Българинът разбираше какво прави Ку-ку, но явно е нямало никакво значение

Нито един политик не ми е виновен за това, което ми се случва, каза пред Faktor.bg актьорът Владислав Карамфилов

Интервю на Васил Василев

- Влади, освободили се България от Жан Виденов на 4-и февруари 1997 г., когато Георги Първанов и Николай Добрев върнаха мандата за съставяне на правителство на БСП?

- Едно от нещата, за които съжалявам е, че не съм бил активна опозиция по онова време. Нямах никакви медийни изяви, защото се занимавах с други неща. Когато по площадите се пееше „Пътнико, свиден, пътнико, off” и се искаше оставката на Жан Виденов. Към днешна дата обаче мисля, че е бил един от най-достойните хора, които са заставали на чело на държавата с идеята да я направят по-хубаво място за живот. Впоследствие се чуха много лоши неща за него. Главата на Жан Виденов хвръкна заради бялата книга, която искаше да направи преди да се приватизира държавата. Виденов беше много по-умерен и съобразяващ се политик. Той беше като Калигула. Тези, които го сложиха, го мислеха за послушен и могат да го използват. Оказа се, че той прояви характер и искаше да направи нещо хубаво за страната. Това го разбрах много по-късно. По онова време мразех в червата Жан Виденов. Имах заведение в Пловдив и когато доларът стана 3000 лв., на мен ми се откъсна главата. Оказа се, че това не е по негова вина, а на хората, които не са искали нещата, които Жан Виденов е възнамерявал да направи.

- Кой изпари идеите и каузите на прехода, които звучаха гръмко по площадите в началото на 90-те години?

- Ако някой си мисли, че има сила и длъжност в държавата, която изведнъж може да промени регламента така, че всички да са много щастливи и държавата да прогресира, жестоко се лъже. Има една единствена воля. Тя е – какво да направим, за да вземем едни пари. Властта е най-опияняващият наркотик на света, от който никой не може да се откаже. В Англия не е по-различно. Навсякъде властта разпределя паричния поток. При нас жалкото е, че сме много бедни и алчни. В Италия всички знаят, че 4 фамилии управляват страната. Мине се, не мине, през половин година арестуват по 200 души от Камората. Всеки е назначен да работи в едно предприятие, няма значение, дали се казва България или е някаква верига магазини. Истината е, че процесите зависят от страните извън България. Който и да е на власт, трябва да се съобразява с тях.

- Съществува ли политически елит в страната, който може да бъде изцяло подведен под отговорност за подменения преход?

- След като тези хора, които повече от 20 години са в политиката са начело на структурите, очевидно подобен елит има. Политиката е бизнес. Случайно ли е, че всички, които са във властта толкова години живеят в скъпи жилища, имат обезпечени автопаркове, могат да си позволят да почиват в скъпи курорти и децата им завършват навън? По-интересното при политическите елити е друго – как Лютви Местан толкова години беше уважаван политик от медиите, а за една седмица стана милионер, наркоман и курвар? Ако някой говори за политиците, то медиите са съучастници за това, което не можа да се случи в България през прехода.

- Защо, след като на годишнината от „Ку-ку” многократно се констатира, че предаването е било институция, студентите тогава успяхте само да прекършвате власти, но не и да поемате отговорност след това?

- Нищо не зависеше от желанията и намеренията ни, а от процесите, които се налагаха. Ние можехме да помогнем само помежду си, но не и на България в онзи генерален смисъл. Ние бяхме много малки, направихме това, което трябваше, но до там ни стигаха силите. Това, че то не е довело до някакви категорични катаклизми, които да променят живота в България, означава просто, че не е зависело от нас.

- На какво отдаваш това – не бяхте разбрани от хората, или на обремененото от социализма мислене?

- Българинът разбираше всичко, което правехме, но реално то е нямало никакво значение. Волята на тези, които управляват, е трябвало да бъде друга. Няма да забравя покойния Стефан Савов, който след козлодуйското предаване направи скандал в телевизията, защо полицаят на БНТ не му е козирувал. Докато очакваш някой да ти козирува, ти не си даваш сметка, че твоята работа носи огромна отговорност, а не престиж. Депутатите са слуги на народа и те трябва да намерят начин да направят живота на хората по-добър, но съм сигурен, че това не съществува на дневен ред от гледна точка на това, че нищо не зависи от тях в крайна сметка. Ние не избираме хора, а ни ги посочват. Аз имам едно предложение, което едва ли ще се случи. Имаме бюлетина за задължително гласуване със 120 имена на кандидат-депутати, плюс още едно квадратче, в което да пише „не одобрявам никого от посочените кандидати”. Ако за тази „номинация” са гласували повече от 50% от избирателите, предложените имена да нямат право да участват на следващия вот.

- Не е ли опасно, че подобна идея може да се приеме и като форма на лустрация?

- Необходимо е да има лустрация, защото много хора не гласуват за сметка на платения вот. Според моята идея тези кандидати ще имат право да се явят на по-следващите избори. Реално обаче трябва да погледнем кои са фигурите, които могат да обединят хората. За мен в момента най-доброто в България, което може да се случи, се случва. Когато Борисов е на власт, не го коментирам, а само когато е извън борда. Аз подкрепям това, което прави, защото е единственият, който има воля. Не смея да кажа нищо повече, защото ще прозвучи нагаждачески, подмазвачески и угоднически.

- Кой е елементът в ДНК-о ни, който смущава мисленето на българите?

- Много неща от социализма останаха и врят в ДНК-о на хората – страхът и липсата на вяра. Имаше и положителни белези, като да „обичаме” хората, „да си имаме доверие” и да следваме директивите на партията. Ако някой човек си мисли, че може да бъде фактор и да промени всички, преди да промени себе си първо, жестоко се лъже. Не трябва да чакаме политиците да направят нещо, а да започнем от себе си. Когато на улицата изпаднеш в конфликтна ситуация като във Враца, където се стигна до смърт, независимо прав ли си, или си виновен, вдигни ръка и кажи „извинявай”. Ще видите, че и другият човек ще вдигне ръка и ще каже „пич, извинявай” и ще се разминете. На мен нито един политик не ми е виновен за това, което ми се случва към днешна дата.

- Каква е съдбата на филма ти „Операция: Шменти капели”, остана ли само в интернет пространството като поредния български филм?

- Филмът си мина аудиторията. Това беше едно от нещата, което беше оценено от аудиторията. Имаше хора, които намериха много кусури и недостатъци, но те са само 10%. Аз този филм го направил само, за да покажа какво мисля. Аз съм сценарист, актьор, продуцент и режисьор не защото не искам да потърся хора, а защото нямах пари да им платя. Филмът не съм го пускал на DVD не защото нямаше да се продаде. Щеше да има и хора, които щяха да купят диска не защото им харесва, а от солидарност към мен. Не го направих, тъй като намерението ми беше толкова чисто, че ако бяхме изкарали пари от цялата работа, щеше да е съмнително. Във филма има неща, които не са заснети професионално, защото нямаше да звучи искрено, ако беше барнато. След моя филм бяха направени още 30, към които нямаше интерес. За тях обаче са дадени 30 млн. лв., вместо да бъдат предоставени за образование. В кината има монопол. Не е възможно от цялата печалба само 30% да отиват за създателя. В Турция дават 50%, в Сърбия са 60%, но и в двете държави произвеждат филми. Освен това у нас създателите на филми трябва да плащат сами за реклами. Излязох и поставих въпроса за монополите. Моите колеги и приятели след това ми казаха „яж му главата, като си толкова отворен”. Филмът беше успешен, защото аз си казвах: „господи, направи го ти, използвай ме мене”. В този съюз малко трудно някой можеше да надделее в подобен съюз. Филмът, който оттук нататък следва, ще е най-гледаният в българското кино. Сюжетът няма да е свързан със социализма, а с неща, на които страшно много се кефим към днешна дата. Това ще е филм, който трябва да те изстреля към доброто като усещане.

- Какви са новите проекти, над които работиш в момента?

Правим един спектакъл Тезджан Ферат – Джани, който е невероятно весел и даващ надежда. Хората в момента имат нужда повече от това, отколкото от анализа за „колко е трудно и колко е черно и гадно”. Спектакълът се играе в бившето кино „Левски” с три премиери от 12-и до 14-и февруари. Едното е моноспектакълът на Мария Сапунджиева „Едно танго с Маркес”, което е симфония за душата. Мария не е актриса, а няколко актриси в едно. Другият спектакъл е „Под знака на Ла Манча” с участието на Орлин Горанов, Мариян Бачев, Елена Атанасова и певци от пловдивската опера. На 14-и ще се играе „Догодина по същото време” с Христо Шопов и Лилия Маравиля. Най-важното е, че билетите се купуват. Българинът има нужда от култура, а не от това кой какво е направил в парламента, в президентството или в Министерски съвет. На хората им е дошло до гуша от това, тъй като каквото и да се случи, то вече е решено и не може да бъде променено.