Битката с монополите трябва да бъде приветствана,  а не презирана

Бедните хора имат една единствена идеология - на празния джоб, те са светостта на уличните бунтове, предупреждава известният психиатър

Интервю на Стойко Стоянов

- Д-р Михайлов, бяхте убеден, че Борисов, въпреки натиска на улицата, няма да подаде оставка, защото ще се разомагьоса, какво го накара да предприеме този опасен и нестандартен ход, разчетете го?

- Трябва да се има предвид, че решението му да напусне поста има и скрита задкулисна страна. Ние нямаме пълностранна информация. Могъл е да знае обстоятелства, които превръщат варианта на абдикацията в неизбежност за него. На второ място, той по човешка типология, по силата на собствения си характер е неустойчив в мислите, колебае се на глас. Той ни съобщава с голяма категоричност и с обещание за твърдост на позицията неща, които отменя на следващ етап със същата категоричност и същата твърдост. Тоест ние имаме две възможности да си обясним това, което изненада всички, включително и собствената му партия. Борисов има един разговор с президента Путин рано сутринта в сряда, преди да подаде оставка. В ден, в който той е буквално на ръба да загуби политическата власт, вероятно най-скъпото за него нещо - да се сети да се обади в Кремъл, означава, че името Путин е в много тясна зависимост с темата за неговата власт. Иначе да се обади на Путин в редовен порядък, с оглед на бъдещи срещи, в които да уговарят начина на процедиране на страните в Парижкия арбитражен съд, за да се избегнат глоби, е абсурдно, имайки в предвид, че той не разполага с ресурса на политическата власт. Значи има някакво друго обстоятелство, което го е заставило да търси Путин. Версията, че неговата оставка е пряко зависима от проекта „Белене” е повече от вероятна. Борисов плати скъпа цена за неумението си да играе между така наречените велики сили, доколкото той се опита да обслужи и двете. На различни етапи игра в полза ту на едната, ту на другата, едновременно за двете, едновременно срещу двете. И това продължаваше до нелепото изказване на първия му вицепрезидент Дянков, че ще напляска великата руска страна. Това е загуба на равновесие, нарцистична загуба на равновесие, това е самозабравяне. При това положение, доколкото България е кръстопът на геополитически интереси, които ние не сме видели разписани в доктрина, която би прозвучала удивително цинично, ако я видим разписана, но я знаем по догадка и по здрав разум на поданици на страна, която има съдба на държава с ограничен суверенитет по силата на своето географско и геополитическо положение.

- Какви са перспективите пред разомагьосания Борисов, защо масите плачат за него, има ли шанс отново да е победител?

- Ако човек иска да се ориентира в ситуацията, не трябва да се отделя от радиоапарата и телевизионния екран, защото атмосферата е много динамична. Ние сме в остра фаза, която е бременна с възможности за всякакви обрати. Борисов до обявяването на оставката беше в състояние да бъде мислен като лузър, буквално като губещ. В парламента при гласуване на оставката на кабинета направи опит за реабилитация, типично в духа на бойните изкуства, в които е трениран. Той се опита слабата кризисна позиция, в която се намира да превърне не само в инструмент на реванша, но и на победата. Борисов ни каза: „Аз съм потенциална жертва на атентат поръчан от моя противник Доган. Аз съм в предизборна кампания, аз съм в самото начало, а не на края на моята политическа кариера. Моята политическа кариера се решава след два месеца, и напред към изборна победа.” Това беше посланието му. Но чрез този акт на обявяване на хипотетичен, защото не и доказан заговор за неговото убийство, нещо, в което аз лично много се съмнявам, той разбива възможна коалиция, прави опит да  уязви популярността на двойката ДПС-БСП в управленска перспектива. 

- Ще стигне ли тази виртуална заплаха за убийство до по-широки нива в обществото?

- Заплахата за убийство е въпрос, свързана не само с интересите на БСП и ДПС, а е дълбоко съществен и за националното самочувствие, доколкото почетният лидер на ДПС е направил опит за ликвидация на основна политическа фигура - бившия министър-председател. Това е чудовищно обвинение и би трябвало да мобилизира с други думи много по-широки обществени групи. Бойко Борисов този път, с цел да опази политическото си бъдеще посегна на етническата карта. Той се опита по едни драстичен начин да я внесе в предизборната кампания, за своя полза. От тук нататък ще обявява война на неговата политическа алтернатива – БСП-ДПС. Той знае, че няма друга коалиционна възможност освен тази. И затова казва на хората чрез разкритието за поръчано убийство: „Не приемайте да ви управлява тази коалиция, защото в нея е човек, който прави опит за убийството на български премиер”. Това е много мощна атака върху националното чувство, върху политическото въображение на редовия български гражданин, който във всички случаи е чувствителен по такъв тип въпроси, и няма да е придирчив да търси доказателства, още повече, че доказателства не могат да бъдат дадени от разузнаването. Това е калкулирано. С други думи, той стреля в тъмното, за да убие мишена, която предварително е фотографирал без рискове за себе си.

- С образа на убиеца Доган, какви други ползи  и интереси ще калкулира Борисов?

 - Той ще играе от тук нататък борец, който не е направен и замислен от злите сили. От друга страна, Борисов се превръща и в герой за електората на „Атака”, защото  дори животът на тяхният лидер Волен Сидеров не е бил заплашван лично от Доган. Това означава да дръпнеш килимчето под краката на Сидеров, има такъв нюанс.

Лидерът на ГЕРБ прави опит да изчисти образа си на човек, който никне от подземието исторически и сам е причастен на този тип дейност, във връзка с която сега си приписва заслугата да е последователен борец. Така се превръща в защитник на националното достойнство, доколкото е бил на границата да бъде превърнат в жертва от лидера на чуждоезичната етническа група в България. Това е опасен ход, тъй като е в криза. Намира се в позиция на отстранен от властта, знае добре, че слизането от власт е тъкмо разомагьосване, защото властта омагьосва, а загубата на власт разомагьосва. Човек радикално олеква при загуба на власт, освен това има два месеца на служебен кабинет, който ще постави други публични фигури на власт, които си имат собствено излъчване и вероятно това излъчване ще работи за имиджа на президента, който ги издига. Те ще бъдат така да се каже естетическа алтернатива на Борисов, а може би и ще се конкурират с него. Така, че той ще трябва да преджапа, жаргонно казано, тези два месеца на ръба на скандала, през такива резки рискови послания, които ще попречат на широката публика да бъде забравен и смален във тяхното въображение. Обратно той ще иска да храни и подхранва тъгата на собствения си народ към неговия образ.

- Какъв  е профилът на хората, които избухнаха на улицата?        

- Във връзка с тази улица има един голям проблем. Трудно й е да се лансира, тя все още не може да бъде разгадана на равнището на нейната мотивация и нейния произход. Съществуват групи инфилтрирани в средите на протестиращите, които изпълняват задачи. На какъв етап е започнала тази интервенция от вън и кой извършва тази манипулация - е все още нерешен въпрос, неотговорен въпрос. Но на улицата имаме хора с най-различен психологически, морален и интелектуален профил. Имаме хора от ранния електорат на „Атака”, имаме откровена лумпениада, имаме футболни фенове, които означават протофашистки групи, имаме екстремистки групи, латентни, които съобщават през Фейсбук, хора от ляв и от десен политически профил и  имаме много бедни хора, които имат една единствена идеология на празния джоб и на невъзможност да поддържат достойно съществование при наличните условия. Тази група, която аз се надявам да е болшинство, е момента на светостта на това движение на улицата. Защото това са гладните, това са бедни, това са дисквалифицираните, независимо от яростта на тяхното поведение и благообразието на външния им вид, от изкорубената им зъбна редукция, от лошата им стоматология, от измачканите им дрехи, от грозния им неестетичен външен вид. Но всичко това няма никакво значение – това са хората, на които ние дължим всички. 

- Вярвате ли, че политиците, олигарсите и монополите разбират дори и малко от трагедията на тези, които са отвън?

- Бях в едно радио, коментирахме същата тема и се обади един слушател и каза: „Вие, вътре в студиото, които говорите, за тези от вън, които манифестират, но не знаете какво те чувстват, защото вие не го чувствате. Те чувстват гняв, защото чувстват глад, а вие не чувствате гняв, защото не чувствате глад. Между нас и вас няма нищо общо”. Аз не съм чувал по-сериозна, по-безапелационно вярна реакцията на човек отвън. И проби през микрофон, през радио, през студио, за да те накара да млъкнеш. За това аз поддържам в себе си това убеждение, което съм го имал още преди да чуя този човек  - че България има гладни хора, България има хора, които са в унизително положение. Това е дълг пред всеки един от нас, които нямаме тази екзистенциална ситуация да живеем. Ние не знаем тяхното положение, ние не знаем какво те чувстват в тяхното положение и имаме дълг да го съобразим в нашите политически разсъждения и в електоралното си поведение включително. Ние ще трябва да се родим за нова социална солидарност, в която тези хора ще бъдат мислени императивно, като съграждани, които се нуждаят от помощ. Не може да се толерират такива цени, такъв обществено-политически статус, в който е възможно пенсията на един човек да е равна или по-малка от цената на тока. Това е абсолютно недопустимо, това представлява нарушение на човешки права, грубо  потъпкване на човешкото достойнство. Това е страна, която стори спортни зали, строи Лувър, строи всякакви приумици, за да удовлетвори монополни и други скрити интереси, и даже продуктите на собственото и въображение на управляващите – все едно какво е. Въпросът е, че в тази страна трябва да има приоритети и те са свързани с базисната морална ориентация на човека. Когато в България има хора на такова равнище на недоимък, първата спешна задача е да посрещнеш недоимъка на тези хора чрез една обществена солидарност и политическа отговорност. Това означава, че  това движение на улицата, така дезорганизирано, каквото то изглежда да е, така нестройно, каквото във всички случаи е със своите политически искания, някои от които са откровено утопични – трябва да бъде приветствано, не трябва да бъде презирано, не трябва да бъде дисквалифицирано надменно и снобски. Защото в една част от тези хора, трябва да открием своите сънародници, ако щете патетично казвам своите събратя и сестри в нужда. Това не е ляво патетично изказване от моя страна, не е и дясно , а просто човешка реакция.