Политиката мрази идеалистите, но и шоумените Слави и Тръмп нямат работа в нея

Чалгата отново се върна и пълни площадите, защото качествените хора заминаха в чужбина, казва пред Faktor.bg рокаджийката

Интервю на Васил Василев

- Милена, какво се случва с Европа? Ще се превърнем ли в заложници на бежанците, мигрантите и на нецивилизования свят?

- Ясно е, че светът просто е полудял. Последните години и събития само показват, че нещата са много сериозни. Не трябва да се заблуждаваме и да подценяваме всичко, което ни заобикаля, до най-малките детайли. Единственото, което можем да направим, е да погледнем проблемите в очите. Например, бежанците са тема, която не е от вчера, а от много години назад и беше само въпрос на време в един момент тиктакащият хронометър на взрива да изтече. Демокрацията за тези хора не важи и е нужна силна ръка и диктатура, за да се сложи край на проблема с тях. Не може да очакваме бежанците да се държат по друг начин, освен като индианци, които виждат цивилизация за пръв път. Не може да махнеш на един звяр клетката и да очакваш от него да се облагороди. Напротив, той ще те изяде. Вместо обаче ние да водим събитията, се оказа, че започнахме само да ги следваме, което е коварно. Когато живеех в Англия, видях какво означава да се съберат и да се сблъскат много различни култури на едно място. Това, че можем да живеем заедно, е привидно. Историята е доказала, че не става. От това страдат цивилизованите хора за сметка на диваците. Колкото и да сме състрадателни към бежанци и към хора, в чиито държави има терор, не можем да съжителстваме, защото рискуваме своето оцеляване за сметка на тяхното. Беше голяма грешка поканата на Западна Европа към т.нар. мигранти, заради която не се знае до кога ще страдаме. В същото време ние самите започнахме да живеем ден за ден, без да обръщаме внимание на това, колко са сериозни проблемите около нас. Бежанците си отвориха очите. Както ние искахме да живеем едно време на Запад, така и те - това е нормално тяхно желание. Разликата е, че в тяхната религия няма рамки. Там всичко е на живот и смърт. Проблемът идва от там, че религията им не е толерантна.

- Минавало ли ти е през ума след 1989 г. и след провалите на БСП по време на прехода, че народът отново ще се обърне към наследниците на БКП, като избере техен президент?

- Никога не съм и сънувала, че българинът отново ще си избере наследниците на тоталитарния режим. Хората гласуваха отново за БСП, защото другите направиха своите далавери и излъгаха избирателите, които се отказват да ги избират. В същото време левицата това и чака – нейният електорат не се отказва лесно. Само да не си въобразят от БСП, че с Радев могат да върнат старото време. Това вече няма как да стане, защото цивилизацията е като колело, което върви само напред. Сега се опитват да ни наложат някакъв модерен комунизъм, което е несъвместимо – модерно, но комунизъм. Доказано е вече, че комунизмът им не може да се приложи практически. Обратното също не става – суперзлобен капитализъм, с който се търси геноцид за народа. Затова не ни вървят нещата, не сме намерили схемата. Освен това, не може да крадеш и да си горе на върха с идеята да влачиш каквото можеш, а народът отдолу да бере душа и да се чуди как да се оправи, защото няма ясни правила.

- Вярваш ли още в синята идея или тя е безвъзвратно загубена?

- Синята идея отдавна изчезна. Аз продължавам да съм идеалист, но политиката показа, че не обича и мрази идеалистите. След като се разпръснаха на всички страни, представители на синята идея само показаха, че са си гонели интереса през цялото време и на никой не му дреме за народа, от който продължавам да си мисля, че съм част.

- Стана ли официално чалгата лице на политиката с намеренията за влизане на хора като Слави в нея?

- Чалгата е влязла в политиката още когато навремето си бяха поръчали гьобеци в парламента и бяха снимали депутатите ни как се радват. Чалгата отново се върна и пълни площадите, защото качествените хора заминаха в чужбина. Това не означава, че българите са прости. Хората, които имат акъл и професия, видяха, че трябва да се оправят самосиндикално, сами и с гол в ръката нож. На една моя позната дъщерята се изучи в Лондон. Взема професия и титла, и тръгна да си търси работа тук. По диплома трябваше да е ректор на някой университет. Кога ще стане това? Никога. Върна се обратно в Лондон. За България тези хора явно са прекалено учени, за да си намерят работа. При чалгата всичко зависи от средата – от майката, от бащата, от компанията, в която се движат младите хора. Радвам се, че съм намерила себеподобни хора и изключвам такъв тип животни. По никакъв начин не виждам Слави Трифонов в политиката. Той е шоумен и не виждам как ще решава някакви генерални проблеми и съдбата на българина.

- Доналд Тръмп също е шоумен, но стана президент на САЩ. Каква е разликата между него и Трифонов?

- Това е факт и доказателство, че такива хора нямат място в политиката, защото се получава разнобой.

- Защо се върна от чужбина и отново си живееш в България? Какво не ти хареса там?

- Аз се върнах, защото страдах. Ако нямах носталгия, и аз нямаше да се върна повече в България. При мен проблемът е душевен. Аз не съм материалист. Ако бях в САЩ или в Англия, щях да живея 1000 пъти по-добре. Там и манталитетът е такъв. Всичко се върти около парите и професията. Всичко работи като роботче. Там душата не вирее много. Тук душевно съм си прекрасно. Това, което ме радва е, че се издържам все още изцяло с музика и не правя компромиси. Живея нормално и не се лишавам от нищо. Всъщност, най-важното в този живот е човек да се чувства щастлив с добри приятели, с пари от това, което ти е приятно да правиш, и те да ти позволяват да живееш. По-хубаво от това няма.

- Оптимист ли си за страната, въпреки всички проблеми, които някои хора й създават?

- За съжаление – не. За себе си поне не съм. Аз няма да мога да се пенсионирам, защото нямам стаж, а ако го направя, парите няма да ми стигнат за нищо и по-добре да се гръмна. Само тока няма да си покрия. Не е хубаво да се правят планове за 20 години напред, защото понякога се оказва, че през това време от много планове сме изгубили изключително важни неща, гледайки в една точка. Няма да се осланям на черногледство. Хубавото тук е, че имаме перфектна природа, пътувам с приятели, прекарваме си супер, никой не ме тъпче и не съм зависима от някого, който да ми брои по колко пъти дишам всеки ден. В никакъв случай обаче не съм песимист и черноглед човек.

- Намират ли се все още хора, които да отделят пари за рока у нас?

- Все по-трудно се намират хора, които да инвестират пари в рока. Те искат да ги дадат за нещо, от което ще имат печалба, а от музиката… Никаква печалба не може да има. Ако всичко беше така, както е в спорта, друго щеше да бъде.

- Кой е прав в спора между БНР и Музикаутор за цените на песните?

- Нямам представа какви са им договорките, но в случая мисля, че от „Музикаутор” са прави. За големи радиостанции се правят намаления. В крайна сметка обаче всеки, който ползва произведения, е длъжен да си плаща. Тези пари отиват при творците, а те не са кой знае кой знае колко много като суми.

- С коя песен би илюстрирала всичко, което ни заобикаля?

- С песента „Ха-ха”. Това е положението.