Съветският социализъм, който бушува 45 години у нас, уби естествения инстинкт за риск и предприемчивост

Доган и Местан могат да бъдат сразени само от хора с интелект на тяхното равнище и невидима сила зад гърба си, казва пред Faktor.bg поетът, преводачът и журналист Румен Леонидов

Интервю на Васил Василев

- Г-н Леонидов, адекватна ли е реакцията на българите спрямо бежанската вълна, която залива Европа?

- Зависи за кои българи говорим. Има такива, които обичат да мразят и всичко различно от тях ги плаши и наежва. Те са си прави за себе си – ще дойдат чужди тук, ще трябва да ги храним безплатно, а за нас държавата няма пари… Тези типажи от старо време забравят, че изпадналите в беда люде нямат нито подслон, нито препитание, нито надежда за работа. Докато всеки от нас си има дом, семейство с някакви доходи, кофти доходи, но доходи, всеки от нас има някаква среда, тъпа среда, но среда, която сме си избрали, а онези чужди, подгонени като животни хора, са бездомни и беззащитни като улични псета. У този тип българи няма и капка благородство, но то си е за тяхна сметка – държава от мразльовци и мърморковци няма как да стигне европейските стандарти на производство, на качество, на заможност, на организация на труда и на държавност. За този тип типове няма такова нещо като хуманност, съпричастие, братство и човещина в действие. Тези жители на нашата територия не са сами по света – има ги навсякъде, и такива ще си останат до гроб. Но докато си отидат, ще бъдат мнозинство – преобладаващо мнозинство от примитиви, които не мислят с пипето си, а с първосигналните си сетива.

- А какъв тип са останалите наши сънародници?

- Другият тип българи са „за“ разумен и цивилизован подход – всеки легален бежанец да бъде подпомогнат и временно настанен, където трябва, а всеки нелегален да бъде светкавично връщан в държавата, от която е преминал нелегално границата ни. Тогава нещата ще дойдат по местата си. Тези бежанци, рано или късно, ще се върнат в родните си места, но трябва мъжество, търпение, спокойствие и разум, а не маймунска паника и хорово квичене. Но благодарение на частичната ни благост Бог пази България. И на това, че на границата ни от три години има техника, с която вземаме пръстови отпечатъци от всеки чужденец, който няма лични документи и сетне, ако не му се отвори парашутчето, някъде из богатите държави, ще трябва да бъде върнат у нас, а от нас – откъде е пристигнал като пришелец. Вече дори и мудните чиновници в ЕК са на път да осъзнаят, че между бедния и изпадналия в беда чиляк има огромна разлика, че хуманност въобще няма, нито че още е измислена демокрация за диваци.

- Къде остана пословичното гостоприемство на българина?

- Остана у по-бедните. Там си живее, при това не под наем, а е приютено в душите на хиляди и хиляди читави братлета и сестрици български. И днес сиромасите у нас със здрав български корен са готови да извадят всичко от хладилника си, за да нагостят гостенина. Нищо, че там няма кой знае какво, но поне сирене, комат хляб, кисело млеко, баница и чаша винце домашно, ще се намери. И ще му постелят легло с чисти чаршафи. Но се съмнявам, че тези хиляди и хиляди души божи, са мнозинство в сиротната ни страна. Тук най-масов е българинът от башибозука на простотията и невежеството, чиято тарикатщина е разменната ни монета, съвременната неофициална национална валута.

- От какви митове още страда народът ни?

- Например, че е мит, че българинът днес гладува, обратно, той пести и се самоограничава, за да има за черни дни. Не гладува, но не и пирува – говоря за соцпенсионерите, а и за тези от най-новата реколта. Но ми прави впечатление, че по кофите събират хартии тъмноликите ни събратя, много по-рядко белоцветните граждани на градовете бродят между контейнерите. А инак националното ни съзнание е претъпкано от десетки митове, които ласкаят недоразвито ни и деформирано през вековете его – царят Симеон Втори се облегна на това, че сме пословично трудолюбиви. Да, трудолюбиви сме, но най-вече в пословичните си пословици. Нека да не забравяме, че съветският социализъм, който бушува 45 години из родината ни, уби естествения инстинкт за риск, за предприемчивост, за това да надскочиш стореното от баща ти, от деда ти, да се докажеш като стопанин или способняк в обществото. Така че моите оценки са за поколенията от психически осакатените ни съотечественици, за новите българи и българки не се наемам да давам оценки – те са на друга улица и тя ги води на другаде, но не и към Орландовци, както повечето от нас, ветераните на вятъра, който не донесе нито морална, нито икономическа промяна.

- Защо, според социологически проучвания, над 60% от народа се страхува от бежанците?

- Аз явно съм от малцинството в това преброяване. Нито ме е страх, нито имам поводи за страх. Ако България бъде превзета от мюсюлманите, то и Европа ще сподели нейната участ. Защото вече сме част от Старата Европа, към която по родословие и ние принадлежим. И защо пищим предварително? Защо 25 години гледаме с безразличие как джамиите растат като гъби, повече от тези в Истанбул, а нито един манастир не сме вдигнали? И няма кой да поеме старите ни манастири?! Защо любовта ни към Христос и възприемането на неговата любов към нас не се преподава в началното училище, в детските градини, в горния курс? След като у населението ни преобладават атеистите, агностиците и прононсираните комунисти, а набожни люде няма дори измежду българските християндемократи. За какъв страх говорим?

- Каква е причината за този страх?

- По-скоро трябва да говорим за причината, а не за последствието на този страх. Ако изчезнем като нация, в което дълбоко се съмнявам, то ще е заради лошотията ни и липсата на задружност. Та вижте, че Родопите, те са вече турска духовна територия, за какъв исторически, етнически или религиозен страх ми говорят. Има дърдорене и пусти пари за социологически сондажи между асоциални непукисти, които гледат телевизия повече от нужното.

- Кои са пречките пред източната култура и ислямистите да се интегрират в модерния западен свят? Ще може ли въобще някога да преодолеем бариерите помежду си?

- В Германия вече има две поколения турци, които говорят перфектен немски. Те са германци и турци едновременно. Строгата държавна власт зачита човешките им права, но и изисква спазване на техните граждански задължения. Да сте чули за бунтове в турските квартали? Аз не съм. Защото преди много години в Западна Германия е имало масова стачка, по време на която хиляди турци са изпоналягали върху асфалта на аутобаните. Това е почнало рано сутрин, когато германецът бърза за работа. В 10 часа същата сутрин всички лежащи са били изнесени до най-близкото летище и натоварени като кочове в транспортни летила. И са изсипани като чувал картофи в Турция. От тогава всяка жаба си знае гьола. Докато във социалистическа Франция повечето араби живеят в гета, и там си правят каквото искат. Като нашите цигани. Бунтарката Бардо написа неистова книга за този проблем, още преди десетина години, но тогава демагозите демократи я обявиха за фашистка. Само защото посочи проблема и го изрече гласно и високо, от кулата на своята световност.

- Само религията ли е бариерата между културите на Изтока и на Запада?

- Не, между нас лежи най-вече разликата в битовата ни култура. Пуснах една майка с двете си щерки и едното си внуче в двустаен апартамент, наследствен от покойния ми баща. Сирийчета. Това че изпочупиха сума ти неща и надуха паркета като бременна булка, майната му. Но това че след като договорът им изтече, плащаха от Агенцията за чужденците, избягаха без да върнат ключа, а го оставили на десетина палестинци, които за нула време осмърдяха яко всичко. Да не говорим за сметките за ток и вода, които станаха фантастични. Да не говорим, че сирийките спяха на пода, на дюшеци, а не на леглата, които им предоставих. Явно са живеели на село, в колиби, или в палатки. И въпреки това не съжалявам. Не съм мазохист, а вярващ в Небето. Не можех да оставя три безпомощни жени и хлапе на улицата. Дадох своя дан на съпричастност, и пак ще го дам, ако трябва, но при повече „осторожност“ и две на ум. Без контрол и най-цивилизованият може да се превърне в дивак.

- Кой стои зад опасните процеси, които се случват с бежанския поток?

- Привидно това е износът и вносът на демокрация в общества, където родово-общинският режим е в действие. И там е от векове традиция. Но зад този антидиктаторски план лъсна геополитическата непримиримост, икономическите амбиции на корпоративните акули, алчността на глобалната интернационална империя, както и ожесточението между сунити и шиите.

- Какво имате предвид?

- Америка не си взе поука от 11-и септември и вместо да поведе човечеството към духовното му израстване, тя го върна в годините на Студената война. За Русия нямам думи – там нещата са отчайващи. Ето другарят Обама ще си иде, ще го забравим, макар че той и неговата политика са раковото заболяване, наречено Арабска пролет. Докато безпътникът Путин ще има да се осланя на спътника Медведев, докато не доведат Русия до поредния, но фатален крах.