Това твърди пред sp.ru Михаил Александров, водещ експерт в Центъра по военно-политически изследвания на Московския държавен институт по международни отношения.
- В новата американска доктрина се посочва като „възможен риск“ сблъсък между Русия и страна-член на НАТО. До каква степен това заплашва националната сигурност на Русия?
- Да, възникна още една смъртоносна заплаха за сиурността на Русия. Преди всичко заради придвижването на НАТО на Изток. Това, че в Алианса обичат да говорят за своите „отбранителни задачи“ не означава нищо. И Хитлер, когато нападна СССР на 22 юни 1941 година, се оправдаваше, че уж Съветският съюз се готвел да нападне Германия. И тук е същото. Никой няма да признае, че НАТО действа с настъпателни намерения. Но, всъщност, е съвършенно очевидна стратегията на НАТО за обкръжаването, а след това и разчленяването на Русия.
- Но защо?
-Работата е там, че Русия е единствената военна сила, която сдържа военния потенциал на Запада. А сега Западът започва да губи икономическото съревнование с другите цивилизации. И затова още повече прибягва до военна сила, за да натрапва определени норми на поведение на други държави. Но Западът много ограничено може да ползва военна сила, защото има военно-стратегически паритет с Русия. Затова целта им е да разрушат Русия. Тогава всякакви ограничения за използване на военна сила, за да запазят световната си доминация ще изчезнат.
Разрушаването на Русия е стратегическата цел на Запада. И с тази цел, преди всичко, се опитва да постигне военно превъзходство. Затова и притиска Русия в клещите на военни бази, разгръща системата ПРО за прихващане на нашите балистични ракети.
- Но в случая с Турция НАТО реагира доста сдържано.
- Да, защото НАТО не иска да бъде въвлечен в реална война. Да допуснем, че в отговор на сваления самолет, за отмъщение бяхме ударили някое турско летище... Турция веднага щеше да обяви, че това създава заплаха за нейната сигурност и щеше да затвори черноморските проливи. А на затварянето на проливите ние имаме един единствен отговор – да пробием с военна сила. Значи, щеше да има ескалация на конфликта, в който неизбежно щеше да се намеси НАТО.
Провеждайки тази агресивна политика, НАТО си създава уязвими точки, защото, когато се удължава „фронтовата линия“, започват да не достигат ресурси за създаването на отбрана по новия периметър.
При тях всичко беше разчетено основно за отбрана на Германия в периода на Студената война. Нашите войски бяха в ГДР и Чехословакия. А техните-в Западна Германия. А сега трябва да покриват Балтийските страни, Полша, Словакия, Унгария, Румъния...
Трябва да създадат огромна милитаризирана зона и трябва да инвестират не милиарди, а трилиони долари, за да разположат там мощни военни сили.
А откъде ще вземат парите? Защо германците да плащат за разполагането на войски някъде из България? Това е базово противоречие-ресурсите на отговарят на амбициите.
Так че, политиката на НАТО, безусловно, ни заплашва. Но създава заплаха и за самия Алианс.
- Колко реалистична обаче е прогнозата са сблъсък между Русия и страна-членка на НАТО?
- Мисля, че конфликт с Турция реално е възможен. Ситуацията продължава да балансира на достатъчно опасна граница, така че американските анализатори тук, вероятно, са прави. Но с друга страна засега не виждам възмоижност за конфликт. Украйна не е в НАТО и ако предположим, че при възобновяване на войната в Донбас въведем войски, то това няма да е конфликт със страна от НАТО. Освен ако Полша не реши да се намеси в този конфликт, разчитайки че партньорите и от НАТО ще я подкрепят. Но в Алианса, най-вероятно, ще вземат решение да не подкрепят Полша в такава ситуация.
Но, ако Полше се въвлече в украинския конфликт, това ще ни даде благовиден предлог да влезем в Прибалтика. А Полша няма възможност де действа сериозно там. Ще бъде бързо разгромена.
Изобщо, НАТО няма ресурс да воюва с нас в Източна Европа. Техните надежди на авиацията са твърде ефимерни. Защото ние имаме много силна система на ПВО. Имаме такива системи, които просто ще ликвидират цялата авиация на НАТО. И тогава с какво ще воюват?
Затова, когато западните експертни групи правят оценките си, те никога не вземат предвид системата на ПРО. Но ако я прибавим, ще се види, че НАТО има по-малко сили от нас, още повече в Източна Европа.
- Как ще завърши конфликтът с Турция? Възможно ли е той да премине в „гореща“ фаза и да се задейства член 5 от договора на НАТО?
- Ако ние атакуваме Турция, то НАТО е длъжен да задейства договора за защита на страна-членка, нападната от трета страна. Но въпросът е, в каква форма ще окажат военна помощ на Турция?
Най-вероятно, те ще се ограничат с война на територия на самата Турция и няма да изпратят свои войски. Тоест, ще окажат на Анкара военна помощ от материално-технически тип, ще прехвърлят ПРО системи, авиация и т. н. Това няма да спаси Турция.
А ако изпратят свои войски, първото, което ще направим е да влезем в Прибалтика. Тоест, те ще трябва да преценят струва ли си да помагат на Турция в такава форма.
Разбира се, че ние не си правим никакви планове, само разсъждаваме хипотетично. Но, мисля, че заради Турция няма да има глобален конфликт. Ще има ограничена война.
Макар че, ако Западът действително започне да поддържа Турция във военно отношение-тоест, не само с изпращане на въоръжение, то ние можем да използваме срещу Турция ядрено оръжие, което, впрочем, се допуска от нашата военна доктрина. Защото там има такъв член: ако ни нападне неядрена държава, но при подкрепата на държави, които разполагат с ядрено оръжие, то и ние имаме правото да го използваме.
Превод: Faktor.bg
Още от Интервю
Владислав Иноземцев: Путин превърна смъртта в доходоносен бизнес
В момента Русия е империя на кръвта и то в пълен мащаб
Иван Анчев: Изборите в Щатите няма да повлияят по никакъв начин върху формирането на правителство в България, политиците да си свършат работата
На Америка липсва политикът, лидерът – обединител, какъвто беше Роналд Рейгън
Ростислав Мурзагулов: „Южна Корея е гневна на Кремъл, с голямо удоволствие би предоставила на Украйна „отрезвител“ за Путин
Путин нае друга държава да воюва за него на територията на чужда страна - това е скандално и напълно необичайно събитие за международната дипломация