Прокуратурата приспива обществото, за да забравя за КТБ и знаковите убийства, които остават неразкрити

Докато имаме подобен ВСС, никога няма да стигнем до честните магистрати в България, които се изолират, казва пред Faktor.bg известният юрист и бивш депутат

Интервю на Васил Василев

- Проф. Джеров, имаше ли вмешателство на изпълнителната власт в съдебната с посещението на премиера Бойко Борисов на събранието на Висшия съдебен съвет?

- Не, това в никакъв случай не може да се нарече вмешателство в съдебната власт от страна изпълнителната. Не бих казал, че посещението на премиера Бойко Борисов във ВСС беше много редно, но то с нищо не повлия на работата на съдебната система. По начало мястото на министър-председателя не е във ВСС. Не помня през годините да е имало подобен случай с премиер. Появиха се твърдения, че председателят на ВКС Лозан Панов говори като политик, но това не е точно. Той отрази някакви събития, но с думите си навлезе малко повече в област, която не му е работа. По начало Панов се опита да изясни някои от фактите, без да се повлияе от политическата обстановка и от партиите. Но до момента правителството и премиерът не са дали индикации, че искат да завладяват съдебната власт. За подобна опасност можем да говорим, ако министър-председателят започне да посещава ВСС по-често. От друга страна съдът трябва да си гледа работата, тъй като има една единствена функция – когато има спор, когато има извършено престъпление, да присъди кое е правилно, и кое не е. В момента с промените, които се предвиждат в съдебната система, с нищо няма да се промени работата на Висшия съдебен съвет. Когато основата от хора е една и съща, няма какво да се подобри в системата. Аз съм „за” промените, но попитайте гражданите с какво те ще им повлияят и какъв смисъл виждат те в тях?

- В правото си ли са магистратите да искат думата в парламента, когато се дискутира съдебната реформа от депутатите?

- Това е най-неприятното. Парламентът си е парламент и той твори законите. Съдебната власт има съвсем други функции и не трябва да има абсолютно никаква връзка между действията на депутатите и магистратите. Най-голямата грешка е в това, че за избор на Висш съдебен съвет има вмешателство на парламента, което е нарушение на независимостта на трите власти. На какво отгоре Народното събрание ще има квота, която ще участва при избирането на прокурори, съдии и следователи? Това е може би най-големият дефект, който се допусна при изменението на Конституцията. Единствено съдебната власт трябва да избира съдии, прокурори и следователи, без никакво участие на парламента. Това не би могло да се отстрани, докато не се измени Конституцията в някои текстове. Те са вредни, тъй като с квотата във ВСС партиите с най-много гласове в парламента ще имат влияние при избора на съдии, прокурори и следователи след това, което пречи на обективността на ВСС. Да не говорим какво се случва на по-ниските етажи в съдебната система. По улиците се разхождат престъпници, които чакат делата им да минат през съда с години. Това са въпросите, които трябва да се решат – да има едно добро и истинско правосъдие, а не да разделяме ВСС на 100 части, или да увеличаваме, или намаляваме парламентарната квота.

- Как трябва да се постигне промяната, за която говорите?

- Докато имаме подобен Висш съдебен съвет, това няма как да се случи. Между подсъдими и правораздаващи има невидими връзки, които няма как да видим. Ние трябва да се борим за прилагането на закона, без значение кой е подсъдимият и кой влиза в храма на Темида да търси справедливост. Докато имаме хора като Красьо Черничкия или други подобни случаи, които не прозвучаха толкова силно в общественото пространство, няма да имаме правораздаване. Там трябва да се концентрира парламентът и представителите на Министерството на правосъдието. Трябва да намерят начин да се справят с подобни рецидиви, а не да мислят на колко да разделят ВСС. Докато този въпрос не се реши, няма да се оправдаят очакванията на гражданите и само ще си говорим празни приказки. Именно заради това и политическото присъствие във ВСС е вредно. В квотите трябва да има само съдии, прокурори и следователи, и те да избират хората, които ще се наричат магистрати след това. Адвокатите са прави да искат участие в избора на ВСС. Те са тези, които влизат в съда и защитават правата на хората, те знаят най-добре какви са слабостите в съдебната система. Те най-добре виждат какви са дефектите в конкретните съдии, прокурори и следователи. А сега просто ще дойде някакъв човек от парламента, който не е влизал в съдебна зала, и не познава в детайли работата на магистратите. Външните хора не са полезни за съдебната система.

- Трябва ли да бъдат ограничени правомощията на главния прокурор?

- Депутатите трябва сериозно да помислят за статута на главния прокурор и как да се сложи ред. Въпреки моите уважения към главния прокурор Сотир Цацаров, не трябва да забравяме, че той е независим, а точно това е най-страшното, тъй като то сочи винаги към нещо друго. Видяхме например какво се случи с тази прочута банка КТБ. От две години се говори за този случай и нищо не се прави умишлено, за да се забавят някои работи, за да се заличат някои факти. Давам ви само един пример. Прокуратурата е една система, която не върши работа. Познавам и прекрасни прокурори, но голяма част от колегите им се занимават с нещо, което не съответства с професията им. За това говорим прекалено дълго време. Постоянно питаме къде са истинските престъпници, защо хора, които са извършили престъпления не са поставени на място, защо се играе безкрайната игра с мярката за неотклонение? Главните прокурори в течение на 26 години не са се изявили като хора, които държат на законността и се борят с престъпността. Има прокурори, чиято работа е само да вкарат една папка в чекмеджето, която да изкара там съответния срок докато й мине давността. В същото време виждаме очевидни случаи, при които умишлено не се събират доказателства. При тях съдът какво може да направи освен да оправдае съответните лица. Именно заради това е нужно на масата да седнат специализираните за промяна на Конституцията служби и да решат тези причини, а не да спорят за пропорциите на ВСС.

- Кой носи по-голяма вина за това да няма осъдени по знаковите дела по време на прехода – съдът или прокуратурата?

- За всичките главни прокурори досега се говореше, не мога да гарантирам, че имаше влияния в посочването и избора им след това. Защо се приспиват нещата при КТБ, защо тежките дела се бавят с месеци? За да ги забрави обществото. Ние нямаме осъдени престъпници по убийства на т.нар. знакови лица. Когато има подобни случаи, защо нито един ВСС досега не повика инспектората или съдията и да му каже: „Човече, 5 години ти гледаш едно дело, до къде я докарахте? Защо няма присъда, било тя и оправдателна”. За какво беше създаден Специализираният съд, какви дела се гледат и какво стана със знаковите? Трябва да се попита какво се случи със знаковите убийства на прехода. Давността по тях е само правното понятие, а бездействието от страна на прокуратурата и разследващите органи е друго нещо. Защо ВСС не попита какво се случва с делата за убийствата на Илия Павлов, Емил Кюлев, Андрей Луканов и т.н., и дали се водят дела по тези случаи. Каквито и хора да са, те са български граждани. Има поне още стотина подобни случаи, които остават само в паметта на близките им и се прави всичко възможно да бъдат забравени от обществото.

- Вие, като бивш депутат и законотворец, защо не успяхте с колегите си още в началото на 90-е години да вкарате в релси Темида?

- През 1990 г., когато в резултат на свободни избори се избра Великото народно събрание, имаше да се вършат толкова много работи, че нямаше как да се смогне всичко. Освен това в другите парламенти имаше достатъчно много политическо влияние, което пречеше на гласуването и внасянето на добри законопроекти, които да са полезни. Тук дори не говоря за конкретна партия, а за абсолютно всички, които бяха в парламента през 90-е години. Вземете целия списък от партии на мнозинството, които управляваха тогава, за да видите колко са много. Винаги имаше пролуки и „причини”, за да не се стигне до това, което е необходимо заради други външни фактори, които влияеха на партиите и бяха много силови. Трябваше да работим така, че да не пречим на определени хора.

- Тези хора, за които говорите, сред живите ли са?

- И за едните, и за другите става дума, не бих ги разделил по този начин. Оттук нататък специалистите в правната област имат поле и трябва да действат за създаването на такива закони, които да доведат до съответната цел. Това не е работа на депутатите. За мен на първо място трябва да се промени съставът на съдилищата. Докато имаме обаче такъв Висш съдебен съвет, не можем да стигнем до честните магистрати. Всички искаме, когато в залата влезе съдията, да не се влияе от нищо друго, а само от доказателствата, които са така събрани, че да доведат до обективност при съдебния акт. Магистратите във ВСС трябва да имат име и авторитет пред обществото, а не да са случайни, както става и с народните представители. Не трябва само партийният лидер да посочва кого иска в Народното събрание, за да гласува по неговата воля. Срещу това също трябва да се борим.

- Кой е виновен за нивото, до което са стигнали българските магистрати, които си говорят с езика на "опраскването"?

- За съжаление това е нивото на голяма част от българските магистрати. Не аз го казвам, а те го доказват. Затова няма да имаме и правораздаване, защото вместо да се занимават с делата си, двете съдийки се занимават с други неща, където избиват силите и енергията си. Това поколение се изроди системно, защото не си гледат делата системно, а кой какво им е наредил и платил. Двете колежки приказват малко повече отколкото трябва, но полезното от разговорите им е, че проличава истината за нивото на правораздавателната ни система. Ако се върнем преди 1989 г., Районният комитет на БКП командваше наказателните дела. След 1990 г., този орган отпадна и навлязоха мутрите. Когато човек преди това се е продал, той го прави и втори, и трети път, няма значение, дали на БКП, или на наследниците на Държавна сигурност, които с мутрите се намесиха в съдебната система. В крайна сметка се оказа, че това са органи, които така и не заспаха. Подобно магистратско поведение е плод именно на тази „промяна”.