Христина Христова и Антония Първанова нямат вина за краха, защото партия без структури няма бъдеще

Манталитетът на българина е да смята всеки, който излезе от политиката за прокажен, казва пред Faktor.bg бившият икономически и социален министър от правителството на НДСВ

Интервю на Васил Василев

- Г-жо Шулева, опитът на НДСВ да върне царя в партията последен ли е преди пълната й капитулация?

- Аз вече не членувам в НДСВ и не знам какво става в партията. В нея има липса на лидерство още откакто Царя се оттегли. Оттогава партията не показва данни за сериозно политическо присъствие и този факт се вижда на всички избори, които се проведоха от 2009 г. досега. Липсата на ясната политическа визия е причината НДСВ да слезе от сцената.

- Употреби ли Симеон Сакскобургготски партията си в името на личните си интереси в България?

- Не бих могла да твърдя подобно нещо. НДСВ имаше своето собствено желание, което беше изключително успешно. По времето на правителството на Царя страната ни постигна, сериозни цели като приемането на България в НАТО и в Европейския съюз, като част от друго правителство. Проблемът на НДСВ е, че тя стартира като политическа сила, която искаше да бъде електорална партия, без структури по места. Т.е., трябваше гласоподавателите да бъдат мобилизирани само по време на избори. Това за мен е основната причина за краткото съществуване на формацията. Ако НДСВ беше създадена като традиционна политическа сила, може би щеше да излъчи своите следващи лидери през годините.

- Има ли сили НДСВ чрез реанимирането на Царя да се върне отново във властта, както например го сториха хората на Иван Костов и Меглена Кунева? Можем ли да направим подобна аналогия?

- Не, не мисля, че тук можем да правим подобни аналогии. Това, че определен кръг от хора правят подписки и се опитват да реабилитират Царя като политическа фигура, е тяхно решение. Не мисля обаче, че това, ако трябва да използвам неполитическа терминология, ще постигне възкресяването на НДСВ. Друг въпрос е, че Симеон Втори, като политик, като човек и като личност, има сериозен авторитет в света. Жалкото е, че хората в България, които имат капацитет да работят за страната си, не се използват по никакъв начин. Хора, които са излезли от активната политика, са канени за съветници в останалите европейски страни и САЩ, например. При нас „традицията” е на всички, които са напуснали политиката, да се гледа като на прокажени, хора, които трябва да са забравени и буквално унищожени. Тази тенденция вреди на страната. Симеон Втори има своя авторитет в среди, в които се движи и би било полезно за страната ни, ако има поръчения до него за външни договорки. Това в никакъв случай няма да е опит да се възкресява някаква политическа партия, тъй като няма връзка със самата партийна работа по места. Дали Царя ще бъде посланик на добра воля или ще прави нещо за страната си, това по никакъв начин няма да даде пряк ефект върху създаване на някакви местни структури на НДСВ за изборите през есента. Хората, които правят тази подписка за връщането на Царя в политиката днес, не си дават сметка какъв е манталитетът на обществото, което превърна подписката в гротеска.

- Вие самата присъствала ли сте на срещи на Симеон с хора, които са фактори в световната политика?

- Да, присъствала съм. Смея да твърдя, че той има изключителни умения при провеждането на преговори и е много убедителен, което е важно при подобни срещи. Ако не беше той, не смея да прогнозирам кога и дали щяхме да станем досега членове на Европейския съюз. Факт е, че неговите лични умения за преговори, на които съм била свидетел, са помогнали страшно много на страната ни. Всякакво лепене на етикети на негов гръб, в което ние сме големи специалисти, на практика не ни носи нищо добро.

- Обществото обаче се афектира от факта, че Царя си върна голяма част от имотите, дори и тези, които не му принадлежат?

- Обществото е манипулирано и слуша само това, което му се казва. Когато нещо започне да се повтаря по 100 пъти, ние винаги сме готови да виждаме само лошите неща, а не хубавите. Не искам да влизам в ролята на адвокат, защото си има съдилища. Вие, като журналист, много добре знаете каква е ролята на медиите. Нека да оставим времето напред, за да видим някои по-важни исторически факти, които не са свързани с ежедневните ни проблеми.

- Носят ли персонална вина бившият лидер на НДСВ Христина Христова и настоящият – Антония Първанова за краха на партията?

- Въпросът „кой носи вина” не е релевантен за НДСВ. Партия, която няма структури, няма как да продължи да съществува, след като е паднала от власт вече. Аз лично не мога да търся персонална вина. Тези хора са се опитали, в рамките на дадените им пълномощия, да вегетират в един определен период от време.

- Как оценявате работата на наследника си Ивайло Калфин като социален министър?

- Според мен Ивайло Калфин има желание да прави реформи. Не следя внимателно политическите процеси. Като страничен наблюдател, ми прави много добро впечатление, че той разбира крайната необходимост за реформи в пенсионната система и показва сериозни намерения. Това, което бих могла да му кажа като добронамерен критика, е, че ми се струват твърде разтегнати във времето реформите, които се подготвят. Отлагането им в годините от всички правителства поради чисто популистки причини задълбочава бедността сред населението. От една страна Ивайло Калфин декларира реформи, но не знам дали ще му стигне куражът да ги направи в по-кратки срокове. Добавките в пенсиите по празници, разбира се, че не са решение за кризата в пенсионната система. Няма нищо лошо пенсионерите да получат 40 лева допълнително преди празниците.

- Оправдан ли е заемът от 16 млрд. лв., който парламентът прие по предложение на правителството?

- Да, според мен трябваше, но основната грешка на правителството и на финансовия министър конкретно беше, че не обясниха достатъчно добре за какво парламентът точно трябва да гласува. Тук става въпрос за един чисто технически въпрос за регистрация на облигации, но не се занимаваме със същността на тези пари. Различните политически партии си правят пиар и само жонглират с едни цифри. В крайна сметка това си е вина на ГЕРБ и беше поднесено на тепсия на опозицията. В крайна сметка започнаха фриволни интерпретации на тази тема. Основания за критика има, особено по отношение на бюджетния дефицит, който продължава да расте с 1 млрд. лв. за саниране. Това са пари, върху които според мен няма да има достатъчен контрол.