В редиците на левите симпатизанти със сигурност има наказателен вот срещу БСП

Българите са излъгани, но могат да объркат сметките на задкулисните играчи, казва пред Faktor.bg известният социолог

Интервю на Райко Иванов

- Г-жо Димитрова, измина една година откакто правителството на ГЕРБ подаде оставка. Как оценявате днес този факт? Гражданите не останаха ли отново излъгани в своите надежди и очаквания, прибързана и емоционална ли беше оставката на Борисов?

- Нито една партия не може и не бива да държи властта „на всяка цена“. Дори оставката да е била емоционална, тя има едно голямо достойнство - не позволи българите да бъдем разделени така, както това стана само шест месеца по-късно – на протестиращи и контрапротестиращи, с разиграване на етническата карта, с фашизоидни призиви за патрули, наказателни отряди и пр. В момента България е буквално раздирана от напрежения – вътре в управляващата БСП, между коалиционните партньори и присъдружната Атака, между избиратели и политици. Когато резултатът е плачевен, естествено е хората да се чувстват излъгани. Първопричината обаче трябва да я търсим в начина, по който беше създадено настоящото правителство – в противовес на каквато и да било европейска практика, насилствено, събирайки в името на властта, но против всяка политическа логика три несъвместими партии, оцеляващо въпреки волята на мнозинството от избирателите.

- Как най-общо бихте характеризирали политическата ситуация в страната в навечерието на предстоящите евроизбори?

- Парламентарен блокаж, управленска нестабилност, обществено недоверие, опасно разиграване на етническата карта, нарастващ политически и икономически риск.

- На фона на падащото обществено доверие към институциите, което се констатира и от вашите социологически проучвания, как бихте коментирали моментното състояние на основните политически „играчи“?

- Трудно е да се каже с няколко думи, но ще опитам: В БСП – изнервеност от рестарта на АБВ, объркване от разместването на пластовете, тлеещ бунт срещу зависимостта от ДПС; в ДПС и Атака – поредно заиграване с етническата карта и катализиране на страховете от дестабилизация, целящо сплотяване на избирателите им; в ГЕРБ – напрежение заради процесите в парламентарната група и плахи опити за обновление; в Реформаторският блок - трудна и бавна консолидация, в „България без цензура“ – агресивно медийно настъпление. За всички политически играчи евроизборите са с огромен национален залог. Всеки има повече какво да губи, отколкото какво да печели. Много сметки могат да бъдат объркани, ако със своя вот българите, както вече се е случвало, развалят пасианса на задкулисните играчи.

- Не надценихте ли в януарското си проучване влиянието, което има в момента формацията АБВ, продължава тази тенденция?

- В този, както и в други подобни случаи, Алфа Рисърч просто регистрира първа онова, което други агенции регистрират след около месец. Последният такъв казус беше през декември, когато първи отчетохме драстичния спад на Атака, който сега мерят всички агенции. През януари установихме 7% за АБВ. В момента две други агенции дават по 6% за тази формация и то непосредствено след конгреса на БСП, който максимално „стегна редиците“. Данни от месечния ни мониторинг за февруари ще имаме след около седмица, тогава ще очертаем тенденцията. Засега може да се кажат две неща - първо, че независимо от атаките на „засегнатите“ политици Алфа Рисърч съвършено точно е измерила старта на движението и второ, че със сигурност има наказателен вот срещу БСП вътре в редиците на левите симпатизанти. Точно тези хора формират електоралната база на АБВ.

- Как приемате вихрещата се „поръчкова“ социология? Кое я предизвиква, какви са нейните размери, тенденции и последици?

- Най-напред, нека да разграничим две неща – заплащане за „труд“ от заплащане за „желан резултат“. Да отидете на лекар и да заплатите за преглед е нормално, но да платите за фалшив болничен лист е и морално, и юридически осъдително. Това е валидно за всяка сфера. Социологията е сложна професионална дейност и като такава изисква обединените усилия на много хора – анкетьори, оператори на данни, статистици, социолози, политолози и пр. Информацията, която се получава от реалните социологически проучвания е изключително ценна и е нормално трудът на всички тези хора да бъде заплатен. Ако се заплаща не за труд, а за „желан“, но неверен резултат можем да говорим за „поръчкова“ социология. Трябва да сме наясно, че налагането на тезата „всички са поръчкови, всички са купени, всички са маскари“ се използва не от най-добрите в професията, а от най-некадърните и най-безскрупулните, за да принизят всички останали до себе си. Колкото по-слаби са в едно общество правилата, професионалните регулативи и меритокрацията, толкова по-големи са възможностите на „силните на деня“ да се опират на „поръчкови“ инструменти – медии, социолози, анализатори и пр. Макар в краткосрочен план те да изглеждат печеливши, в дългосрочен план са губещи, тъй като ангелогласният хор на ласкателите винаги ги успива. Истинската социология е в същността си критическа наука. Най-доброто доказателство за това е, че никъде в тоталитарните общества няма социология. Защото ако съобщите, че не 60%, а дори само 2% не харесват, лидера, това вече дава кураж на хората, че не са „сами“, че и други мислят като тях. А тази обща съпричастност е заплаха за всяка власт.

- Смятате ли, че социолозите не можаха в пълна степен да чуят гласа на гражданското общество през последната година? А политиците предприеха ли стъпки в тази посока?

- Задача на политиците е да чуват и да отговарят на гласа на хората. Задача на социолозите е да остават на полето на трезвия анализ. През годината се появиха не малко обективни анализи, които очертаваха рисковете от залитането както в посока елитаризъм, така и в посока популизъм. Беше добре политиците да ги прочетат, но ако съдя по увеличаващите се нива на демагогия, честно казано, се съмнявам в това,. Достатъчно е да видим дори само какво остана от т.нар. нов Изборен кодекс – гръмките заявления на управляващите бяха, че той е необходим, за да „бъде чут гласът на народа“ - за повече мажоритарност, за повече право на избор, за шанс на сънародниците ни в чужбина да гласуват, за медийна равнопоставеност. Плачевният финален вариант, към който се върви, зачерква всички тези намерения. Реакцията на управляващите към предложенията на президента за референдум също е показателна за нежеланието им да бъде променено статуквото. Ако обобщя, политиците може и да „чуват“, но определено не желаят да „слушат“ както им казват избирателите.

- В състояние ли е проектът „България без цензура“ да отговори на очакванията на хората?

- „България без цензура“ е от поредицата инженерингови проекти, които паразитират върху мизерията, отчаянието и страха на хората, помпайки ги с омраза и обещания за „наказание“ на политиците. Такива формации не целят оздравяването на политическата система и обществото, а поддържането на една омерзителна среда, в която лесно можеш да манипулираш и злепоставяш политически или икономически конкуренти. Подобни проекти по условие не могат да отговорят на очакванията на хората, защото те само завъртат поредния порочен кръг - отблъскват от България читавите хора и бизнеси; следва икономически спад и политическа нестабилност; това, от своя страна, поражда нова вълна на отчаяние и мизерия, които са идеалната хранителна за такива проекти. И пак всичко отначало…

- България губи позиции и по отношение свободата на словото. Как да се противодейства срещу поръчковите медии?

- В съвременния сложен, взаимозависим, преизпълнен с информационни потоци свят, в който хората черпят над 90% от информацията си от медиите, тяхната власт нараства неимоверно силно. Медиите могат да създават фалшиви герои, но могат и да съсипват стойностните хора. Самият факт, че България губи позиции по отношение свободата на словото е повече от тревожен. Няма лесно излизане от тази негативна класация. Много от стъпките са ясни – прозрачна собственост, ясни журналистически стандарти и етичен кодекс, отговорност на редакциите и авторите за публикациите, недопускане на анонимни материали. Въпросът е да има воля те да бъдат приложени. Има и един прост редакционен принцип, който играе важна роля в развитите демократични страни, но у нас почти отсъства. Сериозните и уважавани медии имат определен кръг от автори, сътрудници, вкл. социологически агенции, на които вярват и чиито мнения и данни публикуват. Публикувайки стойностни анализи и достоверна информация, те са борят за доверието на своята аудитория. Точно обратна е ситуацията у нас, където мнозина медии не са нищо повече от пощенска кутия. Под етикета „плурализъм“ се публикува какво ли не, докато читателят престане да разграничава истината от лъжата. С риск да прозвучи наивно в българска среда, мисля, че нищо по-добро от личната отговорност не е измислено - отговорност на издатели, журналисти, автори, социолози, читатели. Всеки трябва да стои с името си и да си носи отговорността.