Миналата седмица Faktor.bg публикува стенограма от заседание на парламента (виж ТУК  стенограмата и разследването на Faktor.bg), за отмяна на наказанието "затвор" за отпуснати необезпечени кредити. По национална телевизия Осман Октай обясни, че така политико-олигархичното задкулисие от НДСВ и ДПС дава възможност за създаване на банки – пирамиди, които да обслужват елита. Бившият шеф на Сметната палата проф. Валери Димитров обясни, че това са глупости, а отмяната на текста в Наказателния кодекс била заложена в предизборната програма на царската партия. Faktor.bg потърси по скандалната тема позицията на един от парламентарните опоненти на НДСВ и ДПС Муравей Радев.

Интервю на Мая Георгиева

- Г-н Радев, Faktor.bg публикува стенограма на парламента от ноември 2001 г., която разкрива отмяната на ал. 3 от чл. 220 от НК. На това заседание вие като депутат, покойният правосъден министър Лучников и колегата ви Петър Жотев сте яростни противници за отпадането на наказанието от 10 г. затвор за раздаване на необезпечени кредити – защо бяхте „против”?

- През 1996 г. банковата система в България бе парализирана от фалита на половината действащи банки. Основната причина бе тоталният контрол на управляващата тогава БСП върху банковите институции, включително и върху Централната банка, и партийният натиск да се спасява полуфалиралата социалистическа икономика чрез наливането на огромен финансов ресурс от банките, предимно чрез необезпечени кредити. Много недобросъвестни банкери се възползваха от кредитната вакханалия и доограбиха преобладаващите по онова време държавни банки. В крайна сметка огромният размер на лошите (необезпечени) кредити доведоха до фалит на 15 банки и причиниха криза, която от финансова впоследствие прерасна в икономическа, след това в социална и накрая в политическа.

През 1997 г. управляващото мнозинство от ОДС внесе промяна в Наказателния кодекс, с която криминализира отпускането на необезпечени кредити, които са останали неиздължени. Целта беше да се опазят парите на вложителите и банките като цяло от възможността безнаказано да се източват ресурсите им от недобросъвестни банкери.

През 2001 г. новото управляващо мнозинство на НДСВ и ДПС премахна тази норма и възстанови старото положение. Аз и моите колеги бяхме против, защото на гърба си бяхме изпитали последиците от липсата й. И предупредихме ентусиазираните нови политици какво може да причини възстановяването на безнаказаността.

- Разумни оправдани ли бяха мотивите на групата от НДСВ и ДПС, че тази алинея блокира гъвкавостта на банките и убива инициативността им?

- Привидно – да. Но само привидно, защото покойният господин Лучников – един блестящ юрист, направи перфектно предложение  за допълнение, с което не се носи наказателна отговорност, когато кредитът е бил отпуснат при оправдан стопански риск, или е бил възстановен до първото съдебно заседание. Тоест, наказателната отговорност остава само при умишлено дадени лоши кредити. Тези аргументи бяха отхвърлени самонадеяно с нелепото твърдение, че били политически и нямали отношение към разглежданата тематика. Премахнаха неудобната ал.3 и оставиха само първите две алинеи на чл.220, които се отнасят за неизгодни сделки, увредили учреждения, предприятия и др. стопански обекти. Те покривали и риска в банките. Такъв довод може да е валиден за хора, които не правят разлика между плод – зеленчук и банка, но за маститите царски юристи...

- Прозираха ли зад официалните мотиви на управляващата тогава царска партия и други скрити и задкулисни интереси и зависимости, лобираха ли за някого с тази поправка?

- За съжаление да, защото по същото време съвсем случайно имаше висящо съдебно производство за източването на голяма сума от „Минералбанк“. И виновните длъжностни лица ги грозеше десет годишна присъда.

- Проф. Валери Димитров – един от противниците на тази алинея преди 13 г., а сега твърди, че са я приели, защото била част от програмата на НДСВ, а всички банкери я приветствали – логично ли е това обяснение?

- Предизборните програми на почти всички партии бликат с толкова красиви обещания и толкова безумни идеи, че ако се приложат реално - от държавата няма да остане нищо. НДСВ бяха шампиони в това отношение. Имаше едни 800 дни, едни царски кредити, една „почтеност“ във всичко и т.н. Така, че предизборната им програма не може да бъде никакъв аргумент за освобождаване от наказателна отговорност на виновни банкери. Колкото до банкерската гилдия – естествено, че ще приветства. Тя е заинтересована страна.

- Можеше ли да не се стигне до днешните проблеми в банкирането, ако ал. 3 беше запазена и даже доразвита, както е искал Лучников?

- Със сигурност щеше да има далеч по – възпиращ ефект върху банкерски мераци за източване на чуждите пари. И със сигурност днес много по – лесно биха били осъдени виновните лица, създали и източили пирамидата КТБ. Спомням си, че по време на разискванията в парламента, пламенният защитник на премахването на тази алинея, ювелирният царски депутат Борислав Ралчев ме посъветва да не се изказвам по сложната юридическа материя, която не разбирам. Тогава попитах мнозинството на НДСВ и ДПС по какъв точно начин те – господин Ралчев и колегите му, ще носят отговорност, ако се случи най-лошото в някоя банка след премахването на ал.3? Получих снизходителни усмивки. Днес, господа умници, след аферата КТБ ви задавам същия въпрос: Как ще понесете персоналната си отговорност и ще се усмихнете ли отново?