От СССР се прехвърляха огромни суми за въздействие и по целия свят

Владимир Жириновски донасяше на КГБ, казва пред ipvnews.net, разузнавачът, наруши омертата

Калугин е бивш съветски резидент, работил като началник на външното контраразузнаване в КГБ, сега живее в САЩ. Точно преди 10 години е разжалван като шпионин и осъден на 15 години затвор за измяна на родината, лишен от войнско звание и 22 награди. Бившият съветски разузнавач е получил статут на политически имигрант и американско гражданство. За едни Калугин е влиятелен и безстрашен разведчик, дълбоко законспириран, а за други – шпионин, предал родината си и професионалната си чест, дори не за 30 сребърника, а за едното американско гражданство. Парадният мундир, с всички регалии, които някога е носил Олег Калугин, днес е експонат в Музея за международен шпионаж във Вашингтон.

- В края на 50-те сте бил на стаж в Колумбийския университет в Ню Йорк, как се случи това?

- В онези години - сега, слава Богу, вече не е така – всеки, който пътуваше в чужбина, трябваше да получи разрешение. Чие? Първо от КПСС - имаше един отдел, който се занимава с чуждите граждани и пътуванията в чужбина, но без одобрение от страна на КГБ, тези въпроси не можеха да бъдат решени. С други думи, проверка от Държавна сигурност, която излизаше със становище, след което Централният комитет на партията вземаше окончателното решение. Така, че когано попаднах в групата на студентите, които трябваше да пътуват по обмен - първото, между другото, в историята на отношенията между СССР и САЩ, се състоеше от 18 души. От тях - сега това вече не е тайна - 10 бяха млади като мен, членове на разузнаването на КГБ или военното разузнаване, друга част просто сътрудничеха на КГБ в интерес на Съветския съюз, разбира се (в противен случай нямаше как да те пуснат в чужбина). И единственият, който нямаше нищо общо с КГБ, беше представителят на Централния комитет на КПСС Александър Яковлев, който по-късно стана сътрудник на Горбачов, и един от най-големите реформатори, главният идеолог и архитект на перестройката, "бащата на гласността." В историята той влезе като един от унищожителите на съветската система, въпреки че неговите намерения бяха по-скоро да я подобри, да я усъвършенства.

- В разгара на перестройката вашите противници заподозряха, че вие заедно с Яковлев в Колумбийския университете не просто се стажували, а сте били вербувани там от американските служби?

- Да, тази идея беше в основата на кампанията по нашата дискредитация, организирана от органите за сигурност, когато тя беше оглавена от Крючков. При Юрий Владимирович Андропов аз, това е добре известно, бях негов фаворит, но мои изказвания, които от части се основаваха на доброто познаване на света и моята неспособност да си затварям устата, когато виждам, че нещо не ми е по душа, доведоха до там, че станах неудобен и започнаха да ме държат из късо… На 79-годишна възраст Андропов ми каза: "Ти си живял твърде дълго в Америка и не познаваш добре Русия, и въпреки че сте изряден служител е по-добре за вас да отидете в родния си Ленинград, ние няма да ви се обидим." Бинго! И аз станах първият заместник-началник на Ленинградското областно управление на КГБ. То имаше близо три хиляди служители (заедно с техническия персонал), а след това, че, между другото, се сетих за Таймс Скуеър, и за Ню Йорк, и за живота си в Москва, и осъзнах, че до този момент съм живял в определени условия и затова не познавах реалния живот.

Бях се занимавал само с нещата във света, извън Русия, а тук ми се наложи да се сблъскам с моите сънародници – много разочаровани, в голяма степен недоволни, търсещи промяна, и моята задача се състоеше в това, да регистрирам тези критично настроени хора, да въздействам върху тяхното мнение, а след това дори да бъдат изпратени в психиатрия – това беше андроповският вариант за решаване на проблемите…дори на Запада.

По това време аз бях свидетел на обсъждането на един въпрос, който получи световна известност - имам предвид убийството на Георги Марков ... Българите се обърнаха тогава към нас за помощ. Тогава Андропов в мое присъствие се обърна към Крючков и му каза: "Аз съм против политическите убийства" Той се поколеба: "В този случай, ще поставим в неудобно положение българското контраразузнаване. Те ще се чудят: "Какво е това? Съветските другари не ни се доверяват?!". „Ние трябва по някакъв начин да им отговорим", а след това Андропов кимна и каза: " Е, тогава им дайте нужните технически средства - едно от тези, което може да им свърши работа, но вие не се намесвайте, стойте настрана." И тогава предложиха на България ... беше закупен японски чадър, в който да бъде вмъкнат флакон с отрова, която с щракнете върху малка площ, веднага да се изстреля. Между другото, във Вашингтон, в Музея за международен шпионаж, един от директорите на които съм и аз, сред експонатите има и точно такъв чадър ... Всъщност, за манипулацията с отровата, с която е премахнат Марков, разбра целия свят след смъртта на Александър Литвиненко в Лондон, но тогава беше използван много по-съвършен метод при използването на същото оръжие, при който се счита, че е почти невъзможно да бъдат открити следи от отровата, след като попадне в човешкото тяло. Въпреки това, британски експерти, които са изучавали обстоятелствата, при които е настъпила смъртта при Литвиненко, решават да вземат проба и доказват, че в нея има радиоактивни вещества – това, което е открито е полоний. Това разкритие сложи началото на шумен международен скандал, но е имало и други хора, които са били премахнати по такъв начин - например, Юри Сщекочихин.

- Виктор Суворов, който по това време е бил помощник на президента в Швейцария (ние много часове сме разговаряли с него) ми каза, че от Съветския съюз за Швейцария са летели цели самолети, натоварени с пари, с които са купувани агенти - парите ли са играли най-важната роля в този случай?

- Тази версия на Суворов за мен е напълно неприемлива - парите се прехвърляха там по съвсем различен начин ... Все пак, ако става дума за пари на комунистическата партия – това е друг въпрос: когато председателят на американската комунистическа партия пристигна в Москва, веднага беше открит начин да се намерят пари, които да бъдат прехвърлени контрабанда. С това се ангажира КГБ. Като цяло, ГРУ формално нямаше контакти с политическите партии, т.е. агенти сред тези хора военното разузнаване можеше да имат и е имало, но тяхната цел е да се внедряват в държавните структури и в военно-техническите комплекси. Докато задачата на хората в КГБ беше преди всичко политическо разузнаване и второ - контраразузнаване, т.е. прониквана в службите за сигурност и в други страни, а на трето място – разузнаване в научно-техническата сфера, с което практически беше много по-ангажирано военното разузнаване - ГРУ.

- Ако не е тайна, влизаше ли във вашите задължения контраразузнаването, в какво се състоеше то?

- Наистина, аз се занимава със съветската интелигенция. Да, не говоря за хора от работническата класа, някой който седи на пейка, нещо пили, нещо човърка, а интелектуалцията, за която трябваше доста да се поровя в архивите - в Ленинград като първи заместник-началник на регионалния отдел на КГБ имах достъп до архивите, където всички документи могат да се намерят и аз това и направих. Преди всичко се интересувах от тези, които са изцяло с национално значение - открих там имената на хората, които могат да бъдат заподозрени, че са агенти на КГБ, за които и установих това. Оказа се, че 90 процента от съветската интелигенция е работила в продължение на години за органите на Държавна сигурност.

Някои от тях по чисто кариеристични съображения - заинтересовани от своето кариерно израстване, а понякога - в името на парите, но много са вярвали, че КГБ изпълнява велика мисия и затова трябва да се помага на органите за държавна сигурност. Аз дори нося в джоба си много интересен списък, но няма да го извадя. Ще спомена само две фигури, световно известни, най-вече защото те вече са осветени пред обществеността: на Сергей Бабурин - бивш депутат на РСФСР и на все още активно работещия Владимир Жириновски, който продължава да йезуитства на политическата сцена ...

Превод със съкращения: Faktor.bg