Даниел Гуре, бивш високопоставен служител в Пентагона, директор на Лексингтънския институт, коментира последните събития пред Радио Свобода.

-  Г-н Гуре, изненада ли Ви решението на американската страна да атакува силите на Асад и, както се оказа и руски военнослужещи в Сирия?

- Както и ударът срещу военната база през миналата година, и този удар доказва, че нито Русия, нито нейните съюзници вече могат да разполагат със свобода на действие в Сирия. Мисля, че от администрацията на Тръмп е взето принципно решение да се противопоставят на руския експанзионизъм. 

Въздушният удар срещу военните колони на армията на Асад и руски наемници, са свидетелство, че САЩ са определили послената черта, която няма да позволи да бъде пречена нито от Дамаск, нито от Москва.
И Сирия е пример за новата стратегия, която съществено се различава от стратегията на предишната администрация. 
Обективно погледнато, Кремъл няма сериозен стратегически интерес да подкрепя режима на Башар Асад. Интересите на Москва са в Европа. Трудно е да си представим, че Путин ще се реши на директен конфликт със САЩ в Сирия. За какво? Да, за Иран влиянието в Сирия е изключително важно, но за Кремъл това са съображения от втори и трети план. 

В новата американска стратегия за национална сигурност се говори, че Китай и в по-малка степен, Русия, се опитват да се противопоставят на САЩ в различни области: това е иниформационната война, и укрепването на ядрените арсенали, разпространяване на влияние в други страни. 

През последните години ние отстъпвахме в това противопоставяне, отстъпихме територия на съперниците си. Сега се връщаме.

- Какво ще означава за Кремъл, ако САЩ действително са готови да подкрепят съюзниците си в Сирия, демократичната опозиция срещу Асад? Ще се изпълни ли прогнозата на Барак Обама, че Путин ще потъне в сирийското тресавище? 

- Не мисля, че Русия вече е затънала в тресавището. Засега всичко изглежда неудачно стечение на обстоятелствата за Путин. Но в бъдеще това ще се случи. Работата е там, че Путин вече не може да контролира ситуацията. Много зависи от това какъв път ще избере. 

Ние виждаме, че Иран организира свои собствени бази в Сирия, изстрелва от нейна територия безпилотни самолети, въвлича се в конфликт с Израел, който в отговор унищожава сирийски противовоъздушни комплекси край Дамаск.

Американците защитават своите съюзници, и при това, обект на тените удари, вероятно, са станали руски граждани. 

Путин изгуби контрол над ситуацията и въпросът сега е дали ще се задоволи с по-незначителна роля, ще се съгласи ли да бъде скромен играч или ще се опита отново да увеличи руското присъствие в Сирия и ще хвърли ли там повече сили и средства, за да се опита да си върне контрола и престижа.

Нека се опитаме да си представим, че Израел в отговор на акция на иранците или сирийците, реши да нанесе масиран удар по сирийските системи за противовъздушна отбрана и да унищожат не четвърт, а по-голямата част от тези систуми.

Как ще отговори Путин? 

Ще се реши ли да дислоцира в Сирия руските противовъздушни ракети заедно с руски военнослужещи за защита на Дамас? 

Спомнете си, че на базата Еш Шайрат, която беше атакувана с "Томахавки", се намираха руски военнослужещи, те можеха да станат жертви на ракетната атака и това би поставило Кремъл пред гигантска дилема. 

Тогава САЩ предупредиха Москва за подготвяния удар, руски граждани не пострадаха, но във всеки случай ситуацията в Сирия е много опасна. 

И ако Кремъл реши да разшири присъствието си там, то наистина ще се окаже, че затъва в тресавището.

Превод: Faktor.bg