Последните 25 години България е управлявана от хищна, посткомунистическа олигархия, генетично свързана с бившия Съветски съюз

Като кресчендо ехти антиевропейски патос от предизборните послания на БСП, ДПС и Бареков, констатира пред Faktor.bg известният социолог и анализатор

Интервю на Ива Оприкова

- Г-н Минчев, часове ни делят от евровота, а българите като, че ли гледат на Европа като на нещо чуждо. Липсва европейската тема и дебати за проблемите на Стария континент. Предизборната кампания се изпълни с типично балкански обещания за по-високи доходи, нови работни места. На какво се дължи тази аномалия?

- Наистина има подобна аномалия и тя има своите причини да съществува. Проблемите могат да бъдат дислоцирани в отделна тема, но най-важните сред тях са следните. На първо място в България все по-малко граждани показват внимание, интерес и мнение за това, по какъв начин да се развива Европа, и по какъв начин да се развива Европейският съюз. Основните дилеми на Европейския съюз - финансови и институционални по дух, като, че ли не са проблем за българския публичен дебат. А той още от самото начало на членството ни беше силно деформиран в посока - колко пари можем да вземем от ЕС. Впоследствие се разбра, че не винаги ги взимаме тези средства и не винаги в достатъчна степен. Това е една много важна, и неприятна причина в навечерието на Евроизбори 2014 ние да не дебатираме у нас основните европейски проблеми.

На второ място кампанията за ЕП бе отвлечена, похитена от определени политически сили и техните спонсори, с една единствена цел да ни посочат друга алтернатива, различна от европейската ориентация. Задаваме си въпроса избори за ЕП ли ще провеждаме, или за евразийски. Тази кампания на практика прехвърля върху ЕС всички основни негативи от факта, че през последните 25 години България е управлявана от една много хищна, посткомунистическа олигархия, генетично свързана с бившия Съветски съюз, както и с коорпоративната енергийна олигархия на днешна Русия. Българската олигархия е като скачен съд с руската енергийна олигархия, Именно руският олигархичен модел е този, който отнема правата на гражданите, който развива система на рубладжийския контрол на институциите и който създава една напълно непрозрачна среда в отношенията между политици и бизнес. Именно този модел притиска основните проблеми на днешна България, замита ги под килима в полза на една изключително популистка и безскрупулна кампания. Това е втората причина у нас да няма истински дебат, а повърхностен, псевдодебат. Той е провокиран не само от добре известните политически банди като ПП”Атака” и техните подобия, но и от нови партии и политици, които считат себе си за представители на основните европейски фамилии. Достатъчно е да видите кандидатите от БСП, да разгледате кандидатурите на ДПС, както и на партията на Бареков, което между впрочем е едно и също, за да установите антиевропейския патос, който ехти като кресчендо.

Като трета причина за липсата на европейски дебат е дълбоката, на практика неразрешима, не увенчана с „оставка” политическа криза на България, която се проточи повече от една година. Може да дебатираш истински по европейски теми, ако не се чувстваш маргинализиран и в неговата периферия от една страна, а от друга страна си затънал в свои собствени проблеми, които ако не бъдат разрешени няма как да бъде постигната някаква сериозна въвлеченост, някаква интеграция на България в икономическия, социален и политически европейски живот. Това са основните причини, които водят до липсата на дебат по значимите, европейски теми.

- Претендентите за шампиони на 25 май - БСП и ГЕРБ като, че ли са ясни. Какво ще спечели обаче победителят в дългосрочен план?

- Винаги, когато имаме политическо състезание се излъчва и победител. В състезанието между първите в класацията партии - БСП и ГЕРБ ние виждаме протогонистите, които излизат на сцената с легитимността на ЕНП и ПЕС. Големият залог за тези избори е не е в противоборството между „ляво” и „дясно”, големият залог на тези избори е дали България ще попадне изцяло под контрола на една експанзия-квазимперска доктрина и стратегия, каквато е тази на днешното ръководство на Кремъл и дали България ще бъде откъсната ефективно от ЕС заради икономически интереси. Дали държавата ни ще бъде превърната в една, изоставена периферия на проруската олигархия. Силно се надявам България да се пребори за своята отговорна позиция като страна –член на ЕС. Това е основната дилема и тя не от днес, а от последните 130 години - Ще успеем ли да бъдем част от Европа, или ще се оставим да бъдем маргинализирани като периферия на Евразия.

- Битката за бронза е най-оспорвана. Група социолози подреждат партията на Бареков на трето място. Как да си обясним скока на тази новосъздадена политическа формация. Възможно ли е партията на Бареков да надскочи в резултатите своят създател ДПС, както се твърди?

- Напълно възможно. Ако си припомним миналите резултати от евровота 2007 година ДПС имаше сериозни проблеми във възможността да се превърне в първата голяма политическа партия на европейски избори. Евровотът винаги мобилизира по-малка част от избирателите отколкото парламентарните избори. Такава опасност съществува и днес за ДПС при малка избирателна активност - да се класира втора. Затова и създателите на партията на Бареков се опитват да прехвърлят част от своята подкрепа този път не на БСП, а на новата партия „България без цензура”, която очевидно възниква и се развива като сянка на ДПС. Идеята е Доган във всеки един момент да разполага с двете партии, да може да лавира според ситуацията. Ако впоследствие се създаде нова тройна коалиция БСП вече няма да бъде основен играч, а ще бъде под силното подчинение на ДПС.

- Каква е вероятността разумът да надделее и България да отхвърли в неделя сянката на ДПС - „България без цензура”?

- Не е достатъчен разумът на народа в тази ситуация. Днес има разгърната система за контролиран вот - корпоративен и етнокорпоративен. Това, което се прави чрез купуване на гласове, контролиран вот ще изиграе своята значима роля в резултатите, а разумът на българите няма да е достатъчен. Има обаче една надежда -партията на Бареков да се окаже един краткотраен феномен, подобно на всяка друга популистка експлозия и той да бъде използван в рамките на една година за настоящите евроизбори и за следващите парламентарни избори. Дори и да е краткотраен този феномен – проектът на Бареков ще нанесе негативни поражения върху управлението на България, но смятам, че в известна степен ще бъде полезен за хората, за да се вгледат в това какво представлява този див популизъм и колко ни вреди.

- Настоящите евроизбори ще се запомнят и с участието на т. нар дубльори , в лицето на АБВ и Реформаторския блок, нови политически формирования от ляво и дясно. Много от социлозите ги поставят под чертата, но все пак имат ли бъдеще?

- За АБВ определено съм съгласен, че е дубльор на БСП, но Реформаторите не са двойници на когото и да е било. Реформаторският блок е един опит за обединение на традиционните десни и дясноцентристки партии с цел все пак класическата традиция на Европейската десница да бъде представена и да бъде защитена, да не бъде отхвърлена. Знаем добре, че на изборите през миналата година партии както ДСБ, така и „България на гражданите” се конструираха много близко до прага на властта, но не можаха да се класират, да го преминат. Реформаторският блок е едно не много леко обединение на тези партии, на тези лидери, което е създадено с редица компромиси. Реформаторският блок дълго време създаваше впечатление на исихастка формация - втренчена в собствения си пъпен център и изпитваща съмнения относно органичната връзка на двете си половини. Виждаме, че в твърдите ядра на тези партии съществуват някакви противоречия и съмнения в партньорските партии, но така или иначе това за момента е единствената алтернатива да се върне силата на традиционната десница, тази която постигна членството на ЕС и НАТО да намери своето място в Европейския парламент. В този смисъл ако приемем, че Реформаторският блок е дубльор, то той е дубльор на тези, които помним от миналото- по-големи и по-състоятелни политически партии в десния спектър, които можеха да постигнат много повече успехи и резултати, ако бяха подали ръка на сравнително малки политически формации. Само обединението е начинът, по който те да намерят своето място в европейската политика.

- Мнозина считат, че правото за преференциален вот ще бъде изразено най-силно в бюлетината на Реформаторите, като че ли всички одобряват идеите им, програмите им, но разнопосочни са мненията за водача на листата, притеснителен ли е този факт?

- Не, в никакъв случай. Няма значение и няма да бъде фактор по отношение на самите европейски избори. Или г-жа Кунева , или г-н Малинов ще намерят място в ЕП. Преференциалният вот изглежда да е разрешил донякъде тези дилеми, но симпатизантите и потенциалните гласоподаватели на "традиционното дясно" искат да видят не раздвоение, а идентичност - собствената си идентичност. Не е изключено и аз вярвам в това, че Реформаторският блок може да постигне един много по-добър резултат от прогнозирания от социологическите изследвания, не е изключено да вкара и двама депутати. Но и дори да не се случи , няма драма в това, че един от двамата кандидати ще бъде избран за Европейския парламент. Изненадата може да очакваме като последствие от този избор в отношенията между партиите, между самите членове и симпатизанти във формированието и техните лидери. В този смисъл Реформаторският блок след изборите ще бъде изправен пред предизвикателството на своето оцеляване и ще трябва да положи много сериозни усилия да превърне връзката между отделните партии в по-силна, ако искат да имат шансове в следващите парламентарни избори.

- Резултатите от евровота ще ни приближат ли към по-бързи предсрочни парламентарни избори?

- Каквито и да са резултатите от евровота най-вероятно изборите за парламент ще се състоят през следващата пролет. Начинът, по който е управлявана днес България предизвиква една перманентна политическа криза, за която няма друг изход. В частност за Доган и Сергей Станишев партньорството им с” Атака” е нелицеприятно от гледна на техните партийни фамилии в Брюксел. Затова и те биха направили необходимите стъпки да отдалечат малко „Атака” от непосредствената подкрепа в своето управление. А за да се случи това създават алтернативен партньор в лицето на шумната на обещания партия в лицето на „Цензурата”. Партията на Бареков ще изиграе ролята на заместващ „Атака” елемент в тази сега съществуващата тройна коалиция. Лошата новина при това партньорство е за БСП. Ако България без цензура влезе със сериозен дял в следващия парламент ДПС 1 и ДПС 2 ще имат политическа хегемония в това ново издание на тройната коалиция, а БСП ще бъде допълнително маргинализирана. Тя и днес е в същата позиция, защото все по-малко представители на БСП намират място в ръководните институции на държавната администрация на национално и регионално ниво.

- Ако БСП се окажат втора политическа сила ще наберат ли смелост социалистите да сменят лидера си, който до сега не е печелил избори?

- Не мога да гадая. Сергей Станишев е нямал досега нито една изборна победа вече 15 години и винаги се е задържал на поста си като лидер. Може отново да се повтори. Неговата подкрепа не е от средите на БСП, а очевидно идва от друга посока. Сценарият ще бъде същият вероятно. Начело със Станишев БСП се превръща във второстепенна партия и твърде вероятно е да се събуди инстинктът за оцеляване сред социалистите.

- Как влияят кризата в Украйна и русофилските настроения върху вота?

- В България за съжаление се плащат сериозни средства за това да се води една креслива, антиевропейска кампания с евразийска ориентация и проруски ориентация като алтернатива на уж провалената европейска принадлежност и европейска ориентация. За тази задача се хвърлят страшно много пари и се ангажират специални политически профили. За русофилство в истинския смисъл на думата е пресилено да говорим. Русофилството е политически феномен от след Освобожденската епоха, когато имаме комбинация от платени от страна на Русия политици и една автентична проруска културна вълна. Днес не можем да говорим за подобен идеалистичен русофилизъм. Днес е останал само първият елемент –плащането в брой, т.е. имаме една изключително арогантна пета колона на Русия в България. Тя обхваща БСП традиционно през последните 100 години, на второ място е ДПС, която е по същество турска партия, но все повече хора си задават въпроса не е ли прекалено руска партия заради капиталите. Във всеки случай, ако вникнем в следите на ангентурната биография на Доган, ще забележим , че тя повече е насочена не към Анкара, а на Североизток. На трето място трябва да поставим и ГМО продукта на Доган и на неговия корпартивно-търговски крах -- Партията без цензура, която извън всякакво съмнение се манипулира и стои убедително на сцената, задвижена от доста сериозно финансиране със същия произход.

- Какво ще посъветвате тези, които няма да гласуват на 25 май, защото нямат своя фаворит или просто не виждат смисъл да упражнят правото си на вот?

- Да се вгледат внимателно, кой иска да влезе под покрива на Европейския парламент и да изберат според съвестта си. Да не се вслушват в посланията, че всичко е предрешено и резултатите са ясни. Винаги има и изненади. Не гласувайте за мошеници и безродници.