Като свещеник виждам плодовете на материализма и атеизма, които тук са властвали като народна религия

Притеснително е, че в България 25 години след демокрацията, се парадира открито със сърпове и чукове, казва пред Faktor.bg италианският духовник, който вярва, че чрез паметта към миналото се постига национално помирение

Отец Паоло Кортези е енорийски свещеник и ректор на т.нар. светилище на Блажен Евгений Босилков в Белене. Идва в града през октомври 2010 година. Усилено да изучава българската азбука и исторически факти от миналото на страната ни.

Организира учредяването на Инициативен комитет за изграждането на Мемориал на мястото на някогашния комунистически концлагер „Белене” на остров Персин. Организирал е поклонения на няколко групи от Италия, като последната беше на 23 август – денят, който Европа отбелязва с почитането на паметта на жертвите на националсоциалистическия, комунистическия и други тоталитарни режими.

В събота, 30 май на Остров Белене е организирано поредното национално поклонение в памет на жертвите на комунизма.

Интервю на Косара Белниколова

- Отец Кортези, как на един италиански духовник му дойде идеята да изгради Мемориал на загиналите в „Белене” политически затворници?

- Инициативата да превърнем Белене в място на паметта (с мемориал, музей, културен център) не е моя. Аз просто помагам, както мога. Идеята е лансирана от гражданското общество (в инициативния комитет членуват почти 500 души), от институциите, от един по-широк кръг хора (последователите във фейсбук са 14000). Общата ни мечта, която е на път да се превърне в реалност, е България да има това, което имат останалите европейски държави – култура на паметта. Но първо е нужно помирение, успокоение на националното самосъзнание по отношение на истината за миналото и нейното възприемане. На второ място е необходимо да се пристъпи към изследване и задълбочен анализ на тоталитарния период чрез проучвания, изучаване, публикации, създаване на музей, посветен на жертвите на режима, защото наистина са пострадали стотици хиляди невинни. А след това, желаем да превърнем Белене в място на поклонение, точно каквито са Сегет в Румъния, Дахау в Германия, Аушвиц в Полша, островите Соловки в Русия. Място, което гражданите на Европа и света ще посещават, за да познаят историята, за да почетат жертвите, за да се молят (ако са вярващи), за да научат нещичко за свободата, човешкото достойнство и привилегията да съжителстваме в мир.

- Какво не знае Европа за България като цяло и по-конкретно – за зверствата по време на комунистическия режим?

- Не мога да кажа, че съм наясно с актуалната ситауция в останалите европейски държави, че дори и в Италия. По мое време (тоест преди петнайсетина години) в училище не учихме нищо за България. Преди да дойда да живея тук, знаех само, че столицата е София и че да отидеш на море във Варна е доста изгодно. Нищо друго. Не се споменаваше нищо в уроците, нито по телевизията и масмедиите. Знаехме, че е страна извън желязната завеса и толкова. Днес, обаче, информацията е широко достъпна и всички знаят малко повече. Когато се прибирам в Италия, обаче, констатирам, че все още не се знае почти нищо за българската история, култура и действителност.

- Направил ли е според вас българинът истинска преоценка на комунистическия режим, какви са най-големите щети на този отречен строй?

- Мисля, че като цяло българският народ, по различни причини, не е напълно ясно и няма точна преценка за близкото си минало. По-голяма част от хората си спомнят с носталгия за последните десетилетия на тоталитарния период (70-те и 80-те години, б.а.), тоест, периодът, през който е имало работа за всички, нещата са вървели горе-долу добре... Забравят, обаче, цената, която е трябвало да бъде заплатена за този стандарт на живот: кръвопролитията от следвоения период, отнемането на земите, лишаването от граждански права, затворите, претъпкани с политически затворници, 60-те концлагера за принудителен труд, системата за сплашване и шпионаж на ДС, липсата на свобода...

Тотaлитарната система на комунизма и социализма разедини, разруши общностите и се опита да ги съгради отново. Но на каква цена? Провокирайки страх и съмнения, унищожавайки свободната инициатива, опразвайки селата, отстранявайки интелигенцията. Като свещеник не мога да не забележа плодовете на материализма и атеизма на държавата, които в продължение на 50 години са властвали като народна религия.

- Вярвате ли, че днес комунизмът си е отишъл наистина от България?

- Вярвам, че комунизмът, както и фашизмът, и нацизмът, като тоталитарни форми на управление са отдавна изчезнали от България и Европа, и нямат никакъв шанс да се върнат отново. Но комунизмът като философия и манталитет ще остане завинаги. Разбира се, трябва да отбележим, че не всичко от комунистическото учение е погрешно и недобро. Би било чудесно, ако „комунистите” пречистят историята си и се отдадат на защита на работниците. Другарите знаят ли, че в Белене има хора, работещи по 10 часа на ден за 150 лв на месец? Нека наследниците на комунистите се заемат със защита на семействата и пролетариата, да се борят демократично за преодоляване на неравенството между бедни и богати, между експлоатирани и експлоататори. Демокрацията е добра форма на управление, защото е като дом, в който могат да съжителстват хора с десни, леви и центристки идеи. Добре дошли на комунистите, които отхвърлят насилието, атеизма и класовата борба, за да се стремят към разрешаване на проблемите на работещите и безработните! Всяка страна, в това число България, се нуждае от нови демократични комунисти. В противен случай, не бихте били демокрация!

- Не е ли парадокс, че част от днешния политически елит е пряк наследник на номенклатурата на БКП? управляващите от онова време?

- Въпросът за бившите сътрудници на режима на Живков, които все още заемат отговорни постове, било то в държавната или църковна йерархия, или в други институции, е доста деликатен. Може би е трябвало още преди 25 години да се приложи лустрация за тези лица, но така или иначе не са били взети никакви мерки. Според мен, сътрудниците следва да признаят ограниченията, грешките и престъпленията на онова време и да се разграничат от тях. Ако лично даден човек е извършил престъпление, би трябвало да се предаде на властите, за да понесе наказанието си. Ако, обаче, е бил просто „агент”, функционер, би било честно смирено да се оттегли доброволно, позволявайки новите поколения да поемат нещата в ръцете си. Наистина, деликатна тема, която в крайна сметка би трябвало да провокира помирение, а не конфликти и масови национални вълнения. Ако се замислим, в малка или голяма степен всички (освен убитите и политическите затворници), било от страх или по убеждение са „сътрудничели”.

- Как приемате факта, че у нас и днес се издигат паметници на „герои” от онова време – например на Тодор Живков, а място като „Белене”, тъне в забрава и разруха?

- Интересно ми е, защото при нас никой не би се осмелил да издига паметници на Мусолини или Хитлер, а имаме доста музеи и мемориали на жертвите на нацизма и фашизма. Изумяват ме склуптурите и портрети на Сталин и Ленин, които могат да се видят из цяла Източна Европа. Явно все още няма конкретно решение, ясна оценка на отминалото време. Ето защо е нужно да се изследва задълбочено миналото, без предубеждения и идеологии. Всеки тоталитарен режим е зло, дори и да носи някои позитивни аспекти в себе си. Лидерите на тези режими, провокирали страданията и смъртта на милиони хора, не могат да бъдат почитани: Хитлер, Сталин, Мусолини, Чаушеску, Живков, Франко... Те са диктатори и не заслужават статуи и почести. Разбира се трябва да се знае за тях, трябва да се изучават, а признанието и почестите трябва да отдадем на невинните жертви на тези системи.

- Направете паралел с Италия по отношение на престъпните режими? Какво е отношение към фашизма и как се различава от нашето възприятие към комунизма?

- Не е лесно да се направи паралел, защото обстоятелствата са доста различни, въпреки общите аспекти, които съществуват между различните форми на тоталитаризмите. Отразява се и фактът, че самите системи търпят развитие, еволюират. Освен шепа носталгици, италианският народ съзнава съвсем ясно, че фашизмът е зло, което не бива да се повтаря. Освен това знае много добре на кого трябва да отдаде почит.

Не откривам в България това убеждение по отношение на комунистическия период. Тук все още има много хора, които не приемат истината, които я отричат, които считат, че хилядите затворници на остров Белене са били истински престъпници. За съжаление, дори и днес много българи оплакват с носталгия отминалите времена на ред, чистота и стабилитет.

В Италия излагането на фашистки и нацистки символи веднага беше заклеймено като престъпление, какъвто е и всеки опит да бъде основана фашистка партия. Тук, в България, обаче, след 25 години, се парадира открито със сърпове и чукове, и с гордост се основават партии-наследници на Комунистическата.

- Изследвате историята на борбата срещу комунизма в България, по-различна ли е от съдбата на Източна Европа?

- През последните месеци проучвах Горяните и тяхната въоръжена съпротива срещу червената власт. Аз отричам всяка форма на насилие, защото представете си прекрасния свят, в който бихме живели, ако не съществуваше такова. Но няма как да не се респектирам от всеки, който, за да противодейства на насилието, реагира, за да защити земята, семейството и идеите си. Възхищавам се на всички онези, които са опитвали да преборят режима мирно: стотиците интелектуалци, свещеници, членове на земеделски движения, опизиционери, обикновени граждани, които всячески са се мъчили да дадат отпор на пагубната вълна на тоталитаризма. Преди няколко месеца присъствах на откриването на паметника на писателя Георги Марков в София, ходих и на възпоминанието на загиналите политически затворници в затвора в Стара Загора. Те са мирните борци срещу режима. Всеки режим е имал своите дисиденти, които трябва да познаваме, и на които трябва да отдадем значимото.

- Виждате ли все още България в „лапите” на Русия и русофилството, как да намерим истинския си европейски път?

- Не обичам генерализациите и поставянето под общ знаменател, защото издигат стени и причиняват конфликти. Русия е огромна страна, свързана с България от историческа, религиозна и културна гледна точка. Смятам, че България, която е своеобразен мост между Русия и Европа е длъжна да продължи да води диалог и да се възползва от всички положителни неща на Изтока и Запада. Не всичко, което идва от Русия е зло, както не всичко, което идва от Запада е добро. И обратно. Ще си позволя да дам два примера: преди няколко дни Патриархът на Москва, заедно със стотици епископи, свещеници и верни, отслужи тържествено възпоминание на жертвите на комунизма в Бутово, където навремето НКВД осъди хиляди политически затворници. Мечтая да видя българският Патриарх, с българските владици и българския народ да направи нещо подобно тук, в Белене.

От друга страна в много европейски страни се легализира евтаназията, което не е прогрес, а си е убийство.

Нужни са мъдрост и познание, за да различим доброто от злото, красивото от грозното, да приемем с отворени обятия всичко прекрасно, което ни заобикаля и да отхвърлим решително всичко негативно. Историята, разкриването и познаването на миналото са в състояние да ни помогнат да осъществим това.

- Има ли много хора, които Ви подкрепят в благородното дело, да създадете мемориал на жертвите на комунизма?

- Да, има много интелигентни, свободни и зрели хора, които споделят моите възгледи и изконни ценности като свободата, човешкото достойнство, диалога, помирението, прошката, паметта за невинните жертви. Обичам да разговарям с тези хора, да мечтая и работя заедно с тях. Да, мостът между поколенията е вече отворен и по него вървят много хора. Имаме да свършим доста работа. Пожелавам си, освен Мемориален парк в Белене, един ден да имаме Музей в София, в Пловдив, а защо не и в Ловеч, Скравена, Стара Загора.

Пожелавам си младите учени да се заемат активно с изследване и изучаване на миналото, да публикуват научни трудове, книги, да свикват конференции, тоест да изградят една цяла култура.

Пожелавам си Комисията по Досиетата да продължи своята ценна работа.

Пожелавам си да бъдат осъвременени и обогатени учебниците по история.

Пожелавам си да бъдат разработени сериозни училищни и университетски проекти.

Пожелавам си да бъде променен начинът на управление.

Пожелавам всички българи да посещават Белене и Остров Персин.

Много неща могат да се направят и ако всеки допринесе с нещо България ще стане значително по-добро място.