Президентът е в международна изолация, да каже каква е функцията на новата структура Стратегически съвет

Гафовете на Десислава Радева са само част от недобрия портрет, който има администрацията на държавния глава, казва пред Faktor.bg  политологът

Интервю на Васил Василев

- Доц. Гълъбов, какво се случва в БСП – за водач на евролистата Корнелия Нинова предпочете Елена Йончева, която дори не е член на „столетницата“ пред президента на ПЕС Сергей Станишев?

- С вътрешно партийната си политика Корнелия Нинова върви целенасочено към вътрешно разделение. Противопоставянето на Елена Йончева и Сергей Станишев не беше грешка, а търсен ефект и цялостна политика. Всички щети трябва след това да бъдат поети от настоящия състав на Изпълнителното бюро на БСП, без значение дали е имало манипулиране при гласуването за избор на водач на листа. Важното е да се разбере, че това беше политическо послание, с което левицата заяви, че не се интересува как изглежда в Европа и от самите избори, а се опитва да води чрез тях вътрешно партийна война. По този начин ще бъде изкривена перспективата на целия предизборен дебат. Когато партия като БСП извежда като водач на листата си лице, което не е член на партията, е много ясно послание за смяна на цялостна партийна ориентация. 

- Какви са амбициите на лидера на левицата -  успя да „скалпира“ вече трима бивши председатели – Георги Първанов, Михаил Миков, а сега и Сергей Станишев?

- Личните амбиции на Корнелия Нинова са по-малко обезпокояващи към този момент, защото тя не е първият лидер, който решава, че може да завладее цялата партийна структура и най-вероятно няма да е последният, който няма да успее да го направи. По-важното е, че тази нагласа на реваншистки подход към политическия живот трови цялостната среда. Това е много сериозен проблем, защото нито в изявленията на г-жа Нинова, нито Елена Йончева има какъвто и да е помен от тема, свързана с Европа, с развитието на ЕС или за мястото на страната ни в съюза. Всичко е насочено само и единствено срещу Бойко Борисов и към ГЕРБ. Това позициониране е много слабо от чисто тактическа гледна точка. Всички съветват да се противопоставиш на най-силния си опонент. Големият проблем е, че когато една голяма партийна машина е насочена само към една точка, означава, че е оставила оголени всички останали фронтове. В това отношение БСП продължава да потъва в собствената си самоизолация, което е тежък проблем за такава голяма политическа традиционна структура. Опитът за нейното овладяване по този начин дава сериозни дефекти с трайни последствия. 

- Подцениха ли опитните социалисти в партията амбициите на Корнелия Нинова?

- Смятам, че имаше подценяване на нейната амбиция. Кариерата и на Корнелия Нинова, и на Мая Манолова в БСП през последните години показа, че става въпрос за едно поколение, което преследва неотклонно целите си. В това отношение Мая Манолова се оказа по-стратегически играч и предпочете да избегне пряката конфронтация с Корнелия Нинова, оттегляйки се като омбудсман. Председателят на БСП има една цел – вътрешно да превземе партията и да завладее властови позиции, които да ѝ позволят да реализира собствения си проект. Големият въпрос е, че тя последователно през последните повече от 2 години съкращава социалната и политическата база на БСП. Това се случи и през сегашната коалиция, която е в Народното събрание. БСП имаше много по-широка периферия, отколкото сега. Дори името на парламентарната група „БСП за България“ не е на коалиция, а на партия, която по същество е приела да има още 4-5 формации, които да я съпровождат, но нищо повече. Става дума за много агресивен начин на налагане на политика, който няма място в съвременния свят. 

- Останаха ли козове в картите на изолираните емблеми на БСП за връщане на властта в „столетницата“?

- Мисля, че всеки един от тези опитни политици си дава сметка, че всяка дума, включително и мълчанието, се чува от избирателите. Това са хора, които в различни периоди на БСП са били лица на партията и знаят много добре, че избирателите на левицата ги слушат. Мнозина бяха изненадани от позицията на Янаки Стоилов, но той се опитва по някакъв начин да съхрани присъствието си в БСП след тежките удари, които понесе. Аз съм сигурен, че членовете на партията и симпатизантите много внимателно следят моментите, в които опитните социалисти не говорят. Ако от една страна Георги Гергов например ясно заявява позицията си, то имаме също странната реакция на Румен Овчаров, който обясни, че Сергей Станишев не е успешен политик. Той обаче не направи следващата крачка и не препотвърди собствения си избор за Корнелия Нинова. Всичко това безпокои членовете и избирателите на БСП, защото те не са свикнали да виждат партията си по този начин. 

- Каква е ролята на ген. Леонид Решетников и на Кремъл в сценариите на „Позитано“ 20? 

- След като всички вече знаем името на Леонид Решетников, мисля, че той не е съществената фигура. Хората, които се опитват да се намесят в българския политически живот, не са толкова популярни, но това не означава, че не действат ефективно. В конкретния случай ми се струва, че става дума за много специфична амалгама от лични амбиции на Корнелия Нинова и опитите политтехнолозите да насочват този процес в определена посока. В момента целта е една – да бъде отслабен Европейският съюз и всички средства са възможни. Пълният идеологически хаос в БСП, завоят по посока на националсоциализъм, както и амбициите на Нинова не интересува технолозите. Важното е да се говори против Европейския съюз, да се разхлабва доверието в българското общество по отношение към съюза и към НАТО. Около годишнината от присъединяването ни в алианса чуваме поредните политически послания и пропагандни клишета, свързани с НАТО. Сценаристите не се интересуват от конкретните изпълнители, а да се работи срещу българския национален интерес. 

- Сложи ли началото на нов политически проект президентът Румен Радев с формирането на Стратегическия съвет, който оглави началникът на кабинета му Иво Христов? 

- В състава на този стратегически съвет има хора, с които съм работил и ценя като професионалисти, какъвто е проф. Александър Маринов. Големият въпрос е, че ако президентът наистина искаше да развие тази част от правомощията си, Румен Радев трябваше да започне с това, а не да създава този съвет две години след встъпването му в длъжност. Той не биваше да бъде направен по този начин, че да изглежда отстрани като подготовка за нов политически проект. Това е лошото, а не самият подбор, защото в съвета влизат хора с различна компетентност, които през годините са показвали своите качества. Освен това е важно, че този проект се реализира в навечерието на европейските избори. Не е ясно този съвет всъщност какво точно ще прави – дали става дума за стратегия „България 2050“, например? Аз си спомням, че екипът на Росен Плевнелиев започна да работи за развитието на стратегия за България до 2030 г. преди 5 години. С други думи, Румен Радев и съветът ще предложат ли на обществото един по-широк дебат за една стратегическа програма за развитие на страната или обратно. Този съвет е председателстван от началника на кабинета на президента Иво Христов, а не от самия държавен глава. По този начин съветът моментално започва да изглежда като консултативна структура на Румен Радев. Така че има много неизяснени неща по отношение на мандата на съвета, а не толкова по отношение на персоналния подбор. Ясно е, че той е еднозначно ориентиран в политическото пространство, съставен е от хора с дългогодишна политическа кариера, свързана с едната част на политическия спектър. Въпросът е какво се опитва да направи президентът? Някакъв алтернативен модел за развитието на България, или да продължи да развива това, което вече е правено в администрацията на „Дондуков“ 2 като общо събиране на стратегически планове на изпълнителна или законодателната власт. Досега аз не виждам подобни знаци. В момента виждаме една разширена консултативна структура към началника на кабинета на президента и нищо друго. Претенциите за това, че този съвет ще създаде нова концепция за национално обединение, изглеждат абсолютно нелепи на фона на липсата на яснота за мандата му и задачите, които си поставя. За момента тези 12 души заедно с г-н Иво Христов не могат да направят нищо друго освен едни добри пожелания. 

- Добър ход ли ще бъде включването в евролистата на ГЕРБ човек, предложен от СДС?     

- ГЕРБ, както и ДПС, са единствените партии в България, които традиционно се явяват на избори сами. В това отношение, както преференциите, така и кандидатите са проблем, когато имате само една формация. Когато имаме коалиция, е по-удобно, защото се дава възможност да бъдат мобилизирани избиратели на различни кандидати. Когато става въпрос за една партия обаче, тя започва да търси други лица и възможност за разширяване на влиянието си през политически фигури. Може би подобно политическо решение е продиктувано от желанието да бъдат консолидирани и привлечени гласове на десни избиратели. Те очевидно ще бъдат разочаровани за пореден път, след като десните партии не намериха общ език дори в най-удобния за тях тип избори, тъй като става дума за национален избирателен район и за листа от 17 кандидати. В това отношение ГЕРБ добре се ориентира, че ще има разочаровани десни избиратели, хора, които няма да видят своите кандидати в отделните десни партии и ще предпочетат да не загубят гласа си, а в крайна сметка той да произведе мандат в Европейската народна партия. Преговорите между ГЕРБ и СДС означава край на диалога между „сините“ и „Демократична България“, което също не е добра новина, защото това бяха най-подходящите избори. Можеше 17 партии да излъчат по един кандидат, но да излязат с единна листа, която да запази поне мандата, който беше извоюван от ДСБ и от Светослав Малинов. При тази опция има риск десните политически формации да не успеят да постигнат мандат. В този случай цялата тежест на представителството в Европейската народна партия ще падне върху ГЕРБ. 

- Виждате ли коалиция между ГЕРБ, ДПС и „Обединените патриоти“, както твърдят социалистите от „Позитано“ 20?

- Подобни твърдения просто не са сериозни. Практически ДПС има изключително последователна тактика и стабилен начин на планиране на собственото си поведение. Много показателен е фактът, че „Движението за права и свободи“ не последва БСП по пътя на радикализацията, защото няма доверие на левицата. ДПС очаква смяна на върха в БСП и резултатите от изборите, за да прецени дали курсът на Корнелия Нинова ще даде някакъв резултат. Според мен това е и причината част от социалистите да се обръщат срещу партията на Мустафа Карадайъ, защото виждат, че ДПС не е готово да ги последва в трайната радикализация. 

- До каква степен вредят на имиджа на България издънките на Десислава Радева и последната ѝ игра с целувките и червилото, което избърса от лицето на словенския президент? 

- Действията на Десислава Радева не формират самостоятелен отзвук, а се добавят към един общ портрет на президентската администрация в сегашния ѝ вид, който за съжаление не е добър. Румен Радев се намира в частична международна изолация. През 2018 г. неговите посещения на международни форуми бяха свързани основно с усвояване на интересите на Руската федерация. Лош сигнал е за международните отношения и дипломация, когато президентът на една държава се опитва да защитава интересите на друга страна. Не смятам, че някой е обърнал особено внимание на г-жа Десислава Радева в Словения. Нейното присъствие и изяви само се добавят към един и без това не добър образ на българския президент. Както видяхме, словенският президент успя да реагира на случая с червилото адекватно с целия си политически опит. С много такт той минимизира щетите, но така или иначе те са налице. За съжаление те са във вреда на България.