Политическите лидери са два типа – „интелигентен и хладен” и „топъл и човечен”, печели вторият

Делян Пеевски се превърна в метафора на „голямото преяло с власт и влияние бебе на прехода, казва пред Faktor.bg известният анализатор

Росен Йорданов е дипломиран магистър - психолог по организационна и трудова психология в СУ през 1995 г. Магистър по социална психология. Има специализации по „Интерактивно обучение и групово-динамични тренинги” и Психодрама-терапия. Водещ на интерактивни обучения/треньор, с практически опит, повече от 18 години. Треньор-обучител по теми като презентационни умения, умения за водене на преговори, умения за продажби, управление на впечатленията, детекция на лъжата, екипно развитие и ефективност и др.

Бивш зам. директор на Института по психология МВР и един от най-известните специалисти по криминална психология, с повече от 15 години практически опит в работа с детектор на лъжата, профилиране и различни криминални разследвания и кризисни преговори.

Понастоящем е управляващ съдружник в Active Minds Consult Ltd. и Мениджър «Организационно консултиране и обучения».

45 годишен. Баща на 2 деца.

Интервю на Косара Белниколова

- Г-н Йорданов, опасна ли е голямата фрагментираност в Парламента?

- Тя се дължи на фрагментарността на обществото. Първо да кажем, че ако бяха гласували още 10%, Атака , АБВ, а вероятно и ББЦ нямаше да влязат. Противно на публично налаганите тези за „мъдростта“ на масовия български избирател аз мисля, че българският гражданин е по-скоро инфантилен избирател. Първо - той не иска да поема отговорност, а иска да му се случват нещата наготово, което е наследство от миналото. Второ, мисли „магически“ и иска да се равнява с общества, градени с десетилетия и столетия, без да е извършил промяната в себе си, в собственото мислене. Трето, в България от години тече процес на тежка фрагментация в обществото, при която липсват „спояващи“ приоритети и ценности. Имаме слоеве на обществото, които са с коренно различен профил. Голяма част от тях са носталгично настроени, не успяват да се справят в реалността, която изисква от тях зрялост, отговорност и автономия. Затова при тях минават такива обещания от рода – „несимволично“ вдигане на пенсиите, при положение, че в НОИ има огромен дефицит, а работещите и пенсионерите все повече се изравняват като относителен брой. Те искат държавата да се грижи за тях, поведение, което приляга на деца.

Другата група хора са хората на средна възраст. Те са групата, която най-тежко понасят прехода - загубените поколения. Това са хората, които са учили във времето на социализма и в момента, в който те трябваше да станат възрастни хора, всеки както може - през проби и грешки - му се наложи да се справя с реалността. Ценностите, в които са били възпитавани, не сработиха, но тъй като в началото на прехода те бяха по-млади, успяха по някакъв начин да се адаптират, но всеки по различен начин и различна успеваемост. Затова няма и хомогенност в тази група.

Друга група са младите хора, за които най – често се казва така – „Какво стана с младото поколение? То е объркано поколение“. Но не е съвсем така. Тези хора бяха и са лишени от инициация – културно и обществено зададена възможност да издържат „предизвикателство за зрялост“. Те не познават социализма, непознати са им много от реакциите на техните бащи, баби и дядовци. Израснали са в среда, която е силно променлива, несигурна и културно пропусклива за всякакви глобални и локални влияния, с липса на някакви устойчиви ценности. Същевременно те са „кастрирани“, от гледна точка на това да намерят възможности за изява в тяхната родна среда, т.е да се докажат като „пораснали“ в тяхното общество, в тяхната бизнес, социална или политическа сфера. Ето защо те не мислят в границите на своята държава, те мислят в по-широк мащаб. Те гледат на това по по-различен начин. Тяхната инициация е глобална, обърната към света, но в този смисъл е и ограничена, защото те се доказват като индивиди в чужда среда, а не в собствената. Навремето, до някаква степен, това го вършеше казармата, въпреки всички минуси на онази система и практика. Отиваш там и какъвто и да си бил, ставаш новобранец, не знаеш нищо започваш от нулата, за да се „преродиш“ отново и да бъдеш валидизиран от обществото, завръщайки се вкъщи като зрял човек. Иван Хаджийски е описал психологията на този процес много добре, още в началото на миналия век. Това превъзпитание да го наречем, тази инициация, дори в нейният перверзен вид като казарма, вършеше някаква работа за съзряването. Съвременните поколения са лишени от това. Единствената им възможност е или да се социализират в една доста „шизоидно-параноидна“ среда, каквато възпроизвежда в последните години обществото ни, или да отидат в чужбина. По този начин те ни изглеждат като хора, които едва ли не се срамуват от родителите си, за които едва ли не Родината не съществува. Това съвсем не е така, но нерядко на тях се гледа по този начин. Тези млади хора репрезентират един абсолютно различен слой от общественото съзнание. Те обаче нямат в момента реалното влияние върху процесите, което е големият проблем. Първо, защото те засега възрастово трудно биха могли да имат, пък и във всички общества между отделните поколения винаги има напрежение, но в по-зрелите общества винаги има и свързващи нишки, винаги. Нашето общество е доста разкъсано, фрагментирано и тези нишки ги няма. Ако използваме понятийната система на известната психоаналитичка от миналия век Мелани Клайн, то се намира по-скоро в „шизоидно-параноидна позиция“, характерна за първите 6-8 месеца от психичното развитие на детето. Накратко - имаме поколението на тези, които не разбират действителността, имаме поколението на хората, които са на моята възраст, съзряло на принципа проби – грешки и има млади хора, които обаче по никакъв начин не са свързани с тези поколения, които очакват своя шанс и аз дълбоко се надявам, тези които учат в България, тези които учат в чужбина, един ден да имат възможността и да наложат друг манталитет.

- Погледнато през психологията, какъв е профилът на избирателите на различните политически партии? Да започнем с „Атака”?

- Тя се състои от две групи хора. Едните са хората, които откровено и директно имат чисто бизнес интереси, защото в последните години „Атака” се превърна в партия-фирма. Другите, а те са по-голямата част, които имат проблем с настоящето и с реалността – озлобени от неслучващия се наш преход. Това са хора, които проецират вътрешните си проблеми навън, за да ги преживеят като враждебност. Те по никакъв начин не са използвали времето, за да помъдреят и да направят оценка на живота си и не са приели, че реалността е друга, че част от техния живот е бил една заблуда, че представите им за света са били изкривени, че поведението и реакциите им са неадекватни. Чисто психологически това ги натоварва с огромно чувство за вина, което за тях е непоносимо. Те, по един познат в психологията начин, проектират своите негативни черти във външни врагове, т.е изтласкват несъзнателно от себе си негативните оценки за себе си навън и се обединяват около фалшивата представа, че те са „горди притежатели“ на предимно положителни качества и черти. Подобно „хигиенизиране“ на морала и психиката като цяло е характерно за екстремистите, а в нашия случай, техният лидер ги русуфилизира. Привлечени са от свръхценни идеи, като тази за панславянството, източно-православното братство и всякакви други демагогии, които компенсаторно им дават самочувствие и ги спасяват от болезнения сблъсък със собственото им несъвършенство и им отнема реалната оценка на нещата. Иначе казано – хора с незрели личностни структури, които отхвърлят идеята, че живеем в свят, в който централно място заемат индивидуалните умения и качества – предприемчивост, отговорност.

- Какви са избирателите на БСП?

- Хората ги възприемат като консервативно гласуващи в една посока. Логично е при тях човек да си зададе въпросът – защо при наличието на толкова много обективно състояли се провали и предателства, като например финансовите кризи, сдружаването с ДПС; овладяването на партията от корпоративни структури и назначени милионери, заменки и прочие, тези хора продължават да гласуват неотклонно за БСП. За мен тяхното поведение напомня посткризисното поведение на хората при т.нар. Стокхолмски синдром – най-важния симптом е, че насиления, отвлечения, започва да намира положителни черти в похитителя. Той започва да го харесва, защото шокът от осъзнаване на реалността е прекалено голям и това е психологически щадящия маньовър - да овладееш реалността и да се справиш с огромното напрежение, породено от страха, срама, ужаса и болката, които тези хора са преживели в позицията си на жертви. „Стресът и шокът“ идват от това, че те отказват да приемат, че техният съзнателен живот, мечтите и надеждите им, труда и всеотдайността им са минали под похлупака на лъжата и перфидното ограничаване на едно от най-човешките права – свободната воля. Болезнено е, когато трябва по някакъв начин да направят много сериозна преоценка на живота си и да видиш, че си живял в един несбъднал се, имагинерен свят. Повечето от тези хора най-вероятно са участвали в големите проекти на онова време и те не искат да приемат, че трудът им, че усилията им, че живота им като цяло не е дал резултат. Главните виновници за това – насилниците от БКП, умело се трансформираха в социалисти, а най-консервативните от тях продължават да управляват тази партия. Доскоро председател на партията беше син на висш партиен функционер от БКП – Сергей Станишев. Затова тази партия не се реформира, защото тези хора не й позволяват, „вкопчени“ в травматичните си представи. Те не очакват от нея истинско социалдемократическо лице, а да остане на границата между комунизма и социализма. Дори сега, след грандиозният им провал една от причините за загубата, изтъквана от техните лидери е позицията по конфликта в Украйна и по точно, солидаризирането с позицията на ЕС по казуса. БСП няма да се промени дотогава, докато не се чуват и гласове на младите им лидери. Аз вярвам, че в България има немалко хора, които споделят идеите за солидарност, социална справедливост, които са по принцип леви. Както вече казах, анализите, които БСП направиха, бяха в посока на това, че те са разочаровали своите избиратели, защото не са подкрепили Русия. Всъщност, настоящата Русия, олицетворявана от Путин, много им напомня на онази Русия, или по скоро на Съветския съюз. Слушам много от т.нар. социолози и анализатори близки до БСП, че сме можели да правим коалиция по германски модел. Да, но тамошните социалдемократи не искат да бъдат покровителствани от Русия. Те имат ясна прозападна ориентация, ясна проевропейска ориентация, те са за частна собственост и т.н. Там християндемократите и социалдемократите не се различават по базисните си ценности. Те са наясно, че не искат повече фашизъм и екстремизъм и това е много силна спойка, за да могат тези партии да държат зрялото и разума като лице на държавата. Там също има екстремистки партии, които последните избори са печелили около 10%, но двете големи партии са приели декларации, че няма да се коалират с подобни партии.

Това означава, че този преход, който може да се разглежда като тест за съзряване и индивидуализация (когато човек се обръща към себе си и прави първични преоценки на себе си), ние не сме го изживели в съзнанието си като общество. Ние сме в една възраст, в която все още се държим като деца и казваме „искам”. Голямата част от българските избиратели, особено тези, които надробиха тези партии, са в позицията на едно малко дете, което е отворило безнадеждно уста, искайки и плачейки. Зрелостта означава да се работи, да се поема отговорност, да се поучаваш от опита си, да трупаш мъдрост. Но тези избиратели казват „е да, ама ние направихме усилие”. Е да, ама в тези усилия, които направиха през последните години, нямаше нищо довършено и доведено до край. Повечето непопулярни мерки, които тръгнаха да се правят и биха извели държавата в по-добър хоризонт, реално не бяха довършени и бяха блокирани от популистки отпор. Дори за неща, които са кристално ясни. Някои хора все още вярват, че държавата раздава заплати и движи икономиката.

- Как ще анализирате избирателя на „България без цензура”?

- Една част от тях, както стана ясно от многото репортажи и разследвания са действали против волята си, като извинявайте за израза „крепостни селяни“ Други имат корпоративен интерес и са избиратели, които са гледали да се възползват от ситуацията. Там се намират и една част от олевелите, които са се колебали между Сидеров, БСП и АБВ. Те са „прихванати“ от носталгичните идеи, комсомолския ентусиазъм и от крещящата риторика кампанията на Бареков. Тези хора също са отчаяни и не искат традиционни партии.

Като цяло българският „негласуващ“ избирател също е доста незрял. Тези, които са негласуващи и казват, че „всички са маскари” – са може би най-безотговорни. Това се демонстрира непрекъснато. Българският избирател е уплашен и детето в него крещи от уплаха, че нещата „не му се случват“ без негово усилие.

- Има ли хора, които реално са повярвали на обещание за заплата 1000 лв. и други блага?

- Разбира се. Ако при избирателите на Сидеров е подействала силно русофилската риторика – докоснала е онези елементи от електората на БСП, които са крайно леви и искат да слушат комплексарски, грандомански послания за величие и могъщество, осигурявано с помощта на „великият добронамерен, по-голям , руски брат“, които на практика се доближават до „лудостта“ и тежките форми на национална малоценност, то при Бареков посланието беше към родната носталгия. Може би една част от избирателите на ББЦ всъщност лелеят БСП да имат такъв млад и жизнен лидер. Затова той правеше един „лингвистичен тюрлюгювеч”, в който изпъкваха националните гозби от типа на връщане на казармата, народната република и т.н.. Няма как да се определяш като дясномислещ човек и да отправяш подобни послания. Най-инфантилните слоеве се закачиха за тези две партии. По-умерените патриоти избраха Каракачанов и Симеонов.

- Има ли патология в психо-профила на Реформаторския блок?

- Това е една, все още неоформена маса от хора, които се опитват да отразяват въжделенията на градския човек и донякъде на „изтласкания“ от процесите в държавата интелектуалец. Това са хора с претенции за по-елитарни разбирания. Аз продължавам да се дивя на тези глупави спорове между избирателите на РБ и ГЕРБ – кой е по десен? Ние имаме прототипа на тези десни формации в миналото. Народняшката партия на Стамболов, която е била популярно дясна и по-градските партии, както сполучливо беше ги определил проф. Калин Янакиев в своя статия във вашия сайт. Всъщност те не се различават като смисъл и идея, а по-скоро в подходите си към управление. „Най-истерични“ в това противопоставяне сякаш са избирателите на ДСБ. Това е партията, която все още не може да се отърси от влиянието и идолопоклонничеството към един лидер с „мизантропски“ тип поведение като Костов. Благодарение на „респектиращата“ си интелигентност и конюнктурни фактори на прехода, той постепенно създаде култ към себе си. Адептите му обаче не разбират, че той няма да се върне пак на бял кон. Причината е, че от психологическа гледна точка, неговото публично поведение го репрезентира като интелигентен и хладен, което не може да се хареса на масовия избирател. Доказано е научно, че по-важната за зрителя личностна черта е да си топъл и човечен. Един лидер, който е хладен и интелигентен, обикновено предизвиква отрицателна реакция. Това е отдавна доказано с социалната психология. Обяснено е, че в начина, по който оценяваме хората, има черти, които са по-важни от други. Централна черта е дали човек е топъл или студен, а периферна – дали е интелигентен. Няма как лидер с подобна „визия“да получи сериозна подкрепа, той я получи по стечение на обстоятелствата, но няма повече да е получи, защото е доказано, че избирателите няма да се доверят на човек, който излъчва толкова незагриженост. Идолопоклонничеството в ДСБ е тежко бреме.

Радан Кънев като негов наследник излъчва в по-голяма степен човечност - една момчешка добронамереност. Той вероятно е и по-пламенен вътрешно, макар и да не го показва. Не вярвам, че неговата природа е груба и студена, но на моменти неговото поведение е отражение на една насаждана с години матрица за „хладния разум“, наследство от Костов. Друг негов виден последовател е Петър Москов. Безспорно интелигентен мъж, но в него прозира и доста незрялост и неумение за самоконтрол. Той, често е много ажитиран, напрегнат. Това е причината за неуспех на опиитите му да контролира вътрешното си безпокойство и агресия с усмивка. Когато говори публично, често напомня Костов с методична „стоманена“ лексика на преподавател, който знае всичко и задава дневния ред на хората.

Относно Кунева – тя излъчва много повече човещина, и топлота, макар и „гарнирана“ с немалка доза брюкселска бюрокртичност и „стерилитет“. Нейният глас в повечето й публични изяви е омекотен и звучи партньорски. Корман Исмаилов също звучи в спектъра на „добронамерения разум“. Лукарски също бих го причислил към тази група, макар че при него има една неувереност и непоследователност в поведението, издаващи наивитет. Важното е всъщност да се каже, че хората се интересуват дали тези политици са загрижен и отговорни повече, отколкото от коефициента им на интелигентност. Казано накратко: Интелектът, трябва да е подчинен на доброто – в това е смисъът. Затова и избирателите на РБ са твърде пъстри – там има и много хора с по-умерени, десни възгледи за живота, стремащи се към условия, толериращи инициативността и автономното мислене. В своята работа се срещам с немалко български предприемачи, които проявяват отговорност чрез бизнеса си, което възпитава и социална отговорност.

Когато си човек като Станишев, който никога не е отговарял реално за хляба на хората; който е дошъл от едни копринени чаршафи и буквално е „посят“ в граините на властта, няма как да е близо до електората си – затова и загуби. Впрочем, той е също хладен и дистанциран.

- Как се проектира избирателят на ГЕРБ?

- Първо успехът на ГЕРБ се дължи на това, че лидерът Бойко Борисов излъчва в човечност и непринуденост, които често се подценяват от неговите опоненти и от злонамерени и партийно пристрастни анализатори. Неслучайно се опитват да спорят дали и доколко е умен. Също така да го лансират като диктатор, но е видно, че той не е диктатор като Путин или Сталин.

Аз например смятам, че той е достатъчно умен, защото има реални биографични факти, свидетелстващи за неговото интелектуално ниво. Първо, той е завършил с отличие средното си образование, след това висшето си образование, след това и докторантура, която е писана и в Института по психология на МВР, в който аз работех. Докторантура, която е написал е имала практическа реална полза за самата служба – доколкото знам тренажора, който стои в двора на дирекцията на пожарната е направена по негов проект. В същото време, въпросните „анализатори“ не говорят за дипломната работа на Станишев? На какво тема е? С какво практическо приложение и т.н. Един може да пише докторантура, от която има полза реална, а другият пише докторантура, която е самоцелна, досущ по комунистически, само, за да вземе ценза. Това си е чиста проба – пропаганда. С тази пропаганда ни заливаха последните две – три години усилено. Разбира се и Бойко Борисов дава достатъчно поводи сам за атаките към себе си – мачовщината, която лансираше, фриволно-небрежния стил на държание на моменти и т.н. Но в аспекта на човечността, която излъчва той има голямо предимство, защото освен властовото му излъчване на лидер и демонстрацията на сила, той излъчва и топлота и загриженост, което е привлекателно за хората. В неговия случай популярността му се крие в комбинацията силен – човечен. За много хора, той се явява „двигателят с гориво”, който трябва да изведе рекетата в орбита, във времена, в които дясното беше сломено и слабо. Едва, когато се установим безусловно и категорично в европейска орбита могат да дойдат вече всички така наречени технокарати, които ги има в РБ, ГЕРБ и други партии. Те обаче нямат харизматичните лидерски качества, с които в настоящата ни реалност се печелят избори и се сплотява обществото. Тези хора са професионалисти и имат други качества, които истински могат да разкрият в друг контекст.

Лидерът на ГЕРБ се оказа единственият в последните години, който успя и може да се противопостави на безпринципната коалиция БСП - ДПС, хората припознаха в него силата на десния, проевропейски мислещ избирател. И затова немалка част от тези избиратели, които аз наричам „активни“ хора, му гласуват доверие. Това са преобладаващо представители на различни възрастови групи, които имат активно отношение към живота, които искат сами да определят съдбата си, които искат да имат възможността да правят нещата със свои усилия. Те търсят политически субекти, които биха им създали условия за това. Разбира се има и клиентелисти и меркантилни хора, но не мисля, че те са мнозинство.

- Защо лидерите в Реформаторския блок трудно се разбират, на какво се дължи липсата на общ език?

- Те приличат на едно семейство, в което живеят деца – част, от които осиновени, чиито членове са от различен произход. Иска ми се да вярвам, че по-голямата част от тези хора имат добри намерения, доблест и чест. Проблемът при тях е, че все още са в „незрелите“ етапи на груповата динамика, все още не са в етапа „борба за надмощие“. Мисля, че от РБ е важно да знаят, че немалка част от избирателите им вярваха преди изборите, че те ще управляват заедно с ГЕРБ. Това са отговорните хора в България, а те искат дясно управление.

- Липсата на устойчиви ценности ли е причина за появата на политици като Пеевски, Бат Сали и Баракова? Какъв е техният профил?

- Хората са унизени, дори и най-неполитизираната част от обществото, когато виждат да те представляват личности, които драматично се различават от представите за нормалност. Например като Делян Пеевски, който се превърна в метафора на „голямото преяло с власт и влияние бебе на прехода“ или като бат Сали, който има наглостта да оправдава влизането си в парламента с абсурдния аргумент, че е спрял купуването на гласове – човек, който не е направил нищо, за да получи обществено доверие, това отвращава обществото. Що се отнася до Баракова тя е символ на абсурдите в българския политически живот. Не толкова, защото проблемът е в нея, а заради начина, по който бе избрана. Тя е пример за „неграмотността“ и незрялостта на избирателя. От друга страна на нея хем й липсва самочувствие и увереност, хем има й амбиции така че, току виж след някоя друга година я видим с друго „лице“ и с други претенции.

- Виждате ли все пак съзряване в обществото, щом присъствието на подобни лица, предизвиква ответна реакция?

- Условно, в психологията на кризите могат да се очертаят три групи хора –оцеляващите, които имат ресурс да спасят най-вече себе си и след постоянните кризи в държавата предпочетоха да се спасяват поединично или на друго място. Друга група хора са „адекватните” – които успяват да помогнат и на себе си, и на околните. Има и около 10%, които не знаят какво да правят и се вцепеняват. Общо взето при нас хората, които успяват да действат адекватно са около 50% - т.е гласуващите; тези, които имат ресурс да спасяват себе са около 35% и 15% са безпомощните, които са в перманентен шок или бездействие.

- Може ли тези загубени ценности да бъдат пренесени от чужбина?

- Ами така е било през Възраждането. Това е довело до Освобождението на България. И до въстанията, които са се случили, защото тогава синовете на заможните българи са учили в чужбина. Те са възприемали идеите на Запада. Затова казвам, че българското общество по принцип е принудено да бъде русофилско. То не е било русофилско. Българското Възраждане е прозападно. Българските възрожденци са искали да пренесат онези модели и добри практики на тогавашната съвременност, които са намирали за най-прогресивни. В този смисъл едно българско Възраждане може да се случи и при нас. Но аз пак казвам, че този колапс на липсата на връзки между отделните слоеве не може да бъде преодоляно за 25 години. Единственият ни шанс е пред общата заплаха от крах, от кризата, която се очертава да запретнем ръкави и да бъдем по-отговорни и по-активни. Ако банковата криза през 1996 година ограби миналото на хората, отнемайки голяма част от спестяванията им по един криминален начин, сега тази, отново криминална криза в КТБ, също е един решаващ момент, отнема бъдещето на хората. Това циклично разочарование дълбоко наранява обществото, общественото съзнание, дълбоко го травмира.