За първи път телевизионният ефир беше политически взривен от Росен Петров – на живо прекрачи границата от четвъртата власт към политиката, казва пред Faktor.bg новият шеф на СЕМ

Новоизбраният председател на СЕМ Мария Стоянова е официален представител на България в Групата на европейските медийни надзорници /ERGA/. Започва кариерата си през 1995 г. в "Дарик радио". В периода 2000 – 2001 специализира в Германския Бундестаг като сътрудник на дългогодишния председател Рита Зюсмут и на бившия министър във втория кабинет на Ангела Меркел Дирк Нийбел. Има зад гърба си практики в германски и австрийски медии. През август 2003 г. се присъединява към големия екип на БНТ, а през февруари 2004 г. реализира мечтата си и оглавява кореспондентския пункт на Националната телевизия в Берлин. Автор е на 7 документални филма по външно-политическа теми, които са се излъчвали в най-гледано тв време и са се радвали на голям зрителски интерес. Член на журито на 17-ото издание на международния кинофестивал в Хамбург.

Интервю на Косара Белниколова

- Г-жо Стоянова, кои са основните ви приоритети като новоизбран председател на СЕМ?

- Радостна съм, че някои от споменатите акценти oт деня, в който бях избрана за председател вече започват да се претворяват в дела. Един от тях беше успешното приключване на конкурса за генерален директор на БНР. Благодарение на успешното сработване между нас, членовете на Съвета за електронни медии, излъчихме убедителен победител, подкрепен с доверието на всички. Сега се подготвяме за следващото голямо предизвикателство – новото ръководство на БНТ. Започнахме активен диалог с Комисията по културата и медиите, които ни подадоха ръка за интензивно междуинституционално сътрудничество. Нямам съмнение, че ще успеем да го задълбочим, за да осигурим заедно стабилна основа, върху която да се развива аудиовизуалната индустрия в България. След като разговаряхме в сградата на Народното събрание, вече е наш ред да поканим законотворците в седалището на регулатора. С две думи - в новия енергичен и мотивиран състав на СЕМ работим активно, и смея да призная - доста амбициозно. Дори вече си мисля, че трябва да приспособим плановете си към реалността, за да бъдат наистина резултатни. 

- Наскоро беше избран нов директор на БНР, там от месеци е нарушен диалогът между ръководство и служители, как медията да възвърне полагащото й се доверие и имидж?

- Александър Велев получи толкова убедителна подкрепа от нас, членовете на Съвета за електронни медии, защото представи управленска и аргументирана концепция, но и защото личната му и професионална биография се оказа най-адекватното доказателство за способностите му да се справи с кризата в БНР. Той самият е бил уволняван, бил е протестиращ, а след това е влязъл в кабинета на генералния директор. Така Велев на собствения си гръб е изпитал разделението и обидата като служител, а после е трябвало да я превъзмогне като ръководител. Затова нямаме никакво съмнение, че с тези познания той най-добре знае как да подходи. Освен това Алексадър Велев има и богат международен опит. Още в първия си управленски мандат е заложил на тясно сътрудничество с Европейския съюз за радио и телевизия, което вярваме, че той ще продължи и за напред, така че не само да върне доверието в БНР, но и да развие медията като модерна културна институция. 

- Много са обществените критики, че определени предавания си позволяват русофилска пропаганда. В Деня на Европа например БНТ пусна анкета с антиеврoпейски послания в най-гледаното време, а по БНР водещият Петър Волгин често провокира гражданската търпимост?

- Ще бъда благодарна, ако ми предоставите по-конкретна информация за, както твърдите, антиеврейски послания по БНТ в Деня на Европа. Ще ги прегледаме в СЕМ. А иначе ние, като регулатор на съдържанието, следим и реагираме, когато констатираме нарушения на Закона за радиото и телевизията. За съжаление, не винаги, нещо изглежда нередно и действително може да се докаже, че е такова. Държим сметка за високите очаквания на обществото към нас, но и не гледаме на себе си като на медийни цербери. Речта на омразата обаче категорично няма място в българския ефир, независимо дали става въпрос за обществените или частните медии. Според мен, всичко, което разделя и противопоставя хората, трябва да остане извън публичното пространство. 

- Имате ли сигнали частните медии да се използват като инструмент на чужди интереси и пропаганда?

- Нямаме такива сигнали или данни. 

- Възможно ли е отново да се стигне до казуси като този с телевизия ПИК?

- А, какво му беше особеното на този казус? Едни хора искат да регистрират телевизия. В Закона е записано, на какви условия трябва да отговорят, за да получат регистрация. В конкретния случай, те са отговорили и са получили регистрация. Всичко останало беше просто ненужен шум. 

- Как ще коментирате случая с референдума, иницииран от Слави Трифонов, който използва национален ефир за популяризирането му? Възможно ли е това да се случи и с други предавания и водещи?

- Наблюдаваме конкретното предаване. Когато го завършим, ще излезем със заключение. Всъщност, за първи път българският телевизионен ефир беше политически взривен от един водещ, който също е свързан с "Шоуто на Слави" и който в ефир прекрачи границата от четвъртата власт към политиката. Този водещ се казва Росен Петров. Сега е депутат в Народното събрание и активен участник в Комисията по културата и медиите. Сега се смеем заедно на прецедента, който той предизвика тогава, но към онзи момент той предизвика у мен, като надзорник, истински шок. Вярно е, че ние регулаторите сме обречени да реагираме следварително. Трябва да има нарушение, да го регистрираме като такова, да го проучим и чак тогава да действаме по него. И понеже това е така не само в България, но и в целия ЕС, затова Европейската комисия иска да ни помогне и да станем по-гъвкави като се намерят подходящите затова нормативни текстове. Върху това работим сега с колегите ни от останалите 27 страни членки. 

-  Правилно ли се използват публичните ресурси, предназначени за медиите? Какво трябва да се направи, за да се осигури по-голяма прозрачност?

- Има европейски документи, които указват, че обществените средства трябва да се отчитат ясно и прозрачно. Имам чувството, че ние в България се притесняваме от прозрачността, не заради друго, ами защото се опасяваме да не издадем непозволена, вътрешна информация. Това очевидно е остатък от миналото преди 27 години и вече е време да се разделим със задръжки от такъв тип. Давам си сметка, че това важи и за СЕМ. Затова в посока на прозрачността ми се иска да организираме ден на отворените врати. Смятам, че би било добре при нас да дойдат онези, които искат и да видят как се работи, и в какви условия. Така и разбирането за нашата дейност ще се повиши. 

- Кои са най-честите и повтарящи се нарушения, които констатира регулаторът през последните години?

 - Най-честите нарушения са свързани с рекламите, казано най-общо. Затова предвиждаме да организираме форум заедно с телевизиите и радиата, а както и с представителите на рекламния бизнес, на който да поканим представители от най-развитите европейски медийни пазари и чрез техния опит да заимстваме добри практики.

 -   Коя е най-голямата реформа, която трябва да се направи в медийната среда у нас, кои са добрите практики, които може да се заимстват от чужбина?

- Най-голямата реформа, според мен. е свързана с високотехнологизирания свят, в който живеем. Трябва да оставим зад гърба си разделението между традиционни и онлайн-медии. Това в никакъв случай не означава цензура, а гаранции за по-свободна от злоупотреби интернет-среда. Не бива да допускаме алгоритмите, създадени в Силициевата долина да ни доминират. Трябва да се заложени високи стандарти за минимално качество. Най-младата част от аудиторията отдавна не следи т.нар. линейна, традиционна телевизия. С какво съдържание се конфронтират малките в интернет, и самите родители не знаят. Затова ролята на регулатора и на медийните критици, а и на законотвореца трябва да бъде много активна. Важно е възпитанието в медийна грамотност. В Украйна в училищата се изучава медийна грамотност. Германските регулатори правят разяснителни кампании за медийна компетентност - какво са медиите, защо е нужно да бъдем образовани за тях, защо да изберем или не медиите като професия - то такава реформа си пожелавам да извършим с активната подкрепа на обществото.