Ние не предлагаме политика на електората, а хора, които се ритат по кокалчетата

Действията на Първанов са насочени към нов президентски мандат, казва политологът

Интервю на Васил Василев

- Г-жо Буруджиева, войните между българи и цигани ли са новото оръжие в политиката, когато наближат избори?

- Изборите по принцип трябва да предложат на хората надежда и оптимизъм, за да могат да последват някакви политически решения от това. В България може би липсват конструктивни предложения към избирателите и е по-лесно да ги плашиш, за да си останат вкъщи и да не гласуват. Ниската активност винаги дава възможност по-лесно да се пресметне контролираният вот и да се осигури победа. Преди вота положението винаги е катастрофално. Назряването на страхови неврози и на безперспективност на практика контролира винаги решенията на хората. Има два варианта по време на избори. Единият е плуралистичният, при който избираш между предложения и политики. Другият е да се тръгне към единственото наложено решение, казвайки си, че „нищо друго няма да ни оправи”.

- Кой има интерес от етническата война в „Орландовци” в Гърмен, в подобни места?

- На практика всяка една партия може да изведе дивиденти от случаите в Гърмен и „Орландовци”. Като казвам всички, имам предвид : тези, които твърдят, че трябва да има по-строг контрол над определени етнически групи, тези, които твърдят, че трябва да има по-силна държава за сметка на правата и свободите на отделните граждани, както и партии, които изтъкват, че в момента управляват опонентите им и затова нещата са стигнали до тук. При всички положения прекият потърпевш в случая е МВР и в частност министър Румяна Бъчварова. В прерогативите на това министерство е да се грижи за сигурността на хората. Самият факт, че няма достатъчно информация за подобни тлеещи конфликти, които могат да се превърнат в тежки войни, показва, че нещо не се върши както трябва, което също преди избори е лошо за една партия. Ние си даваме сметка, че едно от съвременните измерения за националната сигурност е наличието на убеденост на гражданите на една страна, че те живеят сигурно. Номадството, което се прави от ромите преди вота, което дразни българите по места, е част от разрушението на националната ни сигурност.

- През последните 25 години се смениха правителства, които не можаха да се справят кардинално с проблема. Какво е вашето решение?

- Няма как с този проблем политиците поотделно да се справят или гражданите да се саморазправят. Единственият начин е на практика като хора да преценим и да имаме критерии за оценка кой ни предлага доброто решение. Българите нямаме такъв критерий за оценка. Ние се задоволяваме с общата матрица, че всички политици са маскари и няма добри. Дори да се направи нещо добро, трябва обезателно да го оплюем и да го критикуваме, а когато се случи нещо лошо, сме на принципа „е, то само това ли е най-важното”. Ние нямаме граница, която ако един политик я прекрачи, да го накажем. Оттук нататък как можем да очакваме от политиците да не вършат зулуми. Те и да не крадат, хората така или иначе пак ще ги наплюят. Така че защо да не крадат, като знаят, че народът няма да ги заобича и без това, а в същото време имат едно наум, че са временни в политиката. Няма на кого да се сърдим освен на себе си, защото не може да има страна без граждани или без политици. На практика, докато се чудим как да си внасяме политици от чужбина, ние не възпитахме граждани. Това беше задача на неправителствения сектор, който е само на хранилката и скача от проект на проект.

- Какво се случва в БСП, разпада ли се окончателно „столетницата”, след като социолози й дадоха под 10% доверие?

- Две са негативните събития, които се случват и се изразяват в БСП. Винаги когато се смени ръководството в партията, новото трябва да спечели доверието на останалите, които членуват в нея, и да я поведе нанякъде. Обикновено винаги подобни процеси в БСП се свързват с много ясна програма, политика, оценка и говорители – всичките атрибути на публичното представяне. В момента това не се отчита от активистите и от хората, които биха гласували за БСП. Партията в момента не присъства на терена на политическия дебат с конкретни предложения, със свои политики и с разпознаваеми лица. Повечето хора, които се появяват по медиите, в края на участието им остава загадка за зрителите и слушателите - кой е този човек. Не може, когато едно ново партийно ръководство трябва да влезе с летящ старт и да покаже нещата, които променя, да стане чрез непопулярни лица. Докато хората започват да разпознават тепърва говорителите на БСП, те губят време и не чуват дори малкото идеи, които левицата формира.

Второ – няма сериозно разбиране в структурите на БСП колко важен и отговорен е настоящият момент. Проникването на идеята, че с промяна на ръководството в партията ще се промени идеологията й, е много пагубно като разбиране. Тези две неща, които ви обясних, дават повод на хората да се въздържат да гласуват, защото имат усещането, че БСП не им е дала нищо.

- Това означава ли, че искате оставката на Михаил Миков, особено заради бомбата, която Бриго Аспарухов хвърли и обви лидера, че са му предлагани 200 000 лв, за да не стане председател?

- БСП трябва да започне да се държи като партия. Драматичното в скандала с информацията на Бриго Аспарухов е, че е заложено името на БСП. Реакцията на Михаил Миков беше много неадекватна. Не трябваше в този случай да се реагира на индивидуално равнище и със спор на отделни личности. При такива случаи е задължително да се постъпи партийно, да се изиска от Аспарухов ясна информация, да има много прозрачна реакция пред всички за това – какви мерки точно са взети и какво се е случило. Твърденията, че в БСП може да се купи лидерският пост и да се задържиш на него трайно, закопава партията. Що се отнася до оставката на Михаил Миков, лесно е да се каже и да му бъде поискана такава. Големият проблем в БСП е, че в нея има различни центрове на влияние и на сила, които се опират на групи от организации. Това означава, че само по себе си една оставка не решава проблемите на партията. На БСП в момента й е необходимо да има лидер и ръководство, които произвеждат политика. Освен това преди избори е недопустимо лидерът да подаде оставката си. В началото на другата година има гласуване на ново ръководство и тогава трябва да се избере специализиран екип, който да произвежда политика. Този екип, който управлява партията в момента, бъка от хора, които се интересуват само от това, кой да е председател, и да рита по кокалчетата останалите. Ако това, което ви казах не се случи, който и да е лидер, ще е все тая.

- Георги Кадиев или Страхил Ангелов са подводните камъни в БСП?

- Аз самата не мога да правя подобни предположения. Георги Кадиев и Страхил Ангелов са малки. Те винаги са признавали, че са единаци, а политиката е колективно действие. Те винаги са изразявали повече себе си, отколкото партията си. Те не са големият проблем в БСП. Освен това, нищо ново не се е случило в БСП с напускането на Ангелов и с опита да бъде изключен от парламентарната група Кадиев. Това, че хора като Аспарухов подхвърлят твърдения, не е толкова страшно. По-лошото е, че нямаше адекватна партийна реакция. Решението за искането за изключването на Кадиев в парламента, защото не беше съгласен с конкретно решение на БСП, също беше голяма грешка. Къде е записано, че всеки трябва да гласува задължително, както останалите си съпартийци? Ако е така, да си направим един мажоритарен парламент. Не може да нямаш индивидуално мнение, тъй като това е принцип в демокрацията. Партията няма да загине. 25 години слушам как БСП се разпада от едни и същи хора. Чакам ги да направят прогнози за предстоящите избори, за да знам какво няма да се случи на тях. Аз никога не съм злорадствала за разпадането на СДС, защото унищожението на всяка една нормална партия е много вредно за демокрацията. В този случай ставаме свидетели на силен трус в лявото пространство и само можем да наблюдаваме как то ще се преструктурира.

- Губи ли левицата позициите си в Кремъл заради това, че емблематична за партията личност работи в ЕС, с който в момента Русия не е в добри отношения?

- Сергей Станишев все още има влияние в БСП, но не виждам защо да бъдем в лоши отношения с Русия заради този факт. За мен по-важният проблем е в това, кои приятели спечелихме и кои загубихме в желанието да търсим един господар. Липсата в сериозното разбиране на това, какви са нашите интереси като страна членка на Европейския съюз, а ние би трябвало да имаме такива, е въпрос само на диалог с партньорите ни. Много е важно как ще защитим своята позиция, за да я наложим. България не се занимава с нищо такова. Политиците ни работят на дребно и за себе си. Те търсят връзки със страни, които на тях са им полезни – дали ще е Русия, САЩ или Германия, за тях няма значение. В това отношение страната ни е лишена от сериозни хора, които да тежат и на международната сцена. Ние отдавна не сме имали политици, които, когато се появят, някой да се вслуша в тях. В този смисъл, имаме огромен минус, че нито държавата, нито БСП се възползва от позициите на Сергей Станишев.

- Жонглира ли в този ред на мисли светът с България?

- Това дори не е жонглиране. Като жонглираш, ти си пазиш уредите, защото са ти ценни, за да не ти се провали номерът. Докато при нас ситуацията е като малко куче, което го пускаш на сцената. Има два изхода в „номера” – или го наритваш, когато не ти трябва, или го примамваш с храна, когато ти трябва.

- Разделена ли е България на русофили и русофоби? Достатъчно ли е голяма държавата за подобен модел?

- Проблемът в България е, че имаме партии, които са формирани не на базата на интересите на хората, а на разделянето на „фили” и „фоби”. Това не е явление, което се е появило след 10-и ноември 1989 г., а още от самото Освобождение през 1878 г. Лошото е, когато „филите” стават „фоби”. Имаме достатъчно много примери в българската политика за това, включително и в българския парламент. Това не е любов или омраза, която е породена от някакви вътрешни процеси или интереси, дали от отделните личности, или от държавата ни, а на принципа на Бай Ганьо. Ние искаме да изядем една круша, но без да платим за нея. Българинът, когато види кой е силният на деня, мисли, че ще получи повече блага, а не мислим как сами да си помогнем. При войните или влизайки в някакъв съюз, винаги сме гледали да решаваме основни проблеми, но не и да постигнем нещо за България.

- Каква е ролята на Георги Първанов и на АБВ в настоящата политическата карта? Ще успее ли да се върне на „Дондуков” 2 като президент отново?

-Аз мисля, че това, което той прави е насочено в тази посока. Георги Първанов показва, че отново иска да се върне в президентската власт, но това ще стане ясно след две години. Много зависи наистина дали самият той ще направи тази крачка и от изчисленията какво влияние има сред обществото. Не е маловажно и доколко ще си върне подкрепата от хората в БСП.