.

- Вие сте и еколог – наскоро бяхте в района на гр. Трън. Ще разкажете ли по-подробно какъв е конкретният казус с проекта за добив на злато?

- В Западна България, по т. нар. Зелен пояс се намират единствените останали незасегнати от индустриализация територии в България – перфектно място за натурално земеделие, традиционни занаяти, развитие на мек и качествен културен и приключенски туризъм. Компанията Асарел-Медет вече се е сдобила с концесия за миннодобив в Брезник. Сега тя гледа към прекрасните и плодородни терени на Знеполе, склоновете на Руй планина /Зона Натура 2000/ и други планини от Краище. Става дума за открит добив с взривове, и превоз на скална маса през цялото това идилично място на България, в което животът си тече сякаш не е имало тоталитарен режим. Водите на реките са чисти, тук е и трансграничната река Ерма, билата дават паша на пчелите, киселото мляко е от най-високо качество, хората са тук с техните надежди, и срещу тях се изправят ламтежите на силните на деня, подкрепяни от български и международни лобита. Ще бъде зачеркнато и миналото и бъдещето на една прекрасна част от Родината, ако това се случи. Местната инициативна група е събрала над 800 подписа, кметът се крие, МОСВ се чуди как да изкара съвместим миннодобива в терен Натура 2000. Веднъж вече РИОСВ Дунав са дали оценка, че това ще постави целия воден ресурс в риск. Болно ми е да виждам къде оттича енергията на българите днес –противопоставяне едни на други, угаждане на интересите на единици без ангажимент към бъдещето. До кога, питам се?

- Нека поговорим за още една наболяла тема – Кресненското дефиле, където наскоро стана инцидент? Смятате ли, че ще има воля от отговорните институции, трафикът да бъде намален, а природата опазена в района?

- Казусът е комплексен. Имаме ЗМ Тисата, с редки за Балканите видове, което е определящо и за миграцията именно през долината на Струма на десетки хиляди прелетни птици – ViaAristotelis. Решението, което подкрепят и експертите, които пострадаха, е да бъде изнесено движението на високо, по западните склонове на Пирин, като може да се помисли и за някаква комбинация, с повече тунели в самото дефиле за едната посока. Не съм специалист, но движението в дефилето е инфарктно и мисля, че трябва да се поучим от Гърция, която реализира своята магистрала – ViaIgnatia с много мостове и естакади високо през планината Пинд. Много важен момент е и запазването на пейзажа.

- Кой според Вас е най-големият бич за успеха на родния туризъм – може ли да обобщим, че това е олигархията, заграбила повечето уникални кътчета, някои от които ги е превърнала в частна собственост?

- Няма значение, как ще наречем субектите, които са монополизирали управлението на страната и собствеността на основните й ресурси. Естествена тенденция е, при слабо гражданско общество с ниска политическа култура като нашето, в един затруднен във функционирането си ЕС, в страна с ниска мениджърска култура носеща белезите на посткомунизма, тези субекти да успяват да извлекат максимална полза за себе си без никакви последствия. Тенденцията за монополизация на икономическите сектори е характерна само за страни със слаба икономика и без предприемачески традиции. Прави се всичко възможно определени райони на страната – Западни покрайнини, Родопи, Северозападна България да останат неразвити, хората да се държат в отчаяно и зависимо състояние, един вид крепостни. Тези 26 години бяха напълно пропиляни не само за историческата истина за комунизма като общество изградено на насилието и кражбата, но и за създаването на предприемаческа култура. Освен плажове се ограждат незаконно терени в държавния горски фонд, унищожават се с огън и оран резервати като Калиакра, извършва се сеч. И успоредно с това се насърчават големите вериги за дистрибуция вместо да се създадат гаранции и възможности за местните и малки български производители. Свидетели сме на управленски модели, които държат чадър за нарушителите, и негодуват, когато им се говори за „гнили ябълки“. Да това е възможно и защото реформата в съдебната система катастрофира, и реално няма шансове за справедлив процес.

- Пловдив беше избран за европейска столица на културата, но наблюдаваме неприятни казуси в града – гавра с културното наследство. Как ще коментирате запалването на тютюневите складове и какви може да са последиците за страната ни, ако подобни действия остават ненаказани?

- Донякъде отговорихме на този въпрос защо това в България е възможно. В по-широк план това поставя въпроса за културното и природно наследство, което не е само числа, а има материално изражение и изисква истинска грижа на стопанин за да остане за следващите поколения, а то може да създаде така необходимите работни места. Пловдив, като град, според мен си възвърна загубената динамика, бяха привлечени нови хора, артистичните среди видяха място за своите идеи. Тези складове обаче, както и Захарната фабрика в София и много други интересни сгради промишлено културно наследство бяха оставени нарочно в това състояние от управите на съответните градове. Нямаме нужда от нови закони за културното наследство а от прилагане на законите. Това само затвърждава представата за България като страна на беззаконията, в която господства говоренето и медийната мъгла.

- София скоро ще поеме председателството на ЕС. Какви са предизвикателствата пред нея като град и туристическа дестинация?

- София е разположена сред планини. Близо 20 са действащите манастири в тези планини. Бистришките баби са регистрирани като нематериално – живо световно културно наследство, а си имаме и Боянската църква, феноменалната колекция от икони в Криптата, и паметници в града от Римската епоха, та до днес. Витоша, Стара планина и останалите планини наоколо са терен за приключения от най-висока проба, които могат сами по себе си да обосноват програми за до 4-5 дни престой на хора от всякакви възрасти интересуващи се от запазена дива природа, разнообразни пейзажи, природни феномени, културни паметници, хилядолетни дървета и столетни гори. За съжаление този ресурс не се поддържа, към него се развиват апетити, а общината взима страна, като не взима решения. Намират се всякакви обяснения за състоянието на Витоша, останалите планини изобщо не се разглеждат, а София трябва да намери механизъм да интегрира усилията на сателитните на града общини. Виждаме как в града основно се развиват проекти за небостъргачи, за застрояване на зелени площи и междублокови порстранства; нови паркове, въпреки условията не са обявявани от няколко десетилетия. Естествената връзка с планината Витоша беше прекъсната с лека ръка през последните 25 г. Градът се задъхва за нови терени за разходка след работа, за спорт. Достъпът до културното и природно наследство извън чертите на центъра е повече от затруднен. Витоша очевидно не е дестинация за софийския транспорт, няма как да не си припомним детството, когато зиме и лете автобусите тръгваха от самия център. Въпреки всичко това, туристическият потенциал на София е огромен, и тя заслужава да застане достойно на картата на световните дестинации.