Съществува силна руска пропаганда, че Европа не може да се справи с бежанците, дезинтегрирани сме от липса на ценности

Най-важното за бъдещия президент е да е смел и решителен, да персонализира идеи и каузи, но и да е готов да загуби, казва пред Faktor.bg известният психолог

Интервю на Косара Белниколова

- Г-н Йорданов, какъв знак за обществото са скандалите с Динко и Перата, провъзгласили се за патриоти?

- За мен е по-важно как обществото реагира на тези събития и контекста, в който се случват. Със сигурност трябва да се отбележи, че подобни неща като „граждански арести“ и други действия от паравоенни формирования, са абсолютно неприемливи във всяка нормална, демократична и европейска държава. Всичко това се случва на фона на една небалансирана позиция на Европа по отношение на бежанската криза. Усещането за страх и несигурност е много високо. Също така в условията на една много силна външна руска пропаганда, която разклаща тезата, че Европа може да се справи с подобни ситуации. Но това се случва в условията на едно общество, което също е дезинтегрирано по отношение на ценностите, а именно – ориентацията на страната. Въпреки годините на принадлежност към Европа, все още някои поколения остават с поглед , вторачен назад. Възбудиха се спомени за славните граничари и други подобни носталгични илюзии. Хората сме склонни да помним доста селективно по отношение на доброто и злото. Инфантилно и първично е да кажем „браво“ на тези герои, които ни „пазят“. Много хора от нашето общество изпитват несигурност. Когато се вгледаме в детайлите на биографията на „динковците‘ виждаме и тяхната „патриотична“ мотивация. Но дори и да има такива мотиви, това влиза в категорията ненаиграли се деца. Във всяко общество има хора, които искат да се реализират във военна обстановка. Това е сложна амалгама от сложни ценности, реакции и емоции. Не трябва да пропускаме и факта, че премиерът също се подхлъзна много сериозно, след като първият път, недоразбрал какво се случва, дори ги похвали. Подобно нещо не трябва да се допуска – във всяка ситуация трябва да доказваме, че вървим към нормализация, въпреки че ни заливат с всякаква информация, свързана с опасности. Много е трудно в една ситуация, която е истерична, да бъдеш разумен и ефективен.

- Организирани ли са действията на „Динковците“, както твърди вътрешният министър?

- Възможно е, но няма достатъчно информация, за да преценя. Но дори да не е организирано, винаги ще се намери някой, който да се възползва и да засили страхове и настроения.

- След „Динковците“ изникнаха паравоенни русофилски съюзи, които зоват за преврат и смяна на ориентацията на държавата към Евразия, каква опасност идва от тях?

- Това е „яхване“ на настроенията. Всъщност поради една обективна заплаха, каквато са бежанците, някои хора и групи се опитват да се възползват от ситуацията с цел създаване на определени настроения, които да донесат политически или други ползи. Ще изходя от личния ми опит – бях в казармата, точно когато се случи падането на Тодор Живков. Точно тогава беше първата маневра на старите партийни функционери в армията - да се сформират така наречените „националистически“ формирования; правеха се активни мероприятия в казармата и се привличаха хора. В този смисъл може да подозирате каква е същността на тези обединения и тяхната насоченост. В България винаги национализмът е бил омерзяван от външни фактори, и от хора, които имат други партийни и национални цели. За да бъда конкретен – това е БКП и нейната наследница – БСП. Начинът на действие винаги е един и същ. Национализъм се омерзява, защото е нещо хубаво и добро. В момента се отнема правото на хора с либерално мислене да бъдат патриоти. Такива неща трябва да са обект на МВР и Прокуратурата, това е моето мнение като гражданин. Когато една власт се изпуска, тогава може да наблюдаваме подобни явления.

- Но властта демонстрира сила и стабилност, премиерът Борисов спира съмнителни обществени поръчки, уволнява корумпирани, службите разбиват престъпни схеми?

- Имам една моя теория, на която държа – това щеше да се случи след падане на делата срещу Цветан Цветанов. Още когато дойде на власт Пламен Орешарски имахме саморазправа и злоупотреба от страна на властта. Тогава много мои бивши колеги си задаваха въпроса - какво се случва в МВР, защо някои имена, които се свързват с мастити бизнесмени още седят в системата, много от тях мислеха, че има тайна договорка. Но сега въпросът с поръчките има по-дълбок смисъл – а именно, че реално сега премиерът има малко повече свобода да действа, така че да не се получат негативни развои по отношение на неговата партия.

Относно маниера на самото поведение – добре е политическите пиари на премиера да обърнат внимание, че използва често лично местоимение за неща, които всъщност са колективен труд – това е въпрос на политическа култура и израстване. Впечатлението, което създава у хората по този начин, по-скоро му вреди. От друга страна, като народопсихология, ние сме неспособни да показваме респект към личности, които са изявени. Имаме и проблеми с авторитета и българинът има бивалентно отношение към властта и преписваме прекалено много очаквания, съответно и негативи към хора, които по някакъв начин са изявени.

- Отива ли си дъвката „Пеевски“, ще му бъде ли потърсена отговорност?

- За момента може само да се спекулира по темата Делян Пеевски, и ще се въздържа от коментар. Информациите около него наистина са граничещи с карикатурата и сатирата – истински водевил. Представете си подобни събития в нормални държави. Естествено отговорността трябва да се търси, но според мен това, което се случва в момента е някакъв процес, чиито резултат ще видим по-късно.

- Наближават президентските избори, какъв трябва да е психологическият профил на успешния кандидат?

- Важно е уточнението какъв трябва да е и какъв би спечелил. Смятам и че настоящият ни президент показа много, но в много отношение някаква част от обществото има недоверие към него. По принцип за подобна фигура българинът харесва мъж около 40-50 годишен, да не говори крайно, интелигентен, с една дума – привлекателен. Но ако говоря като гражданин – на нас ни трябва смел човек. Времената са такива, че не е достатъчен само интелект и възпитание. Хората са зажаднели за личност, която може да бъде решителна и смела и да е жертвоготовна. Това, което наблюдаваме в момента е въртене в кръг. Очакването е за една по-радикална политика. Нужна е и обединяваща идея, която да бъде олицетворявана от един човек. За жалост все още не сме дозрели да се обединяваме около идеи.

- В крайна сметка какво ни липса като общество за излизане от кризата, продължаваща вече 25 години? Каква е рецептата?

- Много неща ни липсват, но това, с което се характеризират всички малки дефицити, които са част от националната характерология, натрупани през годините. На нас най-вече ни липсва истинско самочувствие, а не „комплексарско“. Нужно ни е самочувствие – на спокойни и уверени хора, които значат накъде са тръгнали. Трябват ни и действия и идеи, които да консолидират здрава и активна част от обществото, с помощта на която да се движим в една посока. Трябва да повярваме, че нещата могат да се случват, а това ще стане, когато покажем, че наистина може. В момента сме на световния „терен“ – на този на ЕС. Ако там покажем, че може да постигаме – най-вече икономически, научни и образователни резултати, това ще накара хората да повярват. Големите нации са се измъквали от кризи най-вече чрез увереността, че могат. За жалост при нас я има измислената славянофилска идея около това, че някои трябва да ни помага. За жалост не може да изтрием това, което се е насаждало столетия. Вместо да вярваме, че може да съхраним идеята на Апостола, ние продължаваме с инфантилните очаквания – именно и затова думите за националните каузи остават празни – те трябва да бъдат персонализирани. Но човек, който ще направи това, трябва да е готов да загуби много.