Левите критици не разбират, че високи социални разходи могат да си позволят богатите държави със силни икономики

Хипотезата за политическа нестабилност с всеки изминал ден става все по–вероятна, а това е тежък риск за финансовата стабилност и икономиката, казва пред Factor.bg бившият финансов министър

Интервю на Деница Бояджиева

- Господин Радев, как бихте определили бюджета за следващата година - балансиран, консервативен, изпълним, неизпълним, популистки?

- Рутинен и предпазлив. Рутинен, защото прилага стандартните бюджетни процедури, в които отсъстват реформи, а предпазлив, защото някои числа в него биха могли да бъдат по-амбициозни. В тези смутни времена обаче това може би е по-правилното решение.

- Специалисти, политици, синдикати, работодатели и прочее наблюдатели изразиха доста спорни и противоречиви становища по него. Вие намирате ли добри страни?

- Разбира се, че има добри страни. Макрорамката и фискалните параметри изглеждат съвсем прилично. Икономически растеж от 2.5%, бюджетен дефицит от 1.4%, приходи 35.4 млрд. лв. – с 2.2 млрд. лв. повече от очакваното върхово изпълнение за тази година, разходи 36.8 млрд. лв. – малко под 40% от БВП, държавен дълг от 24 млрд. лв. (26% от БВП) - с 2 млрд. лв. по-малко от 2016г.

Безработицата ще бъде 7.3% - по-ниска от средноевропейското ниво, инфлация от 1.5% при дефлация от 1% вече няколко години и т.н.

Стойности, на които биха завидели много европейски държави, които трудно удържат дефицита под 3% и дълга под 60% от БВП, каквито са изискванията на ЕС. Сега средният държавен дълг за страните от ЕС е около 90%, а нашият – 26%.

Много важен плюс е, че тенденцията на нарастване на дълга е пречупена и следващите три години е заложено неговото прогресивно намаляване. Предимство също така е ниското данъчно облагане, което се запазва и следващите години, както и нарастването на заплатите с повече от 5% и на пенсиите с 2.7%.

- Добре. Има плюсове, но и доста минуси посочиха другите коментатори. Вие какви слабости намирате във фискалната сметка?

- Бюджетът е най-благодатната тема за критики. Отляво ще бъде критикуван, че ръстът на доходите е малък, социалните придобивки също, че приходите са подценени и че разходите трябва да се увеличат.

Сякаш левите критици не разбират, че високи социални разходи могат да си позволят богатите държави със силни икономики. И че по-бедните нямат друг изход, освен да се съобразяват с по-ниските си възможности.

Отдясно бюджетът ще бъде критикуван, че държавата преразпределя над 38% от БВП, който иззема най-вече от бизнеса и домакинствата.

И че не стимулира достатъчно икономиката, дори обратно, затруднява я, вдигайки минималната работна заплата от 420 лв. на 460 лв. и пенсионните вноски с 1%.

Или че таксите толкова са се увеличили, че са загубили характера си и са се превърнали в данъци. И т.н. и т.н.

- Кажете за разходната част, тя е особено интересна.

- Да, начинът на финансиране на разходната част е основна слабост, доста по-важна от всички гореизброени.

Този бюджет е поредният от много години назад, който не ме убеждава, че парите се изразходват ефективно – т. е. проблемът е в неефективността на държавните харчове.

Както и да разгледаме разходите – групирани по функции или конкретно по отделни министерства и ведомства, или дори по икономически елементи ще се натъкнем на един и същи порок. Миналата година си похарчил 100 единици, тази година получаваш 105, или 110, или…..

И така по цялата редица на бюджетните консуматори. Разбира се, на базата на определени виждания и политики. Големият проблем е, че тези средства не са обвързани с механизми за ефективно изразходване.

Липсва качеството. Липсва качествената оценка на крайния продукт, който бюджетните системи създават и за който обществото плаща чрез данъците си.

Няма връзка между парите които поглъща съответната система и изискване за качеството на продукта, който произвежда.

За последните 10 години парите им са се удвоили, а качеството на продукта устойчиво се влошава. Това означава само едно нещо – ниска ефективност на финансирането.

Кой българин днес е доволен от нивото на здравеопазването – сигурно никой, но следващата година – още 300 млн.лв.

- Същото ще кажете и за образованието.

- Образованието произвежда полуграмотни зрелостници, а догодина получава още 230 млн. лв.

- Мнението ви за огромната дотация за отбрана и сигурност?

- Услугите на МВР ще се финансират с още 112 млн. лв. Общо за сектора още 825 млн. лв. повече.  И така нататък по цялата бюджетна верига - 3, 6 млрд. лв., повече от колкото ще похарчат тази година.

Как и дали тези пари ще подобрят качеството на дейността им? Естествено, че няма да го подобрят, след като се дават за издръжка, а не за качество. И това ще продължава дотогава, докато не се променят радикално нещата.

Цялата бюджетна система – тежка, тромава и повсеместно бюрократизирана, се нуждае от дълбока и същностна промяна, насочена към ефективност. Получаваш необходимите средства, но срещу тях произвеждаш по-висок резултат и по- добро качество. Тази промяна става с реформи. Може да са тежки и болезнени, но не ги ли направим, ще продължаваме да пълзим по дъното и ще се оплакваме, че сме най-бедните и най-нещастните май вече не само в Европа.

- Мрачна картина чертаете. Ако това е така ясно и толкова просто, защо правителството не го прави?

- Защото реформите се правят със закони, а законите се приемат от парламента. За съжаление този парламент в сегашният си разнолик вид и конфигурация не желае реформи. Той отхвърля или радикално променя и най-добрите реформи, предложени от правителството или от отделни народни представители, като ги обезличава и обезсмисля. Така всъщност запазва статуквото.

Спомнете си какво се случи с правосъдната реформа. Или със здравната. Или с още по-пресният случай – с реформата в МВР.

Миналата година на финансовият министър му писна няколко ведомства редовно да му пробиват бюджета в края на годината и почти силово се опита да вкара разходите на МВР в рамките на годишния им бюджет.

Последваха разправии, протести, одюдюкаха го министъра отвсякъде, накрая от парламента казаха – "Министърът е прав, но дайте им сега допълнителни пари, а догодина ще направим необходимата реформа".

Тази година гласуваха закон за МВР, в който почти нищо не се променя. Така, че в този парламент реформите нямат шанс.

- Бюджетът е прогноза и като такава винаги крие определени рискове. Какви са те пред бюджета за 2017 г.?

- Така е. Винаги има рискове. Те са външни, върху които ние почти не можем да влияем и вътрешни, които зависят от нас.

Външните рискове са обичайните заподозрени. Забавен растеж на световната икономика повече от очакваното. Възможни негативи от Брекзит.

Геополитически рискове от политическото, икономическото, а напоследък дори военно противопоставяне между Изтока и Запада и хибридната война, която се води и срещу България и която напоследък набира скорост.

Кървавият конфликт в Близкия изток и бежанският проблем.

Вътрешните рискове могат да бъдат от най- различно естество но всички те могат да бъдат преодолени с подходящи усилия. Преодолими са, защото зависят от нас и е достатъчно да се прояви политическа воля от управляващите.

С едно изключение – политическа криза, която можем сами да си произведем. Икономиката тръгна, приходните агенции работят добре, евросредствата се усвояват много добре. При равни други условия бюджетът би трябвало да се изпълни дори може би с по- добри показатели от заложените.

Една поредна политическа нестабилност обаче може да се окаже непреодолим риск не само пред бюджета. Рискът ще бъде за цялата икономика на България, защото има ли политическа криза и нестабилност, държавните институции се блокират, икономиката се забавя, дори спира, а държавата се връща години назад.За съжаление, тази хипотеза с всеки изминал ден става все по – вероятна.