- Господин Белковски, според Вас, нима не е възможно Порошенко и Путин да се договорят, войната да приключи и всички да живеем пак нормално?

- Като цяло, да се договориш с Путин е невъзможно, защото първопричината за войната е желанието му да се върне към Ялтенско-Потсдамския мир, тоест, да принуди Запада и на първо място САЩ, които от гледна точка на Путин са главният, ако не и единственият субект за формирането на цялата западна политика (според него, Евросъюзът е пирдатък на САЩ), към преговори за подялба на сферите на влияние.

За тази година и половина след началото на кримско-украинската криза, Путин по-скоро се отдалечи от тази цел, вместо да се приближи към нея. Тоест, Западът все по-малко е готов да говори с него на тези теми. Той и преди не беше готов, но сега съвсем не е готов.

- А бил ли е изобщо готов?

- Да кажем така, преди все пак бяха възможни някакви, да ги наречем "ритуални танци", някакви отстъпки...Все пак да не забравяме 2008 година. Защо, според вас, Русия изведнъж, най-неочаквано реши да купува "Мистрали"? Защото трябваше някак да се отблагодари на френския президент Никола Саркози, за това, че той спомогна за напълно мирното решаване на ситуацията с Грузия и легализирането на признаването на Абхазия и Южна Осетия от страна на Русия. Тогава нищо не последва, нали така, нищо не се случи? Тоест, имаме абсолютно конкретен прецедент, за това че Западът тогава предприе нещо като локални преговори за подялба на сферите на влияние -той призна правото на Русия, да прилапа тези републики и фиксира военното поражение на Грузия като нормален факт.

Сега, обаче, след Крим, те не са готови на нещо подобно.

- Защо? Защото е Крим или защото се случва за втори път?

- Не, на първо място, защото това се случи в Европа. Все пак Крим-това е Европа, Украйна - това е Европа. Макар че, Грузия, формално също е Европа. Но все пак, Абхазия и Южна Осетия не бяха дефакто подконтролни на Грузия и просто са състоя юридическо фиксиране на някакво състояние, което и без това съществуваше на практика.

А Крим и фактически, и формално е част от Украйна, затова става дума за пряка агресия и анексия, тоест, не е съвсем както в Абхазия и Южна Осетия.

Освен това, каквото и да си говори, но Михаил Саакашвили беше инициаторът на 5-дневната война през 2008 година. Украйна не беше инициатор на войната за Крим. Затова, при съвсем друга съвкупност от фактори Путин премина червената черта, от която той повече не може да се върне, колкото и да му се иска.

Но той не признава грешките си. Путин е такъв психологически тип човек, за когото признаването на грешките е равносилно на саморазрушаване, на собствената му делегитимация. Путин не разбира, че губи. Той наистина смята, че от Русия започнаха да се боят, както преди, че все по-близко е часът, когато преговорите с него ще започнат (както Хитлер, който малко преди пълното поражение, непрекъснато говорел за някакво чудодейно оръжие и командвал несъществуващи армиии, тоест, издавал заповеди на армиите, които вече били унищожени в хода на Втората световна) С Путин се случва нещо подобно.

- Как, според вас, се отнася Путин към факта, че в Москва ще се проведе научна конференция, която ще обсъжда, съвсем сериозно, божествената същност на Путин?

- Нито човек православен, нито някой, който знае поне малко за християнството не може да го приеме иначе освен като пълна тъпотия, подмазване или чиста лудост. Това е абсолютно антихристиянска теза. Най-печалното в тази история е, че ние с вас я обсъждаме.

- Как се отнася обкръжението на Путин към факта, че той нито може да се измъкне от кризата, нито може да я контролира?

- Кризиата неочаквано показа на приятелите на Путин, че управлението на големи компании с държавно участие е не само начин за извличане на ренти, но и колосална отговорност, съпроводена с огромни рискове - видимо е вече финансовото състояние на най-големите банки, контролирани от държавата, например.

А путиновите приятели се оказаха психологически неподготвени. Те отиваха на тези длъжности с пълното съзнание, че ще могат да измъкнат от тези компании, толкова, колкото поискат. А ако възникнат сериозни проблеми, държавата ще ги компенсира. И Владимир Путин много пъти е потвърждавал истинността на тяхната позиция.

Но нещата се промениха и той сега поиска от приятелите, които благодарение на него спечелиха милиарди, легализираха се на Запад, да му помогнат. Вече няма намерение да решава проблемите им.

Изход от тази ситуация, разбира се, няма, защото корупцията е обхванала цяла Русия, на всички нива. Няма значение кого ще уволни, кого ще прати в пенсия, на кого ще поиска оставката...

Мисля си, че той се гневи и за това, че като цяло неговите приятели имат възможност да живеят нормален "западен живот". За това Путин е мечтал още преди 20 години...Но видимо, е обречен никога да не види този живот и да не вкуси плодовете на "райското дърво" на западната цивилизация. Това силно ядосва Владимир Владимирович и го кара да се отнася доста сурово със старите си другари.

- В Русия много гневно реагираха на това, че Кобзон лично помоли Путин за помощ да се лекува в чужбина, Путин му издейства виза за Италия, докато тук се унищожава храна, живее се все по-трудно...

- Да. Това е пълно лицемерие - да искаш да се прекратят дипломатическите отношения със САЩ, да критикуваш Запада, да настояваш всички да се хранят и лекуват в Русия, с руски продукти и в същото време да използваш ресурса на президента, за да заминеш за Европа.

Това естествено предизвиква не само гняв, но и презрение.

- След всичко за което говорихме-защо Путин отива в Ню Йорк, какъв е смисълът?

- Владимир Владимирович се чувства длъжен да отиде в Ню Йорк, за да се убеди, че Обама не иска да си общува с него. И когато се убеди, тогава може отново да започне войната в Украйна.

- А кой, всъщност може да спре войната в Донбас, освен Путин?

- Путин няма да спре войната, защото първопричината за нея е стремежът му да принуди Запада да го обича и уважава, което е непостижимо. Смяната на Путин, неговото оттегляне от властта-само това може да спре войната.

*Станислав Белковси е руски политолог и публицист, създател на Института за национални стратегии. Автор е на редица книги-"Империята на Владимир Путин", "Какво е бъдещето на Русия", "Същността на кремълския режим"

превод Faktor.bg