ЕС може да работи с Русия, но само на ниво служби

Кремъл влезе безотговорно в Сирия, за да излезе от световната изолация, в която се вкара, казва пред Faktor.bg бившият военен министър в служебното правителство на Марин Райков

Интервю на Васил Василев

- Г-н Тагарев, какво демонстрираха терористите от ИДИЛ с атаките в сърцето на Европа - Брюксел?

- Не бих могъл да кажа, че атаките в Брюксел са имали конкретна цел. Те приличат по-скоро на тези от 13-и ноември от миналата година в Париж. По-скоро се търси уязвимо място, в което да се постигнат по-големи поражения и терористичните актове да доведат до повече жертви. Като избор на обекти на терористите, няма особена специфика и последователност. Тяхната крайна цел е създаването на халифат и управление по законите на Корана в най-радикалния им вид. Тук не говорим за завладяване на Европа, а и на света. Много хора от Европа отдиха да воюват в Арабския свят през последните години, където придобиха сериозна подготовка. Имаше съмнения за терористични атентати и ето, че те вече започнаха да се случват.

- До каква степен носи вина Русия със серията от въздушни удари в Сирия за предизвикването на джихадистите от „Ислямска държава” и огромния мигрантски поток към Европа, в който се сливат и спящи терористични клетки?

- Има категорични факти, че е имало бомбардировки и срещу цивилното население в Сирия, което доведе до бежанския натиск в Европа. Той е използван от потенциални терористи и от хора, които им помагат да влизат на територията на континента без документи или с фалшиви такива. В изявленията на официалните руски говорители се говори за единодействие спрямо тероризма, но засега Европа не откликва на подобни призиви, тъй като самата Русия води слаба политика спрямо суверенни европейски страни като Украйна. Това разбира се не пречи за взаимодействие между руските и европейските служби. Самият факт, че Русия влезе в Сирия, без да се консултира с никого, създаде повече проблеми отколкото решения. Действията на Русия бяха подтикнати от желанието на Кремъл да подпомогне режима на Башар Асад. Втората причина за действията на Москва в Сирия беше да излезе от международната изолацията, в която тя сама се вкара с окупацията на части от Украйна. Русия успя да постигне целта си. Най-малкото външният министър на САЩ Джон Кери отиде в Москва, за да се срещне с колегата си Сергей Лавров.

- Прав ли е Сергей Станишев, когато казва, че Европа не може да се справи с тероризма без помощта на Русия?

- Най-добре за Европа и за Русия е да работят заедно на основата на споделени демократични, доколкото това е възможно, цели. Първо Русия трябва да се изтегли от Украйна, но аз не виждам такава възможност на хоризонта. Като размяна на информация между службите и въоръжените сили, можем да работим заедно, но на по-високо ниво аз невиждам нужда от сътрудничество с Русия. Не изключвам дори санкциите срещу Кремъл да бъдат засилени заради окупацията в Украйна. В близко бъдеще обаче не очаквам съществени промени.

- Възможно ли е да е имало контакти между определени разузнавателни служби с „Ислямска държава”?

- Напълно е възможно е да е имало подобни контакти по повод отвлечени хора от определени страни. Не мога и не искам да си представя, че може да е имало други взаимоотношения между терористите и службите. Това е изключително опасна организация за цивилизования свят, с която не може да се сяда на масата за преговорите.

- Украйна обвини, че зад атентатите в Брюксел стои дългата ръка на Кремъл. Възможен ли е подобен зловещ сценарий?

- Аз симпатизирам на Украйна, която е жертва на агресия и чета внимателно какво се пише в страната. Не изключвам някои медийни канали да отговарят симетрично на хибридната война, използвайки атентатите, което може би не е най-добрият вариант. Няма как да сме сигурни в хипотезите, които не са потвърдени.

- Карл фон Клаузевиц казва, че войната е продължение на политиката с други средства. Установи ли Европа каква политика и какви интереси стоят зад терористичните атаки?

- Експертите, които работят по тези въпроси, отдавна са наясно с идеологията на „Ислямска държава”. Масовото й пропагандиране през социалните мрежи, младите хора, които набраха опит, когато ходеха да се бият в Близкия изток, изучавайки скритата комуникация и се върнаха в Европа, в някаква степен ни изненада. То изненада по-скоро не службите, а политическите ръководства, които разбраха, че ИДИЛ и идеята за халифат в Европа не е имагинерна. Най-опасното е, че тази идеология става все по-привлекателна за повече хора.

- Съществува тезата, че ислямът е в дъното на тероризма. Как ще коментирате подобни твърдения?

- Не трябва да се правят импровизации с религиите. Ислямът е религия, която се изповядва от 1,5 млрд. души. Не трябва да правим подобни мащабни обобщения. Чувам и чета подобни тези от хора, за които не съм сигурен в техните намерения. Има хора и националистически движения, които ще се възползват от подобни ситуации, за да дойдат на власт. Аз не съм уверен обаче те до каква степен могат да се справят с проблема. Това, че изповядват насилническа идеология, не ги прави по-способни.

- Защо страните в ЕС нямат обща политика за борбата с тероризма след атентата в Париж миналата година?

- Това е най-тежкият въпрос – кой може да направи по-силна и сигурна Европа. Трябва ни повече обединение на усилията, а не разделяне и издигане на огради на границите между страните. Нужно е и постигането на по-голяма устойчивост сред обществото, за да може да се справя и да преодолява подобни атаки.

- Подготвена ли е страната ни за подобни шокиращи ситуации като тази в Брюксел?

- Българското правителство влиза в схемата за „повече Европа”. Ние обаче като че ли очакваме повече помощ от останалите страни в ЕС, отколкото да заделяме от собствените си ресурси и да помагаме на останалите. Липсва ми ангажиментът и способността да помагаме на останалите. Факт е обаче, че ние се държим доста повече като европейци, отколкото страните, които си затварят границите.

- Тази пасивност не ни ли предпазва по някакъв начин от подобни атентати, с изключени на този в Сарафово, където целта не беше конкретно България?

- Аз не бих разчитал на подобна философия. Това е като суеверието да чукаме на дърво на нас да не ни се случи нещо, защото не говорим и не правим нищо.

- Как може да се излезе от омагьосания кръг с нахлуването на мигрантите и борбата с терористите? Могат ли националистите и диктаторските режими да са спасение за стария континент?

- Очевидно са нужни още повече усилия за унищожаването на базите на Ислямска държава, както и за по-строги мерки на самия континент срещу потенциалните мигранти и хората, които имат престъпни профили. Двамата братя, които се взривиха в Брюксел са такива – единият е арестуван за кражба на кола, а другия – за стрелба срещу полицай. Т.е. те не са неизвестни за полиция. Г-жа Кристалина Георгиева може да се окаже права, че ще трябва да свикнем да живеем в риск. Няма на хоризонта бързо и лесно решение на този проблем. Говорим за мюсюлмани на територията на Европа, които са свикнали да воюват със своите правителства и сега искат с огромно желание да използват тези свои сили срещу европейските страни. Има опасност терористичните атаки да налеят масло в огъня и националистическите партии в Европа да получат по-голяма подкрепа от гражданите. Иска ми се обаче да вярвам, че това няма да се случи и ще се намери решение по демократичен път, а не чрез ксенофобия и расизъм.