При хората от най-забутаните планини и села е истинският български туризъм

Алтернативният туризъм в България се развива въпреки всичко, въпреки отсъствието на каквато и да е реклама от страна на държавата, казва пред Faktor.bg природозащитникът

След като приключи общественото обсъждане в Министерство на туризма за новите допълнения в закона, разговаряме с председателя на Асоциацията за алтернативен туризъм. Въпреки че след граждански натиск отпадна жестоката рестрикция на дивото къмпингуване, проблемите за развитие на устойчивия туризъм остават, а хората от бранша ще се опитат да постигнат консенсус в удължения с няколко месеца срок до гласуване на промените.

Любомир Попйорданов е председател на Управителния съвет на Българската асоциация за алтернативен туризъм (БААТ). Основател е на агенциите за приключенски туризъм "Одисея-ин" и "Зиг-Заг Холидейз".

Интервю на Косара Белниколова

- Г-н Попйорданов, как ще коментирате предложението за забрана на дивото къмпингуване и отмяната му в последствие?

- От времето на първия кабинет на Борисов сме запознати с тактиката да се хвърлят медийни бомби и да се проверява способността на гражданите да реагират било на цени, било на решения на правителството или на цели законодателни актове. След това премиерът има възможност да се изяви по най-добрия начин на гърба дори на своите министри. В конкретния случай това е една първосигнална реакция на няколко засегнати от гражданската активност собственици на имоти по морето и в страната, които решиха чрез своите партии протежета да демонстрират мускули.

- Имате ли информация зa инвеститорски намерения в районите на Карадере и Корал, и дали това не беше опит за „отваряне на врата“ пред тях?

- Нека не забравяме, че има и други няколко, още неурбанизирани части от крайбрежието, които са наистина много по достъпни за къмпингуване като Дуранкулак или на юг от Силистар. Към тях също има апетити. За съжаление това не са апетити за създаване на съвременни условия за къмпингуване, а мераци на инвеститори, които не биха се задоволили с нещо по-малко от хотел на пясъка. Какво остана от Камчийските пясъци?

- Какви трябва да са приоритетите, които да бъдат включени в Закона за Черноморското крайбрежие?

- Има много възможни примери на развитие на туризма. За съжаление влакът е изпуснат до голяма степен. Франция, която е водещата страна по интелигентни решения за развитие на своя туризъм, при това на територията на цялата страна, е възприела през последните 20-25 години политика, при която държава да изкупува частната собственост в рамките на 200-500 м и дори повече от крайбрежието, и да връща тези територии към дивата природа. Това наистина представляват солидни публични инвестиции, но те показват значението, което тази водеща в света страна отдава на запазването на пейзажа и природата като фундамент на туризма.

- Какви са най-големите проблеми на къмпингуването в страната ни - според противниците му се замърсяват територии и няма регулации. Трябва ли да се работи в тази посока?

- България е една силно замърсена от битови отпадъци страна. Няма никаква култура. Правят се кухи опити да се въведе разделно събиране на боклуците, строят се заводи, които ще замърсяват въздуха и ще горят суровини. Покрай магистралите и пътищата гледката е потресаваща и това,, вярвайте ми, сваля цената на всяко българско хотелско легло и всяка туристическа оферта. Не е достатъчно да имаме красив и все още неурбанизиран пейзаж. Къмпнигуване се практикува и от хора, с много много пари и коли за стотици хиляди, но и от хора, с много скромни възможности. Това е най-демократичната и достъпна за всички възможност за почивка сред красивата българска природата - едно от малкото неща, които не ни разделят и които ни карат да бъдем горди, че сме българи. В националните и природни паркове са налице регулации, зад които най-често не стои човешки ресурс за контрол или за извозване на отпадъците. Не може да се етикетира и да се каже точно кой замърсява. Край водоемите, в които се лови риба, е много мръсно, за там нещата са ясни. Автентичните организации с екологично мислене , например като „За Земята“ и техните симпатизанти, са тези, които изчистиха високопланинските ни езера и зоните край хижите в националните паркове от стотици тонове отпадъци, оставени от хижари и къмпингуващи.

- Наскоро граждани алармираха, че няма информация за работещите къмпинги по Черноморието в сайта дори на Министерство на туризма, има ли тогава резон да бъде забранено къмпингуването?

- Могат да се намерят в медийната среда само „новини“ за закрити и заличени къмпинги по морето и във вътрешността на страната. Край Велико Търново все пак едни англичани дадоха пример и направиха къмпинг по модела на тези в страните от Западна Европа с грижа за екологичния отпечатък. Получиха сертификат "Зелена къща". Но и аз се питам - как след като не разполагат с такава статистика, хората от Министерство на туризма тръгват към такива предложения – за забрана на всякакво къмпингуване извън обектите, които са категоризирани като такива? Това какво е?

- Какво можем да научим от световния опит за дивото къмпингуване?

- По света хората създават мрежи от къмпинги с една философия - успешно да се конкурират с хотелите и другите настанявания. Това е форма на туризъм, максимално близък до природата, без рязане на дървета, не непременно и само места за палатки. Там могат да бъдат поставяни къщички в дърветата или прилагат други иновативни подходи, при които да има усещането, че си в пряк досег с природата. Става дума за създаване на култура на къмпингуване, както и на култура сред инвеститорите, които да знаят много добре, че това е една отлична инвестиция. Още повече, че това е една от малкото възможни инвестиции в зони Натура 2000, например, на територията на природните паркове, където обаче има място и за къмпингуване.

- До каква степен България успява да развива алтернативен туризъм?

- Алтернативният туризъм в България се развива въпреки всичко, въпреки отсъствието на каквато и да е реклама от страна на държавата. Той се развива, защото зад него стоят успешни малки и средни предприемачи - туроператори, собственици на къщи за гости и хотели, далновидни лица от парковата администрация, младежи с плам да развиват приключенски туризъм, планински водачи. Залага се и на международни проекти, които акцентират на диверсификацията в възможностите за отдих и почивка и създаването на възможности за развитие на туризма от хората в най-забутаните планини и села, където е истинската България. Този туризъм е кауза за Българската асоциация за алтернативен туризъм, която иска да покаже, че има и друг сценарий за развитие на туристическия бизнес, и други посоки за инвестиции. Алтернативният туризъм ще продължи да се развива, защото е автентичен, опира се на най-добрите традиции в българското гостоприемство и кухня, той носи щипка лично въображение и емоция, за която туристът е готов да пропътува през девет морета.