Антропологът Тобиас Келнер: Квазиправославието в Русия е опит да бъдат заместени паметниците на Ленин и червените петолъчки

В тази страна православието е признак на етническа принадлежност: аз съм руснак, значи съм православен, казва известният антрополог

Русия е една от малкото страни в Европа, в която през последните години се наблюдава „десекуларизация” – навлизане на религията в обществения живот. Възникна дори термин «нова благочестие». Какво означава това – разговаряме със германския социален антрополог Тобиас Келнер, който в продължение на няколко години изучава връзките  между православната църква и политиката в Русия. Той смята , че десекуларизацията в съвременна Русия се дължи на два фактора: опитите на властта да използва религията за собствената си легитимация и консервативното търсене от масите на «ново благочестие».

Интервю на Мария Кугел, Радио Свобода 

- Защо Ви заинтригува темата за взаимодействието между религия и политика, вяра и власт в Русия?

- Преди години правих в Русия друго изследване: връзката между бизнеса и православието. Забелязах, че някои бизнесмени даряват пари за строителството на църкви или религиозни паметници и така си решаваха различни проблеми с местната власт. За сметка на религията, те използваха църковните дела, за да правят политика или да реализират собствените си интереси, така или иначе имащи политически характер.

- А новото Ви изследване е за взаимодействието непосредствено между властта и църквата? За какво са си потребни една на друга?

- На първо място е идеологическата връзка: и сегашната власт, и църквата са консервативни. Второ, и едните, и другите формират новите елити на руското общество. А това означава, че са взаимосвързани.

- Вие казвате, че руският ландшафт се изпълва с религиозни символи, които нямат непосредствено религиозна задача. А за какво се използват?

- Така е. И ако говорим за църква, религиозен паметник, то религиозният смисъл е очевиден. Но освен това има и опит да се създаде «истински руски ландшафт». Например, преди на това място е имало паметник на Ленин или червена петолъчка. А сега – златни куполи и т.н. Това е «нова Русия», руският ландшафт такъв, какъвто «трябва да бъде». Това е опит да бъде направен съветският ландшафт «по-православен» . Квазиправославен, разбира се, защото имаме опит да се смеси всичко, което има в наличност: руска история, култура, архитектура и религиозен компонент – ето такива «златни куполи».

- А кое е първично: религиозният мотив или идеологическият, произлизащ от светската власт?

-Идеологическият. Не е толкова важно как се отнасят хората към тези символи, важно е да се разбере, че това са «истински руски символи». Русия е пример за това как десекуларизацията набира сила. 

Появи и тълкувание на православието като признак на етническа принадлежност: аз съм руснак, значи съм православен. 

Вярата не е важна, важни са външните прояви. И тази десекуларизация набира сили. 

Ще Ви дам пример със свещеника на една от православните църкви в град Боголюбово. Там родителите на учениците са избрали в рамките на курса «Основи на религиозните култури и светската етика» децата им да изучават светска етика. Отчето обаче отишъл при директора, заявил, че Боголюбово е един от символите на Русия, включително и в религиозен смисъл и затова е много важно децата да посещават местния манастир.  А по време на тези «исторически екскурзии» свещениците устройвали съвместни молитви с учениците.

Ето и още един пример: отец Владимир имал познати в Министерството на извънредните ситуации. През 2014 година те организирали празник: за 100-годишнината от началото на Първата световна война като поставили спектакъла «Денят на милосърдието или Милосърдната сестра». Там имало и религия, и военна подготовка, две в едно. Отец Владимир решил, че всичко това трябва да се случи именно в рамките на предмета «Православна религия», че той включва и патриотично възпитание. Той поканил тези хора от Министерството и 10-годишните деца нахлузили противогази и пълзяли, като на учения в армията. 

- Може ли да се каже, че властта се легитимира с помощта на религията?

- Разбира се. Хората в Русия сега повсеместно и постоянно се сблъскват с религията. Руската идентичност се изгражда на религиозна база.

- И успешно ли?

- Мисля, че да. Ако погледнем Москва или Санкт-Петербург, там има и други тенденции, но в малките градове това се случва успешно.

- Какво ще се случи след Путин? Ще има ли промяна в тези тенденции?

- Църквата и властта сега са тясно свързани и тази връзка ще остане и след като Путин вече не е във властта. Той успешно използва консервативния тренд, който, според мен, ще се запази и дори ще придобие още по-голямо значение. 

В руското общество трябва да се очаква завой на дясно и църквата ще играе в него решаваща роля.

Путин все още има популярност и ще управлява доста дълго, а следващият президент, който и да е той, ще започва от нулата. Той неизбежно ще бъде подложен на натиск от страна на църквата, от страна на националистически настроените слоеве, от фундаменталистите. Ще му бъде трудно да се противопостави на този натиск.

Сега Путин, изглежда, използва църквата в свой интерес, на следващият ще му бъде трудно. Предполагам, че руското общество ще залитне в дясно и политиката ще стане още по-националистическа.