САЩ предоставиха на Москва 180 дни, след това ще бъдат осветени паричните активи на руската олигархия

В Кремъл са напълно съгласни за хибридна капитулация - Русия се изтегля от Донбас, а Западът си затваря очите за Крим, казва пред ”Каспаров.Ru” известният анализатор


- Г-н Пионтковский, САЩ принудиха Русия да закрие консулството си в Сан Франциско и търговските представителства във Вашингтон и Ню Йорк. Сградите бяха обискирани, а руското Министерство на външните работи връчи протестна нота. Защо започна тази „надпревара” за свиване на дипломацията?

- Това е само фрагмент от втората Студена война, както я определят някои наблюдатели. Да не забравяме, че в Донбас сблъсъкът между Русия и САЩ е доста разгорещен. Тезата на кремълската пропаганда, огласена в безумни телевизионни шоу-спектакли през 2014 г., се превърна в сбъдваща се прогноза. Още тогава кремълските политически технолози заявяваха: „Ние не воюваме срещу Украйна, а срещу САЩ на украинска територия. Водим Четвърта световна война като реванш за поражението на СССР в Третата световна (Студената) война”.
Такива песнички пееха разните кургиняни, миграняни и др. „експерти” от пропагандния отбор на Путин. Тогава Западът все още не вземаше насериозно грандоманското им бълнуване, но през последните месеци станаха няколко важни събития, които рязко промениха позицията на САЩ. Подчертавам: не позицията на целия Запад, а главно на Съединените щати. Промени се отношението на САЩ към Путинова Русия и съответно действията на администрацията във Вашингтон. Причината е разобличеният опит на Русия да превземе Белия дом чрез програмата „Нашият Тръмп”. В момента президентът на САЩ не прави резки изявления спрямо Москва и постоянно се опитва да каже нещо добро за Путин. Но както всички забелязаха, Доналд Тръмп вече не контролира външнополитическия курс на страната си спрямо Русия.
В ключово събитие за смяната на политиката се превърна ежегодната конференция по сигурността в Аспен, състояла се около 20 юли. Там участваха шефовете на американските силови структури: и досегашните, назначени от Обама, и новите от екипа на Тръмп. На конференцията стана ясно, че военно-политическият елит на Съединените щати постигна консенсус по въпроса, че след като Кремъл отправя към Америка световно предизвикателство по всички азимути (включително и в Северна Корея), той е длъжен да поеме ръкавицата. След като Путин разглежда протичащите събития като Четвърта световна война, САЩ трябва да участват в тази война и да я спечелят. Главно с политически, дипломатически и икономически средства, които Страната на неограничените възможности притежава в изобилие.
Практически израз на посочения консенсус стана законът за санкции срещу новата ос на злото: Иран, КНДР и Русия. Тръмп бе принуден да го подпише, въпреки оплакванията му, че документът протирворечал на Конституцията. Тръмп даже се закани да саботира този закон, но думите му вече не вълнуват никого. С всеки изминал ден Тръмп и Тилърсън губят позиции.
Визитата на министъра на отбраната Джеймс Матис и на специалния представител на САЩ за Украйна Кърт Уокър в Киев се превърна в ярка демонстрация на новия курс спрямо Русия. В украинската столица американски официални лица за първи път озвучиха съвсем нови за Запада формулировки: че военният конфликт в Източна Украйна не е граждански сблъсък, а агресия на Русия срещу Украйна и че там Русия редовно вкарва войски, танкове и артилерия. Уокър отиде по-далеч, като подчерта: „В хода на срещата ни господин Сурков се оплака от бедствия, засегнали руското население в Източна Украйна. Според него, там е причината за конфликта. Но аз виждам, че руското население мизерства именно на територията, окупирана от Русия”. 

В Киев бе обсъждано как САЩ да предоставят на Украйна оръжие и техника и предимно противотанкови комплекси „Джавелин”, които биха превърнали евентуално настъпление на Кремъл срещу Украйна в скъпоструваща авантюра. Сега при най-скромен намек за ескалация на конфликта от страна на Путин оръжията моментално ще бъдат предоставени.

Разделът за санкциите в новия американски закон представлява ултиматум към руския политически елит и най-вече към Путин. Не случайно името на руския президент се споменава десет пъти като „президентът Путин” и „Путин и приближените му”. САЩ предоставиха на Кремъл 180 дни, за да се ориентира в обстановката. При отрицателна реакция на посочените лица ще бъдат публикувани сведения за милиардните им съкровища. В закона с хитро намигване е разпоредено на финансовото разузнаване през посочените 180 дни да разкрие паричните активи на руската олигархия. Убеден съм, че тези средства са идентифицирани и се следят отдавна. Но чак след определения срок към тези пари ще бъдат предприети мерките, предвидени в американското законодателство за пресичане на финансови потоци, придобити чрез пране на пари или по друг престъпен начин. Подобни авоари ще бъдат замразени и конфискувани.
На този фон споровете около закриването на консулства и съкращаването на дипломати са незначителен епизод.

- Тръмп може би има други възможности да попречи на доставките на бойни системи и техника за Украйна?

- Може да направи същото, което вече стори на 2 август: да заяви, че подобен подход е неправилен и неконституционен, но ще бъде принуден да подпише документа, поднесен му от Джеймс Матис.
Тръмп се намира в доста трудно положение. Със странната си любов към Путин толкова се е дискредитирал пред американското общество, че има твърде тесен периметър за маневриране. Смятам, че на руското и на украинското направление Матис и Уокър изпълняват далеч повече функции на президент и на държавен секретар, отколкото Тръмп и Тилърсън. Това не е военен преврат, а позиция, която се радва на пълно одобрение от двете водещи партии в Конгреса.

- Наскоро "The Washington Post" писа, че Тръмп не е доволен от Тилърсън. Откъде идва подобно разминаване и има ли то отношение към Русия?

- Трудно е да бъдат коментирани постъпките и поривите на Тръмп. За тях би била по-подходяща консултацията с психиатър. За нестабилната психика на президента вече открито се пише в американския печат, при това не в жълти таблоиди, а в най-престижни издания. През последните седмици Тръмп изрази огорчение и от Тилърсън, и от почти всички членове на екипа си. С още по-резки думи характеризира отношенията си с лидерите на Републиканската партия в Конгреса. Партията, която го издигна и подкрепи на изборите.
Тилърсън си има свои проблеми: той е напълно игнориран в Държавния департамент. Новоназначеният секретар се оказа неприемлив за професионалните дипломати. Освен че не притежава никакви идеи извън защитата на интересите на „Ексон”, Тилърсън няма и представа от външна политика. Както Тръмп е неподготвен за мисията на президент. 

- Казахте, че Кремъл отправя предизвикателство към САЩ в различни точки на света, включително и в Северна Корея. Дали на Запад наистина са дешифрирали и осмислили играта, която захвана Путин?  

- Разговарях с достатъчно много високопоставени хора във Вашингтон, за да смятам, че в Капитолия знаят за какво става дума. Макар че все още не говорят за това публично. 
Така че любимият похват на кремълските рекетьори се обърна срещу тях. След всеки терористичен акт на Запад се разнасяше досадното пищене на Москва: „Ето, видяхте ли? Не приемате да си сътрудничим в борбата срещу тероризма, но докато не се вразумите, взривовете ще продължат”. Но как кремълските управляващи клептократи си представят „сътрудничеството” със Запада? Да бъдат снети санкциите и никой да не им противостои в Украйна. Но в САЩ вече знаят, че Църнаев (извършителят на терористичния акт по време на маратона в Бостън) през 2012 г. осем месеца се е намирал под контрола на ФСБ при подготовката за зловещата си мисия. Знаят още доста неща. Изводите спрямо намеренията на Москва са направени: „Вие ли поръчахте Четвърта световна война? Заповядайте”. 
Американците нямат илюзии и около изумителния научнотехнически скок на Северна Корея. Скок, който би бил невъзможен без помощта на ръководни руски другари.

- На какво разчита Кремъл, като подкрепя и насъсква Северна Корея?

- Отговорът може би е кодиран в популярните телевизионни шоу-програми. Руската телевизионна пропаганда допуска същата грешка, която вече направи при еуфорията с „Нашият Тръмп”. Вижте с какъв възторг коментират изстрелването на ракети от Ким Чен Ун: „Показа среден пръст на американците! Плясна ги по муцуната! За нищо не ги бива. И в Европа са безпомощни, а щом се омотаха със Северна Корея, ние сме с развързани ръце в Украйна!” Точно така говорят самозваните „експерти” в предаванията на Соловьов. Което е поредната сладка и измамна илюзия. Защото Ким и режимът му ще свършат зле.  
Преди седмица началникът на Генералния щаб на Южна Корея съобщи, че са проведени учения за физическото ликвидиране на политическото ръководство на КНДР. САЩ и особено съюзниците им в Далечния изток не гледат през пръсти пъченето на Ким. 
А в Кремъл не вникват в ситуацията. Вижда се, че Москва подтиква северокорейския лидер към авантюри, като смята, че нахалникът няма да получи отговор, а европейските съюзници на САЩ ще си помислят, че след като световната суперсила не може да защити Япония и Южна Корея от агресивни заплахи, значи няма мощ да отбранява и Европейския континент.  
Явно в Кремъл хранят надежда, че европейските политици ще стигнат до идеята да се договорят за „нова Ялта” с великия вожд Пу. Което представлява още една опасна илюзия. Кремълската върхушка и обслуживающата я пропагандна свита живеят в някакъв собствен свят.

- Очевидно е, че Япония е принудена да разгръща Силите за отбрана и да укрепва системата си за сигурност.

- За това разговаряха на последната си среща представителите на САЩ, Япония и Южна Корея. Япония открито заяви, че сама ще се погрижи да отбраната си. За страна с нейните икономически възможности създаването на ракетно-ядрен потенциал е въпрос на месеци.

- Доколко точно може да бъде преценена ролята на Русия в севернокорейската пиеса? 

- Още през 70-те години на миналия век СССР помагаше на Северна Корея да развива ракетните си комплекси. Всички севернокорейски ракети са разработени въз основа на съветските „Скъд”. Без тях стратезите в Пхенян нямаше да имат нищо. Но съществуват доказателства, че Москва участва и в сегашните разработки на тираничния режим. Когато стана невъзможно да отговаря на неудобни въпроси, Русия пусна слуха, че ракетните двигатели са били предоставени на Северна Корея от Украйна. Тъй като в миналото са били обект на съвместно производство. Но във Вашингтон са убедени, че сегашният напредък в изпълнението на ядрената програма на КНДР би бил невъзможен без прякото участие на руски специалисти.

- Писахте, че е възможна нова ескалация на агресията срещу Украйна като една от потенциалните стратегии на управляващата в Москва клептокрация. Защо е вероятен подобен сценарий и какво направление би могъл да избере Путин?  

- Белоруско направление. То би било заплаха срещу Украйна и би гарантирало отстраняването на Лукашенко, който отдавна не е удобен на Кремъл. Какви стратегии биха приложили путиновите анализатори след американския ултиматум?
Първата е хибридна капитулация под ръководството на Путин. Повечето представители на "елита", стотина милиардери около лидера на Джудохерия, биха желали отношенията със САЩ да се оправят. Боят се от конфискация на парите си и искат да запазят досегашния си начин на живот на Запад: с висококачествено медицинско обслужване, с луксозни имоти, с най-доброто образование за деца и внуци. Вече не могат да си представят съществуването си без западните екстри. Затова са напълно съгласни за хибридна капитулация, при която Русия се изтегля от Донбас, а Западът си затваря очите за Крим, без официално да признава анексията. За подобен развой мечтаят всички, включително и Путин. Но върховният бандитски главатар разбира, че докато е на власт, Западът няма да приеме хибридна капитулация.
Затова вероятността от хибридна ескалация през септември-октомври нараства. Не че са се появили реални шансове за Москва да превземе Украйна. Чрез ескалацията ще се опитат да склонят Запада да приеме хибридна капитулация при по-благоприятни условия за Джудохерията. Дори начело с Путин. Сто и осемдесетте дни „за размисъл” случайно или не съвпадат с периода, когато в Москва ще се решава властовият проблем. Разбира се, не чрез избори, а в тесния кръг на приближените. Заплете се интрига: дали руската клептокрация ще инвестира доверие в най-изтъкнатата си посредственост за още 6 години? Затова Путин няма как да не изиграе ескалацията като най-силния си коз. Но той и прислужниците му подценяват решителността на САЩ, които са готови за твърд отпор срещу нова фаза на войната.        

- Но готова ли е Европа?

- Да, ултиматумът на САЩ стресна и изплаши Европа. Съображенията тук са предимно икономически. Германският външен министър Зигмар Габриел направи критично изказване срещу санкциите. Отчасти думите му може би попадат в контекста на предстоящите избори в Германия. Не изключвам вероятността социалдемократите, здраво оплетени с корупционни възли от путиновите „бизнесмени”, да не бъдат поканени в следващата управляваща коалиция. И все пак, изводът е, че засега само САЩ дадоха твърд отпор срещу „ялтенските” фантазии на Кремъл.

- Казахте, че руският елит може и да не издигне кандидатурата на Путин на следващите избори. Наскоро агенция "Bloomberg" съобщи, че сегашният министър на икономическото развитие Максим Орешкин би могъл да стане наследник на Путин. Може ли да се вярва на подобни прогнози? 

- Конкретната фигура няма значение. И Ксения Собчак ще им свърши работа. Струва си да припомня статията на хитрия и добре информиран кремълски пропагандист Фьодор Лукянов в "Moscow Times", публикувана през 2014 г., когато мнозина в Кремъл разбраха, че проектът "Новорусия" се провали и ще се наложи да излизат заднешком от батака. Още тогава бяха загатнати параметрите на сделката, която обсъждаме днес: „Излизаме от Донбас, но ни оставяте Крим”. В английския вариант на статията беше вкарана скандалната фраза, че без Путин Кремъл би могъл да бъде по-сговорчив при опитите за нов вариант на мирното съвместно съществуване.
За руския елит оправянето на отношенията със Запада е първостепенна жизнена необходимост. Идеята, която се върти в тесния кръг на олигарси, може да бъде формулирана така: „Хубаво би било, ако Путин стигне до споразумение. Разбира се, без него ще бъде далеч по-лесно. И всички ексцесии и аномалии ще бъдат приписани на Путин”.   
Съществува и партия на „ястребите”, която всеки ден изпълнява арията на агресията от телевизионните екрани. На нея Путин би могъл да се опре при опита си за хибридна ескалация. Вероятно до края на септември ще знаем отговора.

- Слабостта на Путин се усеща и от другата страна на идеологическата барикада. Преди три седмици бяха публикувани разследванията на телевизия "Дождь" и  на Фонда за борба срещу корупцията. В тях бе показана новата вила на Путин, струваща десетки милиони. За първи път Алексей Навалний осъществи такава мощна атака срещу Путин.

— Редица признаци сочат, че положението на „върховния бандитски главатар” не е розово. В разследването, публикувано на 1 септември, Путин за първи път стана обект на язвителни подигравки и осмиване, с каквито бе нападнат преди време Айфончик (Дмитрий Медведев). Мнозина критици на Навалний забравят, че той израстна като сериозен политик и че за да бъде съборен сегашният диктатор, е необходимо да се внесе разкол сред подкрепящия го елит.
Самият аз съм готов да отправя доста критики към Ал. Навалний на следващия ден след свалянето на Путин от власт. Но засега ще го подкрепям във всички начинания, които приближават Русия към историческото събитие, така нужно за оцеляването й. 

Превод: Васил Данов