Не очаквам хвалебствен доклад от Европа, питам до кога ще продължаваме така, но отговор не чувам

На фона на бедствия и човешко страдание, бонусите в съдебната система са неприемливи, казва пред Faktor.bg говорителят на Съюза на съдиите в България

Говорителят на Съюза на съдиите в България и негов основател Нели Куцкова е сред най-известните магистрати в страната. Професионалист от кариерата, в момента тя работи в гражданската колегия на Софийския апелативен съд.

Куцкова бе председател на Софийския окръжен съд и член на Висшия съдебен съвет. Бивш зам министър на правосъдието - в кабинета на Филип Димитров, главен секретар на МС в служебното правителство на Стефан Софиянски.

Интервю на Огнян Стоенелов

- Г-жо Куцкова, смятате ли, че необходимостта от реформа в съдебната сфера е толкова належаща, че да се поставя като приоритет, дори пред икономиката?

- Смятам, че за всяка една държава е изключително важно да има добре работеща, почтена съдебна система – и не само във времена на криза. А липсата на качествено правосъдие съществено се отразява и върху икономиката. В нашата система ситуацията наистина е тревожна и това не е от вчера. От години Съюзът на съдиите в България сигнализира за множество нередности и настоява Висшият съдебен съвет (не само последният, а и предходните), да вземе мерки. Но явно е, че не ни обръщаха особено внимание. За съжаление, грозните явления вече станаха видими и за хората извън системата. Но надеждата е в това, че обществената нетърпимост ще катализира по-решителни действия на тези, от които зависи нещата да се подобрят. Нали знаете, надеждата умира последна....

- Всекидневно се коментира статуквото на Висшия съдебен съвет и необходимостта да се промени неговата структура като стане двукамерен, настоява се да отпаднат партийните квоти при определяне на неговия състав и т.н. Възможно ли е при сега действащата конституция да се реформира ВСС, необходимо ли е?

- Определено промяна е необходима, след като вече толкова години работата на този орган предизвиква повече критики, отколкото одобрение. Дискусията за статута на ВСС трябва да продължи – но компетентно и далновидно, а не „на парче” или с оглед актуалното политическо статукво. Има много умни хора, които следва да бъдат чути и които могат много по-добре от мен да отговорят на вашите въпроси и тогава да се вземе и политическо, и законодателно решение.

- Само промяната на софтуера на системата за случаен подбор на делата ще реши ли проблема със задкулисието в съдебната система?

- Темата за случайното разпределение на делата е много важна. Но решението наистина не е само в смяната на софтуера, а в подбора на хората, които ще работят с този софтуер. И най-съвършената компютърна система не може да компенсира липсата на почтеност, отговорност и здрав разум. Помня времена, когато делата се разпределяха ръчно от председателя или зам.-председателите и тогава такива скандали не е имало.

- Групата съдии от СГС скочиха срещу срещу ръководството на Темида и порочни практики при решаването на делата, до колко този опасен модел е симптоматичен за цялата система или е изолирано явление?

- Не мога да дам категоричен отговор за цялата система, но със сигурност подобни проблеми има и в други съдилища – не само в СГС. Обаче в София се гледат много и едни от най-тежките дела, с големи икономически интереси. От друга страна, колегите в София са повече и по-активни, а представляват и по-голям журналистически интерес. Но много колеги от страната ги подкрепят – някои го направиха и публично.

- Приемате ли чужди посланици да се месят в работата на българския съд?

- Честно казано, аз лично много се дразня, когато посланици започват да обсъждат конкретни дела – и то на базата на информация, която им е подадена само от една от страните в съдебния спор. Цялата ми съдийска същност се бунтува срещу това. Да не говорим, че ми е унизително и като българка. От друга страна обаче, дългогодишните ми наблюдения показват, че нашите управляващи институции не се стряскат от възмущение, отворени писма и искания на български граждани, а когато се обадят посланици или им се скара Европейската комисия.

- Възможен ли е някакъв екшън план за бързи реформи в правосъдната система, инициирана от правителството, за което пишат някои медии?

- Слухове не коментирам, дори и да са разпространени чрез медии.

- Какви са прогнозите ви за предстоящия доклад от Европейската комисия за състоянието в сферата на правосъдието и вътрешния ред. Всяка година ни критикуват и всичко си продължава по старому, колко дълго може да продължи този модел?

- Не очаквам хвалебствен доклад. А докога ще продължаваме така и аз питам, но отговор не чувам.

 - В обществото остава усещането, че независимостта на съда е фасада, зад която често се прикрива пълната безконтролност в работата на магистратите?

- Такива твърдения често чета по форумите и много се стряскам, че хората не правят разлика между независимост и безконтролност – включително и вие. Независимостта на съда не е привилегия на съдията, тя е гаранция най-вече за гражданите, че когато се обърнат към съд, съдията ще реши делото само въз основа на доказателствата и закона и че този съдия няма да зависи от нищо друго! Това не е наша измислица, това е международен стандарт. Слава богу, работата на съдиите не е и безконтролна – защото над всеки първоинстанционен съдия има две инстанции, които да го контролират. Инстанционният контрол е достижение на цивилизацията. Друг е въпросът, как се подбират хората, които ще решават делата, по какви критерии ще се назначават административните ръководители в системата, колко години парламентът няма да може да си „намери” удобния човек за Главен съдебен инспектор, например.

Много е страшно за една държава, когато силните на деня се опитват да контролират съда и да му нареждат какво да решава. Ако тези силни на деня са малко по-умни и далновидни, те би трябвало да използват властта си именно за осигуряване на независим съд, защото днес са силни, а утре – обвиняеми.

- Твърдите, че съдиите се държат в подчинение с неналожени наказания, а проточилият се избор на шеф на Инспектората пречи за положително развитие на реформите. Но практиката показва, че повечето от наказаните от ВСС съдии след това биват оправдавани от ВАС. Как ще се реши този проблем?

- Не мисля, че на повечето наказани колеги ВАС е отменил санкциите. Не разполагам със статистика по въпроса. Принципно обаче, за да бъде потвърдено едно наказание, е необходимо наказващият орган /бил той ВСС, работодател, административен орган, орган на КАТ/, да е спазил всички законови правила в производството по налагане на наказанието – да бъдат изяснени фактите, да се спази процедурата и санкцията да е обоснована и справедлива. Не мисля, че е драма, когато ВАС отмени наказание – нали затова законът е предвидил съдебен контрол. Убедена съм обаче, че е необходим задълбочен анализ на съдебната практика по тази тема – за да може самият ВСС да коригира своята практика. Твърдо съм убедена, че е по-добре едно наложено наказание да бъде отменено от съда, защото това е законовият ред. Много по-страшно и за правосъдието, и за обществото е, едно наказание въобще да не се налага и един съдия, прокурор или следовател да бъде държан в зависимост и да изпълнява поръчки под заплахата, че ще бъде предложен за наказание.

- Обществото е негативно настроено към паричните бонусите на магистратите, смята, че не ги заслужават. Не е ли по-добре тези пари да отидат за ремонт на окаяните съдилища?

- Нека не смесваме бюджетните с моралните правила. Не може от фонд „Работна заплата” така лесно в края на годината да се прехвърлят средства за ремонти – най-малкото, защото няма да има време да се извършат в рамките на бюджетната година. Защото тези „бонуси” са всъщност спестени пари от фонд „Работна заплата”. Да не говорим, че в нашата система от години такова допълнително материално стимулиране не е получавано /за разлика от много други бюджетни учреждения, за които обаче не излиза публична информация/.

Напълно съм съгласна обаче, че на фона на толкова много бедствия, човешко страдание и сиромашия през цялата година, при всичките скандали в нашата система, тези 30 % върху месечната заплата изглеждат неморално. И не случайно много от колегите дариха значителни средства за благотворителност. Но не искат да го разгласяват, защото благотворителността не бива да е показна.