Под тепетата „реформаторската листа” я нарекоха „реставраторска”

Руснаци окупират Черноморието - току виж някой ден тръгнали да ни освобождават отново, казва пред Faktor.bg бившият син кмет

Спас Гърневски е кмет на Пловдив 1995-1999 г. Представител на държавата в „Лукойл-Нефтохим” чрез правото и на златна акция 1999-2000 г. Изпълнителен директор на „Летище” Пловдив, 2000-2001 г.

В момента е мениджър инвестиционни проекти в Европейско висше училище по икономика и мениджмънт.

Автор е на стихосбирките - „Краят на нощта”, „Не възможна прегръдка” и „Нежелана есен” ; на фейлетонния роман „Внуците на бай Ганьо”, а до дни ще бъде представена последната му книга „Право на последна дума”.

Гърневски е бил два мандата председател на СДС и три мандата председател на ДСБ в Пловдив. Председател на гражданско сдружение „Разум”, регистрирано през 2005 година. Кандидат за общински съветник от гражданската квота на ГЕРБ.

Интервю на Васил Василев

- Г-н Гърневски, до дни ще представите документалната си книга за бурните години на Прехода, каква е последната ви дума за политиката в Пловдив?

- В предговора на книгата ми с фейлитонния роман „Внуците на бай Ганьо” излязла от печат в края на 1994 г. съм отбелязал лаконично: „Политическото робство рано или късно свършва. Икономическото е вечно. Дано не бъде достатъчно късно, когато осъзнаем голямата игра по разграбването на България от комунистическата мафия”. 

Кой би допуснал, че днес 21 години по-късно темата ще бъде натрапчиво актуална.

В новата ми книга „Право на последна дума” проследявам обществено-политическите събития в Пловдив през всичките години на Прехода - от 1989 г. до днес, в които по волята на съдбата съм и непосредствен участник. Разбира се представям своя прочит на отделните по-важни епизоди и най-вече - онези от кметския ми мандат.

Смея да твърдя, че четвърт век след падането на Берлинската стена и бутафорния 10-ти ноември 1989 г., принцовете на бившата комунистическа номенклатура, придобили икономическа мощ през годините, днес нагло и безцеремонно искат политическата власт в Пловдив. Не знам дали думата ми е първа или последна, но както виждате отново и отново стигаме до нея.

- Признавате ли грешки като син лидер?

- Разбира се, и то не една и две. Безгрешен е само Бог.

Една от големите ми грешки в политиката и до днес не мога да си простя. Бях изключително дисциплиниран и лоялен член и на СДС и към неговите лидери. Ако през 1999 г. се бях противопоставил публично на акцията на „сини политически търговци”, които бяха извили ръцете на Костов за моето елиминиране от кметския пост, по-късно Пловдив нямаше да попадне в лапите на олигархията и в последващ 12-годишен застой.

Зад мене бяха редовите членове на партията, а срещу мене сини фактори, депутати и един сив кардинал, които държах далече от общинските ресурси. Умело използваха битката на Костов с Бакърджиев, Бисеров и Цонев, и му отвориха втори фронт от Пловдив, с ултиматум срещу мен. Можех да се справя с тях, но щеше да се пролее много политическа кръв, а правителството трябваше да завърши на всяка цена мандата си. Тогава в Пловдив течеше бурно строителство и нямах право да рискувам важни за града проекти.

- Как градът под тепетата от „Синята столица” на България се превърна в град, контролиран от червени олигарси, руски граждани, масони и политически номади?

- По време на мандата на Иван Чомаков, който след мен инсталираха на кметския стол, стартира процесът по осребряване на Синята идея от приближени носители на статуквото. Тогава бях председател на СДС – Пловдив, а национален син лидер бе Надежда Михайлова. Противопоставих се остро срещу втория му мандат. Заявих, че в него окончателно ще превърнат СДС- Пловдив в търговско дружество и ще съсипят най-силната му организация в страната. Пратиха „синия прокурор” от София Юри Юнишев със задача да организира изключването ми от СДС. Пловдивските сини обаче застанаха зад мен. Тогава абсолютно против устава на СДС синьото политбюро, начело с Надежда Михайлова и кръгът около нея, наречен „агнешките главички” ме изключи от партията и спусна Иван Чомаков със свое решение за втори кметски мандат. Този мандат за разлика от предишните за СДС бе спечелен на косъм. Точно в него в Общинския съвет, обаче, бе създадена една негласна коалиция СДС, БСП, ВМРО и ДПС, която подари активи на червения бизнесмен Гергов и други барони от комунистическата мафия - общински имоти за стотици милиони чрез така наречените публично-частни партньорства. И до днес общината не е получила нито стотинка дивидент от тези унизителни за града ни сделки.

Ето така Георги Гергов стана най-видният олигарх на Пловдив, с участието и на политически предатели от СДС. По-късно се оказа, че роденото в с. Нивянин, Врачанско, бедно селско момче, с комунистическо потекло се е преродило в руски гражданин, веднага след което произведен за почетен руски консул в градът ни. Доста от съпътстващите лица в този театър днес са негови приближени и членове на масонската му ложа. В тези среди се подготвят и политическите акции, целящи домогване до властта в Пловдив.

- Не е ли скандален фактът, че уж автентичните десни, съхранени днес в Реформаторски блок, припознаха за свой кандидат ренегат от ГЕРБ с тежки зависимости?

- В така наречения Реформаторски блок в Пловдив с изключение на броени единици няма автентични десни хора. Ако Реформаторският блок бе идейно изчистена политическа сила и коректен партньор на ГЕРБ в правителството, имаше два възможни полезни хода в Пловдив.

Първият бе да издигне собствен автентичен кандидат за кмет от СДС или ДСБ, поне няколко имена ставаха за това – Андон Андонов, Анастас Бадев, Божидар Здравков, Стефан Стоянов и спирам до тук, които да са в челото и на листата.

Вторият бе - РБ да играе със собствена листа и да подкрепи безусловно изключително успешния и доказан с десния си прагматизъм кмет на Пловдив Иван Тотев.

Вместо това те издигнаха като кандидат за кмет ренегата на своя правителствен партньор ГЕРБ – Здравко Димитров, приближен на Гергов по масонска линия. В челото на листата бяха уредени бивши комунисти и комсомолски секретари, върли противници на „Синята коалиция”, а сега членове на ДБГ, съмнителни имами, синове на доносници от бившата ДС. Когато постъпваш така - или ти самият си ренегат, или си политически неграмотник. За политическата адекватност са необходими адекватни лидери, както в Пловдив, така и на жълтите павета. Не случайно истинските сини хора под тепетата още след обявяването на „реформаторската листа” я нарекоха „реставраторска”.

- Достоверна ли е тезата, че почти всички сериозни кандидати за кметове на града, без човека на ГЕРБ, са пешки на руския гражданин Георги Гергов, а целта е, независимо от политическите сили и цветовете, градът да се контролира от една група хора?

- Хронологията на два поредни местни избори изцяло потвърждава тази теза. На изборите през 2007 г. ясно проличаха апетитите на олигархията към местната власт. Тя вече бе придобила значителна икономическа мощ с крупни общински активи. Трябваше и достъп до обществения ресурс, за да ги развие, но и липсваше политическа подкрепа. ГЕРБ направиха грешка като вместо свой кандидат за кмет, подкрепиха достойния комунистически внук, отлично подготвен политически офицер в БНА преди 10-ти ноември Славчо Атанасов. Той се закле във вярност и лоялност към ГЕРБ, ама толкова силно, че още на първата година им спретна преврат и докара червените на власт в Пловдив.

През 2011 г. срещу автентичния кандидат на ГЕРБ Иван Тотев руският гражданин издигна няколко политически еничари под кодовото название „ветрилото на Гергов”. В изключителна драма Тотев победи. Първата му работа бе да скъса пъпната връв на олигархично-масонската клика с местната власт. След това отвори града за реформи, строителство и инвестиционна среда. След 4 години градът ни е коренно преобразен във всички сфери, които са прерогатив на общинското самоуправление. Обявиха ни за „бизнес град на годината”. Безработицата рязко намаля, младите хора имат реализация и бъдеще. Станахме Европейска столица на културата. Изградена е нова мащабна програма за инвестиции и развитие в следващия мандат, с осигурени мащабни средства до 2019 г. Червените хищници, чийто активи все повече пустеят и носят само огромни данъци и скъпа издръжка, виждат спасение именно в тези ресурси. Такъв „гювеч” не могат да си представят, че ще изпуснат. Вълчият им вой повече от година тресе Пловдив. Далеч преди изборната кампания така наречените от вас „сериозни” кандидати за кметове на града, начело с Гергов се обединиха в открит политически картел. В него един друг се пазят като рохки яйца и всички вкупом стрелят срещу десния пловдивски градоначалник с брилянтно синхронизирана канонада.

- Вие сте бивш кмет на Пловдив, от какви грешки трябва да се пази следващият градоначалник, какви политики да налага?

- Пловдив няма право на грешка не след, а в самия избор. От Освобождението до днес градът ни е носител на ценностите, които ни завещаха строителите на съвременна България. Пловдив е продължител на пътя и гарант в постигането на националния ни идеал в годините на прехода. А той е – свободна, независима и достойна държава в лоното на проспериращата европейска демокрация. Не случайно още в първите години на промените той бе титулуван като” синя столица на България”.

Категоричният избор на кмета Тотев за следващия мандат, който доказа в този кои са плодотворните политики и другите кандидати на ГЕРБ още на първи тур, ще направят европейския ни избор още по-категоричен и необратим. Градът ни е достатъчно интелигентен, за да допусне ненаситната глутница, която вие на прага му, да провали бъдещето на следващите си поколения.

- Притеснявали ви засилващото се руско влияние в България, което се определя като хибридна война, как се проявява тази инвазия в града под тепетата?

- Хибридната война срещу България не е нищо ново. Тя е последователен изразител на вековните руски имперски амбиции да владеят, подчиняват и управляват България единствено според своите интереси. Истинският прочит на историята недвусмислено показва тези твърдения.

Не случайно гениалният Левски бе казал: „Който ни освободи, той ще ни зароби”.

Не случайно най-достойният наследник на дякона – Стамболов построи съвременна България и ориентира към западното си бъдеще. Не случайно през 1894 г. про-руски предатели го съсякоха в центъра на София.

Е, съвсем скромно, но абсолютно не случайно, когато бях кмет на Пловдив, площадът пред Общината, който носеше името „Гурко”, през великия януари на 1997 г. прекръстихме на площад „Стефан Стамболов”.

В този смисъл руските номера в Пловдив не вървят. Това, което ме притеснява обаче е, че в района на Черноморието руското присъствие става все по осезателно. За да се избегнат бъдещи кримски и западно-украински проблеми, трябва да се вземат сериозни мерки. Току виж някой ден руснаците тръгнали да ни освобождават отново.

- Следите от години политиката, каква ще бъде политическата карта на България след кметския вот, възможни ли са трусове и изненади?

- Не, европейският път на България е необратим. Днешното правителство, начело с лидера на ГЕРБ Бойко Борисов е двигател на този процес. Освен магистралите в страната то успя да изгради най-важната, метафоричната, истинската магистрала между България и развития Запад. По тази магистрала пътят е двупосочен. Разбира се едни млади хора все още ще тръгват по нея навън, но в България постепенно се създават условия за други, образовани на Запад млади българи да се връщат в родината си. В Пловдив вече сме свидетели на този процес.

Когато гласуваме не само в тези, но и в следващите избори трябва с гласа си да правим обратната посока за България още по-желана. 

Последвайте Faktor.bg в