Чрез ancestry.com създадох родословно дърво “Български имигранти в САЩ”

ДНК тестване показва, че гените ни са свързани около 40-50% с Източна Европа и около 30-40% с Италия и Гърция, казва пред Faktor.bg изследователят на родната имиграция в Америка

Лолита Николова е родена през 1959 в Ардино. Линията на майка й я свързва с Ловешко и Земен (дядо й е шоп), а линията на баща й - с Климент, Карловско, и Казанлък. Българският й произход е отлично документиран в генеалогичния ДНК тест - 48% Източна Европа и 30% Италия, Гърция (групи, които включват България на етническата карта). Изненадващо, 6% от автозомната ДНК проба е Великобритания, което може да са следи дори от келтско присъствие на територията на България или брак на предците й с незнаен англичанин. Традиционно за българската етничност, Анатолия, Кавказ и Средния изток са представени с 11% ДНК. 
Oт 2001 Лолита Николова живее в Солт Лейк Сити, Юта, САЩ , където основава научен институт по антропология и работи върху многобройни генеалогични проекти за най-авторитетните компании в световната столица на генеалогията. От април 2015 е в най-голямата в света генеалогична проучвателна компания - AncestryProgenealogists.
Има две магистърски титли,  доктор по история, а сега е в програма за доктор по образованието. Бордът на регентите в Юта я одобрява за изследовател-професор и Директор на основания от нея институт през 2001.

Интервю на Стойко Стоянов

- Г-жо Николова, вие сте един от малкото  учени, който изследва последователно българската имиграция в САЩ от началото до днес. По какво тя се различава от останалите общности?

- За съжаление, аз може би съм първия. Но покойният вече д-р Иван Гаджев имаше в плановете си да издаде трети том на История на българската емиграция в САЩ, който може би синът му ще публикува дори и да не е завършен. Затова мисля, че която и тема за българката имиграция в САЩ да дискутираме, трябва да започнем със заслугите на д-р Иван Гаджев, който беше не само мой сънародник в САЩ, но и прекрасен приятел.

Българската имиграция има свои национални особености през различните имиграционни периоди. Тези национални особености определят и миграционните резултати. Поотделно те може да имат аналогии в имиграциите на другите нации, но като комплексност се отличават. Нека само да спомена едно мое най-ново впечатление - много българи тук, в Солт Лейк Сити не обичат тестване с ДНК за генеалогични проучвания. Това е стигма, която тепърва ще проучвам. ДНК променя изцяло културната идентичност на индивиди, родове и нации. За българите генетичната генеалогия е неповторима възможност да опознаем себе си в дълбочина, тъй като липсват църковни книги от 18 и 19 век. Днес генетичната генеалогия е може би най-популярния глобален споделян интерес, но много хора са представители на т.нар. ДНК ексепционизъм - живеят със съзнанието, че нещо лошо може да се случи, ако се тестват. 

Още един пример, този път исторически, ще покаже, че темата за българската имиграция в САЩ е не само изключително интересна, но изисква методология на всеобхватност. Миграцията в началото на 20 век (изключително на млади мъже) е в известна степен неуспешна, тъй като много българи се връщат обратно. Една от основните причини е, че женените не успяват да дойдат със съпругите си в САЩ, а младите ергени поради незнаене на английски не успяват веднага да намерят съпруги. Косвено доказателство е фактът, че миграцията след 1989 е в повечето случаи на семейства, които се адаптират бързо и имат много успешен живот в САЩ. 

- Колко са периодите на по-масови преселения на българи към Америка?

- Аз разграничавам следните основни миграционни периоди: Първи - около 1860 / 1870 - 1902 (появяваща се и начало на постоянна имиграция). Втори -  1903 - 1914. Трети - 1915 - 1944. Четвърти -  1944-1989. Пети -  1989 - до днес.

В началото на 20 век най-мащабна е миграцията през 1907, от която са документирани преселванията на  около 22 000 българи.

Под мащабна емиграция от България в началото на 20 век се разбира всяка емиграция над хиляда човека, тъй като населението на страната е било към 4 милионa (3,7 милионa – 1900, 4,3 милионa – 1910)  . Следователно, може да се твърди, че след 1900 САЩ е една от държавите, към която българите проявяват непрекъснат интерес като място за постоянно живеене. Дори забраните на комунистическия режим не успяват да спрат интереса. Така в САЩ се установяват не само политически имигранти, но и студенти, както и дошли да работят временно. След 1989 броят на българските имигранти отново се увеличава, но няма точна статистика колко са - вероятно над 100 000. Възможно е обаче, 1907 да остане годината, когато най-много сънародници са дошли за в САЩ.  

С други думи за нас САЩ би трябвало да бъде преди всичко държава, в която живеят милиони българи и техни наследници. И така е с много други държави по света, тъй като българите се развиха исторически през новата и най-новата история като миграционна глобална нация. 

- Какъв е профилът на българския имигрант в начaлото на 20-ти век, с какво се различава от тези, които избират САЩ през 21 век?

- Това е най-интересната за мен тема - какви са спецификите на българката имиграция през различните периоди преди Втората световна война и след 1989. Има различни типове профили на българските имигранти. Някои от тях са характерни за всички периоди, например студентите. Америка винаги е привличала студентите за учене, но броят на българските студенти след 1989 е несравнимо по-голям, отколкото в края на 19 - началото на 20 век. И причините са различни - пионерите на българската имиграция идват да учат с препоръки на мисионери, а сега печелят стипендии и конкурси и много често остават в САЩ като водеща американска интелигенция. Спомням си една българка, която срещнах при идването си в Солт Лейк през 2001. Живеехме в един и също жилищен комплекс. Тя беше отличничка в университета в  Юта по право. Предпочете заем вместо стипендия, тъй като искаше да продължи магистратура в едно от най-елитните учебни заведения в САЩ. Тази амбиция на младите българи, които идват в САЩ, е изключително ценна.

Специфичен български профил на млади имигранти преди Втората световна война и след 1989 са младите ергени, които пристигат за да работят. За съжаление, в началото на века много не успяват да се оженят и се връщат. След 1989 българските ергени и девойки в САЩ са едни от най-предпочитаните от различни етноси и националности. Смесените бракове са обичайни днес. Но много не знаят, че всъщност за българите преди Втората световна война брак с американка е най-успешният модел за адаптация и репродукция. Броят им обаче, не е много голям.

Съществен различаващ фактор от преди Втората световна война и след 1989 е образованието. Повечето от идващите българи в началото на 20 век са необразовани. Днешните българи тук са със стабилно образование.

Различен е и начинът, по който идват българите в САЩ. В началото на века (с кулминация през 1907) се заселват и живеят често на големи групи, тъй като са били ангажирани особено в строителството на железници и в мините. След 1989 българите най-често си купуват къщи още в първите години на имиграция, живеят със семействата си и се радват на престижни добре платени работи.

- Какви документи и спомени са запазени за нашите преселници в американските архиви? Разкажете за някои по-интересни истории?

- Българската имиграция е най-добре документирана в американските държавни и имиграционни документи, повечето от които са достъпни чрез най-големия в света дигитален архив за семейна история и научни проучвания – ancestry.com.  Това са моите основни извори. Мемоарни елементи имат изследванията на д-р Иван Гаджев. Моите изследвания са документалистика.

Колкото и да е странно, имиграцията преди Втората световна война най-добре се документира в преброяванията през 1910, 1920, 1940 година. Данните могат да се изследват по щати, по възраст, месторабота или година на имиграцията. 
Все пак има проблем. Имигрантите, които идват през 1907-1908 и се връщат, не се документирани в никое преброяване. За тях основен извор са списъците на пътници от идващите параходи. За съжаление обаче, няма списъци на тези, които се връщат, а списъците на пристигащите имат много извороведски проблеми.

Що се отнася за интересни истории, за мен всичко е интересно. Ще направя експеримент. Нека за това интервю да потърся на ancestry.com българи, които живеят в Аризона през 1920 (там има днес голяма наша колония). Аз ще откривам данните и ще записвам резултатите за читателите.
Ancestry.com  документира 32 българи, които в преброяването през 1920 са регистрирани като родени в България и живеещи в Аризона. Най-интересно име изглежда е Бел Тьофик (30-годишен), тъй като е възможно да има документална грешка. Той твърди, че е българин и родителите му са българи. Живее под наем в къща, собствениците на която са американци, но в къщата има още двама под наем, които са германци. Името Бел Тьофик не се  появява изписано по същия начин в други американски дигитални извори, но в преброяването през 1930 година е документиран Бел Тефик, който е на същата възраст и вече не е миньор в медна мина в Аризона, а поправя готови продукти в Сан Франциско, Калифорния.  Оригиналният документ от 1930 показва, че Бел е посочил като родина Крушова (негова и на родителите), но тази дума е зачеркната и поправена с Югославия. С други думи, отново откривам документ за едно от най-интересните направления в проучванията ми - как се променя националната идентичност на много българи след Първата световна война и начина, по който тази промяна е документирана. Бел умира на 9 януари 1959 в Калифорния. Известна е и неговата дата на раждане – 26 май 1886 (според американските документи). Сега ще трябва да го потърся в американските регистрационни карти за Първата и Втората световна война. Макар и името Бел Тефик да не се появява, тези данни показват, че фамилното име Тефик в САЩ се срещa между албанците. Вместо по фамилно име, ще го потърся по рождената дата и малкото му име. И този опит е безуспешен. Тъй като преброяването през 1920 показва, че е имигрирал през 1906, вече ще се обърна към корабните списъци на пристигащи, както и ще пробвам да го открия в преброяването през 1910. Но първо ще го включа в моето родословно дърво “Българските имигранти в САЩ” (Bulgarian Immigrants in the USA) (No. 110182272 на ancestry.com), където има опция “хинт” (линк към документи, които може да принадлежат на съответното лице). Понякога е необходимо да се чака известно време.  И тъй като не откривам нови документи, Бел Тафик остава в Българското американско родословно дърво или за мое по-късно проучаване, или за неговите роднини, които може и да се заинтересуват от него. Два основни документи - натурализацията и молбата за социална осигуровка може би ще документират и имената на родителите и родното му място. Актът за смърт също би трябвало да включва дата и място на раждане и родители, но в него информацията се дава от друго лице и понякога не е вярна. Ще бъда щастлива, ако някой генеалог от Крушово, Македония, потърси в регистъра за раждане дали Бел Тефик не е регистриран през 1886-1888 и кое е истинското му първо име. Възможно е да има кръщелно и в българската църква там (ако са останали църковни книги). 

С този пример илюстрирах и какви извори, и колко е интересно проучването на всеки български имигрант в САЩ. Аз разбира се, избрах по-труден (но чест за изследване) случай. Лесно е да се открият например документите на Дан Колов и аз често ги преоткривам в дигиталния архив, за да прочета името на България до неговото. Както е известно, той не става американски гражданин (и аз все още не съм). 

Предполагам, че в много американски архиви има запазени лични архиви на американски българи, които изискват специално разрешение. Аз се опитах да открия достъпни завещания, но досега нямам успех.

А може би между най-интересните истории е и тази за далечните ми генетични роднини. Те се откриват в района на Дубровник (5-тo или следващи поколения). Ако приемем хипотезата, че първите българи идват в САЩ от Венеция още по време на Великите географски открития, защо да не мисля, че може би и някой мой прародител е дошъл тук много, много преди мен (след като имам роднини в Дубровник). Както в праисторията, така и днес в митовете често имат зърно истина. Този неомит е специално за тези, които не вярват, че генетичната (ДНК) променя на всички културната ни идентичност и няма нищо опасно в тестването.

- Изследвала сте обстойно причините за смъртта на ранни български заселници. Kакво констатирахте?

- Направих изследването специално за българското списание «Родознание», главен редактор и колектор на който е д-р Антоанета Запрянова, моя преподавателка по архивистика от Софийски университет. Целта на изследването беше да проуча коя е най-честата причина за смъртта на ранните българи в САЩ. Оказа се, че е „бронхит-пневмония“. Това изследване беше дълбоко емоционално, тъй като в някои случаи съзнанието ми визуализираше как млад българин, на който дори не знаят точното му име, идва с голяма надежда в САЩ, а скоро се оказва в болница и умира без дори родителите да могат да му кажат последно сбогом. Една от драмите на ранната българска имиграция, която е жива памет за всички успели и част от колективната си съдба.

Тази статия имаше изключително последствие в личния ми живот. През април тази година брат ми беше в болница и баща ми каза една сутрин, че е прехвърлен в друго отделение с диагноза двойна бронхит-пневмония. Аз само възкликнах: “От тази болест умират”. Веднага купих билет за България и докато чаках полета бях непрекъснато на телефона. Благодарение на прекрасни доктори в Пловдив, брат ми го спасиха, но след като влезна в спешното, тъй като е бил вече на прага на смъртта. В началото на 20 век обаче, лечението е било традиционно и за съжаление, млади български имигранти не само не успяват да осъществят мечтите си, но стават и жертвоприношение на българската имиграция. 

-  Има ли рецепта – кой е най-добрият модел за адаптирането на българите в САЩ?

- Има рецепта - семейството. Семейните българи са най-успешните. Аз съм едно от изключенията, но всъщност съм в ежедневен контакт с брат ми и баща ми, които са моето семейство. Специално изследвах българите в началото на века именно да отговоря на този изследователски въпрос. Особено успешни са тези, които се женят за американки. Интересно е, че американки с дълбоки корени в САЩ се женят за българи, а чрез тях българското имиграционно дърво разлиства клони дори в Швейцария, тъй като много от ранните немски имигранти са всъщност с родословие в Швейцария.

-  Проследили ли сте как се е моделирало самосъзнанието на българите от Македония, след налагането на комунизма и агресивната пропаганда за македонизация?

- Аз изследвам българската имиграция в САЩ като генеалог и се интересувам от индивидуалните съдби. Разбира се, запозната съм с литература върху социалните аспекти на имиграцията от Балканите в САЩ, особено след 1944. Случайният пример с Бел, описан по-горе показва, че имигрантите следват политическия живот и променят името на родината си според момента. Необходимо е да уточня, че в САЩ политиката не влияе силно на хора, които не се интересуват от нея. Тя няма характер на агресивна идеология. Факт е обаче, че днес родените в Македония са с изключително силно македонско съзнание. Аз се кръстосвам чрез генетичната генеалогия с македонски родословни дървета. Но не виждам никаква българска носталгия в моите далечни роднини. 

-  Запaзва ли се етническото самосъзнание след второто и третото поколение, родени в САЩ?

- Чудесен въпрос. Много етнолози са объркани днес, тъй като те винаги твърдят, че езикът е определящ за етноса. Аз познавам много млади българи, които или са родени в семейства на български имигранти тук (от само български или смесени бракове), или са дошли като малки деца и не знаят български. Те имат българско съзнание. Добър пример за трето поколение след дошли български имигранти в САЩ е Джон Веар, художник в Солт Лейк Сити, който винаги посочва с гордост българския произход на предците му. Българското съзнание е част от неговото американско мултикултурно съзнание. Всички те са българи - не е от значение какъв процент от ДНК е на българи. Те носят в себе си българското съзнание. Затова  смятам, че българската нация е еднакво велика не само заради славната си праистория и средновековна и нова история, а и поради развитието си като глобална нация. Българите са по целия свят, доказвайки номадския си стар корен, както и правилото, че номадите винаги се опитват да уседнат, ако намерят подходящи условия, и бързо мигрират, ако нямат тези условия. Единствено комунистическият режим спря българите от по-масови физически емиграции, но разви у много от тях тип на когникативна емиграция, тъй като хората в мислите си живееха на Запад и бяха фенове на “Свободна Европа” и “Гласът на Америка”, например. А много дори рискуваха живота си, за да избягат и намерят своите условия за живот.

- Създали сте първото българско национално семейно дърво, където събирате данни за всички сънародници имигранти и връзката им с корените в Родината. Kакво представлява всъщност то, какви зависимости можем да открием в него?

- Те са няколко, тъй като не интересуват българските имигранти по държави. Основно е “Български имигранти в САЩ” - родословно дърво, което използва възможностите на ancestry.com да събере многобройни документи за имигрантите с един клик (в много случаи) и да свърже българските имигранти със съществуващите родословни дървета, повечето от които са с доминиращи небългари индивиди. Тази иновация има няколко предимства: 
- Българските имигранти са с техните родословия, които непрекъснато се обогатяват. 
- Добива се постепенно по-пълна картина за характера на българската имиграция в САЩ чрез изучаване на индивидуалните съдби.
- Събират се данни да наследниците на българските имигранти, които са дори с американски имена, но те имат българска кръв, т.е. те са част от българската глобална нация.
- Дървото свързва българите с многобройни небългарски родове в случаите на смесени бракове и се събират много данни за респекта към българите от страна на техните небългарски роднини.

 - Какво означава да си генеалог в най-голямата в света компания за семейна история? 

- Усещането е като на Еверест. Работата ми е жизнена книга от поредицата “Когато сънищата се сбъдват”. Аз проучвам италиански родословия и сега чувствам Италия почти толкова близка, колкото България. Имам завършени над 140 италиански родословни проекта. През май - юли 2017 специализирах в компанията генетична генеалогия като част от програмата ми за “доктор по образованието” към университета Аргоси. Вярвам, че бъдещето на генеалогията е немислимо без ДНК тестване.

- Какви нови научни публикации имате?

- Те са в областта на културната антропология и генеалогия.  През януари 2017 известното издателство за академична литература De Gruyter публикувана книга, на която съм съставител и отговорен редактор (Western-Pontic Culture Ambience and Pattern. In memory of Eugen Comsa). Тя е на Интернет със свободен достъп и включва научни изследвания върху праисторията на Балканите в памет на известния румънски археолог Еугени Комша. 

Публикациите ми в областта на генеалогията са главно върху българската имиграция в САЩ. Следващата седмица ще излезе и една фотодокументална книга, която включва над 450 фотоса от две популярни стари гробища в Париж. Книгата е том първи от новата ми поредица «Европейски гробове за генеалогия», в която включвам хиляди заснети от мен гробове в редица европейски страни, в които провеждах генеалогични проучвания през последните 17 години.

Последният научен проблем, с който се занимавам бе предизвикан, след като няколко българи споделиха с мен резултатите си от ДНК тестване, направени в нашата компания. Откри се закономерност - всички българи имат около 40-50 процента Източна Европа и около 30-40 процента Италия, Гърция. Картата показва, че названията са условни и включват България. Но аз започнах да сравнявам родословните дървета и се оформи изследователски проблем, който формулирам във въпрос: Явната дихотомия в ДНК не отразява ли етнографското деление на Северна и Южна България? Ако има читатели с мнение, моля споделете го в коментарите след интервюто или ми пишете на електронния адрес ([email protected]). Ще се радвам на всички българи, които също споделят своите ДНК резултати с мен. Имам желание да направя генетичнa общност към ancestry.com.

Да не забравяме колко благородна е мисията на генетичната генеалогия. Тя открива не само наши близки и далечни роднини, но помага осиновени да намерят биологичните си роднини, например.