- Господин Морозов, каква е настоящата държавна идеология в Русия? Виждаме, че в последните години тя се приближава към откровено милитаристичен популизъм, с което застрашава не само своите граждани, но и други народи – украинци, грузинци, сирийци, които станаха жертви на военните авантюри на Кремъл.

- Първо, трябва да подчертаем дълбоките различия между идеологияга от съветския период и това, как функционира идеологията в съвременна Русия. На върха при съветската идеология бяха идеологическите работници, които много задълбочено работеха не само върху тезисите, но и върху аргументацията. Това беше съвършено друг етап на функциониране на идеологията в държавата в сравнение със сегашната ситуация.
Второ, съветската идеология се базираше на много ясна и неоопортюнистична политическа философия. 
Когато говорим за Кремъл днес, то всичко е наопаки:  сегашният кремълски режим е напълно опуртюнистичен. Той прибягва до всякакви идеологически теми в зависимост от момента: може да използва крайнодесни или крайно леви автори и аргументи, да си присвоява всякакви теми, изказвания, политически течения.
В този смисъл използването на идеологията от Путин има не партиен, а чекистки, спеслужбистки характер.
От гледната точка на спецслужбите всяко проявление на идеологията или всяка игра на ума е просто част от оперативната игра и могат да се използват всякакви форми на идеология. Мисленето на хората от спецслужбите е построено върху това, че всеки човек може да бъде използван в качеството му на елемент от оперативната игра, независимо от възгледите му, дори той да е политически противник.
За 17 години откакто е на върха на властта Путин показа, че лесно прпеминава от една идеология към друга. Неговото управление започна с прозападни и глобални идеи, построени върху сътрудничество и включване на Русия в глобалния контекст. 
След това, в «Мюнхенската си реч» премина към друга форма. После пък започна да използва някакви евразийски идеи. В отделни периоди се използваха такива инструменти като историческия ревизионизъм, тоест преразглеждане на елементи от историята на ХХ век или дори от основаването на руската държава.
Затова, когато говорим за идеологията на съвременна Русия трябва да знаем, че това не е идеология в класическия смисъл, а прикритие за оперативната игра.
Като говорим за Русия можем да придобием представа или да оценяваме идеологията на държавата не толкова от публичните изявления на Путин, а по «тезисите» на така наречените тролове, защото именно в тези «тролски тезиси» е представена непрекъснато възпроизвеждащата се тема за идеологическата борба.

- В такъв случай как оценявате заплахата от страна на руския режим спрямо западната демократична традиция? 

- Мисля, че правилният отговор е този, който дават и много европейски политици: заплаха за демокрациите е собствената им слабост, а не външна сила. 
Но ние се намираме в съвършено нова геополитическа ситуация, в съвършено нова ситуация с функционирането на държавите. И новото в тази ситуация е, че държави като Саудитска Арабия, Китай, Русия, Иран, Бразилия и Аржентина, където иима високи нива на корупция и определени икономически практики, построени така, че да заобикалят нормите в развитите демокрации — всички те, сега оказват силно влияние върху «стария свят», включително и разлагащо.
Не е задължително те да са си поставили за цел демонтажа или съсипването на ЕС, например. Но те са си поставили цел да се «наместят» в този нов свят и като следствие използват всичките си ресурси, включително корупционни, за да постигнат целта си. Понякога действията срещу държава, институция или определени норми и процеси на демокрацията, са не основна цел, а «следствие» на тази цел.
Тази тенденция е много опасна. Кремъл е един от големите играчи в този смисъл. Само преди няколко години беше невъзможно да си представим, че Русия ще заема такова място в американската вътрешна политика. Както не можехме да си представим, че словосъчетанието «руски хакер» ще има такова мащабно звучене.
Така че, ако се абстрахираме от моралната оценка, от гледна точка на глобалната политика Кремъл изведе Русия на предната линия на фронта, където руснаците, заедно с китайците, арабите, иранците и латиноамериканците водят битка за промяна на собствения си статут в глобалния свят.

- Как оценявате опитите на бившите московски колонии да преминат от семейството на клептокрацията в кръга на европейските държави? 
 
- Изключително драматичен и важен за цяла Източна Европа е опитът на Украйна да се изтръгне от постсъветското състояние, характерно за мнозинството страни от бившия Съветски съюз. Това постсъветско състояние е описвано много пъти: и ролята на новите постсъветски олигарси, и състоянието на населението, социалните практики, които в значителна степен представляват трансформация на съветските практики.
Тази драматична борба е много важна. В нея има един очевиден момент: историята на Евросъюза от последните десетилетия показва, че за страни със слаба политическа традиция и отсъствие на история на политическия консенсус е изключително важно  членството в голям глобален съюз.
И тези, които през последните 20-30 години успяха да влязат в ЕС сега имат много силно рамо, лост за действие: националните елити имат възможност да се опрат в борбата със собствените си «корупционери» на определени рамки, които се налагат от ЕС. Това в много голяма спетен помага на политическия елит да се удържа на определено ниво.
А страните, които не успяха да намерят за себе си такава рамка — ЕС, в някаква степен НАТО — са оставени сами на себе си, на своята собствена тежка вътрешна еволюция и всички те са в трагично положение.
Вторият важен момент: проблемът е в това, че най-тежко е на страните, които граничат с Русия – в зоната на пряк, приоритетен интерес на Кремъл (а Кремъл е много богат и много циничен). Защото руските пари създават огромно изкушение и е извънредно трудно да се защитят в такава ситуация от много грубото лобиране на руски интереси, а и от директен шпионаж. 

Източник: Newsader 
Превод: Faktor.bg