Партията на Доган е зачената в руско-българските лаборатории на комунистическите специални служби, но се развива като съвместна собственост между Москва и Анкара

Емоционалната поляризация на българския обществен дебат е основният инструмент за интервенция на Кремъл, с цел дестабилизация на България, казва пред Faktor.bg известният политолог

Интервю на Анелия Димитрова

- Г-н Минчев, как ще се позиционират основните политически сили през 2015 година?

- ГЕРБ ще управлява относително комфортно, подкрепен както от липсата на алтернатива, така и от тримата по-малки партньори, които на практика няма къде да отидат. Несъгласията, идващи от РБ или от ПФ на пръв поглед са проблем за единството на коалицията, но могат да бъдат и удобно извинение за политически решения, които ГЕРБ не би могъл да вземе самостоятелно предвид силния натиск, който се оказва върху голямата партия на власт от леко отстранените криминално-политически структури на олигархията. Сега е възможна позата - "ние искаме, но партньорите не дават..."

БСП се намира в период на "soul searching" след поредната катастрофа, причинена на партията от слугинското й ръководство около Станишев. Партията очевидно е в ступор. От една страна - трябва да се променят бързо, за да имат шанс за прилично представяне през есента на 2015 (местни) и през есента на 2016 г. (президентски избори). От друга - на „Позитано“ няма енергия за отърсване от отровната плесен, наследена от Станишевия период. Пък и да се отърсят - отдолу ще се покажат по-старите слоеве плесен, не по малко отровни и унищожителни. Засега горе долу успешно се изпълняват ритуали за "движение наляво", което в опозиция е дори приятно. Друг е въпросът - каква ще е ползата от това.

Позицията на ДПС може да се опише с една дума - ярост. Годините между 2001 - 2014 преминаха за Сарая изцяло по българската народна поговорка - "намерил село без кучета и тръгнал без сопа..." Разграденото село разбира се е българската държава, която бе старателно разръфана и оглозгана от Корпорацията с политическа фасада ДПС - заедно с присъдружната прислуга със "синя кръв", от Позитано и някои по-дребни мършояди. Увлечена от липсващата имунна система на българското общество, корпоративно-търговската шайка ескалира грабежа пряко на геополитическо равнище. Планът беше да се развлачат едни четири милиарда евро за един южен поток плюс едни европейски фондове. На това място вече бяха раздадени шамарите, банката на Корпорацията гръмна и Сараят трябваше да подвие опашка. Но явно някой е подхвърлил полу-обещание, че ако чинно подадат оставка, КОЙ & С-ие ще намерят място и в следващото управление. Протестът на полу-събудилия се български народ направи това открито връщане на власт засега невъзможно. ДПС страда и се гневи. Ако е рекъл Господ - ще го прави и през 2015.

- Дойде ли краят на политическите ГМО-та?

- Мисля, че не - разпада се само конкретният клонинг без цензура - може би дори не се разпада, а се пре-пакетира, сменя си физиономията. Както е известно, при такива създания главата и задните части са взаимозаменяеми... Докато съществува мафиотска олигархия, разполагаща безотчетно с парите на държавата и обществото, политическите ГМО продукти ще се появяват редовно и навреме преди следващите избори.

- Възходът на националистическите партии - обща тенденция ли е или компенсаторен механизъм на липси в българското общество?

- И двете. За последните 25 години БСП употребяваше национално-патриотичната реторика изцяло с опортюнистични цели, а националната проблематика на практика отсъстваше от политическия проект на демократичните сили. По време на пост-комунистическия преход "националист" означаваше преди всичко политически маргинал с произход от бившата комунистическа партия и нейните служби, а национализмът бе сведен до идеология на глуха отбрана срещу демократичните промени и отварянето на държавата и обществото към глобалния свят. Сред губещите от прехода обществени маси се натрупа ожесточение, което бе оползотворено от анти-системния проект на Атака. Самата Атака падна като мехлем върху проблема на ДПС как да поддържа жив спомена за Възродителния процес за да държи в подчинение турците и мюсюлманите в България.

В сравнение с Атака ПФ е леко (не прекалено) съзряло националистическо движение, което се стреми да дава разумни отговори на обществени проблеми, но му липсва опит, знание и разбиране за реалната сложност на света, в който живеем. Тези липси често се попълват с бомбастични словесни изцепки, нарушаващи не просто добрия тон, но и нормите на демократичната политика. България все още очаква синтеза на отговорната демократична политика с приоритетите на националния интерес.

В Европа набират сила консервативни националистически формации, оспорващи както бюрократичния централизъм на Брюксел, така и емиграционната политика на своите правителства пред лицето на настъпващия радикален ислямизъм. Българските националистични формации са част и от този процес. Същевременно тук се изправяме и срещу явлението Атака, което е дългосрочно успешно ГМО на руската имперска политика в България.

- Влиянието на ДПС – трайно отстраняване от властта или прегрупиране на силите? Защо, според Вас, беше толкова остра реакцията на Местан на определението „проруска” партия в „Ню Йорк Таймс?

- Трябва да се разделим с илюзиите за лесно и трайно отстраняване на ДПС от властта. Успешното пребиваване на власт през по-голямата част от последните 25 години превърнаха движението в политическо лице на една отлично структурирана олигархична анти-държава в България - на Корпорацията. Всички публични институции са прогизнали от корупционния контрол на Сарая, а кадровите хомункулуси на Корпорацията са плътно подредени от горе до долу във всички йерархии на държавата - правосъдието, изпълнителната и регионалната власт. Ще вземе време, политическа воля и решителност в поемане на риск за възстановяването на държавността в България - ако изобщо можем да постигнем тази цел. Днес ДПС е извън публичните, видими структури и проявления на властта, но продължава да бъде ултимативно незаобиколим фактор на олигархичния контрол върху икономиката и институциите на държавата. Този контрол може да отслабне, ако ДПС бъде успешно държана извън публичното участие във властта за по-продължителен период от време. Оттук идва нервността и страха от провал на настоящето ръководство на движението.

ДПС е заченато в руско-българските лаборатории на комунистическите специални служби на границата между 80-те и 90-те години като дългосрочен инструмент за контрол върху променящата се българска държава чрез манипулиране на междуетническите отношения. Етническата идентичност на движението направи неизбежно и силното влияние на Анкара върху него. В продължение на дълъг период от време ДПС се развива като съвместна собственост между Москва и Анкара, а определени неразбирателства между двете доведоха до сътресения и кризи в движението - (само)убийството на Ахмед Емин, отстраняването на Касим Дал и т.н. Впечатлението, което се налага отвън е, че при новото ръководство през последните две години влиянието на Анкара се засилва. Но това не е единствената причина за острата реакция срещу определението "руска партия" в публикацията на "Ню Йорк Таймс". ДПС може да запази своята ключова роля на разпределител и регулировчик в българската политика само ако се вписва успешно в настоящата геополитическа принадлежност на България към ЕС и НАТО. Оттук грижливото поддържане на имидж на образцова европейска либерална партия, както и претенцията за "най-евроатлантическата партия" в България. "Евроатлантическата" претенция през последните месеци е особено силна и отчаяна - защото отстраняването от власт дойде в резултат на прекалено силно заиграване с един южен поток, против всички предупреждения за разрив с европейско законодателство и общи стратегически интереси. Прекалената алчност е в състояние да "изяде главата" и на най-големия хитрец.

- Ще стартира ли най-после през 2015 г. очакваната съдебна реформа?

- Един Бог знае... Толкова трескави приготовления за "съдебни реформи" съм наблюдавал през последния четвърт век, че самото понятие "съдебна реформа" ми звучи едновременно като нещо неизбежно и като нещо трансцедентно - отвъд времето и пространството. Да ви кажа, не е лошо и ДПС пак да питаме...

- Ще научим ли истината за КТБ?

- Някои ще я научат, други - не. А някои и сега я знаят.

- Коя е най-важната битка, която предстои на българското общество?

- Битката за прекъсване или поне отслабване на олигархичната връзка на контрол на Корпорацията върху държавата. Възстановяване на българската държавност и на институционалния потенциал да се разработват и прилагат стратегии за национално развитие. Многообразната криза на българското общество трябва да бъде преодолявана систематично, чрез мобилизация на останалия граждански и интелектуален потенциал - включително на българската диаспора. Много важен приоритет е задълбочаване на българската геополитическа идентичност и формулирането на специфични приоритети и политики на българската държава в настоящата изключително тревожна ситуация на кризи около нас - в Близкия изток, Украйна...

- Дойде ли краят на мултикултурализма с кървавата атака в Париж?

- Бъдещето на света е в съвместният живот на хора и общности с различна култура. Това, което ще приключи рано или късно е идологията и стратегията на привилигероване на малцинствени групи в правото им да запазят свои обичаи и социални норми, когато те са в разрез с равенството в правата и отговорностите на всички граждани. Не може да има равенство между мъжа и жената по закон, а да се толерира подтисничество на жената по религиозни съображения. Не може да има долна възрастова граница за сключване на брак на 16 години, а да се толерират публични женитби на 12 годишни деца по етно-фолклорни съображения. Мултикултурализмът е официализирано лицемерие, резултатите от което са драматично нарастващите заплахи за гражданския мир от радикализирани малцинства в Европа. Най-големият проблем на мултикултурната идеология е, че тя препятства интеграцията на малцинствата в обществото, издигайки в култ различието и придавайки свръхценност на малцинствената идентичност за сметка на обществената стабилност. Днес много се говори за това, че в етно-гетата на Париж безработицата и липсата на перспектива са радикализиращ фактор. Ако тези хора бяха насърчавани да приемат правилата на френското общество - индивидуална отговорност, образование, стремеж към реализация, стремеж към усвояване и споделяне на културата на страната, в която си дошъл доброволно - те нямаше днес да бъдат маргинали. Отговорността за това е и на мултикултурализма.

- Какъв фактор ще бъде Русия спрямо света, спрямо България?

- Режимът на Путин влезе в дълбока криза поради неадекватност на стратегията за изграждане на квази-империя под формата на Евразийски съюз. Тази стратегия неизбежно породи сблъсък на Кремъл с народите на пост-съветското пространство, които макар и със закъснение изграждат свои независими национални държави. Геополитическият примитивизъм на Кремъл, разглеждащ света през идейната призма на руската цивилизационна и мисионерска изключителност създаде на Русия врагове сред народите, за които е предопределено да бъдат най-близки на Русия - по силата на общ или близък език, общо икономическо пространство и териториално съседство. Безразсъдният империализъм на Москва изкопа пропаст между руснаци и украинци, между руснаци и грузинци, в допълнение на пропастта между руснаци и прибалтийци, руснаци и източноевропейци. Конфликтът на Кремъл с Украйна е силно разрушителен и саморазрушителен за Русия.

България рискува да попадне във фокуса на руската имерска стратегия като слабо звено на западния съюз и на ЕС, обект на дестабилизация с цел легитимиране на руската интервенция в периферията на Европа и - особено - на Балканите. Силата на руската пета колона у нас е изключително благоприятен фактор за стимулиране на обществени разделения и истеризиране на идейните спорове между "русофили" и "русофоби" в ущърб на българския национален интерес. Изходът на България от подобен капан е спокойното и прагматично отношение към реалностите в съвременна Русия и нейната политика към Източна Европа. Трябва да се стремим към балансирана и оптимална защита на националния ни интерес и суверенитет. Емоциите трябва да бъдат изключени - емоционалната поляризация на българския обществен дебат е основният инструмент за интервенция на Кремъл с цел дестабилизация на България.