Главният прокурор трябва да бъде поставен под контрол

Българският Преход щеше да бъде по-добър, ако ДПС бе забранена от съда, казва пред Faktor.bg известният юрист и бивш депутат от VIII Велико народно събрание

Интервю на Васил Василев

- Г-н Джеров, необходими ли са свикване на Велико народно събрание и ремонт на конституцията, за да станат закони трите точки от референдума на Слави Трифонов?

- Раздвоен съм с отговора си, защото всички виждаме в момента колко тежко и разбъркано е вътрешно политическото положение. Докато не се пооправят нещата и не влезем в руслото, въобще не си заслужава да се води разговор за нова конституция или за нейните поправки. Едно Велико народно събрание (ВНС) ще блокира за дълго време работата на обикновеното. От друга страна България действително се нуждае от няколко промени в принципните положения на конституцията, които могат да се променят само от ВНС. Не става дума само за броя на народните представители, който е абсолютно излишен за една страна като България. Пролуки в основния закон на страната има и при охраната на новоназначения президент, за неговите функции в извънредно положение на бедствия или, не дай си, Боже, на война. Законът не трябва да мисли само за доброто, а и за лошите случаи. Не са уредени правомощията на държавния глава. Струва ми се също, че трябва да се помисли и за баланса между трите власти. Министър-председателят има прекалено много функции, които невинаги са полезни. Не говоря персонално за Бойко Борисов, но в момента премиерът по правна уредба притежава в дадени моменти цялата власт. Той е и ръководител на парламента, когато има мнозинство, изкомандвайки своята партия. Трябва да има нова конституция и да се свика ВНС, но да се избере съответния удобен момент за това. Когато изработвахме тази конституция през 1990-1991 г., нещата стояха по друг начин. Обществените отношения бяха коренно различни. Ние бягахме от старата конституция и комунистическите принципи. Когато човек работи, нормално е да допуска и грешки. Не критикувам конституцията, а само констатирам, че за онова време тя беше много добра. След 25-30 години обаче вече се чувстват пролуките заради променените обществени отношения. Едно ВНС обаче се състои от 400 души. Нека да помислим и от икономическа гледна точка. ВНС само си е началник и когато то се събере, никой не може да му каже да работи 5 или 25 дни. Тогава то може да продължи своето съществуване и да се разположи доста повече във времето. ВНС ще бъде много мощна организация и ще подчини всичко на себе си. За да бъде свикано, трябва да бъдат подготвени първо констативните въпроси, а не само да казваме, че ще изведем ВНС. То трябва да бъде подготвено, да има една база, върху която да работи, а не тя да се търси, след като се свика. Не бива да постъпваме лаишки и популистки в това отношение.

- Приемате ли VIII-то Велико народно събрание да е последното в историята ни и то да гласува премахването на подобен законодателен орган?

- Не забравяйте, че Великото народно събрание е от 400 души, а обикновеното е с 240 депутати, но аз съм „за” това да бъде последното подобно събрание и то да остане в миналото. Не би трябвало да имаме повече ВНС освен това, което задължително трябва да се свика, за да се изработи новата конституция. В нея ще се уредят бъдещето и условията на промяна на конституцията, разбира се по-усложнено отколкото промяната на закон, защото игра с нея не бива. Тя трябва да бъде направена така, че да се променя трудно от Обикновеното народно събрание.

- Какви са съображенията ви за намаляване на броя на депутатите? Защо от 240 трябва да станат точно 120, а не 100, например?

- Дали ще останат 120, 150 или най-добре 80 депутати, това ще го реши Великото народно събрание, което ще впише броя им в новата конституция. Те трябва да бъдат по-малко, защото финансовата им издръжка е твърде висока. В момента виждаме как и с тази бройка минават не дни, а седмици, в които нищо не се върши в парламента. От друга страна те не идват на работа и едва се събира кворум в пленарната зала. Мисля, че до 100 депутати е напълно реално да останат.

- Няма ли опасност по този начин извън Народното събрание да останат по-малките партии и да се даде възможност за бетониране на 3 или 4 политически сили, които винаги ще са в парламента?

- Има много по-принципни въпроси от това, дали ще има 2 или 4 партии. Какво значи това в момента в Народното събрание да има 8 политически сили и 50 партии? За какво са ни, каква ни е ползата от тях? Освен това, трябва да се промени и законът за политическите партии, а това ще стане и с намаляване на субсидиите. Не съм правил никога справка, дали в големите и силни държави има по 250 регистрирани политически формации?

- Ще се промени ли тази тенденция за намаляване на партиите с промяната на пропорционалната избирателна система с мажоритарна?

- Последното Велико народно събрание беше съставено от три групи депутати – мажоритарна и партийна. Мажоритарните депутатите бяха много по-принципни и развиващи хора, отколкото тези, които бяха избрани от партийните листи. Все пак не трябва да има само мажоритарна избирателна система, а да бъде смесена. За мен партийните листи са най-вредното нещо, защото за да влезеш чрез тях, ти трябва да си угоден на шефа на партията. Тези хора не се борят за народа и за просперитета и за работата в Народното събрание, а са един пълнеж от послушковци.

- Няма ли обаче опасност в Народното събрание по този начин да попаднат и хора като Ценко Чоков, както Бойко Борисов предупреди?

- Никога няма идеални случаи и винаги има минуси. Ще се търси някакъв начин такива хора, като посочените от премиера, да не се включат в парламента. Не може заради една бълха да подпалим целия юрган. Трябва да се потърси в доброто да бъдат посочени хора, които заслужават. В компанията на кандидатите за президент тази година помним какви хора имаше в бюлетината. Това означава ли, че заради тях трябва да премахнем избора за президент? Когато искаш да постигнеш резултат, винаги могат да се използват правните норми, чрез които да създадеш ограничения. Винаги ще влязат и други. В парламента мислите ли, че и в момента има само идеални депутати? Има много, на които местата не са им там. Така трябва да бъдат направени изискванията за участие в мажоритарните листи, че да може да се премахне възможността от недоразумения.

- Какви промени трябва да се направят в съдебната система, за да заработи и да бъде завършена реформата, която така и не може да приключи при всичките 16 правителства на Прехода?

- Съдебната система за мен въобще не съществува като такава. Толкова некачествени хора са събрани на едно място! И прокуратурата, и съдиите не работят. Висшият съдебен съвет трябва да бъде действително реформиран и там да се избират или посочват хора, които ще назначават истински съдии и прокурори, а не такива, които да бездействат и да не правят нищо. Това е редовно „занимание” на прокурорската група. Съдебната реформа трябва да е истинска, а не такава, каквато беше направена с последните изменения в конституцията. За какво ни е тази прокуратура, която не работи? В нея има и качествени юристи, но повечето ми се струва, че са хора, които не са за там и не целят достигането на правдата и резултатите, за които трябва да работят, а вършат всичко заради лични цели. Главният прокурор трябва да бъде поставен под контрол. Много случаи има, които характеризират не толкова положително главния прокурор… Каквото каже и направи – това се случва. Може ли да разчитаме, че една безконтролна служба ще бъде полезна?

- Необходим ли е ремонт и на президентската институция или тя трябва да се запази в сегашния си вид?

- Не пречи да имаме избран президент, защото без него не може да съществува нашата държава с оглед на конституцията… Тук въпросът е много по-дълбок. Бих се замислил, дали трябва да се запазят правомощията на държавния глава при промяна на конституцията или да се направи смесване на правомощията между министър-председателя и президента? Нека да видим френската или американската система и да помислим, дали те не са по-добри, защото президентът сега няма много права. Би трябвало институцията да има малко повече права, да се направи разбор и да се прецени доколко част от тях биха могли да му се прехвърлят от тези на премиера. Трябва да се види каква е въобще ползата от президента. Това е много сложен въпрос, по който трябва да мисли Великото народно събрание, защото системата, която ние сме гласували, не е полезна. В момента имаме и вицепрезидент. Можете ли да ми обясните каква е необходимостта и ползата от неговите функции? Всичко това само натоварва държавата, а ние трябва да мислим освен всичко друго и за финансовите въпроси. На какво отгоре, например, Народното събрание ще има самостоятелен бюджет? На какво основание съдебната система ще има самостоятелен бюджет? Това е безконтролност. Бюджетът трябва да бъде определян, както при всички ведомства. Защо едно ведомство ще получава пари въз основа на това, което е заработило, а парламентът и съдът ще взимат пари по друг начин? Това е един от минусите, които съществуват в момента.

- Какво очаква страната ни, ако социалистите и ДПС отново се върнат на власт?

- Не бих искал отново левите да се връщат на власт, не само в България, но и в цял свят. БСП е партия, която направи толкова много грешки и престъпления през Прехода. Не мисля, че ако се върне на власт, с нещо може да се е променила. Нека да видим последните години. В ръководството на тази партия се крият минусите и провалът на България. За последните 27 години БСП съсипа държавата, за разлика от Чехия, Полша и Унгария, в които има леви нормални партии. Полза от подобна формация няма. Тя няма сили да бъде полезна и е партия на богатите хора, което е абсурд. Не става въпрос за това, да се критикува само една формация, а да се обърнеш назад във времето и да видиш какво е направила през последните 25 години, а биографията на БСП започва от 1944 г. Лошото е, че нямаме и дясна партия, която да поеме ръководството на държавата. Нямаме леви и десни формации, които да се сменят с избори при управлението на страната, както в другите държави.

- Кое попречи на СДС да се съхрани, да оцелее и да се превърне в десницата, която да проведе нормалното протичане на Прехода?

- СДС беше една прекрасна партия на слънцето, на синия цвят, на бъдещето, но явно в нея бяха внедрени много хора от Държавна сигурност. Оттам нататък тръгна провалът. Аз си спомням митинга на „Цариградско шосе” и още други събирания, които даваха надежда, че ще се направи нещо, че България ще отскочи напред. Това вече няма как да се случи, защото СДС беше съсипана от някои хора, които застанаха начело и напълно я унищожиха.

- За Иван Костов ли говорите?

- Разбира се. Вие го казвате.

- Като депутат от първите години на демокрацията, имахте ли очаквания, че ДПС и Ахмед Доган ще се превърнат в толкова силен фактор на политическата сцена?

- Не вярвах. Това също беше една грешка, че се допусна прекалено много власт в Ахмед Доган и в ДПС. По начало това не е чисто българска, а етническа партия, въпреки че Конституционният съд казва обратното, когато имаше съмнения, дали трябва да се допусне съществуването на такава формация. Ако ДПС бе забранена от съда, щеше да има много по-полезно развитие на Прехода. Има две неща, които попречиха на развитието на дясното пространство и на Прехода – едното е Иван Костов, а другото е ДПС, която няколко пъти беше официално и неофициално във властта.