БСП може да изчезне – тя вече не само не е комунистическа, а дори не е социалистическа или лява партия

Правителството на Борисов има всички шансове да изкара пълен мандат, казва пред Faktor.bg историкът

Интервю На Мая Георгиева

- Проф. Баева, след дни се навършват 18 години от свалянето на правителството на Жан Виденов. В обществото, обаче, остава усещането, че все още не е казана истината как точно се стигна до тази развръзка? Вярно ли е, че външни сили са оказали натиск върху БСП, имало ли е договорки със СДС?

- Първо съм длъжна да направя разграничение между свалянето на правителството на Жан Виденов и отказа на БСП от второ правителство в рамките на нейния 4-годишен мандат. Първото събитие настъпи на 21 декември 1996 г., когато в доклада си пред извънредния конгрес на БСП Жан Виденов обяви оставката си както като министър-председател, така и като лидер на БСП. Това беше краят на дълго продължила вътрешнопартийна борба „за“ и „против“ правителството, която навлезе в острия си етап след загубените от БСП президентски избори на 3 ноември 1996 г. Тогава видни партийни дейци поискаха оставката на правителството с открито писмо. Групата на Виденов надделя на конгреса, но подаде оставка, по неговите думи, тъй като не може да води борба на два фронта: срещу дясната опозиция в парламента и срещу вътрешнопартийната.

Второто събитие – отказът на ръководството на БСП от съставянето на второ правителство стана на 4 февруари 1997 г., след като почти цял месец имаше всекидневни протести срещу управлението на БСП. Това обаче беше направено от новото ръководство на БСП, олицетворявано от тандем Георги Първанов – Николай Добрев. Ако потърсим причините за този отказ, можем да кажем, че те са външни, но не толкова извън България, колкото извън БСП – обществото беше мобилизирано, за да не допусне БСП да изпълни пълния си мандат. Твърдият обществен натиск не позволи на Николай Добрев да състави ново правителство, независимо че предлагаше най-различни варианти на кабинет – широка коалиция, по-тясна коалиция, програмно правителство. Външно влияние може да се потърси по-скоро в силите, към които при противопоставянето си срещу Виденов се беше обърнала вътрешнопартийната опозиция, водена от Андрей Луканов до убийството му на 2 октомври 1996 г. На външни сили разчиташе и СДС по време на протестите от януари 1997 г. Но протестите си бяха български.

- Бивши активисти на БСП твърдят, че в основата на преврата е била руската енергийна компания “Газпром” и тогавашният премиер Черномирдин? Имало ли е такъв натиск от Москва?

- Кампанията срещу Виденов беше организирана от кръговете около Андрей Луданов. Известно е, че той разполагаше с широки контакти на Изток в Русия и на Запад в Съединените щати. През 1996 г. Луканов е пътувал и в Русия, и в Щатите, за да търси подкрепа за свалянето на Жан Виденов. Той е споделил за тези свои намерения пред брат си. Доколко е успял да получи такава подкрепа, ми е трудно да преценя днес, но планът му в крайна степен успя. Безспорно е, че интерес от смяната на Виденов тогава имаше Русия, тъй като вече беше ясно оформен българо-руският конфликт по цената на природния газ. Жан Виденов настояваше Русия да продава природния газ на по-ниски цени заради Ямбургското споразумение, според което България участва в строителството на газопровода срещу продажби на по-ниски от пазарните цени. Другият пункт от спора беше за собствеността на газопреносната система. И по него Виденов беше твърд и неотстъпчив. И тогава се поведе една антибългарска пропагандна кампания в Русия, която наподобява сегашната. По руската телевизия показваха опашките за хляб в България с посланието, че това е резултатът от управлението на социалистите. Разбира се, не бива да забравяме и контекстът – президентските избори в Руската федерация, които бяха спечелени, макар и с малко, от Борис Елцин с помощта на американска компания. Всъщност много сведения показват, че тогава Елцин реално губи изборите от Зюганов, но никой не иска комунист за президент на Русия.

Така че без да имам реални доказателства, бих могла да предположа, че целите на вътрешнопартийната опозиция в БСП и на руските енергийни компании са съвпаднали и може би са действали координирано. Това е времето на Борис Елцин в Русия, когато бяха създадени големите олигарси. Посоченият от Елцин премиер беше Виктор Черномирдин, който влезе в остър конфликт с Виденов заради интересите на енергийния бизнес в Русия.

- Защо Виденов мълчи 18 години, може ли да каже шокиращи факти, които да преобърнат “истината” за онова време, има ли хора, които се страхуват, че предателствата им могат да бъдат осветени?

- След като подаде оставка от всички ръководни постове, които заемаше, Виденов не млъкна, както направи Иван Костов. Напротив, Виденов изрази своята позиция в една книга-интервю, наречена „Отвъд политическия театър”, излязла през 1998 г. Тя обаче не предизвика сензация и може би поради тази причина беше бързо забравена. Вероятно забравата се дължи и на това, че през 1997–1998 г. надеждите в правителството на Костов бяха толкова големи, че никой не се интересуваше от ставащото в БСП.

След това Жан Виденов беше остракиран от новото ръководство на БСП и се посвети на личното си развитие – вече като преподавател. Ако някой е проследил медийните му изяви през последвалите години, няма как да не забележи неговата дистанцираност от политиката. Той често даваше абсурдни отговори на политически въпроси, само и само да се отърве от очевидно досадните му журналисти. Дали може да даде нови детайли от битката си за самостоятелна и определено лява политика като министър-председател не мога да кажа. Вероятно може, особено за сложните отношения с тогавашната Руска федерация. Но, откровено казано, не мисля, че ще го направи. Защото е човек с остро чувство за достойнство.

- БСП също мълчи по тази тема, защо столетницата не иска да прочете тези спорни страници от историята?

- Аз бях сред тези, които дълго и упорито поставяха въпроса за необходимостта да се изработи цялостна оценка за неуспеха на правителството на Жан Виденов, което беше първото социалистическо правителство след това на Андрей Луканов. Всъщност преходът започна с три правителства, съставени от БКП/БСП. По време на правителството на Георги Атанасов беше свален Тодор Живков като държавен глава, последва краткотрайно правителство на Луканов, което може да се нарече и първото чисто комунистическо в историята на България изобщо. След изборите за ВНС през юни 1990 г. Луканов състави второ правителство, което вече беше социалистическо, но и неговият живот беше съвсем кратък. Правителството на Жан Виденов беше първото завръщане на БСП във властта, при това тя се върна на гребена на първата вълна на носталгия по сигурността и стабилността от времето на социализма. Тези обществени нагласи силно стесниха възможностите на Виденов да осъществява реформи, тъй като повечето българи не очакваха България да продължи по пътя към утвърждаване на капитализъм, а искаха завръщане към социализма. Това са обективните ограничения пред правителството на Виденов, но имаше и поредица от субективни грешки.

Все пак съм длъжна да кажа, че макар и да не беше неофициално приета от ръководството, една кратка оценка за правителството и неговия крах беше изработена и аз я публикувах в сп. „Ново време”, чийто главен редактор бях по онова време. Само че и тя остана непозната за по-широки кръгове. Според мен, защото нямаше интерес към принципна оценка за правителството на Жан Виденов нито в БСП, нито в обществото. Всички предпочитаха да гледат напред, а не назад. Най-голям противник на такава оценка тогава беше Николай Добрев, може би защото беше силов министър на Виденов, а после кандидат на БСП за премиер и се опитваше на всяка цена да се разграничи от предишното правителство.

- В момента столетницата е в тежка криза, но политици твърдят, че Сергей Станишев не се е отказал от властовите си амбиции и подготвя преврат в партията, може ли да успее такъв сценарий?

- Действително БСП днес е в тежка криза, но по съвсем различни причини от кризата след краха на правителството на Жан Виденов. Тогава Виденов и БСП бяха обвинявани, че се опитват да върнат социализма и да спъват движението на България към пазарна икономика, което беше другото име на капитализма, докато сега Станишев и БСП са обвинявани, че са отишли твърде надясно и са се превърнали в проводници на капитализма. До голяма степен и едното, и другото обвинение са справедливи. Но и в единия, и в другия случай цялостна критична оценка трудно може да се направи, тъй като в ръководството на БСП остават твърде много дейци, които са неразривно свързани с претърпялото неуспех управление.

Дали Станишев иска да се върне начело на БСП не мога да кажа. Вероятно иска и това изглежда съвсем естествено човешко желание (вижте как дори и Първанов след като цяло десетилетие беше президент, се опита да оглави БСП). Проблемът не е дали иска, а дали може. Според мен това е невъзможно. Твърде тежки бяха пораженията, които понесе БСП под негово ръководство, за да може Станишев отново да спечели симпатиите на широк кръг членове на БСП и симпатизанти. Вероятно в ръководство на БСП има немалко хора, които са били по-добре при Станишев, но те нямат широка подкрепа сред партийните членове, на които също им е омръзнало на техен гръб да дерибействат партийни величия.

Така че, не, Станишев няма шанс да се върна начело на БСП. Но той оглавява ПЕС, което му осигурява присъствие не само в европейската, а и в българската политика. Само че това присъствие е странично, външно. От тази гледна точка Станишев много разумно избра да стане депутат в Европейския парламент. За него, а и за БСП този избор е най-добрия – отстраняване от българската политическа сцена, за да запази присъствие на европейската.

- Защо БСП не потърси отговорност за вината, която има Станишев за поредицата от провали и съсипването на партията?

- Въпросът за отговорността е труден, както показват процесите не само в БСП, а и във всички партии, които са управлявали България в годините на прехода и после са губили властта. Може би най-добре е да погледнем европейската политическа практика. Там политическа отговорност се носи чрез подаване на оставка от заемания пост. Така политикът показва, че негови действия са довели до неуспеха и сваля чувството за вина от раменете на партийните членове. Защото чувството за вина не е градивно и плечи безпристрастно да се изработи нова стратегия и тактика.

Проблемът със Станишев беше в това, че той след всяко изборно поражение на БСП обявяваше, че поема отговорността, като ще продължи да работи още по-упорито за следващата битка. И това на практика доведе до задълбочаването на грешките. Защото само така мога да нарека амбицията на Станишев за лидерска битка с Бойко Борисов, която винаги завършваше с поражение, или мащабната и скъпа медийна кампания, която създаваше плашещи или смехотворни образи и предизвикваше обратния ефект. И всеки път виновни за неуспеха са оказваха другите, включително и симпатизантите на БСП, че не са харесали лидера, управлението или кампанията и са си останали вкъщи, или са подкрепили други партии.

Това продължи твърде дълго, преди Станишев да разбере и не толкова да разбере, колкото да го накарат да разбере, че трябва да поеме отговорност по нормалния начин – чрез оставка. Това е достатъчно, Оттук-нататък оценката за 13-годишната дейност на Станишев като лидер на БСП трябва да се остави на историците, а не на политиците. Защото политиците са били част от неговото ръководство или от неговото управление и не могат да бъдат безпристрастни.

- Какво трябва да се случи, за да започне промяната в БСП, имат ли яснота лидерите й каква партия искат, чии интереси трябва да защитават, след като пропастта на богатството и стандарта на живот между червения електорат и ръководството е огромна?

- Налага се да уточня, че смяната на председателя и оттеглянето на някои знакови лица е само началото, а не краят на промените. Няма как да се направи прекалено рязка промяна и да се запази организационното единство, на която и да било партия. В началото на прехода беше възможно, а в някои случаи и необходимо саморазпускането на някои комунистически партии, но на тяхно място веднага се учредиха нови партии с почти същия състав. Това е шокова промяна, която демонстрира ново начало. След утвърждаването на новата политическа система обаче промените стават постепенно. Понякога те се оказват невъзможни или неуспешни и някои партии просто се свиха и изчезнаха от политическата сцена – най-ярък пример е НДСВ, но не е единственият. Никоя партия не е вечна, те се появяват, когато има обществена необходимост и изчезват, когато тази обществена необходимост изчезне. БСП не прави изключение от това правило. Тя също може да изчезне, ако не успее да отговори на обществените очаквания да има лява партия, която да защитава интересите не на олигарсите и големия бизнес, а на хората на труда.

Когато говорим за реформиране на „столетницата”, трябва да имаме предвид целия процес на промени. Тази партия започна прехода като комунистическа партия-държава, абонирана за властта и чрез конституционен текст. Днешната БСП няма нищо общо с онази БКП – нито като програмни документи и цели, нито като ръководство, нито като политика. Ако трябва да бъда честна, постоянният обществен и политически натиск върху БСП да се променя и да се отдалечава от комунистическата си предшественичка я заведе твърде далеч – тя вече не само не е комунистическа, а дори не е социалистическа или лява партия. Под термина реформатори и модерно мислещи обикновено се разбират привърженици на неолибералните икономически решения. По време на правителството на Станишев беше лансирана дори и идеята (не само от него, а и от тогавашния президент Първанов) за социаллиберализма и БСП беше тласната в такава посока. А сега бере плодовете от онази еволюция. Когато една лява партия стане партия на капитала, тя няма как да печели симпатиите на левите си привърженици, а е отхвърлена и от десните, които имат свои консервативни и прокапиталистически формации.

Така че, поне според мен, днес БСП е изправена пред предизвикателството на първо място да се върне в коловоза на левите идеи и на второ – да съумее да убеди своите привърженици, че е наистина лява партия. Част от това предизвикателство е лидерите на БСП да разберат, че лява политика не означава обогатяване на малцинството (дори и когато е политическо) за сметка на мнозинството. Демонстрирането на лукс и богатство не само е проява на лош вкус, но е и недопустимо за леви политици. Може и да ме обвинят в сиромахомилство, но съм дълбоко убедена, че хора, живеещи луксозно, не могат да разберат проблемите на трудовите хора и още по-малко могат да ги защитят.

- Как оценявате БСП като опозиция в този парламент, ще бъде ли коректив на управлението?

- Засега в новия парламент БСП се проявява като принципна опозиция, при това почти единствена. Тъй като правителството е широкоформатно – в него участват четири партии, при това от всички посоки на политическия спектър, то има остра нужда от опозиция. По своя политически характер второто правителство на Бойко Борисов силно напомня ОФ – и тогава, както и сега се търси възможно най-широк политически спектър, който да изразява интересите на всички обществени групи. В това има логика, тъй като сме в криза и за преодоляването й са нужни мащабни усилия. Но все пак не бива да забравяме, че всяко управление има нужда от корекции, които трудно може да направи само. Това е задачата на опозицията и засега БСП добре изпълнява тази функция. В настоящия парламент има още една опозиционна сила – „Атака”, която обаче е твърде крайна и неконструктивна. От нея също има полза, но има нужда и от конструктивна опозиция, каквато е БСП. Формално погледнато, в парламента има още две групи, които не участват в правителството – ДПС и БДЦ, но те трудно могат да се причислят към опозицията, защото по-скоро подкрепят правителството, без да участват в него.

Така че БСП има всички шансове да бъде полезен коректив на управлението. Дали ще успее да го направи зависи от нейната парламентарна група.

- АБВ влезе в парламента, докопа се и до властта, но какви са реалните й шансове да разширят електоралното си присъствие, могат ли да изместят БСП?

- Да, наистина младата формация АБВ постигна голям успех – успя да влезе в парламента, а дори и в правителството. Но тази победа може да се окаже пирова. Преди да очертая проблемите пред АБВ искам да припомня съдбата на Евролевицата, която също изгря на политическия небосклон вследствие на дълбоката криза на БСП след Жан Виденов, подкрепи правителството на Костов, но това се оказа нейният апогей, след което постепенно залезе и изчезна. Както се вижда, появата на Евролевицята много прилича на появата на АБВ, макар че има и разлики. Георги Първанов е бивш президент, а Александър Томов беще само бивш заместник-председател на БСП и вицепремиер.

Изводът, който мога да направя за АБВ, е, че едва ли ще разшири своето електорално и политическо присъствие. За това говори и скорошното предложение на Първанов за сътрудничество и общи листи с БСП за местните избори. Местните избори са именно проверка за истинското влияние на всяка политическа партия по места и възможност да се провери влиянието на новата формация. Ако тя се отказва от тази проверка, очевидно не вярва много в успеха си. Присъствието на Ивайло Калфин като представител на АБВ в правителството на Бойко Борисов и то като един от заместниците му, има двойствено въздействие върху партията. От една страна, присъствието на АБВ във властта привлича властогонците, защото дава шанс за получаване на държавни служби, от друга обаче – силната политическа фигура на Бойко Борисов засенчва партньорите му в управлението и ги маргинализира, както показа предишния му мандат. Така че единственият шанс на АБВ да се утвърди като политическа сила е свързан с БСП – ако кризата в нея се задълбочи, има шанс за АБВ, ако БСП излезе от кризата – АБВ е обречена. По всичко личи, че ръководството на АБВ разбира това, затова нейните основни послания си остават анти-БСП. С такова впечатление останах от изказванията на медийното острие на АБВ Румен Петков.

- Има ли перспектива в коалирането между АБВ и БСП?

- Както вече казах, не виждам шанс за коалиция между АБВ и БСП. И двете не са заинтересовани от това, защото се борят за едно и също политическо пространство – лявото. Вярно е, че идеята на Първанов, когато преди години създаде концепцията АБВ, беше да се обедини лявото и дясното, но тя претърпя крах. Днешната АБВ получи гласовете на разочарованите от БСП. А тъй като по идеи и действия АБВ е по-дясна от БСП, то подобна коалиция би съдействала за по-нататъшното одесняване на БСП, а това е пагубно за нея. Затова мисля, че ръководството на БСП няма да се съгласи с предложението на Първанов. Достатъчно е да си припомним коалиционния опит на БСП при Станишев с остатъците от Евролевицата – ПСД на Николай Камов, за да стане ясна безперспективността на нови коалиции с бивши висши кадри на БСП.

- До втория кабинет на Борисов се стигна с големи мъки, какъв е шансът на правителството за пълен мандат?

- До сегашното правителство, второ за Бойко Борисов като премиер, наистина се стигна трудно, но причината е в нежеланието на българите да подкрепят категорично която и да било политическа сила. Разочарованието от всички доведе до този фрагментиран парламент и „открадна” чистата победа на ГЕРБ, която беше заявена като основна цел на партията. При това и останалите парламентарни партии по различни причини не бяха особено подходящи за коалиционни партньори, а и не бяха достатъчно силни, за да се направи малка и хомогенна коалиция. И се стигна до това положение, при което след толкова подигравки срещу „тройната” коалиция, на Бойко Борисов му се наложи да направи „четворна”. Всъщност този модел ни демонстрира какво би станало, ако се въведе задължително гласуване – отвращението на много българи към политическата класа като цяло може да доведе до още по-шарен парламент, при което съставянето на правителство ще бъде истинско изкуство.

Що се отнася до втория въпрос – дали правителството има шанс за пълен мандат, там съм категорична – има огромен шанс. Това че беше съставено трудно, че прави трудно първите си стъпки, че има много вътрешни противоречия и много министри, които още не са разбрали как да се държат като такива, не означава, че правителството се клати и скоро ще падне. Напротив, то може да изкара целия си мандат именно защото беше създадено толкова трудно и защото повечето политически сили си дават сметка, че едни предсрочни избори едва ли ще родят по-компактен парламент. Затова засега всички кризи се разрешават чрез компромиси и постепенно различните му съставни части се учат на коалиционно сътрудничество.

Едно е сигурно, никоя парламентарна група не е заинтересована от нови избори, дори и „Атака”, която е най-критична. Това е залогът за дългия живот на правителството.

- Основателни ли са твърденията, че у нас в криза се намира не само политическата ни система, но и политическият елит, и в това до голяма степен се състои сбърканият ни преход?

- Да, напълно основателни са. Няма как обществото да е в криза, а политическият елит да не е, да не говорим, че по всеобщо мнение, основна вина за обществената криза носи именно политическият елит. Според мен, основният проблем на политическия елит е неговото сливане със и зависимост от олигархичните структури. Не искам да кажа, че всички политици влизат в политиката само с намерението да обслужват интересите на финансово-икономическите групировки, но системата е така създадена, че дори и да не искат, са принудени да го правят. В началото на прехода партиите зависеха от групировките за своето финансиране и тази зависимост не можа да бъде прекъсната дори и след като се въведе държавното им финансиране, което смятам за стъпка в правилната посока. Създадените вече връзки трудно можеха да бъдат прекъснати. А впоследствие икономическите групировки сами започнаха да си правят партии. Не виждам партии в настоящия български парламент, а в повечето случаи и при извънпарламентарните партии такива, които да не са зависими от различни икономически кръгове. Това е големият проблем, но за съжаление той не е само наш, а световен. Той може да се формулира като подчиняване на политиката на интересите на бизнеса, което никак не се харесва на хората и поражда все по-мащабни движения на възмутените. Засега обаче те само посочват причините, но не могат да излязат от очертания омагьосан кръг.

Има ли изход от това положение е въпрос, който занимава огромен брой хора по цял свят. Засега не виждам решението. Надявам се, да е възможно финансовите групировки да бъдат поставени под държавен контрол и по този начин да бъдат откъснати от политиката. Но надеждата ми е много крехка.