МВР не са невинни, а са съпричинители на трагедията

Единственото логично в случая е смъртта на сина ми , казва пред Faktor.bg Ваня Рибчева

Майката на убития при абсурдната акция в Лясковец през 2014 г. командос Емил Шарков, е убедена, че в България няма съдебна справедливост.

Петко Савов бе признат за виновен, че на 14 март 2014 г. е застрелял баретата Емил Шарков и е направил опит да умъртви още петима полицаи, изпратени на акция в барикадираното му жилище. Там е имало четири пушки и карабини, както и 343 броя боеприпаси .

Като успешна за обществото и трагедия за МВР оцени акцията тогавашният главен секретар на министерството Светлозар Лазаров, който лично дава разпорежданията за нея. Той направи това в самия ден на кошмарната престрелка между баретите и Петко Савов.

В средите на вътрешното министерство се твърди, че определени среди са искали да използват специалната операция като реклама, за да изстрелят Лазаров в политическа орбита, но се е получил обратен ефект. Ще припомним, че по време на акцията TV 7, свързвана с Пеевски, банкера Цветан Василев и обслужващия ги Бареков съвсем неслучайно първа е на място на събитието, за да разтръби за „професионалните“ действия на ръководството на МВР.

Интервю на Светослав Пинтев

- Гжо Рибчева, искате да заведете дело в Страсбург. Невъзможно ли е наистина да се въздаде справедливост у нас?

- Това е вече последната възможност, след като в България не се е направило абсолютно нищо по жалбата, която съм пуснала. Затова съм започнала да подготвям нещата за там. В жалбата си искам да се потърси отговорност на ръководството на МВР в лицето на тогавашния главен секретар Светлозар Лазаров .

- Консултирахте ли се с адвокати за шансовете на едно дело в Страсбург?

- Да, имам адвокати, които ме представляваха на делото в Търново и са ми помагали, защото съм писала писма и жалби до МВР, до Прокуратурата, до главния прокурор. От Прокуратурата в София изпращат жалбата ми в Търново, а аз претендирам за операцията, които са планирали на територията на София и би трябвало с тях да се занимава тукашната прокуратура. Изпращат я в Търново, а от там наблюдаващият прокурор ми отговаря с едно постановление , че е получил моята жалба и я е приобщил към следственото дело, към досъдебното производство, което е срещу Петко, а това са съвсем различни неща. Отговарят ми, че вече са установили кой е конкретният причинител на смъртта на сина ми, а това, което аз искам няма нищо общо с него.

- Да не се занимавате повече, да не задавате въпроси, ако може.

- Непрекъснато задавам въпроси–кога най-после ще ми се отговори адекватно. Те казват, че знаят кой е конкретният убиец, но аз претендирам за това, че МВР са съпричинители. Дори не смятат да ми отговорят, че там са невинни .

Успях да си пусна жалбата по времето на служебното правителство на Марин Райков. Тогавашният министър на вътрешните работи Йордан Бакалов беше разпоредил на Инспектората на МВР да направят проверка. Тогава вече разследват по-дълбоко нещата и констатират, че някои служители на МВР имали формално отношение към задачата, недобросъвестно, пишат че са наказани тези лица, че са изпратили преписката в Прокуратурата, за да прецени дали има извършено престъпление. Започнах да питам Прокуратурата какво са направили по преписката изпратена от МВР. Въобще не можаха да я намерят. После казаха, че това е секретно. Какво му е секретното, медиите изписаха томове по случая. Всичко е много издирижирано

- Казвате, че за Вас основната вина е именно на главния секретар на МВР Светлозар Лазаров, който е дал заповед за акцията. Още ли смятате така?

- Аз ги разделям нещата. Физическият убиец е едно, но обстоятелствата , в които са поставени баретите са резултат от действия, бездействия, некадърност, неадекватност и т.н. от страна на ръководството на МВР в лицето на тогавашния главен секретар, а също и в лицето на тогавашния командир на отряда Георги Гайков. Той беше уволнен за една година от отряда, а сега от няколко месеца са го върнали отново като заместник-командир. Моето искане беше да се даде определение на тези абсолютно некадърни и неадекватни хора, за да се избегнат други такива подобни ситуации.

Отрядът го бяха вдигнали да отиде да разреши един махленски, селски конфликт . Петко и съседите от дълги години са имали противоречия . Той е имал претенции към ръководството на училището, писал е писма до директора да си обуздава учениците, да не го закачат, да не му хвърлят камъни по къщата. Това е прието като заплаха, че той на следващия ден , на 14-ти, ще извади пушките и ще започне да стреля от терасата.

- Тогава се коментираше, че той е можело да бъде изведен съвсем тихо и кротко, ако не се бяха появили въоръжени мъже, които да го уплашат и да го накарат да се барикадира?

- Казва се, че той не би излязъл, защото от години се чувства застрашен , че искат да го хванат, да го освидетелстват и да го вкарат в лудница. По тази причина той си стои в къщи и се барикадира, не е искал да излезе, за да си поднови разрешителните за оръжие, да си вземе новата лична карта....

- Как научихте за смъртта на сина си Емил ?

- Бях потресена, когато ми казаха: „Един психар в Лясковец застреля сина Ви.“ Аз не бях в България по това време. При мен дойде човек от посолството на България в Мадрид , за да ми съобщи какво е станало. После се поинтересувах дали Петко е освидетелстван. Оказа се, че е абсолютно вменяем и може да отговаря за действията си.

Петко е физическият убиец на сина ми, трябва да си отговаря за това и си заслужава наказанието, което поне на първа инстанция са му присъдили- доживотен затвор без право на замяна. За мен обаче е от значение и това, че операцията не е нито подготвена, нито планирана добре, нито баретите са били оборудвани с екипировката за такъв случай. Въобще не се е предполагало от никого, че той може да започне да стреля.

- Какво коментират колегите на сина ви за компетентността на главния секретар?

- Аз съм си говорила с тях, но не съм искала да ми дават такива определения, защото са без значение за мен, те не са фактор по този въпрос. Момчетата в отряда не са в течение какво е правил Лазаров в министерството , каква резолюция е сложил на докладната записка от Търново, където искат включването на отряда за решаването на този проблем. Те коментираха действията на командира на отряда, когато са отишли вече.Тези неща също могат да бъдат разделени. Участието на Лазаров предшества стартирането на самата операция. След стартирането на операцията командирът на отряда Гайков е този, който е трябвало да прецени, да даде адекватните команди, ако трябва да смени тактиката. Това въобще не е направено. Правилата се, че до 30 секунди, при светкавична атака, ако не се постигне желаният резултат, ако обектът не е хванат и неутрализиран, тогава трябва да се смени тактиката. И в учебниците по сигурност и тактики пише, че първоначалният план важи до първата капка кръв. След първия сблъсък се сменя тактиката. Самият командир е писал учебници, където това го има. Момчетата са очаквали, че още след първия ранен ще заповяда да слязат от терасите и ще му направят блокада от по-защитени места.

- Твърдеше се тогава, че Лазаров е едно партийно назначение...

- За него се шумеше много, че е бил три години барета, но се оказа, че той е един въздух под налягане. Реално погледнато си е политическо назначение. Само един вятърничав човек може толкова лековато да действа. На мен от две места ми се потвърди информацията, че той буквално е казал: „Абе взимайте отряда и си направете една тренировка в Лясковец, хванете го ония ненормалник, дайте го там да го водят на освидетелстване. Той това е разпоредил на Гайков, Гайков го е казал на момчетата: „Ще отидем да си направим една тренировка там“.

- Да го пернат по врата просто….

- Те са изпратени да го хванат с голи ръце. Не са имали разрешение за стрелба. На записа се вижда, че синът ми иска разрешение за стрелба, след като той започва да стреля.Не им е било разрешено да ползват взрив, за да отворят входната врата, където всъщност са били по голямата част от силите на екипите, които са участвали. Не са имали разрешение да ползват светлинно-шокови гранати, за да го зашеметят. Идеята е била да отидат и да го хванат с голи ръце. Затова казват, че е удачна тактиката, която са предприели-динамична атака, защото трябвало да го изненадат и да го хванат. Малко се смесват нещата отпреди операцията и след операцията. След това развитие на нещата, след като имаш един убит и трима ранени, имаш толкова много кръв, тогава вече започва да се тиражира в медиите: „Виждате ли, той е един опасен престъпник, той е готов да стреля по полицаи и разни хора.“

- В МВР май изобщо не са били наясно с психоллогическия портрет на барикадиралия се човек, а са го нагодили после, според нуждите на медийното отразяване.

- Те са игнорирали изцяло Института по психология към МВР, където е трябвало да бъде изготвен психопортрет, да му се направят характеристиките и на базата на това какви определения му бъдат дадени, да бъде изградена съответната тактика. Всичко се е размило, толкова е противоречиво и нелогично, че единственото логично в случая е смъртта на сина ми и осакатяването на колегите му. Те тръгват да го изненадват, защото, виждаш ли, той е опасен, но същевременно стрелят с халосни патрони. Така е било в началото на атаката. Как го изненадваш един човек, след като му стреляш отвън с халосни патрони. Всъщност цялата работа е станала за 10 минути, синът ми го убиват на десетата минута. Започнала е престрелка, нищо не е сработило както трябва.

Командосите са питали командира, като не могат да отворят входната врата, какво да предприемат. Той казал: „Вие си знаете”. Те се разделили. Половината отишли пред едната тераса , където е бил синът ми, другата половина са били под другата тераса. Те виждат, че Петко стреля с „Калашников” срещу тях.

- И как реагират?

- Синът ми е искал по радиостанцията да му дадат голям щит, брониран щит, защото той е бил с някакъв малък щит. Те просто про форма са си носили нещата. Питах момчетата как са се оказали с пистолети срещу него, те отговориха: На нас ни казаха да си вземем оръжието, което ни се числи по щат. А им се числи по един пистолет. Те се изправят с пистолетите срещу Калашника. От показанията в съда стана ясно, че те през цялото време са стреляли нависоко, колкото да го държат настрани, защото Петко е отивал да убива. Другият екип е бил с пушки с гумени патрони, а той е стрелял направо на месо. Петко случайно е ранен, може би от рикошет. Техните изстрели са в горната част на завесата, а куршумът, с който е убит синът ми е изстрелян в долната част на завесата и се вижда, че стрелбата е от вътре навън. .

Самият Лазаров и МВР са наясно, че след като имаш толкова кръв при провеждане на една операция, трябва непременно да се намери виновен. Когато инспекторатът на МВР прави първата проверка през април 2014 г. определят, че някакви полицаи от Търново били виновни, защото издали операцията и пр., уволняваха хора там. Вторият път, когато бяха принудени по моята жалба да направят реална проверка , нарочиха института по Психология на МВР, от там наказваха служители, една дирекция в МВР, но главният секретар винаги остава чист. Това важи и за командира на отряда.

Главният секретар пристига в Лясковец по време на акцията. Аз ги разпитвах хората от отряда как точно е станало арестуването на Петко. Те ми казват: “Ами той се предаде сам.“ След като е бил под блокада няколко часа, той е ранен, кръвта му изтича , отива и се предава сам. Главният секретар не пропусна да си припише заслугата, макар и с недомлъвки . Той пристига и „хоп“, Петко го арестуват.